Какво има след смъртта извън християнския догматизъм

Toва някаква официлана статистика ли е или твое лично наблюдение? Щото нали и ти си от почитателите на доказаните факти, та затова те питам
А другото е - какво знаеш ти за моите угризения и преживявания, някъде тук съм ги посочила за пример ли? Говорим за общи положения, а животът е шарен.
Но ако въпросът ти е приниципен - ами да, говори ми. Човек винаги се опитва да поправи, да навакса, да подобри живота си всячески. Особено пък когато има куп проблеми за решаване. Най-вече тогава. Не му остава време за скука и мисли за самоубийство. Е, и?

А? Това за угризенията, разбира се, не е лично - нямам идея за живота ти и не знам защо поставяш така въпроса.

Беше в отговор на:


и не е по-лично от него.

За статистиката - не, нямам статистика. Наблюденията ми са най-вече на разкази на оцелели от различни драматични събития в по-новата история.

Например, оцелели от Освиенцим или от обсадата на Сталинград - и от двете страни. Или американски военнопленници в Азия. Различни жертви на конфликти в Африка.

Дори тук, в бг-мама - има подфоруми и истории, които ме карат да се чудя как хората успяват да оцелеят психически след определени случки.

Наистина често се изумявам колко е силна жаждата ни за живот и как остава дори в най-непоносими на пръв поглед условия.

В този смисъл не съм съгласна, че е "по-релаксиращо да си мислиш, че никога няма да се самосезираш, а ще си спиш там безпаметно".

За мен лично не е - и не вярвам, че масово хората биха направили такъв "релаксиращ" избор, ако имаха възможност.

Ти би ли избрала наистина вечната и крайна смърт пред това да се "самосезираш" - каквото и да влагаш в това?

Ами не знам, аз по начало гледам на нещата по един доста различен начин. В смисъл - разумът ми не приема идеята, че личността, енергията, "токът" на тялото изчезва безследно заедно с него, някак изобщо не мога да си го представя това. Звучи ми абсурдно. Както и доста хора не приемат по никакъв начин идеята за прераждането. Което изобщо не означава, че аз знам, че има прераждане и точно как протичат нещата. Схващаш ли мисълта ми? Може би има нещо съвсем различно от тази теория или поне различна версия, но съм убедена, че няма тотално и безвъзвратно изпаряване. Така че не мога да проумея какво бих избрала.
А пък жаждата за живот, скуката, склонността към самоубийство и от друга страна, непоносимите страдания и пак склонността към самоубийство, не съм съгласна, че са съпоставими. Има хора със такава склонност, със или без ужасни нещастия в живота си.
Иначе привържениците на вечното щастие и безметежност, царуващи според тях в етерния свят, би трябвало да си организират масови самоубийства .

Всъщност има доста, които го правят. И даже не говоря за тези, които тръгват на война, за да колят неверници с идеята, че това ще им осигури всевъзможни благини след смъртта - за тях сигурно и сама си се сетила.

Примерно - http://en.wikipedia.org/wiki/Order_of_the_Solar_Temple

Но си права, че в голяма степен е въпрос на светоглед.

В моя свят фактите са по-важни от усещането - особено по фундаментални въпроси. За много от ежедневните неща интуицията ни помага - защото там имаме по-голяма база с наблюдения. Но по по-основните въпроси тя може да ни заблуди сериозно.

Един пример - едва ли на някого интуицията му е подсказала, че Земята е кръгла. Или че има места без "горе" и "долу" и въздух за дишане. Или че възпаленията се причиняват от микроорганизми. Или че звездите на небето са слънца като нашето.

В различни времена човешката интуиция се е изказвала по много различни начини по тези въпроси и е отнело векове скучни наблюдения и недоверие към същата тази интуиция, за да се стигне до сегашното ниво на знание. (Не казвам, че е перфектно - но е повече.)

А иначе аз мисля, че невъзможността разумът да приеме крайната окончателна смърт е пряко свързана с инстинкта ни да се закрепим към живота на всяка цена и с инстинктите ни за оцеляване. Съответно, с ужаса от смъртта.

Тъй като човек се състои от едно материлано тяло и три духовни тела/ етерно, астрално и Аз/ е важно той да бъде запознат със законите характерни за всеки един от световете към който тези отделни тела принадлежат. Конкретно за физическия свят, в който живеем, материалното /или физическото тяло/ изпълнява много важна мисия за човешкото същество. Благодарение на него хората изживяват много важна степен в своето развитие без преминаването на която по нататъшната еволюция би била невъзможна.
Предвид изключително сложното изграждане на физическото тяло през отдавна минали епохи и предвид важното му значение за осъзнаването на човешката индивидуалност е много важно човек да се отнася към него с необходимото уважение. От тук нататък всяко здраво, духовно развитие категорично отхвърля посегателството върху физическото тяло като важна съставна част от цялостното човешко същество.

