Какво има след смъртта извън християнския догматизъм

  • 46 071
  • 684
# 120
В анкетата гласувах с Да - вярвам в прераждането. Ами иначе ми се струва прекалено безмислен този живот, ако след смъртта няма нищо newsm78. Моите разсъждения са от рода - че след смъртта си съществуваме под някаква друга форма, не материална като сега - може би като вид енергия.Нямам си на идея, кога се решава да се преродиш и защо точно на определено място, но най-вероятно това се решава от някакъв висш вселенски разум Simple Smile. Другото ми убеждение е, че всеки човек е роден с определена мисия и когато я изпълни напуска този свят. Оф, абе разсъжденията по тази тема са много и в много насоки, но определено има нещо по-висшо от нас човеците Peace.
Виж целия пост
# 121
интересни размишления,ще ви следя с удоволствие... Hug
Виж целия пост
# 122
Аз мога да споделя неща от ученията на Буда. Мисля че няма по-голям експерт по прераждането от самият Буда и неговите еманации.
Твърди се, че преди 300 хил. години, не сме имали тела. Но от както имаме тяло, имаме и его, което ни вкарва в кръговрата на смърт и прераждане.
Едно е да искаш да спреш да се прераждаш, съвсем друго е да знаеш методите и да имаш волята, силата и щастието да го постигнеш.
Има съзнателно прераждащи се същества, които го правят за да бъдат в полза на съществата и такива(99.99%) които не знаят къде, как, защо, кога и в какво ще се преродят.
Мен не ми се струва особено смислено да се прераждаме защото живота бил хубав..., може на някой от нас да му е приятно докато не го застигнат старост,болест,смърт и загуба на близки хора - преходността на нещата.
Виж целия пост
# 123
Закачвам се за твоя пост, но се отнася и към другите постове: Чакайте малко! Stop Откъде-накъде мислите, че всички се наблюдават отстрани, минават през тунели и т.н.? Или, че всички се срещат с починали близки, изпитват радост, любов и после не се страхуват вече от смъртта? Rolling Eyes Една съфорумка беше питала доста хора с такова преживяване и каза, че всички разказват различни неща.... Thinking................ Laughing
Не съм се изразила достатъчно ясно: нямах предвид всички хора, които са имали ПБС, а всички случаи, за които аз съм прочела (извън този форум)  Peace
Виж целия пост
# 124

Мен не ми се струва особено смислено да се прераждаме защото живота бил хубав..., може на някой от нас да му е приятно докато не го застигнат старост,болест,смърт и загуба на близки хора - преходността на нещата.
Доколкото съм чела, докато сме в безплътно състояние, никак... ама никак не ни се ще да връщаме отново в тяло на Земята. Правим го, защото ни се налага поради някаква причина.
Виж целия пост
# 125
Представи си, че си в затвор. При определени условия (в случая ПБС) излизаш в зоната за свиждане от едната страна на стъклената преграда. Говориш с близкия, който ти е на свиждане, виждаш, че има друг свят от другата страна на стъклото, но реално не можеш да го разбереш от настоящето си място, нито знаеш какъв е живота на съответния близък. Т.е.при ПБС сме по- скоро в нещо като зона за свиждане, отколкото в самия отвъден свят.
Много внимателно прочетох написаното от теб и ако това е така, как от "нашата" страна на преградата разбираш смисъла на живота и съществуването (защото съм чела доста такива твърдения)? Оставам с впечатление, че това е възможно само след като преминеш границата?
Т.е. тогава, при наличието на прераждане, следва да си спомняш, а не да разбираш, сякаш ти се случва за първи път. Ето това не мога да си обясня.
Виж целия пост
# 126
Казват, че душата е наблюдателя в човешкия живот - представям си го като компютърна игра - душата е геймърът пред клавиатурата, а човека е героят на екрана на компютъра ти, който си създал ("криейтвал")за да участваш с него в общата игра с другите геймъри (накачили се и те на същия  сървър в този момент).

A колкото до това, че след смъртта човешката личност се разпада (ти ще кажеш "редуцира")и се връща при висшия си Аз след всеки живот, без изключение, как се връзва това с твърдението на Силвия Браун (известен медиум и автор на книги), че част от душите се прераждат от тяло в тяло, направо от астрала, става дума за конкретен вид "тъмно сиви", "невярващи в Бог", както казва Силвия Браун, объркани души? По - точно в книгата си, тя употребява и израза "минаващи през лявата врата на чакалнята, чакащи да се преродят в пълен мрак, без никаква надежда в тях"
Toва е и моята идея горе/долу!
Цитат
Да,  твърдо  заставам  зад  твърдението  си,  че  всички  души  минават  през  стъргалото  на  собствената  си  съвест!!!
       В  астралната  област  остават  два  вида  души:
       Първата  група  и  по-многобройната  са  душите  привързани  емоционално  към  обект  тук  на  Земята.  Тази  група  пребивава  в  астралната  област  докато  изчезне  обекта  на  чуствата  и  след  това  се  отправят  по  пътя  нагоре.  Например  починала  майка  искаща  да  бъде  по-близо  до  децата  си.
       Втората  група  са  души  страхуващи  се  от  равносметката.  Тези  души  остават  по-дълго  време  в  астрала,  като  духовните  им  наставници  работят  в  насока  за  премахване  именно  на  този  страх.  Проблемни  са  онези  души  които  са  напреднали  в  духолното  си  развитие  до  ниво  да  владеят  възможности  за  съзидателност  от  висок  порядък  и  след  това  по  една  или  друга  причина  са  поели  пътя  на  дестриктивното.  Предполагам,  че  именно  тези  вече  негативни  същности  има  предвид  Силвия  Браун.  Негативните  същности  не  се  превъплътяват!!  Може  да  преминават  от  астрално  тяло  в  човешко,  но  това се  нарича  обсебване,  защото  личноста  си  остава  същата!  Това  обсебване  може  да  стане  още  в  утробата  на  майката  или  в  последствие.  Особено  е  тежко  във  вторият  случай,  защото  се  подтиска  превъплътена  душа.   
Това също ми се струва интересно като обяснение!
Виж целия пост
# 127
Да попитам пак - какво разбирате под "душа"? И каква част от нашата индивидуалност се съдържа в нея?
Виж целия пост
# 128
Да попитам пак - какво разбирате под "душа"? И каква част от нашата индивидуалност се съдържа в нея?

Предполагам, че с разбиранията си мога да предизвикам спорове, но ето какво е за мен...приемам душата като онази част от човека, която няма как да бъде омърсена от никотин или алкохол, която не изпитва омраза, която не таи злоба или завист. като една светла прашинка у все човек, която събира в себе си онези неща, които трябва да съхраним като човечност, добрина и любов. иска ми се да мисля, че колкото повече се грижиш за душата си, толкова по-голяма става прашинката, но ако не се грижиш за нея, тя не се смалява, а остава там. малко абстрактно звучи, но така го приемам аз.
Виж целия пост
# 129
Да попитам пак - какво разбирате под "душа"? И каква част от нашата индивидуалност се съдържа в нея?

Хубав въпрос.Но е трудно да се дефинира в материалния свят.
Аз предполагам ,че е нещо като тока - не го виждаш , но ти върши работа , знаеш че го има.
Тока се дефинира , като насочено движение на електрони.
А душата - незнам.  Shocked

Който дефинира душата и го докаже със сигурност ще спечели Нобелова награда  Laughing
Виж целия пост
# 130
http://www.needforvid.com/documentary/sf_gizn_posle_gizni.php
Тук има филм, който разбира руски, предполагам ще му е интересно...
Виж целия пост
# 131
Гарантирано е ,че когато умрем изчезваме за Света, за материалното.То е доказано научно, както се казва.

Само че може и да е за кратко, ако евентуално има прераждане.Въпреки ,че за мен трябва да си луд за да се преродиш отново на Земята.Но ако има отвъден свят и живееш при идеални условия , може да ти стане скучно и пак да се вкараш в приключения, прераждайки се агейн.

Има теории , че тялото си има собствен живот , който кара на "гръбначни неврони" , т.е.има доста нисша нервна система, за разлика от душата (ако има такава). В момента в който тя излезе от затвора на тялото се откача от неговите ограничения. Тогава  се свързва с общото или цялото и вече знае всичко, както беше писал някой по-горе.

Засега нищо не е доказано , въпреки че се мъчат от 20-тина години.
Другата година - 2012 , ако не свърши света Laughing ще излязат резултатите от 60те болници , които се
опитват да докажат съществуването на разум докато човека е в безсъзнание.
И това няма да бъде 100% гаранция , но все пак ще се види  дали наистина тези пациенти действително са видяли какво става докато са ги връщали от оня свят.
Виж целия пост
# 132
Да, не са доказали съществуването й, но знаят колко тежи Grinning. Приблизително 11 грама и нещо. Сега ще потърся дали го пише из интернет. Според доста изследователи, след смъртта си, абсолютно всеки човек олеква точно с толкова грама.
Виж целия пост
# 133

Ето линка към едно интересно преживяване близо до смъртта на  невролога - Джил тейлър.
Тя цял живот е изучавала мозъка и дава много интересно обяснение.

Какво разказва тя:

"Но сутринта на 10-ти Декември 1996 се събудих, за да открия, че самата аз имах умствено заболяване. Кръвоносен съд експлодира в лявата част на мозъка ми. И в продължение на 4 часа наблюдавах как мозъка ми напълно се влошава със способността му да преработва всичката информация. В утрото на кръвоизлива аз не можех да ходя, говоря, чета, пиша или да си спомня нещо от моя живот. Станах пеленаче в тялото на една жена."

Продължението тук http://nde-bg.net/blog/jill-bolte-taylor/
Виж целия пост
# 134
След смъртта остава съзнанието, енергията на човека, която се насочва нанякъде, но накъде, един Господ знае.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия