Ето и откъс, който ме впечатли :
"За всички нас, хората извън Варна, които се стичаме в града през лятото, привлечени от неговото слънце, от кейовете му, от дрезгавите гласове на гларусите, от мидите, натрупани в чиниите, това е купон. Времето, за което мечтаем цяла година, събираме дрехи, пари и приятели, слънцезащитна козметика и сламени шапки. За всички тях, хората от Варна, това е животът им, сутрините и вечерите, понякога тихи и топли, понякога ветровити и пълни с морска сол. Тук те се будят с чаша кафе и тук отиват да избухнат вечер. Не знаете какво означава това ли? Е, със сигурност не сте от Варна. Избухването е варненското ще-си-отрежем-главата-довечера.
Казват, че хората тук трудно се доверяват, че не дават втори шанс и веднъж разочаровали се, забравят завинаги места и хора. Понякога изглежда така, сякаш не се интересуват от морето. Но истината е, че морето се интересува от тях. И винаги е наоколо. Често се плиска в погледите им, вълнува се в думите им, придружава ги в пътищата им. Морето е в мечтите им, дори да не си го признават."