Хайд парк 7

Публикувана: 7 септ. 2011, 11:47 ч.
Последно мнение: 16 септ. 2013, 21:09 ч.

101 930
1 367

wa_wa - Владетел на силата

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са причините за описаното в публикациите поведение на детето?
Какви са изискванията за медицински документи при записване в първи клас?
Какви са разходите за учебни материали и униформи в училище?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са причините за описаното в публикациите поведение на детето?
  
  Поведението на детето, описано в публикациите, може да се дължи на различни фактори. Например, то може да изпитва емоционални трудности, което води до изблици на гняв и неконтролируемо поведение. Освен това стресът или тревожността също могат да доведат до подобно поведение. От съществено значение е близките да осигурят подкрепа и разбиране в такива ситуации.
- Какви са изискванията за медицински документи при записване в първи клас?
  
  При записване в първи клас обикновено се изисква представяне на медицински документи, включително имунизационен паспорт или други документи, които потвърждават здравословното състояние на детето. Важно е да се консултирате с училището или личния лекар, за да получите точна информация относно изискванията за медицински документи при записване в първи клас.
- Какви са разходите за учебни материали и униформи в училище?
  
  Разходите за учебни материали и униформи в училище могат да варират в зависимост от конкретното училище и изискванията му. Обикновено родителите трябва да поемат разходите за учебници, тетрадки, учебни материали и в случаите, когато училището изисква униформа, за нея също. Важно е да се консултирате с училището, за да получите точна информация относно разходите за учебни материали и униформи.
- Какви са причините за предпочитането на униформите в училище?
- Какво мислите за изучаването на поезия в училище?

kristti

# 165 20 септ. 2011, 11:42 ч.

sislie ,

Виж целия пост

mama-Ira

Потребител

# 166 20 септ. 2011, 11:43 ч.

Сисли,

Напротив, хайде, честито изясняване на подробностите. От пет това е много добра възраст. Тепърва ще осъзнавате по издълбоко света наоколо извън вас и неговите връзки. И хубавото е, че имате достатъчно "спокойно" време за това.

Мисли за нея - държиш завинаги в ръцете си, чуваш гласчето, решеш косичката на твоето момиче. Тя винаги ще е твоя грижа и твоя обич, теб ще влудява и на теб ще се сърди, в теб ще се гушка и с теб ще споделя... Какво щастие! Чувстваш я своя, родна до мозъка на костите си, нали? За теб другото са подробности... Виж за нея...

Може би и (как искам!) Фуси е права и демона да си е наш! Но дано това не натъжава много момичето ти... Нека го отработва и да си отива този демон - далече-далече

Вела, де го намери това #Crazy

Бях потресена от огромното количество харесали, боже близо 30 хиляди... ooooh!

Виж целия пост

sislie

# 167 20 септ. 2011, 13:54 ч.

Момичета

Не заради демона тъгата ми, знам че дъщеря ми за винаги е моя - де юре и де факто. Стана ми тъжно, че вече трябва да започнем с "разбиването на илюзиите". Стана ми болно за нея, как добре и безметежно си живяхме, а сега ще трябва да й стоваря действителността в подробности. Тя и от преди знае, но предполагам, че сега вече с възрастта си осъзнава що е то осиновяване и започва да задава детайлни въпроси, навлиза в същината.
Аз не се страхувам да я загубя, страхувам се, поради факта на найната свръх емоционалност да не разбия света, в който е живяла досега. Не искам тя да е объркана, не искам да страда, искам да я предпазя. Неизбежно е, знам че ще се справим защото много се обичаме, просто ми се щеше да не се налага да минаваме през това.
Надявам се ме разбрахте, че малко объркано стана.

Виж целия пост

Форест Гъмп

Редовен потребител

# 168 20 септ. 2011, 14:26 ч.

Виж целия пост

mama-Ira

Потребител

# 169 20 септ. 2011, 14:36 ч.

Сисле, разбрахме те, точно така те разбрахме Hug

Само исках да те подкрепя и да дам кураж. При нас тези разговори тръгнаха от тази възраст. Всъщност с децата си преживяваме и виждаме, че да порастваш никак не е леко. Когато от някой периодичен въпрос или разговор хлътвах в такива мисли и емоции, които изпитваш, се опитвах да ги сложа в редицата на задачите, които постепенно се опитваме да решим. И тогава нещата изглеждат малко по по-друг начин.
Ето, учим се да не сме център на света - тръгнахме на ясла, на детска, опс! на училище
Ето, днес научихме това и това от грешките си, справихме се, има резултат
Ето, днес по друг ъгъл или по-надълбоко успяхме да поговорим за осиновяването. Успях да му кажа още нещо, той се справи. Значи вървим напред.

А колкото повече неща знаят, толкова по-леко ще им е нататък. Днес му обяснявах и това, когато изведнъж след два сравнително весели дни в училище и занималнята ми ревна така, че закъснях с четиридесет минути за работа ooooh!

