Бихте ли работили в траурна агенция

  • 35 751
  • 238
# 135
какво го мислите дали ще имате досег с починалите или не?
много по-страшна и мъчителна е болката в очите на семейството и близките... мен мъртвия не би ме притеснил, но да се изправя очи в очи с някой, който е загубил най-близкия си, малеее, ами аз ще ревна преди него и никаква няма да я свърша.
това имаше предвид джулиана.
толкова страници се изписаха, а момичето имаше предвид нещо съвсем просто - ще издържите или не?
аз казах вече - не мога, ще се късам да рева по цял ден и ще си съсипя живота
аз на работата си на детските рождени дни като ревне някоя майка от умиление и моите сълзи тръгват, та предствям си да съм част от мъката на някой

И аз така....просто цялата ситуация е подтискаща.
Виж целия пост
# 136
Ако плащат добре - отивам и окото не ми мига. Всички сме смъртни, това е единственото сигурно нещо в тоя живот. Теб кое те притеснява? Защото ако си секретарка примерно практически нямаш допир с починалите.
Не бих се съгласила,че няма да има допир с починалите.
Защо говориш наизуст? newsm78 Ние имаме погребална агенция и те уверявам, че никога досега не съм виждала или имала допир с починал Wink Моята работа е само и единствено в офиса, а тук не носят починалите хора Crazy
Виж целия пост
# 137
Какво значение има дали имаш допир с починали или не?
Просто работата е необходима, но носи отрицателни емоции и то постоянно.
Ако е прието при смърт да се пее, танцува и да се радваш...
Гробищата, смърта като цяла винаги ме е подтискала.
Не съм на принципа на японците, че човек трябва да ходи на гробища поне един път месечно.
Не подценявам работата на хората работещи там, но не е работа за всеки.
В живота има страшно много мъка, за да се срещам ежедневно с нея, независимо дали е некролог, труп, свещи.
Спомням си, че навремето /не зная дали още съществува/ при болницата имаше траурна агенция. Не можех да разбера хората защо се възмущаваха от присъствието и до болницата. Е, след време разбрах.
За всяка рабата се изискват определени качества и ако човек може да се абстрахира от работата си добре, ако може да приеме, че смърта е естествен завършек на живота- да.
Виж целия пост
# 138
Интересно ми е, дами, които смятате тази работа за толкова негативна и неприятна, какво работите?
Няма да се учудя, ако тук има жени, които биха работили в нощно заведение, където децибелите са убийствени, дрехите и дробовете им се напояват с тютюнев дим, както и редица други "вредни" професии, но твърдят, че не биха работили в офис на погребална агенция.
 Tired Парадоксалното в случая е, че всички се боят да се сблъскат с мъката на хората, а в повечето случай тя липсва, бързо изместена от грозни сметки - "това да е най- евтиното, това не е ли безплатно, не съм длъжен аз да плащам- има и други наследници, сега как ще делим  с тях апартамента, вилата, нивата...." Едва ли сте чували за погребална агенция, която погребва на свои разноски човек, чиито наследник отказва да го направи повече от година!
Мъка има, особено когато са млади хора, не отричам, но това се случва много по- рядко, опазил Господ.
 Peace
Виж целия пост
# 139
Не мога да кажа че НИКОГА не бих работила такава работа, но изпитвам страх от тези неща. Знам че е естествено, че няма нищо негативно, но се чувствам зле дори като отида на гробищата.
Имаме много близък приятел, който има погребална агенция. Наследи я от баща си. Много засмян човек, трудно би могъл да се свърже с образа на погребален агент, но си я работи работата. Явно обаче не без скрупули. Преди няколко месеца почина бебето на брат ми. Беше на 28 дена. Обадихме му се да уреди погребението и бяхме много изненадани, когато отказа. Извиняваше се много дълго, но в крайна сметка каза че не иска да организира погребения на деца. А е една от най-известната погребална агенция във Варна, ако не и най.
И не е вярно, че нямат съприкосновение с покойниците. Бях на две погребения, на които той си беше там през цялото време - в църквата и на гробищата.
Преди време друг наш приятел започна работа при него. Той беше моряк (от нископлатения корабен персонал), имаше дълги отпуски и започна работа там заради допълнителните доходи. Точно преди една година почина. Голямата катастрофа на магистралата близо до Провадия, в която имаше пет жертви. Той беше едната. Та като отидохме на погребението в църквата, жените които работят там плачеха и нареждаха: "Какъв веселяк беше, всеки ден тук се смеехме с него". Той вярно че си беше веселяк, но не се бях замисляла че и работата в погребалната агенция би могла да се превърне във весело ежедневие. Не знаех че е разсмивал жените, които продават свещи, докато той е бил там за чуждо погребение.
Та явно си е работа като работа, може би с някои резерви.
Виж целия пост
# 140
 PraynigБих работила и предполагам че много ще плача
Виж целия пост
# 141
какво го мислите дали ще имате досег с починалите или не?
много по-страшна и мъчителна е болката в очите на семейството и близките... мен мъртвия не би ме притеснил, но да се изправя очи в очи с някой, който е загубил най-близкия си, малеее, ами аз ще ревна преди него и никаква няма да я свърша.
това имаше предвид джулиана.
толкова страници се изписаха, а момичето имаше предвид нещо съвсем просто - ще издържите или не?
аз казах вече - не мога, ще се късам да рева по цял ден и ще си съсипя живота
аз на работата си на детските рождени дни като ревне някоя майка от умиление и моите сълзи тръгват, та предствям си да съм част от мъката на някой

 Peace
Явно съм емоционална, колкото теб,
защото си написала, моите думи  Hug
Виж целия пост
# 142
Интересно ми е, дами, които смятате тази работа за толкова негативна и неприятна, какво работите?
Няма да се учудя, ако тук има жени, които биха работили в нощно заведение, където децибелите са убийствени, дрехите и дробовете им се напояват с тютюнев дим, както и редица други "вредни" професии, но твърдят, че не биха работили в офис на погребална агенция.
 Tired Парадоксалното в случая е, че всички се боят да се сблъскат с мъката на хората, а в повечето случай тя липсва, бързо изместена от грозни сметки - "това да е най- евтиното, това не е ли безплатно, не съм длъжен аз да плащам- има и други наследници, сега как ще делим  с тях апартамента, вилата, нивата...." Едва ли сте чували за погребална агенция, която погребва на свои разноски човек, чиито наследник отказва да го направи повече от година!
Мъка има, особено когато са млади хора, не отричам, но това се случва много по- рядко, опазил Господ.
 Peace

права си, но този един млад човек ще се помни с години
аз съм такава - мисля ги другите, жаля ги, не мога да спя. мъжът ми се вижда в чудо, даже знам, че ми спестява някои информации за чуждо нещастие, защото знае че ме разстройват.

иначе аз работя много хубави неща -
правя децата щастливи - правя най-невероятните украси от балони
организирам детски рождени дни
имам занималня и се грижа за чуждите деца да са винаги нахранени, да си научат добре уроците и да им е приятно и спокойно, за да са спокойни и родителите им
правя страшни емоции в арените за лазерни битки
все много хубави неща
бих работила в нощно заведение, защото децибелите ни ми пречат, свикнала съм, ще си танцувам
дрехите и косата ще си измия от цигарите
но сълзите в очите на някоя майка няма как да ги отмия от съзнанието си
Виж целия пост
# 143
Интересно ми е, дами, които смятате тази работа за толкова негативна и неприятна, какво работите?

Мъка има, особено когато са млади хора, не отричам, но това се случва много по- рядко, опазил Господ.
 Peace
Не работа със смъртта, пряка или косвена.
За там трябват определени качества.
Убедена съм, че не само ще ми влияе на настроението и психиката, но и цяла нощ ще сънувам мъртви. Най-много да предваря някой.
Какво толкова сложно има за възприемане? Не всеки става за всякакъв вид работа.
Аз определено бих ползвала траурна агенция.
Сега един страничен въпрос. Има ли предварителни заявки?
Виж целия пост
# 144

Преди време друг наш приятел започна работа при него. Той беше моряк (от нископлатения корабен персонал), имаше дълги отпуски и започна работа там заради допълнителните доходи. Точно преди една година почина. Голямата катастрофа на магистралата близо до Провадия, в която имаше пет жертви. Той беше едната.

 Sad  Съжалявам за приятелят ви.
 Бяхме на тази катастрофа/05.09/ и никога,ама никога няма да я забравя.
Мир на душите им. Flowers Rose
Виж целия пост
# 145

[/quote]

бих работила в нощно заведение, защото децибелите ни ми пречат, свикнала съм, ще си танцувам
дрехите и косата ще си измия от цигарите
но сълзите в очите на някоя майка няма как да ги отмия от съзнанието си
[/quote]


 Peace все едно аз съм го написла Peace

Не е за всеки аз не бих, да не казвам голяма дума никога!
Виж целия пост
# 146
какво го мислите дали ще имате досег с починалите или не?
много по-страшна и мъчителна е болката в очите на семейството и близките... мен мъртвия не би ме притеснил, но да се изправя очи в очи с някой, който е загубил най-близкия си, малеее, ами аз ще ревна преди него и никаква няма да я свърша.
това имаше предвид джулиана.
толкова страници се изписаха, а момичето имаше предвид нещо съвсем просто - ще издържите или не?
аз казах вече - не мога, ще се късам да рева по цял ден и ще си съсипя живота
аз на работата си на детските рождени дни като ревне някоя майка от умиление и моите сълзи тръгват, та предствям си да съм част от мъката на някой

Това е и моето мнение.

Парадоксалното в случая е, че всички се боят да се сблъскат с мъката на хората, а в повечето случай тя липсва, бързо изместена от грозни сметки - "това да е най- евтиното, това не е ли безплатно, не съм длъжен аз да плащам- има и други наследници, сега как ще делим  с тях апартамента, вилата, нивата....

Да, и с това не бих искала да се сблъскам.
Виж целия пост
# 147
Знам, че темата ми не е от най-лицеприятните,
но предвид факта, че в последно време следя обявите за работа,
много често попадам на длъжности в различни траурни агенции.
Дори онзи ден, минавайки покрай централните гробища,
където са съсредоточени повечето траурни агенци / коя от коя
по-лъскави и модерни/, коментирахме с мъжът ми, как за тях няма криза, но
и как аз никога не бих работила на подобно място, колкото и голяма да е заплатата.
Не бих могла да се натоварвам всекидневно с толкова мъка.
Интересно ми е, вие какво мислите по въпроса.
Работа като всяка друга или работа само за хора със здрави нерви ?

Не, не бих.
Прекалено съм жалостива. Няма да издържа психически.
Но се изкарват добри пари. Къщата на баба ми е в този район и в квартала има няколко съседи с къщи палати - които държат траурни агенции и цветарски магазини около гробищата.
Виж целия пост
# 148
Категорично не бих работила на подобно място, дори за всичките пари на света  Peace
Виж целия пост
# 149
...
 Парадоксалното в случая е, че всички се боят да се сблъскат с мъката на хората, а в повечето случай тя липсва, бързо изместена от грозни сметки - "това да е най- евтиното, това не е ли безплатно, не съм длъжен аз да плащам- има и други наследници, сега как ще делим  с тях апартамента, вилата, нивата...." Едва ли сте чували за погребална агенция, която погребва на свои разноски човек, чиито наследник отказва да го направи повече от година!
Мъка има, особено когато са млади хора, не отричам, но това се случва много по- рядко, опазил Господ.
 Peace
Това е изключително точно!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия