От какви очни заболявания страдат най-често децата?

„Мързеливо око“ (амблиопия)

Среща се при 2-3 % от децата. Амблиопията се наблюдава, когато има разлика в качеството на изображенията, възприети от всяко око поотделно.  Мозъкът селектира по-ясното от двете изображения и пренебрегва замъгленото, като при този процес се нарушава обемното и триизмерното възприятие на обектите (стереоскопия) и се стимулира развитието на по-добре виждащото око за сметка на това с неясно зрение. Причините за амблиопията може да са наследствени или да се дължат на други заболявания на очите (например късогледство, астигматизъм, далекогледство).
Родителите обикновено не могат да разпознаят „мързеливото око“ сами, защото детето движи очите си нормално, следи предметите и не дава признаци за проблеми със зрението.
Детето с нормално виждане се научава да използва и двете си очи заедно (бинокулярно виждане), като образите от лявото и дясното око се комбинират в една обща картина в мозъка. Благодарение на бинокулярното виждане детето може да определи на какво разстояние се намират околните предмети и да ги възприеме в техния обем. При страдащите от амблиопия това възприятие е силно затруднено.
Признаци на „мързеливо око“:
Повечето бебета с амблиопия не показват никакви очевидни признаци за състоянието си. Затова те трябва да бъдат диагностицирани от офталмолог. При някои деца, обаче се появяват издайнически симптоми:
-   слабото око има склонност да се затваря или изкривява при гледане напред;
-   детето търка постоянно едното око.
 Ако забележите подобни признаци у вашето дете, незабавно потърсете консултация с офталмолог.
Лечение:
За справяне с проблема се използват очила, при които здравото око се закрива, за да се стимулира „мързеливото“. Хирургичната намеса може да е от полза при вродени деформации на очната леща или ако амблиопията е комбинирана със страбизъм.
Ако „мързеливото око“ не е третирано до 4 – годишна възраст, това може да има трайни последици върху зрението на детето. Това е и една от съществените причини за посещение на очен лекар преди навършването на 14 – месечна възраст на детето.

Страбизъм (кривогледство)

При него очите са кръстосани или обърнати навън. Това състояние засяга от 2 до 4 % от децата. 
При бебетата до 3-4 месечна възраст съществуват некоординирани очни движения (т. н. физиологично кривене). След тази възраст те започват да фокусират малките предмети и очите се „изправят”. След 6-ти месец не съществува физиологично кривогледство.
Понякога зад едно кривогледство в ранна детска възраст може да се крие друго сериозно очно заболяване (например очен тумор).
Има 3 основни типа страбизъм:
Езотропия – едното око се отклонява навътре, зрителните оси на двете очи се пресичат.
Екзотропия – едното око се отклонява навън.
Насочване нагоре или надолу на едното око (вертикално отклонение).
Признаци:
Страбизмът може да включва всички симптоми на амблиопия с постоянно или случайно въртене на очите, или наклонени движения на главата или отклонения на едното око навън или навътре при гледане напред.
Лечение:
Когато зрението е нормално, изображенията, изпратени от всяко око до мозъка, са обединени така, че мозъкът получава комбинирано изображение. Страбизмът се третира като се тренират двете очи да работят заедно, за да изпращат обща картина до мозъка за интерпретация. Лечението включва:
Носене на очила - за по-ясно виждане и като следствие спомагащи за „изправянето” на очите.
Хирургична намеса – за постигане на равновесие между по-силно и по-слабо действащите мускули.
Подходът и лечението при всяко дете са различни, в зависимост от конкретния случай. Специалистът преценява кога е по-добре да се оперира и кога – да се лекува с очила. В много от случаите се налага да се прибегне и до двете.

Псевдострабизъм (лъжливо кривогледство)

При някои деца впечатление за кривогледство се създава от допълнителна кожна гънка от вътрешната страна на окото, по-широка основа на носа или близко разположени очи. С израстването на детето и оформянето на лицето му това лъжливо усещане изчезва.
Няма повод за притеснение. Това всъщност не е очен проблем, само изглежда като такъв. Разбира се, за да сте сигурни в това, че детето действително няма проблем с очите, трябва да го заведете на специалист

Запушени слъзни канали

Слъзният канал се отваря в носа, където има една много тънка мембрана. Възможно е тя да предизвика проблеми като сълзене на очичките и отделяне на секрет от носа, когато го притиснете лекичко в основата откъм вътрешната страна на окото. Това се дължи на факта, че при наличието на мембраната слъзната торбичка остава пълна -
предпоставка за развиване на инфекция, най-често стафилококови.
Признаци:
- твърде много сълзене на очите (сълзите дори могат да се спускат постоянно по бузките на детето);
- водниста или мътна течност от очите;
- постоянно търкане на очичките.
Лечение:
Слаб натиск, приложен в областта между окото и носа, и лек масаж. Прилага се и лечение с антибиотици. Хирургична интервенция се налага, ако останалите методи на лечение не са приложени навреме.

Късогледство (миопия)

Късогледството се среща при 4 % от бебетата. При него светлинните лъчи се събират пред ретината и детето не вижда добре на далечно разстояние. Пречупвателната сила на окото е относително по-голяма, а фокусното разстояние е по-малко, отколкото дължината на очната ябълка. Според степените си миопията бива слаба /под 3 диоптъра/, средна /между 3-6 диоптъра/ и силна /над 6 диоптъра/.
Най-често късогледството се появява в училищна възраст. Предпоставки за появата му са наследствени фактори, прекарани заболявания (морбили, ангини, глисти) и пр.
Признаци:
- можете да го познаете по това, че детето постоянно присвива очи, за да вижда по-добре;
- от постоянното напрежение е възможно да се оплаква от главоболие.
Лечение:
Обикновено късогледството се коригира с помощта на очила с минусови (разсейвателни) стъкла, благодарение на които се получава нормална зрителна острота.
При по-високи степни на миопия се прибягва до употребата на контактни лещи или до хурургично лечение след определена възраст.

Далекогледство (хиперметропия)

Среща се при 20 % от бебетата.  При далекогледство очната ябълка е по-къса и образът се получава зад ретината. В резултат детето вижда по-добре надалеч, отколкото отблизо.
Признаци:
-  възможни са бърза умора на очите, главоболие и замъгляване на зрението;
-  безпричинното усилено сълзене също е евентуален признак на далекогледство.
Лечение:
За разлика от късогледството, далекогледството не прогресира. Стъклата, които се предписват за далекогледство, са събирателни (плюсови). Те коригират намалената или липсваща (без) пречупвателна сила на окото.

Астигматизъм
Засяга около 10 % от децата и е най-често срещаният зрителен проблем. При него се получава неясен, разкривен образ, поради некоректно липса на фокусиране на образите върху ретината. Обикновено това се дължи на факта, че лещата на окото не е с правилна форма и пречупва светлинните лъчи по-силно в една плоскост, отколкото в друга. Понякога астигматизмът може да е съпроводен с късогледство или далекогледство.
Признаци:
- първият симптом е леко замъглено зрение;
 - в някои случаи може да се появят главоболие, преумора на очите или изкривяване или замъгляване на очите при гледане напред.
Лечение:
Налага се детето да носи постоянно специални очила, отчитащи индивидуалните особености в пречупващата способност на всяко око. Астигматизмът може да се коригира с очила, контактни лещи или чрез рефракционна хирургия по преценка на лекаря.