Неочаквана бремнност - да оставя ли бебето.

Не знам защо очакваш анонимни хора в нета да вземат, вместо теб, подобно отговорно решение.
То трябва да е твое и на съпруга ти.
Казваш,че финансово не е пречка. Децата ви вече са достатъчно големи, за да се съобразяват и да са дори в помощ. Пък и ако работиш, това са 2 г. да останеш у дома и да обърнеш достатъчно внимание и на ученичката, и на другото по-малко дете, а и пак да имаш достатъчно време за бебето, докато другите се занимават с техните неща.
Е, аз имам и вече доста изкривено виждане и покрай изживеното от мен. Но бих оставила детето на твое място.
Но... това съм аз, която е погребала едно дете, изстрадала всеки един ден от зачеването до раждането на дъщерите ми и вече 2,5 г. /как бързо лети времето/ правеща опити за бебе, като през последните 9 месеца вече имам 3 спонтанни аборта. Та не ме слушай - възможно е и да завиждам за чертичките.
Дано на 40 г. и аз да имам своите мечтани 4 деца, но надали.
Ако пък си убедена, че ще ти е трудно да се справиш или мисълта за минаване през всичко отначало те мъчи, по-добре не задържай бебето /стига и съпругът ти да те подкрепи/. Важно е и твоето физическо здраве и психично спокойствие.
Каквото и да решиш, успех!

Имала си смелостта да родиш три. Какво му мислиш на четвъртото?! Това си е богатство! Раждай! Знаеш ли колко жени си мечтаят за толкова радост, но не им стиска /и аз съм от тях /.

  Първо това е ваше решение- твое и на съпруга ти.
  Аз лично бих го оставила. Искам да имам повече деца, но пък при нас оказва влияние и финансовата част. Решили сме да имаме още едно детенце. Когато да забременея не знам как ще съм психически, защото сега синът ми има някои проблеми, но добре, че са поправими. Не съм си мислила, че съм толкова силна психически, но явно е така и самите ние не подозираме. За това си мисля, че в момента е такова състоянието ти. Както казва azaf, другите деца са вече по- големи и колкото и да е мисля, че ще ти помагат.
  Успех, каквото и да решите!

Щом финансовата страна не е проблем, аз бих го оставила. Ще можеш да взимаш от време на време детегледачка, за да разтоварваш напрежението. Другите деца ще помагат, не са малки.
Късмет!

*Sunrise* това е твое и на съпруга ти решение. То е много лично и отговорно. Повечето потребители тук ще ти кажат да го задържиш включително и аз. Имаш и по-големи деца, които ще ти помагат в отглеждането. Щом нямаш и финансови проблеми можеш да си позволиш и детегледачка, която да те отмени. Може би този мъничък живот и майка на 40 би те подмладило, заредило с нови сили и енергия...
Вярвам, че ще вземете най-правилното решение. Успех, каквото и да решите!

На мен ми е много трудно да реша - ем ми се иска ем не ми стиска дето викат хората. Казах на мъжа ми снощи той каза,че иска поне един ден да помисли, много ми е трудно Дили и Бо няма да имат проблем даже Бо непрекъснато ме пита мамо - а аз кога ще стана батко, но пък Ляна едвали ще е на седмото небе от това, че вкъщи отново ще има бебе. Знам,че решението е само на мен и на мъжа ми но децата също трябва да се чувстват комфортно ситуацията. Довечера след като говорим с мъжа ми отново ще кажем и на децата пък ще видим (може да ме изненадат).

Позволи ми един съвет - не прехвърляй подобна отговорност на децата ти.
Ако те кажат, че не искат бебе и го махнеш, ще чувстват вина.
Ако искат, а ти не си готова, може ти да ги обвиняваш.
На тях кажете по-добре, чак след окончателното решение и то само ако запазите бебето. Ако не го запазите, не ги натоварвай с подобна отговорност.

Азаф - Аз не оставям решението в техни ръце но искам да знам и тяхното мнение.

Т.е. искаш те да ти кажат дали според тях е добре да абортираш или не. Това е същото за мен.
Още повече, че моите дъщери са на възрастта на по-малката ти дъщеря и знам как изживяха първия от серията ми спонтанни аборти - твърде рано им бяхме казали. Сега поне знам, че ще си мълча поне докато почне да ми личи...
С децата човек трябва да е откровен, но не и да ги пита "Как мислите - да раждам или да абортирам, понеже съм бременна и ми е ценно мнението ви." За мен е точно прехвърляне на емоционалния товар към тях. Да има или да няма една двойка /още/ деца трябва да се реши само и единствено от тях двамата - те са тези, които правят детето и после носят отговорност за него. Не от непознати, познати и най-малко от останалите деца...
Ти си знаеш. Просто се опитвам да ти дам насока. Защото кажеш ли им веднъж, каквото и решение да вземеш след това, то ще трябва да е съобразено с това как ще им се отрази на бъдещия живот - особено на по-малките.

Да научиш тяхното мнение можеш и чрез просто зададения въпрос "Как мислите, иска ли ви се още едно братче или сестричка, че с татко ви мислим по въпроса?" и толкова, но не и да ги поставиш пред свършен факт и те да дават мнение за или против.
Но ... и да отговорят положително или отрицателно /или всяко да е на различно мнение, когато пък не знам как ще действаш/, пак решението трябва да е ваше със съпруга ти.
Достатъчно безотговорно е човек да създаде дете, без да е сигурен, че го иска. Но два пъти по-безотговорно е да очаква друг да му каже дали да остави или не детето си. Особено да се допитва до децата си.
Ако малките ти деца кажат, че искат бебето, а голямата ти дъщеря каже, че не го иска? Какво ще правиш тогава? Чие мнение ще зачетеш? И ще им кажеш ли, че си направила аборт, ако решиш да правиш или ще ги излъжеш? А двете ти по-малки деца знаят ли какво представлява абортът, как се правят бебетата, че не можеш да ги върнеш в магазина, например?

Само ти и съпругът ти можете да решите дали да имате още едно дете. Каквото и да решите, дано това да бъде правилното за вас решение и да можеш да живееш в мир със себе си.

Азаф - Аз ще ги питам искат ли да имат братче или сестриче,  няма да им казвам,че съм бременна ще им кажа след това ако решим да оставим бебето. Не съм казала, че ще ги попитам да направя ли аборт или не.

Така те разбирам.
Но те са трима и надали ще са всички на едно мнение. Трябвало е да им зададеш този въпрос доста преди сегашната ситуация, щом цениш мнението ми.
Сега е напълно възможно още повече да затруднят избора ти и да направят решението ти още по-мъчително.
Дано поне да са на едно мнение, щом ще съобразите решението си и с тяхното желание.

Azaf - на мен мнението на Бо и Дили ми е ясно,единствено голямата може да има, някакви възражения.

Аз мисля, че авторката вече е взела своето решение, но търси оправдание за него....