Ако жаждата ти за пълноценен живот е наследствена, значи и разводът е наследствен. Защото ако бракът ми се стича като от капкомер, не виждам причина да бъда омъжена. По себе си съдя, че детето ми е неспокойно, когато и аз съм неспокойна. Има ли смисъл, да запазвам брак, в който съм нещастна, ако ще предам това чувство и на детето си? Странно ми се вижда твърдението, че когато имаме деца, то ние не живеем съвсем наш живот. Не съм съгласна с това, не го приемам и чувствам по този начин.
Виж целия пост
Разводът - наследствен ли е?
- Публикувана: 7 септ. 2011, 15:23 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2011, 12:52 ч.
# 151
9 септ. 2011, 17:06 ч.
Изпуснах го аз момента с третото дете, дърта съм вече. Но някога имах мечтите на Клеми. То нали пълно щастие няма. А и животът го е измислил, че тъкмо станат хора и можеш да си говориш с тях и отлитат.
Виж целия пост
ananas, един човек в твоето положение имаше много добро решение- трето бебе + куче и котка.
# 152
9 септ. 2011, 18:57 ч.
Ох, аз съм в този период. Кучето ни почина през декември, а в неделя изпращам и втория син да учи в чужбина. Не се чувствам обаче много щастлива, даже ме е понагазила депресията.
А по темата - съпругът ми е от семейство на разведени родители и е от тези деца, преживели тежко развода и определено дава всичко от себе си, за да не изпитат децата му неговите неволи. Но познавам други хора от такива семейства, които явно не са почувствали развода като кой знае каква драма. Те по-често имат нагласа, че бракът и семейството не са за цял живот. Не са склонни да правят компромиси , да пожертват и частица от личното си щастие и незвисимост. Мисля, че и когато избират и брачния си партньор, техните критерии са доста объркани - сякаш се опитват да пресъздадат родителското си семейство и неговите неудачи. Има даже теория за този избор - на познатото зло.
Ох, няма ли кой да забрани книгите по популярна психология! Така, като гледам, носят доста повече вреда, отколкото полза.
Ананас
, нищо лично! Съчувствам ти за раздятата със сина, ние, дай Боже да стигнем дотам, сигурно ще рева половин година
Да не очакваш нещатата непременно да траят вечно е един от критериите, официално признат за добро психично здраве. Индикира зряла адаптивност и добър контакт с реалността, както и потенциал за отработване на травми. Това, че нищо не трае вечно, е нещо, с които човешкото същество така и не може да се справи. Все си измисляме някакви чалъми да натиснем "игнор" на факта, че на тази планета нещата просто подлежат на свършване.
Що се отнася до критериите ми за брачен партньор, като дете на разведени родители, то моите критерии бяха два. Единият - да го обичам, нищо повече. Другият - да не е вторачен в, така да се каже, трупането на материални блага, да се интересува и от нещата под повърхността. Това, второто, дойде като критерий не в следствие на развода, а понеже съм дъщеря на много материалистичния си баща. Та така.
Виж целия пост
Ох...мечатая за момента, когато ще се грижа само за себе си. Както се кзваше в една книга "Вивотът започва тогава, когато децата отидат в колеж, а кучето ти умре." Не само съм склонна да вярвам, ами силно мечтая за този момент. 
А по темата - съпругът ми е от семейство на разведени родители и е от тези деца, преживели тежко развода и определено дава всичко от себе си, за да не изпитат децата му неговите неволи. Но познавам други хора от такива семейства, които явно не са почувствали развода като кой знае каква драма. Те по-често имат нагласа, че бракът и семейството не са за цял живот. Не са склонни да правят компромиси , да пожертват и частица от личното си щастие и незвисимост. Мисля, че и когато избират и брачния си партньор, техните критерии са доста объркани - сякаш се опитват да пресъздадат родителското си семейство и неговите неудачи. Има даже теория за този избор - на познатото зло.
Ох, няма ли кой да забрани книгите по популярна психология! Така, като гледам, носят доста повече вреда, отколкото полза.
Ананас
, нищо лично! Съчувствам ти за раздятата със сина, ние, дай Боже да стигнем дотам, сигурно ще рева половин година Да не очакваш нещатата непременно да траят вечно е един от критериите, официално признат за добро психично здраве. Индикира зряла адаптивност и добър контакт с реалността, както и потенциал за отработване на травми. Това, че нищо не трае вечно, е нещо, с които човешкото същество така и не може да се справи. Все си измисляме някакви чалъми да натиснем "игнор" на факта, че на тази планета нещата просто подлежат на свършване.
Що се отнася до критериите ми за брачен партньор, като дете на разведени родители, то моите критерии бяха два. Единият - да го обичам, нищо повече. Другият - да не е вторачен в, така да се каже, трупането на материални блага, да се интересува и от нещата под повърхността. Това, второто, дойде като критерий не в следствие на развода, а понеже съм дъщеря на много материалистичния си баща. Та така.
# 153
9 септ. 2011, 19:46 ч.
Saule , това за популярната психология го споменах, защото съвпада с личните ми наблюдения и, което са ми споделяли близки, с подобни истории. А по популярна психология , определено не си падам. Но тя така те залива отвсякъде, че се случва да попадна на подобни четива. Когато не са подплатени с лични впечатления, направо ги забравям.
И отдавна знам , че свършва в един момент общия живот с децата ни .Съпругът ми дори е убеден, че най-хубавата част от живота ни започва. Аз, обаче все още преживявам една носталгия по времето, което отминава и чакам с любопитство това, което ни предстои.Забравила съм , какво е да сме двама, свободни и независими от деца и ангажименти, свързани с тях.
Виж целия пост
И отдавна знам , че свършва в един момент общия живот с децата ни .Съпругът ми дори е убеден, че най-хубавата част от живота ни започва. Аз, обаче все още преживявам една носталгия по времето, което отминава и чакам с любопитство това, което ни предстои.Забравила съм , какво е да сме двама, свободни и независими от деца и ангажименти, свързани с тях.
# 154
9 септ. 2011, 22:05 ч.
М...не знам.
Аз не мога да търся лично щастие, на гърба на децата. Пример, ако утре се разведа, майка ми ще се втурне да помага. За децата, за каквото може. Но понеже съм омъжена, не счита, че има каквито и да е задължения към децата. Ей това, бога ми, не го разбирам!!! Като омъжена жена или не, все имам нужда да изляза навън. Ако съм разведена и ще излизам с гадже - ще гледа децата. Ако съм омъжена и ще излизам с мъжа - абе не ти трябва, стой си вкъщи, ти си стара (на 29 от 2 месеца). Е...не мога да вдяна разликата, това е.
Виж целия пост
Аз не мога да търся лично щастие, на гърба на децата. Пример, ако утре се разведа, майка ми ще се втурне да помага. За децата, за каквото може. Но понеже съм омъжена, не счита, че има каквито и да е задължения към децата. Ей това, бога ми, не го разбирам!!! Като омъжена жена или не, все имам нужда да изляза навън. Ако съм разведена и ще излизам с гадже - ще гледа децата. Ако съм омъжена и ще излизам с мъжа - абе не ти трябва, стой си вкъщи, ти си стара (на 29 от 2 месеца). Е...не мога да вдяна разликата, това е.
# 155
9 септ. 2011, 23:18 ч.
Клеми, прощавай за личния въпрос, но ми е интересно... Как беше в уреден въпросът в твоето детство? Майка ти понякога оставяше ли те да прекарваш време с баби? Това вече е съвсем офф, но питам, защото аз до седмата си година живях с баби и дядовци, прибраха си ме, когато стана време за училище. После обаче майка ми каза - който има деца, да си ги гледа... За това питам. Извинения към авторката за спама.
Виж целия пост
М...не знам.
Аз не мога да търся лично щастие, на гърба на децата. Пример, ако утре се разведа, майка ми ще се втурне да помага. За децата, за каквото може. Но понеже съм омъжена, не счита, че има каквито и да е задължения към децата. Ей това, бога ми, не го разбирам!!! Като омъжена жена или не, все имам нужда да изляза навън. Ако съм разведена и ще излизам с гадже - ще гледа децата. Ако съм омъжена и ще излизам с мъжа - абе не ти трябва, стой си вкъщи, ти си стара (на 29 от 2 месеца). Е...не мога да вдяна разликата, това е.
Аз не мога да търся лично щастие, на гърба на децата. Пример, ако утре се разведа, майка ми ще се втурне да помага. За децата, за каквото може. Но понеже съм омъжена, не счита, че има каквито и да е задължения към децата. Ей това, бога ми, не го разбирам!!! Като омъжена жена или не, все имам нужда да изляза навън. Ако съм разведена и ще излизам с гадже - ще гледа децата. Ако съм омъжена и ще излизам с мъжа - абе не ти трябва, стой си вкъщи, ти си стара (на 29 от 2 месеца). Е...не мога да вдяна разликата, това е.
Клеми, прощавай за личния въпрос, но ми е интересно... Как беше в уреден въпросът в твоето детство? Майка ти понякога оставяше ли те да прекарваш време с баби? Това вече е съвсем офф, но питам, защото аз до седмата си година живях с баби и дядовци, прибраха си ме, когато стана време за училище. После обаче майка ми каза - който има деца, да си ги гледа... За това питам. Извинения към авторката за спама.
# 156
9 септ. 2011, 23:23 ч.
Ммм, до 6-ти клас ме гледаха баба и дядо. За по-удобно на родителското тяло, не за моя удобство. Добре, че в 6-ти клас казах - искам да живея вкъщи, не при баба ми, достатъчно актегорично, че - О, чудо, можело...
По едно време беще много "смешно'" вкъши да се объжда как петък вечер казвам - отивам си вкъщи (при майка ми), а неделя следобед - отивам си вкъщи, но при баба и дядо.
Нито тогава, нито сега ми е смешно.
Децата ТРЯБВА да се гледат от мама+тате, мама или тате. Но да се отглеждат от бабите е ...гадно. И някой ден ще рефлектира. Неминуемо.
Виж целия пост
По едно време беще много "смешно'" вкъши да се объжда как петък вечер казвам - отивам си вкъщи (при майка ми), а неделя следобед - отивам си вкъщи, но при баба и дядо.
Нито тогава, нито сега ми е смешно.Децата ТРЯБВА да се гледат от мама+тате, мама или тате. Но да се отглеждат от бабите е ...гадно. И някой ден ще рефлектира. Неминуемо.
# 157
9 септ. 2011, 23:32 ч.
да кажем, че не е наследствен, но съм забелязала известна предразположеност,да.
Виж целия пост
С годините ми направи впечатление интересна тенденция - обикновено в семейства, в които е имало развод, се повтаря в някое от следващите поколения. Обратното - има семейства, в които никога никой не се развежда. Споделете вашите наблюдения.
да кажем, че не е наследствен, но съм забелязала известна предразположеност,да.
# 158
10 септ. 2011, 10:17 ч.
И при мен така. Аз съм и един братовчед. Ама явно сме поставили началото на черната серия. Само времето ще покаже.
Виж целия пост
Абсолютни, да 
В моята рода от н'ам си колко поколения насам, аз съм единствената с развод.
Освен да съм сложила начало на черна серия, знам ли, като ви чета, така ще да е
В моята рода от н'ам си колко поколения насам, аз съм единствената с развод.
Освен да съм сложила начало на черна серия, знам ли, като ви чета, така ще да е
И при мен така. Аз съм и един братовчед. Ама явно сме поставили началото на черната серия. Само времето ще покаже.
# 159
10 септ. 2011, 13:33 ч.
Едва ли има наследственост в биологичния смисъл на думата.
Но при мои познати, забелязвам, че децата на разведени родители някак по-лесно се решават на подобна стъпка.Като че ли по-малко се страхуват от това, което им предстои след развода.
Има случаи, уж с близки, а така и не разбрах смислена причина за развода.Вероятно когато едно дете е живяло при разделени родители, по-късно не му се струва толкова страшно да остави децата си с един родител.А тези, които нямат представа какво е развод, някак по-трудно се решават заради децата.
Това са лични наблюдения, не претендирам за статистики и изчерпателност.
Сред роднините ми няма разведени.
Сред приятелите-абсолютно всички, които се разведоха го направиха заради нова любов, независимо дали по инициатива на мъжа или жената.Други причини нямаше, затова казвам, че причините ми се виждаха странни, защото и в браковете, които се разпаднаха имаше любов.
Виж целия пост
Но при мои познати, забелязвам, че децата на разведени родители някак по-лесно се решават на подобна стъпка.Като че ли по-малко се страхуват от това, което им предстои след развода.
Има случаи, уж с близки, а така и не разбрах смислена причина за развода.Вероятно когато едно дете е живяло при разделени родители, по-късно не му се струва толкова страшно да остави децата си с един родител.А тези, които нямат представа какво е развод, някак по-трудно се решават заради децата.
Това са лични наблюдения, не претендирам за статистики и изчерпателност.
Сред роднините ми няма разведени.
Сред приятелите-абсолютно всички, които се разведоха го направиха заради нова любов, независимо дали по инициатива на мъжа или жената.Други причини нямаше, затова казвам, че причините ми се виждаха странни, защото и в браковете, които се разпаднаха имаше любов.
# 160
10 септ. 2011, 21:12 ч.
Това за наследствеността са абсолютни глупости според мен. Аз съм дете на разведени родители и смея да твърдя, че бих направила и невъзможното, за да растат децата ми с мен и с баща си, защото знам какво е да си разкъсан между родителите си. Не ме разбирайте погрешно, но аз израснах с чужд мъж в къщи, който се грижеше перфектно за мен, но никога не ми стана татко. Много е сложно и то най-вече от един развод страдат децата. Не бих искала да поставя дъщеря си и второто си детенце на мое място.
Виж целия пост
# 161
11 септ. 2011, 21:15 ч.
Отгледана съм от майка ми и баба ми-и двете разведени. При мен разводът в буквалния смисъл няма как да се случи, тъй като няма никакво намерение да сключвам брак, с когото и да било, ако ще да любовта на живота ми. Но явно средата и възпитанието си оказва влияние. Свикнала съм да живея без мъжко присъствие вкъщи и сега ми е много трудно с другарчето Дразни ме, но не само той, а всеки, с който съм пробвала да живея. Нещо ме стиска за гърлото, сама вкъщи ми е най-добре 
Виж целия пост
Дразни ме, но не само той, а всеки, с който съм пробвала да живея. Нещо ме стиска за гърлото, сама вкъщи ми е най-добре 
# 162
11 септ. 2011, 21:50 ч.
Уф, ей това е истината. Навикът е страшно нещо.
Обичам мъжа си, изключително качествен човек е и смятам да остарея с него, ценя го. Обаче толкова ми е перфектно сама с децата, че понякога се плаша от себе си.
Но пък от друга страна си мисля, че и това си има добрите страни.
Виж целия пост
Но явно средата и възпитанието си оказва влияние. Свикнала съм да живея без мъжко присъствие вкъщи и сега ми е много трудно с другарчето Дразни ме, но не само той, а всеки, с който съм пробвала да живея. Нещо ме стиска за гърлото, сама вкъщи ми е най-добре
Дразни ме, но не само той, а всеки, с който съм пробвала да живея. Нещо ме стиска за гърлото, сама вкъщи ми е най-добре Обичам мъжа си, изключително качествен човек е и смятам да остарея с него, ценя го. Обаче толкова ми е перфектно сама с децата, че понякога се плаша от себе си.
Но пък от друга страна си мисля, че и това си има добрите страни.
# 163
11 септ. 2011, 21:57 ч.
ако се замислим, едно време мъжете не са се свъртали много вкъщи - войни е имало кажи-речи при всяка смяна на поколенията, я по гурбети са ходели... Та, ще се окаже, че жените доста често са оставали сами с децата, евентуално старците и негодните за служба и гурбет.
Виж целия пост
# 164
12 септ. 2011, 00:05 ч.
Клеми, прощавай за личния въпрос, но ми е интересно... Как беше в уреден въпросът в твоето детство? Майка ти понякога оставяше ли те да прекарваш време с баби? Това вече е съвсем офф, но питам, защото аз до седмата си година живях с баби и дядовци, прибраха си ме, когато стана време за училище. После обаче майка ми каза - който има деца, да си ги гледа... За това питам. Извинения към авторката за спама.
Отговорих, чакам разбор.
Виж целия пост
М...не знам.
Аз не мога да търся лично щастие, на гърба на децата. Пример, ако утре се разведа, майка ми ще се втурне да помага. За децата, за каквото може. Но понеже съм омъжена, не счита, че има каквито и да е задължения към децата. Ей това, бога ми, не го разбирам!!! Като омъжена жена или не, все имам нужда да изляза навън. Ако съм разведена и ще излизам с гадже - ще гледа децата. Ако съм омъжена и ще излизам с мъжа - абе не ти трябва, стой си вкъщи, ти си стара (на 29 от 2 месеца). Е...не мога да вдяна разликата, това е.
Аз не мога да търся лично щастие, на гърба на децата. Пример, ако утре се разведа, майка ми ще се втурне да помага. За децата, за каквото може. Но понеже съм омъжена, не счита, че има каквито и да е задължения към децата. Ей това, бога ми, не го разбирам!!! Като омъжена жена или не, все имам нужда да изляза навън. Ако съм разведена и ще излизам с гадже - ще гледа децата. Ако съм омъжена и ще излизам с мъжа - абе не ти трябва, стой си вкъщи, ти си стара (на 29 от 2 месеца). Е...не мога да вдяна разликата, това е.
Клеми, прощавай за личния въпрос, но ми е интересно... Как беше в уреден въпросът в твоето детство? Майка ти понякога оставяше ли те да прекарваш време с баби? Това вече е съвсем офф, но питам, защото аз до седмата си година живях с баби и дядовци, прибраха си ме, когато стана време за училище. После обаче майка ми каза - който има деца, да си ги гледа... За това питам. Извинения към авторката за спама.
Препоръчани теми