Хайд парк 7

  • 101 930
  • 1 367
# 180
Не, Кристи, не съм го водила. В понеделник като се събуди нямаше петънце по кожата и аз го изпратих на градина. Още не се е обринал от общата храна, но и чайчето от коприва си пие сутрин и вечер по една чаша. Реших да не ходим, защото и обрива като го няма не зная как да обясня какъв точно е бил като размер и оцветяване. Ще изчакам да минат две седмици или (не дай Боже) да се обрине пак и тогава ще решавам какво да правя. До тогава ще карам по вашите съвети - без сирене и захар, с чай от коприва и без много-много да му се вталясвам. Пък дано го израсте по-бързо!
Виж целия пост
# 181
Г-жа Монк,как сте с алергията.Бяхте ли на алерголог?

Елито,как се справяте с малчовците?Ние сме очаровани от нашата госпожа.Може би понеже ни е първата,обаче Алекс я харесва много.В неговия клас са 2 момичета и 15 момчета Laughing
Мойто малкото продължава да плаче сутрин докато я оставям и това трае докато затворя външната врата. Не страда дълго, но ме търси следобядите повече от преди. Стана по-послушна, само отвреме навреме издивява и тича, скача, катери се, но винаги ме следи с едно око Grinning Да не изчезна нанякъде Wink
Да ти кажа на госпожата на Алекс никак не и е лесно с такъв състав, но като ги научи на дисциплина - момчетата са по-добри от момичетата, защото лисичите припадъци са по-малко. Аз обикнавено все с мъжки състав работя Embarassed. Мъжките майки повече си ме харесват...А Алекс вече е голям и това за него е нещо ново и интересно. Дано да е така и занапред! Hug
Виж целия пост
# 182
За 2 дни госпожата го научи на ред,а аз не успях 5 г Rolling Eyes.Когато яде нещо и не го е изял цялото,останалото си го прибира в чантата.Бяхме в парка с едно негово приятелче и реших да ги водя до кафето.Алекс веднага го хвана за ръка.Такова нещо не ми се е случвало.Обикновенно тичат като отвързани.Вчера сутринта(нали е болен и сме си в къщи) сам реши да пише буквички за да изненада госпожата.В час му било скучно.Другите свързвали точки,а той можел да пише буквите и госпожата го пратила да си играе с конструктор,за да не им пречи Simple Smile
Виж целия пост
# 183
О, Кристи, той е просто велик! Не може този умен поглед да няма и външно проявление.
А днес моят Боян за първи път нарисува човече, на което му личи, че е човече! Преди все трябваше някой да обяснява (той или госпожата) какво точно е нарисувано, а днес познах сама...
Ако намеря начин, ще си го лепна за аватар. Е, няма да е красив като на Фуси, но пък е от моето гардже!
Виж целия пост
# 184
Здравейте!Мога ли да помоля софийските мами да ни подскажат как бихме могли да стигнем от жп гара до Национален дворец на децата и от там до зоопарка?!/а  ако ползваме такси,на коя фирма и ако може телефон/
Виж целия пост
# 185
От гарата до сп. Щросмайер хвани автобус №77 и като слезеш хващаш трамвай №11 до двореца. От двореца до зоологическата градина - с автобус 83. Утре ще спрат трамваите по бул. "Мария Луиза" така че този е най-бързият маршрут. Ако решиш да хващаш такси, много внимавай каква е точно тарифата, защото на гарата има измамници с по 5 лв. на километър. И си вземи билети още преди да се качиш, защото понякога в рейсовете шофьорите нямат, а гарата е любимото място на контрольорите, особено в почивните дни.
Дано съм била полезна!
Виж целия пост
# 186
Много благодаря г-жа Монк!Не ми е познат града и информацията ще ни е много полезна Grinning
Виж целия пост
# 187
хич не е лесно да се адаптираш в нова среда, при положение, че елементарни неща не можеш да изкажеш в началото ... колкото и лесно да учат език децата, не става с магическа пръчка и те са големи, големи герои, че се справят!

Определено е така, но се чудех за моите защо приемат с такава лекота подобна ситуация.
Всъщност те са свикнали да слушат майка си как "шляпа" разни други езици и ми хрумна, че никак не им е ново.
Освен това, не са непрекъснато в чуждоезична среда, все още по-голямата част от времето са с говорящи родния им език (което не е плюс в посока овладяване на езика, но пък е добре за адаптацията им).

Та като говорим за стрес и нова среда... И двете не искат да чуят за връщане в България... което до известна степен е доста тъжна констатация.
На две годинки съм живяла с нашите в чужбина и не помня много добре емоциите, само картини, но на 9 (точно, колкото голямата), ме върнаха сама със самолет в България, защото страдах от такава силна носталгия, че взе да ме свива в областта на сърцето.
Странното е, че и у мен този път няма никаква носталгия, но при мен има вече други приоритети, а децата защо... Защото (както казва малкото Мате).

Погледнато по-позитивно, само да понапреднат с местния език, смятам да подхвана и тринките с италиански. Ще ги правим моми полиглотки. Wink
Виж целия пост
# 188



Странното е, че и у мен този път няма никаква носталгия, но при мен има вече други приоритети, а децата защо... Защото (както казва малкото Мате).



Ами десетина години да минат поне... Laughing
Виж целия пост
# 189
e, aз след двадесетиняколко години се излекувах веднъж завинаги от носталгията. доскоро ме друсаше, сега вече наистина-не. както казва другарката дар, имам си други приоритети. а и наистина всички деца се чувстват тук много, ама много по-добре. трябва да съм пълен идиот да искам отново да се върна, след като няколко пъти го правих и не се получи. липсата на сигурност, мърляви взаимоотношения, измами, престъпност, опашати лъжи...няма сми просто.
Виж целия пост
# 190
Ами десетина години да минат поне... Laughing

А, десет! Поне 60-ина са нужни.  Laughing

Виж целия пост
# 191
Ами десетина години да минат поне... Laughing

Според мене е важно, в какъв период се намира човек...
Аз изпитвах истинска носталгия от първия ден, в който заминах... Липсваше ми просто всичко... Известно време след това ми мина... Simple Smile - сдобих се с много добри приятели, хубава работа, призвание... Мисля си, че човек се чувства добре там, където е намерил своето място... или поне това е изключително важно... Покрай осиновяването обаче ми се наложи да зарежа всичко и да се завърна за един немалък период от време... И сега България ми липсва някак отново,... но само приятелите, хубавото временце... Иначе разочарованието от държавата като институция за първи път ме накара да се замисля за определени неща по коренно различен начин...
Сестра ми също живее от 18-20 години в Германия, с едно изключение от 5 години, в което съпругът и работеше за немски концерн в Азия... С нея сме си говорили за носталгията неведнъж  Grinning ... Тя завърши тук, влюби се, омъжи се... но истински почувства страната като свой дом в момента, в който роди децата си... - май беше след- или около десетата година... Simple Smile
Виж целия пост
# 192
ха, това темата - "да емигрираме възможно най-бързо" ли е  Mr. Green
Виж целия пост
# 193
Дзвер, с удоволствие бих изтрила мнението си,... в твоя чест  Sunglasses ...опитах, но за съжаление не стана...  Няма да пиша повече в темата, не се притеснявай... - тя уж е за раздумка, не за заяждане... Какъв е предметът на дискусия ти знаеш... Wink  Хубав ден и много усмивки! Simple Smile
Виж целия пост
# 194
Чандра, не се заяжда, просто последните постове звучат точно така. И аз на моменти искам да се махна от България, защото ме дразнят неуредиците, мръсотията навсякъде, нетолерантността, но май никога няма да стане, защото пропиляхме шанса си преди 8-9 години с мъжо/предлагаха му работа в Дюселдорф/и то заради моите родители и пустия му немски, от който бъкел не разбираме и двамата. Така ни било писано...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия