Бихте ли работили в траурна агенция
- Публикувана: 7 септ. 2011, 09:00 ч.
- Последно мнение: 22 март 2022, 19:30 ч.
# 45
7 септ. 2011, 16:08 ч.
То, че е работа, работа е, но не всеки може да изпълнява всякакъв вид работа.
Не бих си израла да работя в морга, да съм психолог и много други професии.
Не бих избрала работа, която ми носи негативизъм.
Малко са хората които могат да се абстрахират, да не си го занесат в къщи или да го трупат в себе си и в един момент да не избие.
Определено, аз не съм един от тях.
Виж целия пост
Не бих си израла да работя в морга, да съм психолог и много други професии.
Не бих избрала работа, която ми носи негативизъм.
Малко са хората които могат да се абстрахират, да не си го занесат в къщи или да го трупат в себе си и в един момент да не избие.
Определено, аз не съм един от тях.
# 48
7 септ. 2011, 16:23 ч.
Това едно на ръка, но със или без значение тялото си остава и някой трябва да положи грижа за него, дали под формата на погребение или кремация. Само го вмятам, не че има значение за мнението ми по темата.
А то е, че бих работила ако съм на зор, без значение от парите. Имам си някакъв списък с професии и поприща в главата, от най желани към най малко желани. Тази не е в горната половина. Както и всякаква работа с преки клиенти между другото.
Виж целия пост
Малко съм далеч от целия този култ към смъртта и прилежащите и ритуали - не ги харесвам, не ги одобрявам, и не ги спазвам. От момента, в който Животът напусне едно тяло, то вече няма никакво значение само по себе си, и не виждам никакъв смисъл от обгрижването му.
А то е, че бих работила ако съм на зор, без значение от парите. Имам си някакъв списък с професии и поприща в главата, от най желани към най малко желани. Тази не е в горната половина. Както и всякаква работа с преки клиенти между другото.
# 49
7 септ. 2011, 16:45 ч.
Не бих работила в траурна агенция.
Има професии, които не са за всеки и изискват специален профил на служителя.
Дори и някой да започне да работи, заради например голяма заплата, ако не притежава определени черти и нагласа, няма да се чувства добре и ще напусне.
Виж целия пост
Има професии, които не са за всеки и изискват специален профил на служителя.
Дори и някой да започне да работи, заради например голяма заплата, ако не притежава определени черти и нагласа, няма да се чувства добре и ще напусне.
# 51
7 септ. 2011, 17:33 ч.
Не виждам смисъл от категорично положителни отговори, докато все пак не започнем работа в траурна агенция. В този ред на мисли отговарям- не, не бих.
п.п.Темата ми навява спомени за една друга- Бихме ли осиновили дете с увреждания- бихме, разбира се, колко му е
.
Виж целия пост
п.п.Темата ми навява спомени за една друга- Бихме ли осиновили дете с увреждания- бихме, разбира се, колко му е
.
# 52
7 септ. 2011, 17:44 ч.
Джул,принципно е сложно всеки да се мотивира ЗА и ПРОТИВ,ДАЛИ или НЕ 
Аз ли4но бих и ще ти кажа защо.Преосмислила съм живота си,сблъскала съм се с много 4овешки съдби ,несгоди,радости....Смъртта е 4аст от вси4ко това.Аз ли4но ве4е смятам,4е имам слонски нерви и бих понесла(свикнала,приела и тн.) подобно натоварване.До време е,който иска се адаптира и продължава.Хората умират ,а живите им дължим поне едното уважение.
Джул,когато виждам децата в домовете,когато знам за смъртите им(но не и гробовете им),следя мизерното им съществуване,НО продължавам да съм до тях,дали е по леко?Не,мили4ка,не е .Това е много по-тежко от това да се погрижиш за един достойно изживял 4овешкия си път 4овек.
Всъщност ,само си разсъждавам,но мисля наистина,4е ДА,бих работила.
Виж целия пост
Аз ли4но бих и ще ти кажа защо.Преосмислила съм живота си,сблъскала съм се с много 4овешки съдби ,несгоди,радости....Смъртта е 4аст от вси4ко това.Аз ли4но ве4е смятам,4е имам слонски нерви и бих понесла(свикнала,приела и тн.) подобно натоварване.До време е,който иска се адаптира и продължава.Хората умират ,а живите им дължим поне едното уважение.
Джул,когато виждам децата в домовете,когато знам за смъртите им(но не и гробовете им),следя мизерното им съществуване,НО продължавам да съм до тях,дали е по леко?Не,мили4ка,не е .Това е много по-тежко от това да се погрижиш за един достойно изживял 4овешкия си път 4овек.
Всъщност ,само си разсъждавам,но мисля наистина,4е ДА,бих работила.
# 53
7 септ. 2011, 17:56 ч.
В момента си мисля, че бих могла да работя.
От друга страна не съм сигурна дали ако някой ден ми се наложи, психиката ми би могла да издържи.
Виж целия пост
От друга страна не съм сигурна дали ако някой ден ми се наложи, психиката ми би могла да издържи.
# 54
7 септ. 2011, 19:01 ч.
Зависи от психическата нагласа. Аз нямам необходимите качества, за да работя на такова тъжно място. Но е вярно, че траурните агенции криза не ги лови 
предполагам, че взимат и добри заплати.
Виж целия пост
предполагам, че взимат и добри заплати.
# 55
7 септ. 2011, 19:10 ч.
Не знам. Нещо не ме бива много в утешаването. Но пък доста успешно бих съчинила прочувствено надгробно слово дори за непознат човек. На сегашната си позиция постоянно трябва да пиша разни благодарствени писма, на хора, които дори не съм виждала, без да е особено ясно за какво именно им благодаря и всички са много затрогнати. Един даже ми беше писал, че за пръв път получава толкова хубаво благодарствено писмо. Мисля, че бих имала успех със стихчетата на възпоминанията. Е, малко трудно бих получила отзиви за труда си, което всъщност не е чак толкова зле.
Ох, сори за черния хумор, надявам се да не се обиди някой.
Виж целия пост
Ох, сори за черния хумор, надявам се да не се обиди някой.
# 56
7 септ. 2011, 19:26 ч.
Миналата година загубих свои близки много скоро един след друг и имах доста близка среща със смъртта в много нейни проявления. Гледах жените и изобщо хората от агенцията - всички имат досег с мъртвите по един или друг начин - тези, които правят некролози, тези, които шпфират, гримират, правят кетъринг, сервират на опелото...изключително мили, внимателни и искрено съпричастни бяха жените от агенцията, всичко беше перфектно и аз през цялото време си мислех...какво ли е работиш такова нещо, да гледаш цялата тази мъка, чернотия и тъга около себе си...макар че аз също не признавам всички ужасни и подтискащи ритуали, жалейки, като заобсъждахме драперии и ковчези направо се погнусих...Но се претръпва, сигурна съм. Не, че не ти е мъчно, но се научаваш да не приемаш чуждата болка за своя. Ами един свещеник, който цял ден минава поне през 5 опела? Просто работа като всяка друга. Аз дали бих - едва ли, имам други кариерни цели, просто така не мога да кажа дали бих. Ако няма какво друго - работа и толкова. Имам силна психика и знам, че ще издържа. Виж, детски психолог не станах точно, защото знаех, че няма да мога да го понеса.
Виж целия пост
# 57
10 септ. 2011, 08:38 ч.
Аз съм собственичка на траурна агенция "ЕЛОН" и няма нищо страшно да се работи в тази сфера на услугите. Какво толкова ви плаши? Всички сме смъртни и там няма никакви застраховки за никого. Да не говорим, че едно погребение или кремация е усложнено с много документи. В такива тежки моменти едва ли някой ще тръгне да ходи по няколко пъти в гробищната аминистрация , там да му кажат, че му трбват още документи и да се разхожда най-малко 3 дни между гробищата и общините. Работа като работа.
Виж целия пост
# 58
10 септ. 2011, 09:08 ч.
Аууу, и реклама вече успяхме да си направим, налииии?? 
Е те това е, да изсмучеш рекламата дори от тема за ...траурна агенция!
По темата - не, не бих работила в траурна агенция. Логиката ми е една единствена - за мене смъртта на другите носи облаги, ерго, трябва да има повечко измрели, така де, че да получа бонус!
Черен хумор , но не е ли така?
За сметка на това, обаче, работя с енд юзъри (намиг към Рокси)
Виж целия пост
Аз съм собственичка на траурна агенция "ЕЛОН" и няма нищо страшно да се работи в тази сфера на услугите. Какво толкова ви плаши? Всички сме смъртни и там няма никакви застраховки за никого. Да не говорим, че едно погребение или кремация е усложнено с много документи. В такива тежки моменти едва ли някой ще тръгне да ходи по няколко пъти в гробищната аминистрация , там да му кажат, че му трбват още документи и да се разхожда най-малко 3 дни между гробищата и общините. Работа като работа.
Е те това е, да изсмучеш рекламата дори от тема за ...траурна агенция!
По темата - не, не бих работила в траурна агенция. Логиката ми е една единствена - за мене смъртта на другите носи облаги, ерго, трябва да има повечко измрели, така де, че да получа бонус!
Черен хумор , но не е ли така?За сметка на това, обаче, работя с енд юзъри (намиг към Рокси)
# 59
10 септ. 2011, 10:08 ч.
Обожавам да се занимавам със трупове.Бих работил.
По цял ден да разнасям трупове,да подреждам ковчези-това е спокойна и прекрасна работа.
Виж целия пост
По цял ден да разнасям трупове,да подреждам ковчези-това е спокойна и прекрасна работа.
Препоръчани теми