Отношението към хората в неравностойно положение

Не ти препоръчвам да се месиш - токувиж са те разпнали във форума   Нали не е твое дете!  

Защото едно е човек без ръце, крака или пък с увреден слух, едно е детенце с Даун и пр. - това за мен дори не са "различия", а нещо напълно нормално - но съвсем друга е картината, която ние видяхме. Наистина.

Моите деца също зяпаха преди и даже понякога сочеха с пръст. Повтаряхме им, че това би могло да е обидно и вече са по-деликатни. В никакъв случай обаче не ми е хрумвало, че са невъзпитани или груби - децата са любопитни по природа, а природата не е груба. Смятам, че за един човек в неравностойно положение - ако той самият е ОК с него - е много по-добре сам да има възможност да обясни на едно дете какво му е или пък в негово присъствие детето да чуе от родителя си причината, отколкото всички да се правим на разсеяни. Веднъж една майка на детенце с проблем лично ни обясни какво не му е наред и как трябва да общуваме с него, което аз намирам за чудесен подход. Псевдосъчувствието и престорената толерантност не са по вкуса ми - предпочитам да питам и да разбера как да се държа адекватно, отколкото просто да подмина. Ние тук, във форума, все си говорим разни неща, но истината навън е различна. Срещала съм около десетина родителя на деца с проблеми, които обаче отказват да ги споделят и по този начин да улеснят ситуацията. Оттук се раждат нелепите моменти. Три пъти ми се е случвало майки на т.нар. различни деца (очевидно) да твърдят, че те просто в момента са палави или изморени  

Казусът има и друга страна. Веднъж, в един парк, дъщеря ми се изплаши до побеляване от едно същество в инвалидна количка. Казвам "същество", защото то действително представляваше неопределимо като външен вид, пол и възраст нещо, което ревеше ужасно, да не дава Господ. Крайна, съвсем крайна форма на увреда. Дъщеря ми много се стресна и се разплака, а после сънува кошмари дълго време. Разговаряхме надлъж и нашир по въпроса, обяснявахме й, но тя го преживя много силно, костваше ни много усилия да я успокоим. Вече 2 години не го забравя. И сега, моята дилема - напълно разбирам, че този човек е имал нужда от разходка точно в този хубав ден, разбирам всички доводи за равнопоставеност, но не разбирам защо трябва да е в парк, пълен до пръсване с малки деца и бременни жени. Знам, че сигурно звуча адски нетолерантно в момента, може даже и да не съм права, но майчинското ми чувство надделява над толерантността. Кажете и вие - нашето отношение към хората в неравностойно положение е ясно какво трябва да бъде, но трябва ли и те да имат някакво към нас, за да говорим наистина за равенство и взаимно съобразяване?

Чувствам се конфузно от зяпането на детето, затова му отвличам за момента вниманието, а после обяснявам.

Pogar и да искам, по - добре не мога да го напиша  
И Crazy chick как може да наречеш човек "същество"?

След такива постове като Вашия спирам да си задавам въпроса как една майка носила в утробата си 9 месеца едно бебе, раждайки страшилище вместо да го приеме за човек, решава да го остави в някоя институция и да продължи напред сякаш нищо не се е случило, сякаш просто е върнала обратно в магазина дефектната стока, и естествено това е станало с дружната подкрепа на близки и роднини.

Наистина ли приемате всички еднакво и нито за миг не гледате по по-различен начин на човек с  много тежки увреждания,

Наистина ли приемате всички еднакво и нито за миг не гледате по по-различен начин на човек с  много тежки увреждания, които го превръщат в нещо разрично от общовалидното за човешкия род? Не ви вярвам. Всъщност може би просто не сте виждали такъв. (Не е въпросът в приемането му за "същество" и "нечовек", а за усещането, което изпитване при вида му)

Касита, какво точно е по-различното и странното в едно дете родено със заешка уста и изглеждащо като марсианец след некадърна операция за коригирането и

pogar, случаят, който описах, беше точно с такива оставени в институция "страшилища" (цитирам те). Не беше дете, разхождано от майка си, а група тежко увредени индивиди, изведени от медицински персонал. Смятам, че разлика има. И после, преди да лееш справедливия си гняв, вземи прочети пак реакцията ми и нещата, които съм казала на децата си по повода - нещо нередно да виждаш в тях?

Моля да не ми се вменява вина и да не ми се приписват качества възоснова художествени измислици. Сред близките ми познати и приятели има предостатъчно хомосексуалисти, цветнокожи, роми, хора с Даун, с аутизъм, с увредено зрение или слух, с увредени или липсващи крайници и прочее общоприети за "различни". На тема толерантност аз съм в комфорт със себе си и с възпитанието, което давам на децата си. Те общуват с всякакви хора наравно. Само че изисквам толерантност и в обратна посока. Когато хомосексуална двойка ми е на гости например, съм против нарочната демонстрация на ласки и целувки, и съм го заявила. Особено пред децата. Тоест съобразяването е взаимно и никой на никого не натрапва природата си. По същия начин, когато в компанията има дете с някакъв проблем, очаквам майка му да запознае останалите с него и да им даде шанс да се държат адекватно, а не да мълчи и да гледа безучастно как то удря останалите. Защото това също е жестоко и не е толерантно.


P.S. И да, Касита, действително оставам с впечатление, че доста списващи тук никога не са виждали отблизо действително увреден човек. Човек, който не чувства и не мисли, защото му липсват съответните физически възможности да го прави; който медицински се спряга като "вегетиращ".