Отношението към хората в неравностойно положение

Майка ми куца много, имаше едно келешче, което не само я зяпаше, но й се смееше, че и я имитираше как ходи. От цялото това подиграване майка цялата пламваше и от притеснение имаше реална опасност да падне. Възрастните наоколо не му правеха забележка- тогава детето беше около 7 годишно.

Много честно разни баби се спират и я оглеждат докато не ги задмине- което й отнема доста време, като не пропускат да цъкат и говорят- без дори да я познава;" Горката булчица!". Често пъти съм ги питала защо я оглеждат толкова недискретно и са започвали да ме обиждат и да ми крещят, че съм невъзпитана. Ами направо ми идва да им откача главите на такива  .

Моите деца също зяпаха преди и даже понякога сочеха с пръст. Повтаряхме им, че това би могло да е обидно и вече са по-деликатни. В никакъв случай обаче не ми е хрумвало, че са невъзпитани или груби - децата са любопитни по природа, а природата не е груба. Смятам, че за един човек в неравностойно положение - ако той самият е ОК с него - е много по-добре сам да има възможност да обясни на едно дете какво му е или пък в негово присъствие детето да чуе от родителя си причината, отколкото всички да се правим на разсеяни. Веднъж една майка на детенце с проблем лично ни обясни какво не му е наред и как трябва да общуваме с него, което аз намирам за чудесен подход. Псевдосъчувствието и престорената толерантност не са по вкуса ми - предпочитам да питам и да разбера как да се държа адекватно, отколкото просто да подмина. Ние тук, във форума, все си говорим разни неща, но истината навън е различна. Срещала съм около десетина родителя на деца с проблеми, които обаче отказват да ги споделят и по този начин да улеснят ситуацията. Оттук се раждат нелепите моменти. Три пъти ми се е случвало майки на т.нар. различни деца (очевидно) да твърдят, че те просто в момента са палави или изморени  

Казусът има и друга страна. Веднъж, в един парк, дъщеря ми се изплаши до побеляване от едно същество в инвалидна количка. Казвам "същество", защото то действително представляваше неопределимо като външен вид, пол и възраст нещо, което ревеше ужасно, да не дава Господ. Крайна, съвсем крайна форма на увреда. Дъщеря ми много се стресна и се разплака, а после сънува кошмари дълго време. Разговаряхме надлъж и нашир по въпроса, обяснявахме й, но тя го преживя много силно, костваше ни много усилия да я успокоим. Вече 2 години не го забравя. И сега, моята дилема - напълно разбирам, че този човек е имал нужда от разходка точно в този хубав ден, разбирам всички доводи за равнопоставеност, но не разбирам защо трябва да е в парк, пълен до пръсване с малки деца и бременни жени. Знам, че сигурно звуча адски нетолерантно в момента, може даже и да не съм права, но майчинското ми чувство надделява над толерантността. Кажете и вие - нашето отношение към хората в неравностойно положение е ясно какво трябва да бъде, но трябва ли и те да имат някакво към нас, за да говорим наистина за равенство и взаимно съобразяване?

Много си жестока   

Добре де ,жените и съчувстват ,защото толкова те ядосва това ,не злорадстват не се подиграват ?
Майка ми също е така в момента ,ами горкосват си я хората .
А за детето бих попитала с кого е и бих си поговорила с възрастния .

Не ти препоръчвам да се месиш - токувиж са те разпнали във форума    Нали не е твое дете! 

Защо? Имам морална дилема по темата и я споделям, но не за да чета обиди по свой адрес, а за да получа съвет или мнение. Вярвам, че ще е полезно за всички. Навремето децата ми посещаваха детски център и там водеха често едно детенце с проблеми. То внезапно започваше да буйства и да удря останалите, но майка му така и не ни обясни какво и как е добре да правим. Кой е жесток в случая и кой е съдник?

Да бе, съчувстват й. Гледат я все едно е циркова атракция- недискретно и гадно. Вие като видите човек с отрязани крака в инвалидна количка, цъкате ли пред лицето му "Горкият младеж". Тя едва ходи, не може да пази в равновесие, в това време някой се изправя срещу нея, наблюдава и най-малкото й движение, прави гримаси и цъка с език, причинявайки реалната опасност да падне и да остане на легло. Ако й съчувстваха щяха да й подадат ръка, например, като се качва по стълбите. Имала съм такъв случай- аз мъкна тежки чанти, тя зад мен с бастунчето и абите и лелките я гледат, още повече затруднявайки придвижването й.

Странното е, че са най-вече хора 50+, на хората 20-50 години като че ли не им прави такова впечатление, или поне са по-дискретни  .

Детето е наши близки- ако случайно бях зачекнала темата, щяха да ме набедят за зла, невъзпитана и пр.- добре се познаваме. То вече е голямо, между другото- асоциално и проклето.

Защо се шокирате от истината? Свекърва ми разказва, че при първото посещение в дом за деца с увреждания от типа на Могилино имало студенти, които повръщали. Моето такова пък завърши освен със сълзи и с будене нощи подред.

Аз имам, тоест имах, роднина с ментални и физически увреждания. И знаеш ли как умря на 40 години? Не от съжалителни погледи и бабешки горкосвания. Убиха го деца. С камъни.

Ужасно.
Помислих малко върху казуса, който постави. Не, не трябва да се съобразяват с нас, в смисъл - да не ходят по светло в паркове, където има малки деца и бременни. Тези хора, по-скоро техните увреждания, са част от природата, неин си плод. Щом е така, значи, че мястото им винаги е там, където и нашето. Има ги и е редно това да е ясно и на деца, и на бременни. Дори и да повръщаме при първа среща, дори да сънуваме кошмари.
И аз имам един ясен детски спомен, който ме тревожи и до днес, изпълва ме с нещо като ужас. Бяхме на не повече от 6, 7 години, когато видяхме, че на съседната улица живее наш връсник, който няма ръце от лактите надолу. Седеше на стъпалата на къщата си в двора и гледаше улицата през оградата. Никога нямахме контакт, но често ходихме, минавахме покрай оградата, за да го гледаме. Хем усещахме страх всеки път, щом го видехме, хем пак ходихме. Хем го и сънувахме. Даже не споделихме с родителите си. Нито знам защо го помня, нито ми е съвсем ясно защо ви го разказвам.
Може би, ако момчето не беше винаги зад оградата, нямаше да си го спомням вече, нямаше да ми е направило такова впечатление, защото щеше да е нещо, което се случва, което го има, както има ниски и високи, слаби и дебели, красиви и грозни, добри и лоши, черни и бели.

crazy chick , разбирам те.  Имала съм случаи с такива "палави" деца. Разбирам и тях, но не съм съгласна да бие и блъска моето.

Ама това да куцаш или да имаш крив нос не е да си в неравностойно положение май.

Благодаря ти. Аз това и казах на децата си - че в природата всичко е съвършено, дори и видимо несъвършените за нас неща. Обясних, че тези хора си имат свои мисли и вълнения, които, макар неразбираеми за нас, са също толкова важни и логични, колкото и нашите. Но от друга страна ми беше много мъчно за дъщеря ми, защото беше едва на 4 и се разстрои истински и продължително. Не се зарадвах на този неочакван стрес, честно казано. А бих допуснала, че при някое по-малко дете или при бременна жена последствията биха могли да са дори по-сериозни. Защото едно е човек без ръце, крака или пък с увреден слух, едно е детенце с Даун и пр. - това за мен дори не са "различия", а нещо напълно нормално - но съвсем друга е картината, която ние видяхме. Наистина.

Не знам какво чак толкова сте видели, но ти какво предлагаш? Конкретно какво трябва да се прави с такива хора - да бъдат държани в изолация, да имат забрана да посещават обществени места от 8 до 18 часа или нещо друго?
Съжалявам за това, че детето ти се разстроило, но никой не е виновен за това. Представи си да беше станала катастрофа или нещастен случай пред очите му, би ли обвинявала някого тогава?