Бихте ли работили в траурна агенция
- Публикувана: 7 септ. 2011, 09:00 ч.
- Последно мнение: 22 март 2022, 19:30 ч.
# 150
29 септ. 2011, 17:38 ч.
Бих работила в траурна агенция, даже съм си пускала CV-то и ме извикаха на интервю, но аз вече бях започнала нова работа и не ми се занимаваше, а като ученичка ходехме в офиса на моята приятелка да заместваме баща й в траурната агенция, нищо фрапиращо, гледаме си филми на компа, хора идват само да си пазаруват, разпечатват некролози и такива неща, заявки приехме за погребения, но офиса няма допир до починали, даже една вечер пихме там и ходихме на дискотека, бе луда работа....да не говорим, че сме обикаляли с катафалката из целия град с ковчег вътре-празен естествено
Виж целия пост
# 151
29 септ. 2011, 20:19 ч.
Аз не бих могла само поради една причина - детската смърт. Независимо от длъжността и контакта с близки и самите починали - дали го има или не...
Виж целия пост
# 152
29 септ. 2011, 20:21 ч.
Разбира се, че бих работила в траурна агенция. Това е работа като всяка друга, дори много по-лека от други порфесии свързани с човешкия живот като например лекарската професия. Смъртта е нещо нормално е неизбежно, и не виждам никаква причина човек да има резерви по отношение на такава професия.
Виж целия пост
# 153
30 септ. 2011, 01:27 ч.
На същото мнение съм.
А как ви се струва гробищарско бюро да се превръща в дискотека?! Някога под нас направиха такова и понякога пускаха силно музика и се веселяха до 3часа през нощта! Освен това май там ковяха сандъците! Ужас! Чуваше се всеки ден! Катафалките спираха пред него.
Виж целия пост
Категорично не бих работила на подобно място, дори за всичките пари на света 
На същото мнение съм.
А как ви се струва гробищарско бюро да се превръща в дискотека?! Някога под нас направиха такова и понякога пускаха силно музика и се веселяха до 3часа през нощта! Освен това май там ковяха сандъците! Ужас! Чуваше се всеки ден! Катафалките спираха пред него.
# 154
30 септ. 2011, 01:28 ч.
На същото мнение съм.
А как ви се струва гробищарско бюро да се превръща в дискотека?! Някога под нас направиха такова и понякога пускаха силно музика и се веселяха до 3часа през нощта! Осен това май там ковяха сандъците! Ужас! Чуваше се всеки ден!
Ами това е животът, докато едни умират други се веселят, откакто свят светува е така.
Виж целия пост
Категорично не бих работила на подобно място, дори за всичките пари на света
На същото мнение съм.
А как ви се струва гробищарско бюро да се превръща в дискотека?! Някога под нас направиха такова и понякога пускаха силно музика и се веселяха до 3часа през нощта! Осен това май там ковяха сандъците! Ужас! Чуваше се всеки ден!
Ами това е животът, докато едни умират други се веселят, откакто свят светува е така.
# 155
30 септ. 2011, 11:23 ч.
Ах,Вие.. 
Всичко си е до човек!Аз споменах,че бих практикувала тази професия..Не ме е страх от трупове.Даже и в морга бих работила..
Виж целия пост
....да не говорим, че сме обикаляли с катафалката из целия град с ковчег вътре-празен естествено
Всичко си е до човек!Аз споменах,че бих практикувала тази професия..Не ме е страх от трупове.Даже и в морга бих работила..
# 157
30 септ. 2011, 14:48 ч.
Не, не бих.
Знам, че смъртта е нещо нормално, но ме депресира ужасно.
Виж целия пост
Знам, че смъртта е нещо нормално, но ме депресира ужасно.
# 158
30 септ. 2011, 15:25 ч.
На същото мнение съм.
А как ви се струва гробищарско бюро да се превръща в дискотека?!
Всеки се успокоява по различен начин. Бих предпочела горното, отколкото плача.
Смъртта много често не е нещо нормално и неизбежно.
Ако всеки умираше например на 80 години от старост / определени/ бих работела. Бих си избрала и предварително агенцията.
Виж целия пост
Категорично не бих работила на подобно място, дори за всичките пари на света
А как ви се струва гробищарско бюро да се превръща в дискотека?!
Смъртта е нещо нормално е неизбежно, и не виждам никаква причина човек да има резерви по отношение на такава професия.
Ако всеки умираше например на 80 години от старост / определени/ бих работела. Бих си избрала и предварително агенцията.
# 159
30 септ. 2011, 15:29 ч.
Имам една съседка, която се разхожда в гробището - с думите - тихо, чисто и спокойно, не ме е страх от мъртвите, а от живите 
Млада сравнително, напълно нормална жена.
Виж целия пост
Млада сравнително, напълно нормална жена.
# 160
30 септ. 2011, 15:36 ч.
Аз също имах такава позната, но тя ходеше на гроба на дядо и баба си, които са я гледали.
Иначе, в Япония съм чула, че човек трябва да посещава поне един път месечно гробищата.
Мен това изключително много ме натоварва. Навремето минавахме покрай гробището и никога няма да забравя надписа нещо " и ние бяхме сред вас и вие ще дойдете при нас".
Виж целия пост
Имам една съседка, която се разхожда в гробището - с думите - тихо, чисто и спокойно, не ме е страх от мъртвите, а от живите Млада сравнително, напълно нормална жена.
Млада сравнително, напълно нормална жена. Иначе, в Япония съм чула, че човек трябва да посещава поне един път месечно гробищата.
Мен това изключително много ме натоварва. Навремето минавахме покрай гробището и никога няма да забравя надписа нещо " и ние бяхме сред вас и вие ще дойдете при нас".
# 161
30 септ. 2011, 16:55 ч.
не бих работела
Прекалено много попивам чувствата на другите.
Всеки ден ще чувствам мъка и тъга.
Не мога
Виж целия пост
Прекалено много попивам чувствата на другите.
Всеки ден ще чувствам мъка и тъга.
Не мога
# 162
30 септ. 2011, 17:04 ч.
Бих работила само ако съм в крайна нужда за работа. Иначе, знам че трудно бих свикнала със смъртта, въпреки, че и това си е работа като работа.
Звучи ужасяващо, направо настръхнах...
Виж целия пост
Навремето минавахме покрай гробището и никога няма да забравя надписа нещо " и ние бяхме сред вас и вие ще дойдете при нас".
Звучи ужасяващо, направо настръхнах...
# 163
30 септ. 2011, 20:52 ч.
Дали бих??? Исках преди време да направя погребалнба агенция. Това е най-печалившият бизнес. Хора винаги ще умират, демек работа винаги ще има. Парите не миришат.
Виж целия пост
# 164
30 септ. 2011, 21:00 ч.
Докато растях, всяко лято прекарвах в гробищния парк, защото работата на дядо ми беше да прави надгробни паметници и къщата на баба я дядо беше залепена за гробищата.
Въпреки това, не бих работила в траурна агенция, защото така и не свикнах да гледам безпристрастно хорската мъка. Не ми се иска да работя на място, където все ще съм тъжна.
Виж целия пост
Въпреки това, не бих работила в траурна агенция, защото така и не свикнах да гледам безпристрастно хорската мъка. Не ми се иска да работя на място, където все ще съм тъжна.
Препоръчани теми