Умения на 4 годишни?

Ами точно това, че приема ученето за някакво мъчение, което разваля детството. Има противопоставяне на учение и игра.
Много родители смятат, че игрите на децата са безцелни и общо взето безсмислени, за запълване на времето. Че от тях няма никаква полза, но детето трябва да си прекара времето колкото се може повече в такива забавления, защото като тръгне на училище, свършва веселото и започва тормоз.

Значи обобщението е, че ако учителката преподаде буквите, то в задълженията на детето влиза да ги научи и стриктно да си пише домашните, независимо дали му се играе или не, както и да слуша в час, вместо да се гъделичка с другарчето по чин, но ако майка му тръгне да го учи да чете, то тя го тормози и му ограбва детството 

Съгласна съм, нужен е баланс. Затова в началото на темата приложих таблици с етапите на развитие. И за специалиста съм съгласна, но с някои уговорки. Виждам прекомерно много детски психолози и логопеди, които или не разбират или много им се печелят пари, или и двете. В резултат реалната статистика на деца с аутъзм у нас, например, е в пъти над световната и над нашата. Същото е и за СХДВ. /а за каквато и да е умствена изостаналост почти не се говори/. Много е лесно едно дете да влезе в някоя от модерните графи благодарение на недобросъвестна и некомпетентна диагностика. Нямам представа защо се получава така, но е изключително вредно. Та консултациите със специалист е хубаво да са с повишено внимание при подбора на самия специалист. За мен в ранна възраст е най- важно мнението на педиатъра /ако е добър/ или друг детски лекар, който да има по- подробен поглед върху детето.

Това за България, по принцип и според мен.

Специлисти и "специалисти" има във всички сфери от живота. Със сигурност здрав разум, внимание, че и доста четене според мен, се изисква от родителите, за да напарвят маскмиално адекватното за децата си. Напсоледък е доста модерно да се говри за свръх диагностицирането с аутизъм и хиперактивност - не само в България, навсякъде по света е така. И с право може би. Само че пробелмът с не-диагностицирането на деца, които реално имат проблеми, никак не е по-маловажен. Даже напротив. Защото тези деца имат нужда от помощ и може много да се направи за тях. И ако не им бъде оказана адекватна подкрепа и помощ,  защото родителят се успокоява с "нищо му няма, те днес слагат хиперактивност и аутизъм на всичко" само по-зле за всички.

Елора, проблема не е че педагога приема ученето за тормоз, а останалото не е, а по скоро, че ученето извън градината е тормоз. Нормално развиващо се дете, което посещава детска градина, получава достатъчно в самата градина и ученето извън нея под зоркия поглед и настояване на родител е тормоз ( потретвам се -изключвам изключително любознателните деца, които сами настояват за получаването на по-висок клас знания). Всяка друга информация не отговаряща на възрастовата група на детето вкарана насила в главата на детето е тормоз.
Информацията получена в детската градина е абсолютно достъпна за всяко нормално дете и поднесена правилно е напълно задоволяваща потребностите на конкретната възрастова група....

Никъде не прочетох мнение, че детските игри са безцелни- обикновено в процеса на самата игра децата се учат на неща, които дори и за нас като родители са нови......

, да тормоз е, ако детето е на 3-4 дори и 5 години...

А ако не е друга информация, а е същата? Не разбрах защо едно и също, на една и съща възраст (приблизително) е зло, ако се случва вкъщи и добро, ако се случва в училище или в градината.
Защо поднесената от родителя информация да не е "достъпна", "задоволяваща потребностите на възрастовата група" и т.н.?
А също не разбрах как се вкарва насила в главата на 4 годишно дете. Много ми е важно да разбера, ама не за четенето, а примерно за миене на ръцете ведгана след прибиране 

Напълно съм съгласна. Това са двете страни на един и същ проблем. За жалост не знам какво е решението. Не мисля, че е родителите да четат спациализирана литература. Някои успяват да си помогнат така, но в повечето случаи и в литературата се търси потвърждение на вече направени от родителя изводи.

