Хайд парк 7

много на сериозно се взимаш  

elitto, съвсем те бях забравила, може ли мнение по това http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=612792.0, може и на лични  

а, Дзвер, виждаш ли сега как не е добре да се караш с учителите първия учебен ден

аз нямам никакъв спомен като левичар как съм се научила да пиша, но пиша бързо, и четливо мога да пиша, ако искам, и мога с всякакви наклони, както ми дойде но факт, сменям и наклона, че и почерка почти ... закривам си текста, т.е. не си кривя ръката да го виждам, но проблемът винаги е бил, че лявата ми ръка често е била омазана с мастило по ръба, дори да успея да спася представителността на текста (с времето се научих да не си влача ръката върху буквите, но все пак се отпуска от време на време, докосва листа), та много е важно качеството на химикала ...
травмиращ училищен спомен ми е, че в първи клас учителката се опита да ме насърчи да пиша с дясната ръка и ме накара да изпиша реда с тройката в учебника по математика с нея. и аз го изписах, а тя като видя резултата, метна учебника на три метра от ужас, беше забравила какво ми е казала ... ужасно непрофесионално, бях много озадачена, спомням си. но оттогава до трети клас ме остави на мира да правя каквото знам, стига резултатът да е приемлив

за протокола, носталгия аз лично не изпитвам. убедена съм, че възрастните (в т.число и големите деца), изпитват носталгия, когато са се преместили без да са завършили за себе си някакъв житейски цикъл ... т.е. загубили са нещо, вкл определении социални навици. аз не се сещам за едно, дето да е представлявало още ценност за мен и да го нямам тук ... а за децата, ми как няма да им хареса - нямат какво да губят в повечето случаи, пък е шаренко, чисто, подредено, миролюбиво - от детска гледна точка всякак печели ... всъщност, това последното, с миролюбивостта и възпитанието, видях как може да доведе до културен шок и съответно носталгия по веселото минало при определен тип деца, които са свикнали силово да оцеляват в джунглата на бг детски градини, училища и площадки и тук това забавление им липсва, но нашите (конкретно имам предвид мойто и на Дар) не са точно този вид
обаче, докато зашляпат и те езика като другите, се чувстват ограничени и сконфузени малко, колкото и да са ербап (определено визирам моята, която е с добро самочувствие и не понася да не може нещо) ... още повече, че тя е в редовен клас, повечето са местни, т.е. говорят си свободно. та, затова казвам стрес, иначе тя и не си спомня нищо от България, реалистично, де   но ще го преживеем в оперативен порядък, статистиката тук казва макс година и са пушки с езика

Честно казано малко съм в недоумение от развоя на коментарите, след споделеното позитивно (надявам се и в бъдеще) събитие за семейството ми.

Никого не агитирам да емигрира, защото всяко нещо си има плюсовете и минусите, а за 19 години живот извън България, все имам някаква представа какви са те.

За мен лично, животът в България беше станал изтощителен, но драмата не е в това, а че за да изхранвам децата си, нямах време да бъда с тях.
Парадокс: върнах се в България за да осиновя деца, а се оказа, че не мога да бъда с тях.
Реалност: Децата ми тук видимо се чувстват по-добре.
Извод: Мястото и домът ми са там, където мога да бъда по-пълноценна майка за тях, докато имат нужда от това. След 10 години, биха могли да решават сами, къде да живеят...

Както и да е. Надявам се с това да съм изяснила "недоразумението".

аз оставам

  интересно, прави ми впечатление, че все по-често спрещам подобни дискусии... , май е нещо от поколението, което масово се изнесе през 1990. 

За себе си: отдавна мина времето, в което се оставях да ми вменяват вина как съм се измъкнала и съм 'зарязала'  милата родна страна  Това са сложни работи.

Дар, радвам ви се 

Ама защо това да е темата, аз честно казано не разбрах... Не ставаше ли дума просто за носталгията?...

не е това, сега ще кажа нещо, дето хич не ми се ще - синчето се осра във вторник в училище - той е с нервен стомах, в понеделник ял 5, повтарям 5 пъти в училището и после още 2 пъти след училище... и във вторник се обсра - обсрал цялата тоалетна, себе си, всичко, викнаха ме да го взема от училище - бил болен, бил болен друг път - бил нервен... та си поговорих с учителката - всичко си му е наред на сина... просто е много бавен - не е лесно да вдигаш ръката, да слагаш ръката, да правиш наклон на ляво, абе този свят не е у ред - всичко е настроено за десняци, що не пробва някой десняк да пише с наклон на ляво, левичарите да си гледат работата... ще видим, то не е и много ясно левак ли е, десняк ли е, левичар ли е, овца ли е и т.н.

Дар, не съм искала никого да обидя, пошегувах се, ако го приемате лично, точно ти не бих искала - живота е палачинка - днес е отгоре, утре от долу... едно време като говорехме за козунаци, се появи някой и каза, че темата е за готварския - радвам ви се точно на вас, много ви мисля, абе - я пийни едно и си свиркай - това е форум, не реалния живот

ПП аз пък едно време, преди мнооооооого години се разведох... щото бившия искаше да емигрира, аз пък исках да си остана тук, е, останах си - имам ипотека, ама имам 2 деца и съм щастлива, той има едно дете в Мексико, едно в Щатите и още ми се обажда - хак му е 

Дзвер, и аз имам ипотека
и съм левичар, у нас сме мнозинство левичарите, така че няма страшно.  Виж тука
http://www.anythingleft-handed.co.uk/

Имам си и един голям левичарски нож, да смее някой да ми излезе насреща 

има едни много готини моливи, да виждат какво пишат и да не се цапат

дай лик към моливите, дадоха ми линк към моливи с приставка, лошото е, че изобщо не е ясно - левичар ли е, десничар ли е, лук ли е, ряпа ли... абе ще се измъчим, ама то лесно нЕма  

ПП ама лънк към ножовете не искам, че не се знае, какво ще му хрумне, пък и мъж ми е като него - пише с дясната ръка, играе с лявата, реже с лявата, ами ако реши да ме нареже, кой ще гледа децата

Добро утро! 

Хайде още един левичар в групата на децата ни. Алекс също използва лявата си ръка, но понякога използва и дясната. Чудя му се как го прави, ама се справя... Поне няма да е с две леви ръце като мен, а детето си има две десни ръце.

Мъжките майки да ми кажат как да постъпя, че малкият е започнал всяка сутрин да си играе с чурата. Като вляза в стаята му и го заварвам и той веднага се стряска. Някакви идеи?
Нормално е да му става, ама дали е нормално да си играе с нея постоянно? Аз не мисля така, ама и вие кажете. Нито искам да му кажа, че е лошо, нито пък да го оставя да го прави. В шах съм.

 
развесели ме рано сутрин. и аз да имах, и аз щях да си играя
нашите нон стоп се подръпват там. викам, момичета, стига сте си чесали топките голямата не го прави, ама подскача като ужилена и се крие и се киска, когато някой я види по гащи.
децата опознават телата си, това е. аз предлагам да го оставиш, ще му мине интересът сигурно. пишка кат пишка, кажи му, че ако много я дърпа, може да почне да го боли, пък той сам да си предценява.
доводът, че ако я дърпа ще порасне не е много добър, мисля...затуй, обясни му, че може да се скъса нещо или да се разрани, дай пример с ухо или нос. все пак пенисът е орган, който е един от всички и не е нещо изключително.

matakosmata

Какво да ти кажа, туй мъжете голяма игра с тия работи. То да е само Алекс... Той се чуди, че ставала голяма сутрин и му казах, че е нормално, защото е мъж и той. Казах му още, че ако я пипа много може я замърси и да му щипе. Дали е правилно не знам, ама се чудя кое е правилно. Знам, че сега си опознават телата и не искам да всявам някакви страхове... ама КАзах на мъжът ми като се върне да си говорят за това, а той категорично ми заяви, че това било моя работа, той какво можел да му каже и т.н. Да, аз щото знам и аз съм явно с топките у нас

  убихте ме, за малко да се залея с кафето тази сутрин 
като стане време да ги ползват по предназначение, тогава ми се обате

Дзвер,
линкът е за химикалите. Ножът е за хляб и си е мой, не си го давам.
Сериозно обаче, ножиците са много, много добра идея, тука и по училищата имат. Не съм и знаела колко било лесно рязането, докато не се сдобих с такова нещо. Както имат да режат и летят, добра инвестици.

Сега, с уговорката, че не искам да повдигам темата за произхода, имам един въпрос, че съм в чуденка.

Мъжът ми работи в квартал с много смесено население, ама много смесено. То си е направо село. И циганчетата, и българчетата си се разхождат и си играят по улиците. Не играят заедно, но конфликти между цигани и нецигани няма, живеят си мирно и кротко. Обаче миналата седмица ходихме всички дружно до там и големият видял една тумба циганета - мръсни, парцаливи, полуголи и попитал баща си: "Тате, това индианци ли са?". Баща му му казал, че не са индианци и не се впуснал в повече обяснения.

Та да ви питам вие какво бихте отговорили на въпроса и как бихте обяснили ситуацията? Идеята ми е начинът да е такъв, че хем да се обясни на детето, че това са цигани, хем да не си създаде този образ като събирателен за всички цигани. Не че образът по принцип на циганите в България не е такъв, но все пак ... абе вие разбирате.

Люска, май е нормално за възрастта пипането и сецането. И моето го правеше, и с майки и баби по градинките сме споделяли. Минава, но една поредица от разговори по въпроса за нежността и следващото от това внимателно отнасяне с този орган на тялото е полезна. Ти си знаеш как да общуваш с детето си.  При нас и тате помогна като му разказваше по мъжки и от опит някои неща. 

Кудку, аз наблягам на социалния фактор като видим мръсни или ровещи по кофите деца или възрастни хора. В случая въобще не бих обяснявала, че това са циганета, а че са деца на хора, които по една или друга причина живеят различен от нас живот - или са мързеливи и не им се работи, или са болни и не могат да работят и т.н. За циганите като етнос се опитах да говоря с големия, но още не може да вдене същността на различията между българи и други народности. Особено когато не говорим различни езици.

А мойта госпожица снощи за пръв път се появи сама на сцена да пее. Беше най-малката участничка на един конкурс и се държа повече от храбро, въпреки че само първия куплет изпяхме добре, а за втория поизпуснахме ритъма. Преди да тръгнем уж пробвахме пантофките, но там се оказа, че я убиват и си излезе боса на сцената без въобще да се притеснява, нагласи си перфектно огромния Шаро, на когото на практика му пееше, усмихна се и запя със самочувствие.