Не драматизирай излишно, защото знаеш ли как изглежда ситуацията:
Дете на четири години си кара колело. Вижда детенце в инвалиден стол и се спира да види какво му е, защо не ходи, а ползва този начин на предвижване. Обаче една леля встрани започва да му досажда, приканвайки го да се маха. После тази, същата леля, пуска тема във форум, за да се оплаче от „невъзпитаното” четиригодишно отроче (с най-вероятно нехаещи „лоши” родители) и да похвали „съвестните” си действия и размисли, вярвайки, че в игнора и подминаването се крие истината на подхода към различните.
Финито.
Имали сме конфликт с дете с аутизъм преди много години. Толкова много хареса моето, че го стисна за врата (не си знаеше силата, а явно искаше да покаже симпатия). Вместо да се смеем и омаловажаваме случката, обяснихме на присъстващите деца какъв е проблемът и защо трябва да внимават. Това според мен е правилният подход.