Ама, чакайте, бе, хора, вие личен живот нямате ли, само с мъжете си ли излизате, то това прилича на обсебване и звучи лекинко зловещо, ми, че тоя човек дали иска пък да излезе на бар с вас, макар на вас да ви се ходи точно тази вечер и точно на бар, дали не иска малко да подиша без вас, да позяпа тв, мача, филма, едно порно, ако щете, докато вие разпускате с приятелки на бар...Ииии...непременно, ако излезете и отидете на бар трябва да се лепнете за първия срещнат, почерпил ви питие, щото така сте чували ли, щото която жена ходи на бар, то тя е отишла там, за да я свалят мъже и тя да ги сваля, щото мъжете разбираш ли умират да ви изчукат, ама на, няма кой да им пусне...

Явно имам късмета да съм си намерила мъж със сходни на моите интереси и идеи за прекарване на свободното време, та няма опасност да ми се приходи на бар без него. Другото късметлийско е, че предпочитам компанията на мъжа си, отколкото на когото и да било друг, така че за мен дилема не съществува. А видно е, че и той се чувства по такъв начин. Веднъж само съм го засичала да се грабне от къщи да иде у приятел на кафе, но аз бях заета с работа тогава.
И какво значи 'личен живот'? Личният ми живот са семейстовото ми - мъжа и детето. Това и работата от друга страна, която се явява 'не-личен' живот. Друг живот нито имам, нито искам, де.
Че дамите там си чакат питиетата и стихчетата....ама-ха,къв секс,кви еротики...