ПредвиД... Като "диня". Това в нашия свят.

Тъй, тъй! Те са вятър работа! Астрологията е къде къде над тях! Дайте дълбоко да се поклоним пред труда и способностите на астролозите! Само те ще ни покажат светлото бъдеще!

не само те. и ако са астролози, важното е да са добри.

Същото бих попитала и теб 

Книжки съм чела на тази тематика    не приемам сляпо всичко в тях  Ти с всичко прочетено ли се съгласяваш ? 

Имам дори Рейки което г-н Вокс толкова предлага 







Да живеят точните науки иначе нЕма си бъбрим тукО тъй тука , интернет али баЛи   


п.п. извинете ме за личното отклонение  обърнаха се към мен лично та ....

Според мен при смъртта от тялото се отделя енергия, която се слива с пространството от енергия наоколо. Отделената от тялото енергия няма съзнание, спомени, още по-малко качества като свян, с която да се изправя на подсъдимата скамейка. Всичко от споменатото (ако изобщо е било в наличност) си е умряло с мозъка, хормоните и пр.

На тези, които искат да се приготвят за живот след смъртта, както и тези, които се боят от мечки, но все пак някой ги е пръкнал в гората на тази планета - ми се иска да задам въпроса: Какво ви пречи да си бъдете добри и "подготвени" без да мислите има или няма живот оттатък? Нужен ли ви е страх от това, което ви очаква според някои книги, за да сте добри? И ако страхът от живот след смъртта ви кара да бъдете приживе добри, то доколко наистина сте добри и доколко лицемерни?

Тези въпроси ме занимават откакто за първи път чух за религията. Къде точно свършва любовта и започва лицемерието?

Aбсолютно нищо не пречи. И смятам, че го подчертах вече няколко пъти, досадно е да се повтаря все едно и също на всяка страница. Никой не може да бъде сигурен в нищо поне на този етап - и това го предъвкахме. Къде видя някой да го е страх от това, което го очаква? Живеем няколко века след Светата Инквизиция, моля ти се. Ти първо спомена за мечките в гората и аз направих лиричното отклонение къде според мен е по-пълно с мечки - дали там където отговаряш пред собствената си съвест или там, където те няма/спиш безпаметно.

Рени - там, където се спазват всички видове църковни ритуали, кръстене под път и над път и непрекъснато цитиране на Бог и собствените добродетели, а в същото време - грозни дела, според мен цари вече лицемерието.

  Не знам дали душата се преражда и следва някакъв път на пречистване. Струва ми се ненужно да се ограничава едно такова всеобхватно нещо в отделни дискретни елементи. Когато наблядавам огън, си представям душа,енергия, стремеж,движение. Както огънят се състои от пламъци устремени към хранителния въздух и тялото на лесно запалимите, така и душата се движи,стреми и се слива с тялото. Както огънят е неделим,но се различават пламъците, може би и душата е свързана с общото движение. Не ангажирам никой с тази асоциация. Аз така усещам.

А твоят личен отговор все пак на поставения от теб въпрос какъв е?

Пред собствената си съвест можеш също да отговаряш приживе - така че не знам дали има връзка с темата.

въпроса е дали нещо се прави искрено от Любов или "защото така трябва", или "какво ще си помислят хората", др.
А дали се обича истински или се преструва, може да се гледа и от резултатите.

Може да сме добри просто защото това е по-добре за нас и другите хора, не заради това да влезеш в рая. Което не значи, че мислите, чувствата и постъпките, които имаме на Земята, нямат значение и за състоянието между смъртта и новото раждане, както и за бъдещите животи. Дебит-кредит - по-добре е да не сме на червено, но с осъзнаване, че това е в хармония със Вселената, а не просто заради нашия "бизнес".
Човек не е само енергия, а и съзнание. Това е доказвано неведнъж, освен за клинична смърт някои са можели да се отделят от телата си и да пътуват с астралното си тяло, като в това време физическото им тяло е като спящо.
Много ме беше изкефило изказването на един сибирски шаман, който се чудил в смисъл как използвали толкова много желязо, за да пращат хора на луната, а той бил там няколко пъти, без да му е нужно никакво желязо! 
http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=208007 - трябва регистрация
(не твърдя, че трябва да ставаме всички шамани, има и по-прогресивни начини, но фактите са си факти!)

Според мен няма нужда да доказваме, че водата е мокра, може да е достатъчно да се потопи пръстчето в чаша вода. По практично е според мен да се обсъжда, че водата става за пиене, за лекуване, за производство на електричество и др.
Някои хора са го правили преди нас, може да се ползваме от техния опит и да имаме лични постижения, и лични доказателства, въпреки това, какво твърди Църквата или някои професор от "Магаданския институт на снега"
"Use the Force, Luke"