Мляко в шише - до кога?

Казах, че съм хванала нещо от гугъл само за информация 
Твоята концепция, както и моята, предполагам е fормирана на базата на препоръки от вашите лекари, щом за тях няма разлика м/у пържола и чаша мляко, щом смятат, че е вредно, не давайте


Аз като пътувам пия от бебешка чаша, мразя да се оливам, нищо че съм способна да готвя и да чистя, има неща, за които наблягам на практичната страна.
Нямам предразсъдъци, че нещо е предназначено за друго, щом ми е удобно и ми харесва - ползвам.

От децата, които познавам и са оставени да откажат сами млякото, това става на около 4 г. и половина, +- няколко месеца, разбира се.
Дилемата е - дали да стане принудително по-рано или не.


Естествено, че всеки родител си има някакви теории, щом има причина - спира да го дава.
Достатъчно изписахме, нека и авторката се посъветва с лекар и стоматолог, след което да вземе решение за нейните деца.

На мен пък единствено ми е малко странно защо една чашка айрян на 4 години се брои изобщо за хранене....

При така поставен въпрос, съм съгласна с теб. За мен дилемата обаче е дали да създавам навици, които впоследствие трябва да се елиминират по някакъв начин, или да не ги създавам. Под един знаменател слагам бибероните, гърнетата, бебешките думи, успокоителни или каквито там одеалца и играчки, спането при родителите, ритуалите преди сън, светнатите лампи и прочее неща, които, ако въобще не съществуват в ежедневието на детето, не се налага и да отпадат после (насила или ненасила). Съответно - няма драми, няма ревове, няма травми.

Приемам предложението ти да спрем да нищим и да оставим авторката сама да вземе своето решение.

Няма помен от никакви бебешки навици при нас. Не съм се и съмнявала, че ще има, всяко нещо с времето си 

Успех на савина 

Какво означава да стане принудително ако детето е отглеждано правилно, т.е. адекватно за възрастта? Няма принуда, когато няма биберон, а направо чаша. Няма принуда, когато просто няма памперси, а гърне - всичко си върви леко, естествено и най-важното: детето се развива нормално и се чувства добре и на мястото си, защото никой не се държи с него като с изоставащо. Никого не искам да обиждам, но за мен е направо престъпление за всичко да се чака.

И какво точно означава да няма да няма биберон и памперси? Когато оскъдната ми кърма напълно спря на 5 ден след раждането с какво трябваше да храня 2 бебета, които гледах сама? С чаша или с лъжичка може би?  Гърне? На бебе на 5 дни или на 2 месеца?  Може би е възможно при едно дете, което отглеждат майка, 3 баби и 4 лели, но при майка, която гледа сама две бебета, къща и мъж категорично не е.
По повод стреса и успокояването. Някой замислял ли се е колко стресово запчват живота си децата ни? За нас съвременното ежедневие е силно стресово и много от нас трудно издържат, какво остава за децата. Раждат се в стрес, виждат майка си на 2-3 ден (в повечето болници), оставяме ги в ясли на 1-2 год, на 3 отиват в нова градина и сменят обстановката, претоварени информационно, родителите все по-заети и уморени... и т.н..и т.н. има много неща от които да се успокояват според мен. Съгласна съм, че биберона вероятно не е най-добрия начин, но и шоколада не е, а много от нас го правят.

Наистина не е най-добрия начин. От моя гледна точка най-добрият е да се подходи холистично, не симптоматично
Успех с каквото и решение да вземеш

Защо да взема решения?
Прави ми впечатление, че много майки в темата са понаизустили и интерпретират книжки от поредицата "Масова психология" за възпитанието на децата. За съжаление често пъти абсолютно неадекватно.
По отношение на правилното уж хранене пък съвсем.

Биберонът и шишето не връщат развитието назад. Нито го стопират.
Ако в някоя от книжлетата, които сте чели го пише, то преводът е напълно неадекватен.
Няма съвременна теория за психологическото развитие на детето, която да твърди, че пиенето от шише с биберон вреди и прави едно дете бавноразвиващо се.

Ами ако не сме го чели, а сме го видели, тогава адекватно ли ще е? 

Майка, която вярва, че не поставя в неравностойно положение детето си, тикайки му биберон в устатата до преклонната възраст от четири например (или хранейки го с лъжица, къпейки го в банята, обличайки го и прочее дълъг списък), дълбоко греши. Който иска да проучи по-подробно въпроса, би могъл да го направи без проблем (е, само с Гугъл няма да стане).

Майка, която вярва, че адаптираното мляко е безценен дар за здравето на децата й, също може да се информира безпрепятствено. Тук не сме се сбрали, за да се надпреварваме по знания и постижения, нито пък за да си обиждаме децата. Просто обсъждаме общодостъпни, доказани, реални факти. Дори и друго да не вълнува човека, самото съществуване на таблица за различно наддаване при кърмените и адаптираните бебета е достатъчно красноречиво.

 Да, Stelfy, много си права,  това и за мен винаги съм се старала да е  водещо, така се и лекуваме с малчо, търсим причината, а не се водим по симптома    Аз също съм давала АМ на сина си, защото около 3- тия месец ми спря кърмата, при цял отряд - лекари и акушерка    и много други неща направих, които мислех че ще ни подминат  Та най- трудна е златната среда, обичано, но не лигавено дете, обгрижвано според възрастта си, да се научи да е самостоятелно, борбено, но не агресивно, общително, но не и нахално/ тук имам проблем със сина си/   и т.н.  Но не всичко върви по план .... Приключвам тази тема с цитат  по спомен от подписът на една мама ''Преди имах поне 5 начина как се гледат деца, сега имам 4 и нито един начин'' /знам, че го бърках, но нямам време и излизам/. Отиваме в училището да гледаме батковците 
 Честит първи учебен ден, здрави и щастливи дечица  

Много точно казано 

Спор няма, че е така. Обаче на практика не винаги е възможно. За тези стресове, които бях споменала - няма как да се избегнат. Абсолютно съгласна съм, че е най-добре бебето да се сложи на гърда веднага след раждането, да не се отделя от майката първите дни, да се гледа вкъщи до 3 год и т.н., и т.н..... На практика обаче няма как да стане. Поне за мен. Не мога да си позволя да не работя. Като работя няма кой да ги гледа, съответно ходят на ясла, градина и т.н. Така че принудително се съобразявам с реалността и гледам да правя най-доброто, което тя ми позволява. Цялото ми извънработно време е посветено изцяло на тях, гледам максимално да общуваме, да си говорим, да се гушкаме, да обясняваме всичко... но явно не е достатъчно за съжаление.

Защо смяташ, че не е достатъчно?

Децата в малките години са много различни, някои придобиват дадени умения по-рано, други по-късно, но пък притежават други, за които са узрели по-рано от първите. Не може от 1 или 2 неща да се съди за цялостното развитие на детето, съответно да се поставят заключения - правилно/неправилно.

crazy chick, не само вие четете и се консултирате с лекари. Всички го правим. За първи път обаче чувам, че някой има чак толкова крайна позиция. Повечето педиатри и психолози не са така категорични, особено за възраст под 5 г.

И така като ви чета, явно си представяте децата на савина в количките и с бибероните от сутрин до вечер.

Никой не им завира насила бебешки неща, нито ги дърпа назад, само се водим по тях. Те живеят след големи хора и личния пример + естетствения стремеж за имитация + насочване (когато покажат, че вече са готови) е достатъчен.
Понеже не мога да говоря като цяло, ще опиша моето оставено на произвола дете.
Съблича се сама от 1г. и половина.
Яде сама от 1г. и половина. Пак горе долу от тогава пие от чаша и шише тип 500 мл. от минерална вода.
Биберон-залъгалка 1г. и 10м.
Обличане от 2г. и 9 месеца.
Памперса махна на 2г. и 8м. - директно на тоалетна, няма инциденти.

За нито едно от нещата не съм я натискала, подсещала и т.н.
И великото шише, което ползваше вечер за 5 мин. - махна го на 4г. и половина. Да, беше супер привързана към него, затова не й го махнах аз. Не забелязах да й нанася вреда, затова го оставих. Една вечер каза "Вече съм голяма" и това беше. И една сълза не проля за него. Можех да го махна и на 2-3 г. със серия истерии, които съм убедена, че щяха да повлияят на поведението й, адаптацията в градината и всичко останало.

Не казвам, че вашият метод е грешен, но знам, че за моето дете щеше да е свързан с много сълзи и лош спомен от раздялата. И защо, щом си се развива нормално? Ако бях видяла нещо отрицателно като влияние, естествено щях да действам, не съм безразлична или страхлива.


Когато детето открие нещо само, прохождане например, то е жадно и за други неща и постепенно ги усвоява, когато усети, че моментът е дошъл, при това толкова точно го нацелва, че прави нещата почти перфектно, първо, защото то самото го е поискало и второ, защото е настъпил правилния момент, а не защото някой друг е казал - днес е денят!

И това за мен е именно холистичен подход - доверие в детето като цяло (за физиологичните неща). Без да се истерясва заради едно конкретно нещо, което е незначително, не му влияе, но му носи удовлетворение и което си отива с усмивка. И на това доверие, то отговаря с взимане на самостоятелни решения от съвсем малка възраст.

Шишето е измислено изкуствено от хората, така че няма как в природата да има причина, която да показва, че физическото развитие на детето е нарушено



Добре че е форума, за да видя колко зле се е развило детето ми



Забравих да добавя, че деца, истински пристрастени към нещо и с реален проблем, съм виждала само такива, които са били принуждавани да го премахнат, заради решения на родителите. Което вероятно е случайност, само споделям.

Това е принципът, според мен.