(Био) зеленчукова градина 12

Влажно е , но и зелено. Много пътувахме ,но никъде не видяхме прегоряла трева. Крави ,крави  -  на педя от пътя опъната тел с ток и си пасат  добичетата. Всяка педя земя се използва .
Това  в дъното  е крушова градина http://dessi71.snimka.bg/other/gradina.612142.25521116.big
покрива се със ситна мрежа заради сланата 

Една интересна статия
"истината за Индийския коноп" http://www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=98

За съжаление истината е много далече от нас обикновените хора. Лошото е че сме жертва.

Ето ви малко снимки.
Първото киви от моята градина   http://gelika.snimka.bg/hobby/gradina-2011.588071.25540923  Стори ми се много по- ароматно от тези в магазина. Може би защото си е мое. Попска круша, при нас и казват "Матрун".
Маруля и кромид под леха. Вече си хапваме доволно. http://gelika.snimka.bg/hobby/gradina-2011.588071.25540924
Оранжерийката. http://gelika.snimka.bg/hobby/gradina-2011.588071.25540925
Цвекло http://gelika.snimka.bg/hobby/gradina-2011.588071.25540928. Имам да нахраня цяла войска.

gelikas, поздравления за кивито, хайде догодина-цяла кошница! Я кажи-обръчите над марулята пластмасови ли са и доволна ли си от тях? И кога разсади, че да станат зелениите толкова големи?

Ани, благодаря! Семето на марулята засях края на август. В лехата съм разсадила края на септември началото на октомври. Оранжерията средата на октомври.  Обръчите са пластмасови и са още от времето на ТКЗС. Получени са като дялов капитал. Много са здрави и удобни.

Мотиките - на сушина, на ножиците - капка масло и в мазето, колците - изправени в кьошето с венец от стара мушама, че да не гният. Това беше с градината. Не съвсем де. Има още една каруца дюли, ако дойде някой да му ги харижа.

Браво, gelikas!

Няма страшно, Веселчето, увивните култури (фасул, краставици) ще ограждат малкият ни домашен паркинг за две коли, няма да са на градско кръстовище. Там колите работят общо не повече от час за два месеца. Емисиите им са нищожни.

Растенията обичат въглеродния диоксид. Усвоен от въздуха, въглеродът от него е основен градивен елемент на новосъздадените органични вещества. Чел съм, че понякога в оранжерии се увеличава количеството въглероден диоксид - за добър растеж и добив.

Отдавна не съм писала.Правих избори и не съм си ходила в градината три седмици.Като отидох сега в събота ми се доплака.От мокрия сняг през октомври ябълките ,крушите и сливите са унищожени почти напълно.Рязахме ,рязахме -край няма.Не съм си представяла ,че е възможно такова нещо.Само джанките и вишните са оцелели.За цветята -изобщо не говоря.Всичко е изпомачкано и унищожено.Чак не ми се говори и май не ми се ходи там.

А гората изглежда страшно.Огромни дървета стърчат само стволовете като колове.Има орехи изкоренени. Акациите са натрошени.Като апокалипсис. Дори есента е някак зловеща-като филм на ужасите.На 25 км от Търново е.

Има за какво да си разстроена, МХ, , съжалявам, но те уверявам, че всичко ще се възстанови много бързо. Природата е толкова силна. Казват, че начупените овошки на следващата година раждат повече, за да компенсират "нулевата" година/

А за дивата природа не се безпокой, тя ще се възстанови светкавично. Прекършените клони и дървета ще освободят място за младия подраст на гората. Помня едно торнадо в Родопите, през 2003 или 2004, сравни със земята ивици гора с ширина няколко стотин метра, започваща някъде от Търън, та до Рудозем. Изглеждаше апокалиптично! Но наскоро ходих там, има нови елхички и борове -  по десетина и повече метра станали вече. И така.