Елора Nadina тормоза има много лица и буквите нямат нищо общо. не вярвам, че дете на 4 може да бъде научено да рисува, чете или брои насила. сигурно е възможно, но не си представям как се реализира на практика. Ако някой знае да ми каже./не се заяждам/

Не съвсем насила, но с настояване на майки и баби.
В нашата ДГ има много деца, които четат от 4 годишни и съответно майки, които го демонстрират с повод и без.От първа група записаните на английски език бяха 19-20 от група, на народни танци- 3-4 деца.Вярва ли някой сериозно ,че това е било искреното желание на 3 годишните хлапета?

Нямам нищо против децата, които усвояват знания от малки-дали по тяхно или родителско желание.Но ако има някакво противопоставяне игра-учене, то е защото се фаворизира ученето за сметка на играта, на движението.В последната група все още има деца, които са на 5.Не мога да приема, че е най-доброто за петгодишни да седят до и след 17 часа в стаите и да се гърбят над тетрадките, вместо да излязат на двора ,да скачат, да им дадат една топка да си подхвърлят, ако щете.
Вярно, ученето е "под форма на игра", ама самият израз "под форма на игра",означава, че играта е само във формата, не и съдържанието.

Много се набляга на това, в ІV група какво пишат в тетрадките си/ поне при нас е така/, а целият септември веднъж не видях децата на двора да си подават топка, да скачат на въже, да играят на нещо си не "под форма", а на някаква съдържателна игра ,свързана с движение и двигателно развитие.

Ето от тук идва противопоставянето и дори противенето на педагози от по-възрастното поколение срещу ранното обучение.Детето не се ограбва с предварителното ограмотяване, а с това, че силно се ограничава времето за движение и истинска игра.

Освен това- погледнете реалната картина на 4-5 годишните и се върнете към детските си снимки.
Кога е имало толкова затлъстели деца?Дори някак се изместват стандартите и дете ,което има леко коремче се смята за нормално.За наднорменото тегло не са виновни само нездравословните храни, а и силно ограниченото движение.

На родителска среща се говори два часа за звукови анализи, за математика, за разказване  и преразказване ,както и за това какво ще учат в предучилищна и как да им помогнем.
Една дума не се каза- отделяйте на децата време да бягате заедно, да се научат да скачат на въже, ритайте топка, научете ги на игрите от детството си.

Мисля, че през цялото време тук става въпрос точно за възприемане на учебен материал, а не за  хигиени навици.
Пример - дете на 4 и половина - Записва се на школа през съботно-неделните дни..Не школа за танци и рисуване, а школа, в която учителката абсолютно осъзнато и целенасочено ги учи да четат и пишат. Майката купува учебни помагала, на които изришно пише 6-7 години и се сяда всяка вечер след градина да се пише и чете, смята....Ами не е нормално за мен за дете на 4 години. Това при положение, че детето няма интерес в тази област. Ако днес напишеш 5 реда с цифрата 3, ще ти купя.....ще те заведа..., ако днес успееш да прочетеш тази страничка ще получиш....Ето на това му викам аз насилване на нещата...Има и такива майки и точно тях коментирам и пак казвам, никой не може да ме убеди, че нормално дете на 4 години иска само да седне и да пише, вместо да е навън.
, аз пък мисля, че дори и с това се ограбва...Първи клас и предучилищната група са точно за това, не мисля, че е правилно да се прави това в предните години. Достатъчно много неща имат да учат в първи клас и тогава наистина времето за игра намалява драстично....Хората са го казали всяко нещо с времето си....

Наистина за всяко нещо в живота си има време - подходящо....
Обаче...светът вече е друг...Никога няма да е какъвто беше....И от обществото ще се изисква да се роботизира все повече. Това се вижда и с "невъоръжено око". Дали пък не изпитваме страх от това, че ако продължим да отглеждаме децата си по методите на добрия стар модел, изпитан и ефективен, здравословен и щадящ детската психика и здраве, няма да останат неконкурентноспособни Защото всичко вече се движи със светкавична скорост...Ще успеем ли....
Искам да отглеждам децата си в къща с двор, извън София, да учат и усвояват всичко с времето си, без тормоз и претоварване, без съревнования и стрес....Да хапват садени от мен зеленчуци, да забелязват всичко наоколо, да обичат планината, морето, животните, хората, да обичат движението и спорта /това го имаме /, да не са безразлични и егоцентрични, да мислят...и със сърцата си....Да не издигат в култ преходни и глупави неща...
Обаче...ще са годни ли за този препускащ свят, ще се справят ли така отгледани...или ще ги прегазят....
Отплеснах се в някакви дълбоки води, прощавайте....

