Умения на 4 годишни?

Синът ми може да брои до към 10, познава цветовете от 3 годишен, познава буквите, може да пише само няколко обаче. Ама не мисля, че има такова нещо като да закъснееш с домашното му обучение. Всъщност тези неща ще ги научи в детската градина и в училище...
Аз лично в момента се опитвам да му обяснявам последиците от доста опасните акробатични изпълнения по градинки и катерушки - прави неща, които доста по-големи деца не могат... та това му бързо развитие по-скоро ме притеснява.

Може, но не виждам смисъл. Носителите на синдрома "Кажи баба тенк ю" ще травмират детето си и когато се срамуват, че не умее нищо, ако по някаква причина се решат да не го учат на буквите и тн.

Без Уикипедия да е надежден източник като цяло страницата им за детско развитие е коректна. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B … D1%82%D0%B8%D0%B5

Имайте предвид, че не е нужно детето да умее всичко, което е изброено като умения, но трябва да покрива по 1-2- 3 умения от група. Всяко дете има едни изпреварващи умения за сметка на други, които могат да са дори изоставащи. Много момчета, например, никак не обичат да рисуват и е възможно и в норма на 3- 4 да не могат да рисуват кръг, например. Ако редят успешно пъзел или над 10 кубчета явно с фината им моторика нещата са наред.

Да се учат малки деца да запаметяват ми се струва безпредметно. Детето и без това запаметява всичко, дори онова, което ни се иска да не забележи.  Лично моето мнение е, че децата е добре да усвояват умения, които могат да използват или за по- голяма независимост или за повече забавление. Буквите преди 5 ми се струват напълно излишни като целенасочено занимание. Броенето, пък си идва по естествен път и на 4 детето обичайно брои поне до 3. Ако решите да делите с него бонбони може да се окаже, че брои и до 10 или 20.  

За мен най- важно за малките деца е да добият умението да си играят. Да използват всякакви въображаеми и истински предмети, сюжети и тн. Това в късна възраст ще бъде безценно, а и по този начин се научават най- много нови неща без чужда помощ.

На 4 години синът ми знаеше азбуката на английски и български, четеше по букви (дори и огледално обърнати), броеше до 20 и смяташе до 10,  но само със събиране.
Познаваше всички цветове и нюанси, рисуваше добре (ходи на рисуване допълнително). Говори ангилйски и български (двуезично  семейство сме). Конструира добре с Лего пресъздавайки успешно поставен макет.

За сметка на това отказваше да ходи сам до тоалет, все още иска да го хранят. На 4г. отказваше да се облича, саблича и обува сам.

Mpulle ,недей да си сравняваш детето нито със съседското,нито с тези от форума.Това,че едно дете знае азбуката,не означава,че не може нещо,което твоето дете може.Не го подценявай.Пак ти казвам съвсем нормално се развива детето.На едни деца може буквичките да са им интересни,на други цифрите,но това не означава,че и твоето дете трябва да има същия интерес.А и на тази възраст не е необходимо.Ето,сама казваш,че обича да строи разни неща-кораби,замъци,сигурна съм,че не всички деца го могат и не на всички им е интересно.Твоето има богато въображение и креативност,друго пък обича да пише буквички и да смята,съвсем нормално е.Не бива да ти става криво и да насилваш детето.По-скоро го насърчавай да прави нещата,които обича.

Никога не карам детето ми да прави или учи нещо, когато не видя че той има желание. Колкото и странно да звучи, та аз доскоро не знаех, че той брои до 10. Това го е научил в градината и искаше да ми каже, че може. Купила съм едни книжки за оцветяване и в същото време да се учат цифри и букви, но съм ги оставила в шкафа му. Стоят там от няколко месеца и аз не посмях да ги извадя и да го карам да учим нещо. Преди месец той сам ги изкара и започна да си ги оцветява, като след това ме попита, дали мога да му помогна. Тогава разбира се седнах до него и научихме няколко цифри. От този ден той не се е сещал за книжките, но това не ме притеснява. Има време, ще научи всичко.

Най-мразя децата да се сравняват. Помня как моите родители правиха това(от любов де), но аз се чувствах много зле. Има една случка, която още помня. Бях 5 клас и една моя приятелка можеше да брои до 100 на английски. Майка ми тогава ми каза:"Видя ли, Ивето може да брои, а ти не си се научила..." Стана ми много тъжно и се чувствах засрамена. Ето, сега след толкова години аз говоря свободно английски език, нищо че тогава не можех да броя до 100 Явно не ми е било тогава времето да броя.

На мен ми е много важно едно 4-годишно дете да е пътувало с влак, автобус, каруца, самолет; да е виждало планината, реките и морето; да разпознава основните животински и растителни видове; да е спало поне в десет различни от своето легла; да се обслужва самО - хранене, къпане, обличане, прибиране на вещи; да си прави къщи от кашони, пръчки и одеала; да фантазира; да рисува, моделира и строи; да говори като голям човек с хубави и много думи; да има мнение; да се шегува; да помага вкъщи; да слуша много музика и да гледа малко телевизия; да ходи на музеи, театри, изложби, циркове, паркове, пикници, кина и прочее, съобразени с възрастта; да спортува... С други думи - да живее интересно и да консумира пълноценно света. Пет пари не давам за букви и цветове, нито за песнички и стихчета. Особено последните - децата ми никога не са карани да учат наизуст подобни неща, рециталите пред баби и комшийки ме ужасяват.

