Има ли право пресата да публикува постове от форума?

Две неща ме притесняват. Едното е коректното цитиране на авторството.
И второто е ваденето от контекста.
И ако първото може да бъде контролирано по някакъв начин, то второто е въпрос само и единствено на морал.
Така мога да изографисам някой, ако си поиграя да му вадя и сглобявам мнения от различни теми, че и сам няма да се познае   И съвсем нямам предвид форумната шизофрения или просто промяна на мнение.

Светици, ама някой друг път. Като реших да се включа в една тема за бивши гаджета се потресох/от себе си/.

Касита, това, което ти казваш, е реалната логика, най-нормалната и близка до естествената човешка мисъл. Формалната логика обаче е друга. Не може да се препечатва без разрешение само това, което е обект на авторско право и е защитено от същото. Нещата с интернет и правата там са толкова мъгляви още, че законодателството въобще не е опряло до там. Давам идентичен пример. Ако фоторепортер снима графити от анонимен автор на стената на НДК и го пусне във вестника си, това е ОК по закон, защото снимката е от анонимен автор и е незащитена от авторски права. Ако аз, като анонимен потребител, пусна някъде мнение за нещо и не го защитя по съответния ред, изрично указвайки при това, че мнението ми може да циркулира единствено във форума, в който е пуснато, то тогава същото мнение може да си се ползва от сульо, пульо и главния редактор. Съвсем законно.  

10's е съвсем права, че нещата около авторските права трябва да се обмислят добре и нещо да се прави по този въпрос. Само, че според мен, във времена, в които всеки може полулегално да си свали новия албум на любимата си група от интернет, без да плати и стотинка за това, защитата на доброволните себеразкрития на анонимни потребители ми се вижда кауза пердута.
Неслучайно се интересувам толкова от това как интернет променя целия ни порядък. Иди удържай или въвеждай порядък в Мрежата и начина по който се ползва - много късмет и успех желая на онези, които се заемат с това!

Аз, за себе си, нямам отговори на тези въпроси и истински бих желала да погледна в бъдещето и да видя как ще бъдат уредени тези неща след, да кажем, 20 години 

Да, има право. Както и всеки, който счита, че е цитиран неправомерно и търпи някакви щети, има право да ги търси по съдебен ред, ако ги докаже.
 Аз бих искала да попитам, каква разлика бихте видяли в една статия, ако вместо директно да са цитирани мненията ви, бяха цитирали линка към темата?

Saule,а ако в поста автора е публикувал и снимков материал да речем от свой блог, (тук има много такива като започнем от Кулинарния и минем през Хоби-то),тогава пак ли има право вестника да ги цитира и публикува?
Дано се включи някой запознат,струва ми се,че до сега изказваме само предположения.

Според ЗАПСП в обем, оправдан от целта:

Saule, и аз изпаднах в подобен ред на мисли/ имам предвид последния ти пост/ Също се сетих за тегленето на музика.  Да не говорим за снимки или домашни видеоклипове, качени без знанието и съгласието на някого и уронващи достойнството му.
 Наясно съм, че законодателството се влачи много СЛЕД възникналите реалности. Затова може би човек трябва да приеме, че качвайки нещо - снимка, текст или клип, приема те да станат достояние на всички останали и не може да контролира разпространението им.

Два пъти съм засичала статии във вестник, които просто са били копи-пейст от дадена тема във форума. Включително е имало и мои мнения, което леко ме подразни, както и всеки друг вероятно би се подразнил.
Едно е да пишеш във форум, който колкото и да е известен все пак има ограничен кръг от потребители. Съвсем друго е да ти изтъпанят мненията във вестник, който си купуват много повече хора.

Точно. Когато човек качи нещо в интернет, той го прави с ясното съзнание, че го споделя с целия свят. От тук нататък дали ще се копира директно или ще се даде като линк, то е достъпно за всеки в интернет.

10's , разбирам как се чувстваш за това,което си вложила с твоята тема за забравените жестове. И на мен ми е любима и е предизвикала много нежни и мили емоции, като пътуване във времето е. Идеята ти, независимо къде е - тя си е твоя и където и да я видиш - там си ти. Аз лично съм написала десетки статии, някои от тях са били резултат на дълго събиране, проучване, систематизиране и анализиране на информация. Но знам, че кача ли я в интернет - я "пускам на свобода". Виждала съм ги на много места дори без цитиран източник и чувствата ми са смесени, като преобладава това на удовлетворението, че ето - прочели са я, харесали са я и са я сложили при тях. Ако съм искала да спечеля от нея - да съм я продала на някое издание и да съм си взела хонорара или да съм ги събрала в книга, да съм я защититила и тогава да си гоня правата. Но ако решиш да споделиш това с всички хора, не мисля че това е проблем. В крайна сметка - копира се хубавото, нали?
Има и още нещо, в случай че става дума за комерсиализация. Самата система на google следи за идентично съдържание в интернет и когато види пълно съвпадение тя "санкционира" копиращите сайтове като ги извежда по-назад при търсене. Така, че те нямат икономическа изгода от копи/пейст на материали.
Колкото до самият ЗАПСП - нещата след появата на интернет стават доста сложни и предстои регулация  за да няма ощетени, условията на света се промениха с платформите, които предоставя интернет за споделяне на информация.

П.П. Мирама, форумът се чете от много повече хора и много повече време - на практика написаното остава достъпно, докато вестниците са с ограничен тираж.

Именно! Интернет и употребите му ужасно промениха авторството и въобще цялата концепция за авторстване. Едно, че - ако става дума за форуми - авторът е анонимен и второ, че интернет е без граници и текстовете преливат свободно не само в Мрежата, но и извън. Накрая всичко наистина прилича на фолклор, а всъщност има реален автор, който си припознава написаното като свое и не му е приятно да го ползват, без да го цитират. Само, че няма кого да цитират, само ник. Странно е.

Друг е въпросът, че у нас понятието "Авторски и сродни права" е доста младо и зелено и на този етап не бих тръгнала да се позовавам на него, не и преди да минат десетина-петнайсет години, в които се водят достатъчно дела и се натрупа практика и култура в тази посока. На мен ми окрадоха книга, направиха от нея цяла сюжетна линия във филм, разбрах за това пак от коментари в интернет на видели филма. Отидох да го гледам и щях да получа удар. Но на нивото на което е защитата на авторското право в момента, не бих тръгнала да си търся правата. Извинете за офф-а.

Да, но има и случаи, когато някоя банда не качва албума си в нета и пак страда от това.Защото преди всякакъв вид промоции и представяне на новите песни, той вече се върти масово навсякъде.Това е по-сериозния проблем, който не виждам дори в световен мащаб как ще бъде преодолян.От скоро пък тръгнаха разни агенции по барове и казина да събират данъци за музиката, която се пуска в тях.И как точно тези данъци ще стигнат до авторите на музиката???

В цялата концепция за АП, когато става дума за изкуство има нещо прекалено изкуствено, затова на моменти е толкова трудна и нелепа регулацията. И какво ще правят тези хайки? Ще арестуват хора, които свирят и пеят или представете си "слушат музика". Просто отдавна е време да се установят нови правила, няма как да се върне технологията назад.

Много добре звучи...

Аз само едно не разбрах - има текст в СО. Има текст във вестник. Има текст в клюкарника по повода, обаче...от дискретност не се казва нито коя е темата, нито кои са цитираните от нея.
Темата е скрита реклама на "Телеграф"???

С какво авторството под никнейм се различава от авторството под псевдоним? По нищо според мен.Има хора във виртуалното пространство, чиито текстове съм чела и в никакъв случай не ги намирам за по лоши или недостойни за аудитория от доста публикувани книги и статии.
Аз например скоро в една тема написах, че съм дребна блондинка. Постът ми беше ироничен, което в общи линии се схвана и стана ясно в хода на темата. Ако обаче бъде изваден този цитат и някой ден съм на мястото на Ирина Сарачинова, или се прочуя по друга причина, като нищо някой жълтур може да си оформи статия как се представям за друга, защото ме е срам от външността ми.
Примерът е илюстративен, разбира се, и крайно невероятен за сбъдване в този си вид, но като схема е много възможен и често практикуван ( да се сглоби нещо казано или написано, докато придобие вид, удобен на сглобяващия, и много често в ущърб на автора).