Абстрактно питане за имотни и роднински отношения.

  • 16 249
  • 449
# 435
Аз го оспорих:) ама не очаквай да щракна фиша на майка ми, или моя Wink
Не казвам, че всички са като мен/майка ми, но и не казвайте, че вашите спомени са актуални и верни за всички.
Виж целия пост
# 436
И защо?
Защото няма да е в съответствие с тезата ти, нали?
При всички случаи, било е в пъти по-леко изплащането.
Та...няма как да се засрамя от това, че не искам да си дам цялата заплата в продължение на 30 години за апартамент. Ами да, не искам. И да, ако трябваше да дам 1/10 щях да купя 2 апартамента, с цената на един фективен развод. Както са направили свекъра и свекървата. След промяната на закона пак са се оженили.  Mr. Green Mr. Green Mr. Green Не виждам да им е попречило на имотните въпроси.
Виж целия пост
# 437
Не, защото не бих изтипосала тук подобни данни.
Ако беше в противовес с тезата ми защо според теб бих я защитавала  Thinking
Виж целия пост
# 438
Значи...говориш за заплата много по-ниска? Или за вноска много по-висока? Интересно би било като сравнение, понеже другите споделиха подобни впечатления и за двете стойности.
Така че...все е интересно като казус.  Peace
Отделно, Рокси, ако се окаже, че майката е била с най-ниската спомената заплата от 90лв, пак вноската е по-малко от 1/3 от заплатата.
Ако ми посочиш тристаен апартамент, в момента, чиято вноска струва 1/3 от НАЙ-НИСКАТА възможна заплата за висшист...бих си го закупила веднагически.
Благодаря. и чакам линк към такъв.
Имайки предвид, че в момента стартова заплата към държавна администрация е около 300лв. За 100лв  на месец купувам тристаен дори в Долно Нанагорнище. Ама на, никой не предлага, уви.
Виж целия пост
# 439
Разликата е, че преди изплащането е било по-лесно, но е трябвало да притежаваш 1 апартамент /със съобразена с броя на децата към датата на подаване на документите квадратура/ и да чакаш по 10-тина години да ти разрешат да го купиш.
Сега изплащането е по-трудно, но пък имаш избор и възможности. И нямаш други ограничения, освен личните финанси. И можеш за сам човек да си купиш 4-стаен, ако имаш парите /тогава не можеше/. И можеш да купуваш и продаваш, когато решиш да си смениш жилището. Или да си купиш няколко, без да трябва да се разведеш, че да имате по 1 на името на всеки...
Колкото и да е било, предпочитам свободата...
Виж целия пост
# 440
     Klemy, опитваш се да сравняваш несравними неща. Може би в абсолютни стойности имот се е изплащал със значително по-малък процент от заплатата, не знам. Но в същото време битовите уреди са били безумно скъпи на фона на доходите. Та масово хората нямаха цветни телевизори до към 83-84 година. Сега рядко някой дава 2500 за телевизор (приблизително пет средни заплати), а тогава всички налични модели  струваха приблизително толкова - моят спомен 1050 лева.
     И за всяко нещо се чакаше. И когато ти дойдеше реда, парите трябваше да са готови, защото го губиш.
     Да не споменава, как като погледнеш някой новопостроен блок, от първия до n-тия етаж всички бяха с еднакви пердета. "Най-модерните" за този сезон. Един вид.
Виж целия пост
# 441
.............................
При всички случаи, било е в пъти по-леко изплащането.
................................

Това май никой не го оспорва кой знае колко. Няколко пъти се каза, че проблемът тогава беше да се уредиш с жилище, да те включат в списъка, да ти дадат да си го платиш и т.н. Обикновените хора не можеха да избират - радваха се на панелката в краен квартал и това е.
Както тогава така и сега по-оправните се справяха добре. По-смотаните не чак толкова.
По онова време трябваше да си хитър, нагаждач, партиен член, да отидеш в чужбина, за да се сдобиеш с жилище. Сега трябва да си находчив, предприемчив, мошеник и още варианти.
Виж целия пост
# 442
Темата ми е лично много близка та затова… да ви върна към основното.
Добре, говорите си тук какво е било съотношението заплащане-заеми някога и сега. Не бих могла да се меся в подобни неща. Когато дойдоха промените бях дете още.
Но какво общо има все пак това със съвсем принципния въпрос трябва ли да си отстъпват възрастните жилищата и кой какво кому трябва да е длъжен? Peace

Продължавам да мисля, че трябва или не е обвързано не с това как се е живеело някога и сега, а с въпроса как си възпитал децата си. Ако си ги научил да са самостоятелни – каквото искаш това ще правиш с голямото си жилище. Ако не си и си отгледал мамини синчета и щерки – какво очакваш? – продължаваш да се жертваш и глезиш напускайки жилището, за да се настанят те.

В края на краищата – каквото посееш това ще пожънеш.
Виж целия пост
# 443
    Klemy, опитваш се да сравняваш несравними неща. Може би в абсолютни стойности имот се е изплащал със значително по-малък процент от заплатата, не знам. Но в същото време битовите уреди са били безумно скъпи на фона на доходите. Та масово хората нямаха цветни телевизори до към 83-84 година. Сега рядко някой дава 2500 за телевизор (приблизително пет средни заплати), а тогава всички налични модели  струваха приблизително толкова - моят спомен 1050 лева.
     И за всяко нещо се чакаше. И когато ти дойдеше реда, парите трябваше да са готови, защото го губиш.
     Да не споменава, как като погледнеш някой новопостроен блок, от първия до n-тия етаж всички бяха с еднакви пердета. "Най-модерните" за този сезон. Един вид.
Да, но в абсолютни стойности пералня, телевизор, кола се купуват веднъж. А не всеки месец. Както е с ипотеката. А пердетата...дали цветът на пердетата имат равна стойност на това дали можеш да имаш или нямаш покрив над главата си?
Виж целия пост
# 444
Ако някой е вземал по хилядарка на месец по време на соца, може и да му е била една петдесета  вноската за жилището. явно моите родители и баби и дядовци са били от смотаните, защото някои бяха с по-обикновени професии като учители и медицински сестри, та техните заплати никога не са стигали повече от триста лева. Ко да прайш, не съм случила на рода, явно! Във всеки случай с учителска заплата можеше да се изплаща апартамент, макар и малък.
Виж целия пост
# 445
Баба ми беше учителка. Да, с учителска пенсия дори се живееше добре.  Peace За хилядарка не знам, не смея да помисля.  Grinning
Виж целия пост
# 446
Вие не се четете, а само пишете.
Написано е еднократна премия за проект 1000 лв. Заплата - 200 лв.


- 200 лв заплата получаваха голяма част от хората, но......това беше основна заплата обикновено и то за не особено отговорни професии. Повечето хора по заводите взимаха солидни бонуси.  Например моят мъж беше започнал работа като инженер-конструктор в един завод и след няколко месеца го бяха включили в един проект, който работеха в работно време. След 2 месеца той взе чисти 1000 лв премия за този проект, като се има предвид, че беше обикновен изпълнител.
Виж целия пост
# 447
... това дали можеш да имаш или нямаш покрив над главата си?

Всъщност, по-точна би била формулировка "свой собствен покрив над главата си". Защото алтернатива има - под наем, с някоя от майките, с някоя от тъщите...
При сходна ситуация, преди 30г., например, вариант "свой собствен дом" при тази ситуация - трудно. Щом майките са вдовици, предполага се, че децата имат идеална част от семейното жилище от починалия родител. Тогава техен собствен дом - само ако отидат на обект с национално значение (Странджа-Сакар или Марица-Изток преди това), ако не - при бабата или на свободен наем.
Евентуално, ако семейството е голямо, а площта - малка (повече от трима в стая или нещо подобно), могат да кандидатстват за жилфондовско жилище под наем, с потенциална опция изкупуване, но само ако продадат (на майка, брат, сестра или пълнолетно дете) идеалната част от семейното жилище.
В същото време - парадокс: семейство с две пълнолетни дъщери (в жилфондовска жилище, което не е включено във фонда, предназначен за продажба) и баба на село. Бабата си продава къщата на село, отива в кюпа при "младите", получава покрай тях пловдивско жителство и в един момент бабата, родителите и двете дъщери имат право на включване в ЖСК с по едно жилище (общо 4) като  крайно нуждаещи се, защото са 4 домакинства.
Виж целия пост
# 448

Сигурно си млада и никога не си живяла в соц времената,


Аз съм чедо на инжинери в София и подобни суми  са виждали само през крив макарон.
Само баща ми е взимал бонус , но никога не е бил в размерите, за които говориш.
Аз съм закачила достатъчно от социализма, за да имам абсолютно разумен спомен от тези времена.
Днес се разходихме из щандовете за телевизори с мъжа ми, та имах повод да му разкажа кога се сдобихме с първия цветен телевизор София 81. и каква феста направиха родителите ми, че им е дошъл реда.
А това кой как е трупал хилядарки аз не знам.
Знам обаче че наша съседка, която беше касиерка или ниско ниво счетоводителка в софийско предприятие знаеше да прави зрял фасул по 15ина начина.
Те за разлика от нас не виждаха морето, дори и от палатката в която си прекарах детството.
И така нататък. Радвам се, че в провинцията са се броили хилядарките в това време.

Виж целия пост
# 449
       Друго имах предвид - липсата на избор. А не цветът на пердетата, като нещо значимо за живота ни. И без почти никакви икономически познания, смятам, че стандартът не трябва да се изчислява в абсолютни стойности. 
     През онези години държавата дотираше почти всички стоки и услуги от тока, през бензина, дрехите до жилищата. Родителите ни са работили за ниски заплати, но са получавали стоки и услуги доста под реалната им цена. Мисля, себестойност е термина.
     И едва ли десетките семейства, които с години са живели по две в апартамент, докато получат заветното жилище, са били особено доволни от това, че още 30 години вноската ще бъде 1/10 от дохода им, а не 1/5. Добре бяха онези, които работеха в предприятия, предоставящи ведомствени жилища. Но разчитащите на жилфонд много често и за дълго бяха лишени от много удобства. Може би не сте виждали стари къщи, без санитарен възел вътре, с по една мивка, предоставени на няколко семейства. Но аз имах съученици, които живееха така. 
     Впрочем, измамливото спокойствие на този живот започна да си личи след 86 г. Тогава бях достатъчно голяма, за да разбирам че стандартът на семейството ми се е понижил. Без да са намалили заплатите.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия