Бихте ли работили в траурна агенция

Не, независимо от заплащането. И не защото хорската мъка би ме натоварила. Просто ме е гнус.

Аз бих работила, даже съм си мислила, че такава работа е тиха и спокойна, но може и да не е понеже някой по-напред спомена, че е свързана с тичане по институции и бумащина. Не съм много запозната с естеството на самата работата в подробности. А интересното е и, че не съм попадала на обяви за работа в погребални агенции  .
По-скоро не бих работила медицинско лице или в патология, там май е доста по-страшно.

Да , бих! Гледам на това като работа - начин за прехрана... За жалост и от такива има нужда , както и в моргата- от санитари. Сантиментите - за опечалените. Мисля , че на втората седмица ще свикна и няма да изпадам в сантименти- смъртта е неизбежна част от живота.
И никога не казвай "никога". Така преди време казах , че никога няма да работя на каса. Наложи се за ден. И да ви кажа ми се усладииииии.

Някой, някъде да е отричал дадена професия ?
Въпросът е бихте или не бихте.
Да бих, защото еди какво си и не не бих, защото еди какво си.
Много ясно, че всички тези професии са нужни и никой не ги
заклеймява или отрича.
За лицемерие пък изобщо не може да става въпрос.
Та аз ако видя труп пред мен, каквито хиляди вижда
пътния полицай, и съм припаднала одма. Как да работя тогава подобно нещо ?
Това лицемерие ли го наричаш ?

Не. Нямам нужната психика.

Някой от вас има ли представа какво се работи в траурна агенция ?
Това си е като офис на фирма, но услугите са по - особени. Човекът, който се занимава с клиентите е  по - скоро секретарка и тя починалите изобщо не ги вижда. Има си човек, медицинско лице, който се занимава с труповете. А относно хорската мъка, хората идват в погребалната агенция вече спокойни, тъжни, но вече основния шок попреминал, обсъждат се неща свързани с подробностите - разни жалейки, какво се носи на гробищата, откъде се купуват свещи, какви подавки се гласят изобщо подробности относно организацията, да не мислите че обсъждат нещо за починалия човек. Най - много да споменат от какво е починал и толкова.
Аз съм правила некролози в една погребална агенция. Ами идват хората - избират си модел, дават данните, снимка, правя некролога, отиват си и толкоз.
Не ми е било тежко или нещо подобно. Айде да кажем толкова колкото когато видя залепен некролог на млад човек примерно или недай боже дете   Но като видя некролог на възрастен човек си казвам ми това е живота. Вие квот го запремислихте с тая психика, ще кажеш че лично ще балсамирате и обличате починалите. Един психоаналитик е свидетел на повече хорска болка отколкото служител в траурна агенция. 90% от починалите са възрастни хора и айде не че не скърбят за тях, но е нещо което не е изненада за никого. Единствено страшно е когато е млад човек или дете, тогава е гадно. Но това са редки случаи. На мен лично никога не ми се е случвало некролог на дете да правя. С изключение на един случай:
Още ме е яд на едни хлапета, дето ми разиграха сценка, че техен съученик е загинал при катастрофа и ще правят некролог от приятелите. И на мен ми е тъжно и ги успокоявам, съчувствам и направих 1 некролог на хлапето. А ония гаменчета като излязоха отвън  и точно пред стъклената витрина като избухнаха в смях, изпонатъркаляха се. Гадна шегичка. Вероятно смятаха в училище или другаде да го лепят, не знам, ама бъзик с момчето си направиха и с мене де  

на същото мнение съм

Джули,пак не можеш да си сигурна как би реагирала в дадена ситуация.
Едно човек си мисли-друго става!

И аз не бих,защото ще вземам нещата навътре,а това не е желателно за мен.

Лицемерие наричам това, че хората не търпят в тяхния жилищен район да има офис на погребална агенция, режат всякакви кабели отиващи към офиса, разливат на изметената площадка пред него какво ли не и се чудят каква по- голяма гадост да сътворят, до момента в който не отидат да си поръчат жито за Задушница или некролози.Как иначе да го нарека?
Иначе по въпроса отговорих положително.

Препоръчвам
http://www.youtube.com/watch?v=MOar08f-OnI
Много хубав филм и съвсем по темата

аз се сетих за ''Два метра под земята"", от създателя на Истинска кръв и Американски прелести Алън Бол

Six feet under

Джу,

От опит, човек е много адаптивен и силен, дори в срещата си със смъртта. Да не се налага, ама е факт. Убедена съм, че човек свиква да е край и в мъката. Устоява някак си. Въпросът е доколко и с какво е мотивиран да го прави.

По темата, ако няма по-добра алтернатива и ако се наложи - бих. С много нерви и мъка но бих.

Не знам, дано никога не ми се налага.

Не, не бих работела, ако не ми се налага. Само в краен случай.
Не бих издържала психически.

Бих - работа като работа. Пък и от собствен опит знам как с чувстват близките. Аз сама се справих с 2 погребения, които ми бяха много лични ... претръпнах някак. Човек е пригодимо и устойчиво създание.