годините не ги виждам. Не играят заедно, отделно всеки е в
трудната си възраст и си иска вниманието. За родителите не
е приятно определено умората с натрупване си казва думата.
Ако дъщеря ми иска да рисува , моделира или реди пъзел, то
дребния всячески `и пречи. Взема `и фулмастрите или ` и
надрасква рисунката, смачква `и фигурката от моделин или
`и дърпа пособията...да не изброявам повече. Дори и двамата
да имат едни и същи играчки, моливи, пъзели и конструктор пак
има война. Нито с нея мога да се занимавам пълноценно нито
с него. Редки са изключенията и игрите в които участват без
да се стигне до караници за повече от 10 минути. Постоянно
съм на нокти, като са заедно. По отделно са ангелчета иначе.
Може би след 2-3 години няма да е така, началото пределно
е неприятно и за отглежданите и за отглеждащия ги