Първо рева в тоалетната, защото го е срам, след това дълго се кри в шала ми в коридора на занималнята...
Но вече си записва и запомня домашното, не е забравил да даде бележника на учителката, разказва с кой и как с удоволствие е учил в занималнята... Напредваме. Но не им е лесно, и на нас понякога ни е много тъжно...

Виж целия пост

sislie

# 170 20 септ. 2011, 15:28 ч.

Форест, Мама-Ира Hug

Благодаря. Хубаво е от време на време да има някой, който да разбира през какво преминаваме и минавайки през същото да ни дава кураж!

Виж целия пост

luska

# 171 20 септ. 2011, 16:21 ч.

sislie, чета, чета и се замислям, че ми предстои това и на мен скоро. Разбирам те напълно, а защо изпитвам ужас? На няколко пъти ми е било на устата да започна от някъде и съм спирала. И това което ще напиша ще бъде объркано, защото това са обърканите мисли в главата ми. И сигурно е нормално да е така, но поне в сърцето ми всичко е подредено, защото знам, че моя син заема огромно място там. Алекс понякога ми казва нещо, което ме навежда на мисълта, че той има все още спомени от времето преди да сме заедно, после ми изръсва това, че като е бил малко бебе и аз съм го носила на ръце. И изпитвам страх от това, че ще разбия неговата илюзия, че не съм го носила аз, нито аз съм била до него, когато е бил в болницата 4 пъти за операции. Но момента ще настъпи и аз ще бъда тази, която ще му каже истината. Водя го в детския кът почти всяка седмица и той си има една любима въртележка с героите от "Грозното пате" Това дете винаги си избира да седне в грозното пате и казва, че то му е любимо. И аз му казвам всеки път, че и на мен ми е любимото, защото това пате е самия той. Алекс не пита, защо патето е "грозното пате", а казва, че това е най-хубавото пате и мама Патка, демек аз Simple Smile

го обича много. Въобще не е далеч от истината и мисля, че съвсем скоро ще настъпи момента и за нашата Истина. Той е почти готов, но май аз не съм. Sad

Прегръщам всички! Hug

Виж целия пост

marrymaroon

# 172 20 септ. 2011, 16:29 ч.

Сисли,

ето още едно другарче по непосредствени преживявания и в същата възрастова група Laughing

аз не се връзвам на "другата майка", приемам го като абсолютно логично казано, те говорят директно още, нюансите на речта не са им познати и не може да се очаква, че политически коректно ще заместват известните им вече понятия. между другото, анимацията на Тим Бъртън "Коралайн" (Corialine) тренира много в това отношение, изгледайте го няколко пъти, макар че е детски хорор, де, и ще претръпнете Twisted Evil

според мен, не осъзнават още смисъла на това, което им казваме, поне не такъв, какъвто ние го виждаме. мисля, че ползата е в свикването с фактите, приемането им за даденост, дори без да ги разбират. та засега съм спокойна, при това се отказах да очаквам да разбере, и само гледам да не товаря емоционално фактите при съобщаването им, за да не й пренасям мои щуротии, колко успявам, разбира се, е спорно. и така, сигурно до след година-две-три, когато почнат другояче да гледат на нещата от живота и ще се задълбае - етапа на мама Ира и Форест ... не знам права ли съм.

между другото, най-изявената реакция последния път, щото като цяло се умисли, но за това изрично попита, беше кои други от приятелите й "са така" - и почна да ги изброява ... притесни се като обясних, че повечето "не са така", обаче се успокои, като й казах за познато й момче, което много харесва, че също е осиновено Laughing

в този ред на мисли, добре ви е на вас с възможността за срещи там, ние сме изолирани.

ПП а, да, и Люси е в тоя отбор, ама тя изостава Wink

Някой да пусне тема, мен ме няма по тия технически неща :“

Виж целия пост

sislie

# 173 20 септ. 2011, 16:50 ч.

Люска, моята девойка отдавна знае. И слава богу, че започнах отрано. Сега, обаче задава много конкретни въпроси, свързани с живота й като "малка" (сега щото е много голяма). И нещата които говорим ги приема много по осъзнато.

Вела Hug

, ако хубаво е да има някой, с който да си от един отбор. Поне ми става ясно, че детето ми се развива нормално, щом на тая възраст задава такива въпроси. Simple Smile

Но понякога ме хваща сантимента право за гърлото. Що пък да е така, ама така е, не мога да праменя живота й преди мен.

Виж целия пост

marrymaroon

# 174 20 септ. 2011, 16:51 ч.

Мисля, че понякога се преекспонира паметта на децата и не трябва да се разчита на това, че те си знаят, мисля, че е много опасно. Те по един естествен начин всъщност се самозалъгват и това е самовъзстановителна, предпазна функция на мозъка. Имам приятел, който е осиновен на 7 години, а това е сериозна възраст, и е забравил дотам, че му е дошло много шоково на 20, когато е "научил"!

Люска, естествено, няма нужда да му разказваш за операциите и че е бил сам, но трябва да почнеш да се "изпускаш" за някои факти ... че иначе ще стане един сериозен, драматичен разговор, който не съм сигурна дали е по-полезен или по-вреден ... почвайте да гледате и филмчета с такъв сюжет, за да научи за какво става дума всъщност и да има с какво, кого да се сравни ... така, като цяло, ще му дадеш основа и сам да попита ...
Мое мнение, извинявай ако морализаторствам в повече! Истината е, че няма никога да сме напълно готови; просто трябва да го направим така или иначе ... и за мен изборът е именно в тази възраст 4-6, после ми се струва, че ще е късно за начало.

Виж целия пост

marrymaroon

# 175 20 септ. 2011, 17:06 ч.

Сисли, и мен ме стяга гърлото и ми се струва, че аха и ще ми затрепери гласа. обаче, много се старая да споделям нещата с умерено бодряшки тон (че иначе пресилено би дошло). меря си приказките и после сменям темата към някоя доста по жизнерадостна, която включва по подразбиране горещите ни взаимни чувства Simple Smile

защото грубо казано, два са ми душевните проблеми -
1) личния - остатъци от онова страдание, че не съм аз майчинствала във всички аспекти от живота й;
2) страха да не я нараня, защото няма да поднеса нещата правилно или няма да съумея в достатъчна степен да я разбера и утеша, да не се почувства сама, да не си мисли, че се дистанцирам от нея така.

първото почти съм го уредила. то някак естествено става с времето, колкото повече заедно, толкова по-леко ... ; наблюдавам се изрично да не се издам.
второто - ами, няма да съм сигурна никога, ако чакам да съм сигурна, че няма да я нараня, ще си чакам винаги, пък не става така ...с това се теша, а и с първите успехи, т.е. като почнете вече и като се справиш един два пъти, идва кураж и увереност, че можеш, че ще стане ...
аз и за другите съществени теми от живота се главоболя така, дали съм подходила правилно, как ще го разбере ... Simple Smile

нещо като в оная приказка за Циндил Пиндил и Джаста Праста ... аз съм тип Циндил Пиндил по нагласи, дето се поправя и действа като Джаста Праста Simple Smile

Виж целия пост

elitto

# 176 20 септ. 2011, 18:09 ч.

Ооо, Вела, помнят, помнят. Просто твоят познат е искал да забрави. Аз помнех в цветове - дивана, шкафовете, леглото си как е разположено, как се отива до кабинета на доктора и самия него, а съм осиновена на година и 6 месеца.
sislie, Hug

Не можеш, миличка, да спестиш болката, само можеш да помогнеш да я преживее по-леко! И ще успееш, защото си силна и обичаш силно детето си! newsm51

Виж целия пост

luska

# 177 20 септ. 2011, 18:14 ч.

Vella M., няма за какво да се извиняваш, защото си права Hug

Аз от доста време съм започнала да го подготвям, точно като"изстрелям" нещо. Просто още не сме седнали да говорим подробно и смятам да го направя след няколко месеца, когато мъжа ми се връща в България. Най-пресният ни случай е от преди месец, когато моя приятелка намери 4 новородени котета в един казах и ги прибра в двора си да ги храни и гледа, докато започнат да ядат твърда храна. Ходихме с Алекс да ги видим и той беше супер щастлив и ми задава въпроси за това къде е майка им, защо Галито ги гледа и т.н. На другият ден като го вземах от градината госпожата ми каза какво Алекс е споделил с нея и децата:"Галито си има бебета котета, че тяхната майка заминала някъде, ама нищо... Те сега си имат нова майка и тя ги обича много и те са щастливи." Мисля, че това донякъде ще помогне за нашите разговори.

Виж целия пост

kristti

# 178 20 септ. 2011, 18:57 ч.

Цитат на: elitto в вт, 20 сеп 2011, 18:09

Аз помнех в цветове - дивана, шкафовете, леглото си как е разположено, как се отива до кабинета на доктора и самия него, а съм осиновена на година и 6 месеца.

винаги съм се чудила на такава памет.Знам и за други хора с такива спомени.Аз съм осиновена на няколко месеца(3-4) и не помня абсолютно нищо.Спомените ми са все от 2 г натам

Люска,много сили и кураж ти желая за всичко което ви предстои на теб и на детенце Hug

Виж целия пост

kristti

# 179 20 септ. 2011, 18:58 ч.

Г-жа Монк,как сте с алергията.Бяхте ли на алерголог?

Елито,как се справяте с малчовците?Ние сме очаровани от нашата госпожа.Може би понеже ни е първата,обаче Алекс я харесва много.В неговия клас са 2 момичета и 15 момчета Laughing

Виж целия пост

Препоръчани теми

Упорит конюнктивит

2 454
3

Очно здраве

Бактерия Мораксела в очите и гъбички на дете на 1г и 3 м

4 385
7

Детско здраве

196 ДГ Шарл Перо, Красна Поляна, София

Детски ясли и градини