Е това ми хареса, много точно казано! Браво!

  Брои до 20 на български и до 10 на английски и испански. Познава буквите, пише 1/3 от тях, макар и трудно. Геометрични фигури познава всички.
 За мен най-важното е, че има много развихрено въображение и е способна да претворява в ролеви игри почти всичко, както и да измисля непрекъснато игри със сменящи се роли, а когато е с приятелчета - да ги разпределя, с една и съща играчка си измисля различни приложения по неин детски начин и логика. Играе еднакво и с играчки и с истински предмети.
 Видяла е и е гушкала почти всички видове домашни животни, познава цветята с техните имена, дърветата с плодовете им и ............ максимално се стремя да е близо до естественото. Ходим активно на куклен театър, музеи, спортни състезания, концерти (сега я вербувам да дойде с мен на ирландците ноември) .......... Държа я още далеч от компютър - не е правила нищо досега; преди седмица я возих в метрото    Язди кон и магаре, ходи на риболов с баща си, плеви и копае градинки на село с леля ми .........
 Обожава и добре се справя с - рисуването, апликиране и моделиране, пъзели - реди над 35 части без проблем, конструирането с огромен чувал с Mega Bloks и ......... естествено - всичко, което се нарича "принцеса" (класическите)...........  

Za tova sym napylno syglasna,kolkoto i razlichni da sa ni metodite na vyzpitanie.

Големият още на 2 познаваше всички букви и цветове. Буквите ги научи на игра. Баба му показа няколко буквички: неговата, на мама, на тате, на малкия... и човекът беше направо запленен от буквите. Навсякъде по табели и реклами букви сочеше и за нула време научи и останалите. Сега 3 години по-късно е на същото ниво. Просто ги знае, но не изпитва кой знае какъв интерес към тях. За цветовете никога не сме го учили съзнателно. При игра с различни играчки ги беше научил много рано. Знае десетки песни, но за него песните и акордеонът са като магия. Запленен е от съвсем малък и пее постоянно. Стиховете не го интересуват особено. Може да брои. Това го е научил в градината. Може да смята до 5, но не сме го учили ние, не е и целенасочено. Може да кара колело без помощни от 3 годишен. Може да прави задно салто на батута с ластик. Съвсем скоро се научи да се люлее сам. Не може - да рисува и оцветява. Не му е интересно и не се старае особено. Не може да рита топка, с два леви крака е. Може много добре да се облича и съблича сам, но го мързи.
Малкият сега направи три години. Букви и цифри изобщо не го интересуват. Не познава цветовете. Пее, но не колкото батко си. Не може да рисува или оцветява - всичко е драсканица. Може да се храни сам изключително чисто. Може да кара колело без помощни. С топката е факир, рита като професионалист. Може сам да направи коремно превъртане на лост. Може търпеливо да направи големи и сложни конструкции с конструктора. Говори обаче като двегодишен, та ще започва да посещава логопед.

Mpulle не се притеснявай за нищо. Всяко нещо с времето си

Гери брои до 10, но се научи тъй като това е начина да си тръгнем от люлките в градинката, а именно броим 10 люшкания

Цифрите до 10 ги знае и на английски от Baby TV, тъй като там имат страхотни филмчета и тя ги гледа с интерес.

Буквите знае само на тати и нейната и само тях пише.

Нищо от тези неща не съм я учила аз...просто така и е дошло до момента.

За мен да се научи да общува и играе, да се оправя доколкото може самичка (обличане, хранене и т.н.) е най-важно. Другото ще  научи, когато и дойде времето.

Виж обаче покрай мама вече е такъв спец по компютрите

Ето това е истината и за мен. Учим и всичко, към което тя проявява интерес Сравненията (особено пред детето) са най-голямото зло според мен 

Хайде сега, това че едно дете знае буквите, не означава, че е лишено от щастливо детство. Дъщеря ми още на 3 знаеше всички букви, а сега на 4 срича и може да чете по-лесни думи. Но никога не съм я карала да учи букви, цифри и цветове - винаги инициативата е била нейна. Според мен най-добре е да следваме въпросите и интереса на детето и по възможност да не го сравняваме с останалите. Макар че малко сверяване на часовника от време на време не е излишно, стига да не се залита в крайности.

Бояна благодая за линка   

crazy chick - много добре казано   

Той навърши 4 в началото на август.
Цветове, форми знае от 2-годишен.
Брои до 100, прави прости сметки със събиране и умножение, но познава само 3 букви - тези на галеното му име. Пише го добре.
Има прекрасна фина моторика, пише красиво ченгели, букви, форми, но не обича да рисува, не обича да оцветява, не може да реже с ножица. Абсолютно неориентиран във времето.
Имах сериозно желание да научи буквите или поне част от тях, но не са му интересни и се разсейва. Явно не им е времето.
Конструира перфектно с Лего Дупло, знае всички животни и къде живеят, знае континентите, адреса, номерът на телефона у дома. Добре запознат е с грубото устройство на влаковете и разликата между видовете локомотиви и вагони. Това му е страстта.
Решава прости логически задачи, лабиринти, открий разликите, задачи за памет. Ориентира се страшно добре в пространството, знае посоките.
Обслужва се напълно сам, има реален проблем с бърсането на дупето след ходене по голяма нужда и трябва да му се помага.