За себе си съм решила да правя каквото трябва, да не се съобразявам със съжденията на хипер-амбициозните майки, ще дочаквам времето за всичко и няма да спирам обаче мераците на децата си за допълнителни знания или пък да насилвам за допълнителни такива.
Личното ми мнение е -колкото по-амбициозна е една майка, толкова по комплексирана се оказва всъщност и избива своите лични мераци чрез децата си. Дано не съм крайна, но всички нормално развити интелигентни хора около мен са на мнение, че сега много се бърза за всичко. Примерите, които дадох със съботно-неделните учебни школи са все с деца на родители, които по една или друга причина нямат желаното от тях образование и в стремежа си детето да не остане като тях го изнасилват с учебния материал.

Аз си мисля, че ако си чел на дете от бебешка възраст, не е никак невъзможно да поиска и то да почете. Ако разглеждате книжки, списания и види цифри, може пък и да попита това какво е. Детето иска да смята, за да си преброи играчките, колите, тракторите, за да знае колко дни ще е на градина и колко вкъщи и много такива подобни примери.
И защо противопоставяте двигателните умения на другите. Много по-вероятно е дете, успяло рано да подкара колелото си, да се научи и лесно да свързва букви в дума, да моделира, да оцветява и т.н.
Не мисля, че е хубаво за децата ни да ги озлобяваме излишно към тези, които могат нещо по-добре от тях. Защото винаги ще има такива с повече умения в определена област.
,

Големият ми син е трета група в градината, вече е предучилищна. Имат ситуации сутрин, ситуации следобед... Интересно му е, но от толкова много ситуации не им остава много време за игра навън.  Мисля, че има липсва обучение в груповите игри. Да ги изкарат на двора, да им сложат футболните врати (имат такива) и разделени на отбори да поритат малко. Или да си подхвърлят топката... Въобще десетки спортни игри могат да им се измислят, които да ги научат да се изчакват един друг, да се мъчат да запомнят правилата и да ги спазват. Такива игри обаче в градината няма, а аз няма как да му организирам вечер само с 2-3 деца. Набляга се единствено на прословутите ситуации, а че децата не могат да играят нормално едно с друго, няма значение.

Момичета всички пишете истини...
Елора, напълно съм съгласна с теб за несъответствието между поведението и подходите на педагозите, с тази цел споделих тезата за тормоза. Майка ми казва в разговор как сами ще ограмотим децата в къщи. Аз отговарям, че с още малко занимания 4 годишния ще може да срича. В негово присъствие тя ми заявява "Няма да тормозиш детето!" И аз изпаднах в недоумение.!? Същите тези педагози се оплакват, че съвременните ученици нямат никакво отношение към училището, нямат желание да ходят, държат се ужасно... Как да искат да учат, когато често им е повтаряно, че ученето е тормоз?
Надина, съгласна съм и с теб, че всеки път когато ученето е за сметка на прекъсната игра, случва се с "подкупи" или е плод на прекалена родителска амбиция, е малко изкривено и нередно. Макар Бояна да го каза чудесно, че насила няма как да научиш никого, още по-малко детенце.
Има и нещо друго. Ученето "под формата на игра", може и да съдържа играта в себе си не само това да е формата. Бях направила мемори карти с букви в различни цветове. Предполагам, че всички знаете как се играе мемори. Двойки еднакви карти се разбъркват обръщат се с лице към земята и се опитваме да съберем двойките. Играта е факт - като съдържание, но има и учене на букви и цветове. Друга игра: На картон нарисувахме големи точки в различни 6 цвята. Точките са свързани в пътечка последователно. Има начална и крайна точка. Апликирахме с картинки. Идеята беше, че едно козленце трябва да стигне до къщичката си. Направихме и зарче с 6 цвята. Играе се с пулчета. Има апликация мотор - движиш се по-бързо и минаваш по пряк път - прескачаш две стъпки. Има и апликация дърво - губиш се в гората пропускаш ход. Дано да сте схванали. Сега ми хрумва, че отделните стъпки цветове може да са с различни форми - правоъгълник, квадрат, и т.н. Отново играта е факт, но може да се учат различни неща докато се играе. В къщи сме си сложили на стената голяма детска карта на света с нарисувани, животни, риби, интересни факти за кораби и места д.р. Когато ме питат нещо отговарям нагледно, напр. къде живее Дядо Коледа.
Също и Валерия е права като казва, че няма защо да противопоставяме двигателната активност на ученето. Едното не е за сметка на другото. Съгласна съм и със Стон, че в нашите градини почти не се движат децата. Специално в нашата група винаги са седнали на столчета и правят нещо на масичките. Редят пъзели, конструктури, но винаги са седнали. На двора излизат, но пак са седнали на пясъка. След градина сме по два часа навън да бягат и скачат. Иначе не можем да се приспим, те побесняват. Какво ще правим зимата, като се стъмва... ще имаме по-малко време на двора...

И аз така му казвам  Само че не е ли абсолютно същото и в училище? Ако напишеш правилно на дъската еди какво си, ще получиш шестица. Ако завършиш срока с отличен успех, че получиш това и това. Пак не ми каза къде е разликата, защото за мен това е едно и също.
Може би трябва да уточня, че не го намирам за правилно, за да спреш да обясняваш, че е лошо. Аз питам къде е разликата с училище, защото за мен и в училище нещата не трябва да стоят по този начин, а ти все ми отговаряш, че е зле, ако вкъщи е така.
Но защо вкъщи се смята за лошо, а в училище за добро?
Ти примерно би се зарадвала, ако детето играе футбол, вместо да се тормози с писане, но като тръгне на училище, как ще реагираш, ако вместо да си напише домашната, то излезе да рита?
Виж как собственото ни отношение се променя на 180 градуса.
И не е до възраст, защото преди се тръгваше на училище на 7г. После предучилищната стана задължителна от 6г, а сега е от 5. Възрастта на децата си е една и съща, а задълженията към тях се променят. Едно дете, което преди 2 години е познавало буквите на 5, е предизиквало съчувствието на майки като теб, защото е било тормозено да учи, вместо да играе. А догодина едно същото такова дете, ще бъде задължено да учи тези букви в предучилищната и тогава ще се приема за правилно да бъде накарано да си напише домашната, преди да излезе да играе.
Омразата ти към свръхамбициозните майки ти пречи да разбереш какво точно казвам.

Детето се ражда с огромен порив да получава информация. Това е ограмотяване - всяко нещо, което то иска и трябва да научи. Казвала ли си на бебето си "Това е домат, това е маса, това е врата..." или си му казвала "Няма да ти кажа как се нарича това, защото сега е време да си играеш, ограмотяването ще почака, докато станеш на подходящата възраст, иначе информацията ще те травмира."
Представи си само, колко е нелепо. И как очакваш да се отнася към ограмотяването едно дете, когато всички около него живеят с идеята, че ученето е мъчение, което ще сложи край на безгрижното му детство?
Децата, особено около 3г възраст имат страхотен порив да имитират дейностите на възрастните и да се опитват да им помагат. Защото в природата им е заложено да се учат чрез имитация, дори никой да не се наеме изрично със задължението да ги учи. Повечето детски играчки имитират инструменти и принадлежности на възрастните и това не е случайно. Но ако през цялото време, детето получава посланието "не, не, не, това не е за теб, няма да го правиш, няма да го учиш, защото е трудно" или пък просто "не е твоя работа", после какво отношение се предполага детето да има към ужасното учене?

Съгласна съм.
Всичко опира до отношението към детето, а не до матрията, с която ще се занимава. Тя си зависи от средата, от професията на родителите и от ред други неща.
То е като двуезичните и многоезичните деца. Изглежда трудно да научиш дете на 2 на чужд език, но единия родител е чужденец то става по естествен път без да прави детето по- гениално от останалите.
Според мен спора идва от това дали писането, четенето, броенето до 100 и тн са нужни за възрастта умение. за мен не са. Не са и излишни, но дете, което на 4 не познава буквите и не брои до повече от 4 не е изостанало. Както и дете, което не рисува, а само драска. И ние като възрастни не сме чак така всестранно развити във всички области. Повечето възрастни не могат да нарисуват почти нищо, което да прилича на нещо.