Веселче, тия дни ще импровизирам и ще снимам. Е той ако е толкова силен вятъра то и къща няма да остане  .
За доматите исках нещо просто, без варене, аспирин и оцет. Това беше най-простото. Видях го в един сайт, а и Куркумата беше споменал за някакви 40г сол на литър. До колкото си спомням нашите ги правеха по някакво подобна схема и бяха вкусни. Трябваше да се посъветвам и с тях, ама връската на мобилен до България почти винаги е малък ужас. Не знаех, че трябвало да избелеят, мислех, че е само когато искаш да ти доузреят вкъщи. Всъщност при това топло време щяха да узруят и на корена и да си ги хапнем сладко сладко. За другият път ще знам  .
Ние с жената сме само Ким-чи лапачи. Как се прави си е тайна и за нас  . Жената, помага на майка си само за грубата работа. В по-финните неща или не се допуска или е под много строг контрол какво върши. Иначе, рецептата на бабата е - по малко от това, по малко от онова. Колко е това "малко" само тя си знае. Но винаги става и всички го харесват. Колкото до младите, те знаят, че то расте по рафтовете в магазините  . Аз вече за втора година се провалям със зелето, така, че сме много зле в тази област. Всъщност провалите ми се дължат предимно на експериментите, които си правя - отглеждане на разсад и почва. При тази бедна почва тук и експлоатацията й до дупка без добро торене преди всяка сейтба нищо не става. За възтановяването на това нещо ще отидат години. Аз със много труд съм успял да създам едва 1 пръст хумус отгоре. Но надолу си е мъртвило. За 2 години ровичкане в нея и един умрял червей не съм видял.
Миналата Събота ходихме на екскурзия. В програмата беше включено посещение на био ябълкова градина. Звучеше добре. Даже се бях навил да купя някой килограм, че трудно се намират такива ябълки тук. Да, ама на място се оказа, че не са съвсем био. Били от онези с намалино количество на отрови. А градинаря ги продаваше на магазинни цени . Е поне за това, че си бяхме изминали 200км трябваше да направи малко отбивка. Ама не! Поне почвата му изглеждаше жива. Друга рядкост тук. http://manandy.snimka.bg/hobby/gradina-2011.594898.25545695

Геликас, разкажи малко за оранжериите и тунелчетата. Аз нямам, но си мечтая. През слънчев ден, като се вдигат температурите има ли кой да ги отвива, после завива? Как се справяш с топлинния режим?

Една идея за оранжерия за разкрепостени:
http://www.shropshirestar.com/news/2011/10/20/bayton-schools-ver … green-greenhouse/
http://www.squidoo.com/plasticbottlegreenhouse
http://www.calfinder.com/blog/green-remodeling/top-7-genius-plas … -bottle-remodels/
http://www.jessicaperry.co.uk/photo_7167173.html

Каква ще бъде моята бъдеща оранжерия или зимна градина не знам, но знам, че ще бъде достатъчно голяма, че да си пия сутрешното кафе в нея.

Куркума, защо кафето е сутрЕшно, а пък го пием сутрИнта?

gelikas,   -и за кивито и за салатките.При мен салатки поникнаха петнайсетина от две майчини растения.Много беше сушаво август и септември.А ни спряха и промишлената вода,а питейната идваше за по 2 часа през 3 дни.Грехота да се полива с нея.
МХ,и по нашия Балкан са такива пораженията  ,но ще се преборят дърветата.
Градината е тъжна и без опустошения.Но след допочистването тази седмица и евентуално изораване в края на новата ще се съживят нещата.
Когато гледам бабунките на угарта дори под снега виждам пролетната градина.Обичам да седна на припек и завет и да пресмятам къде и какво ще се сее,мислено да оформям короните на дърветата,да разполагам нови лозички...
Дедо,благодаря за Ремарк-отдавна не съм го препрочитала-време е.

Геликаза, браво за кивитата. Кажи моляте –може и да си писал/а колко корена имаш - мъжки и женски и на какво разстояние са едно от друго. Аз от доста време съм се наканила да садя, но мястото ми е на дължина ве повече от 3 метра и се чудя дали ще е добре да сложа две женски с момче по средата или да сложа само едно мъжко и едно женско?

Последната реколта: http://downunder.snimka.bg/australia-and-oceania-and-antarctica/ … a.625639.25547155
Бобът ме очарова като растение. Само ако не го бяха изяли гъсениците  . Сега очаквам ята от пеперуди да се навъдят в градината и да я крясят.
Двете недоносени чушки са последните от миналогодишния корен и вече ще го махна, а самите чушчици ще ги похапне морското свинче. Краставичката ми е първата и много и се радвам.

Здравейте!
Чета ви от ... пролетта.  От тогава ми влезе мухата за градини, зеленчуци, изцапани ръце, миризма на пръст.
Чета много и всякакви неща по темата и ръцете ме сърбят.  Имаме малък двор, част от него искам да превърна в (Био) зеленчукова градина. Проблема за сега е, че времето не стига. Имам една започната леха, с около 3 см пръст в нея. Почвата ни тук е лоша, степана, некопана, според мен - глинеста и лепкава. Бонуса са камъните. Шегата тук е, че нашата земя ражда камъни. Не може човек да копае нормално - подбиват ти се табаните от лопатата - където и да копнеш, удряш на камък. Навеждаш се, вадиш, на следващата копка - пак.
Искаме да направим повдигнати лехи. Оградили сме пространството за първата - метър и нещо ширина и около 5 метра дължина. На определеното за целта място ще се съберат 6 такива, като другите ще са по-дълги.

Мястото не е много, но основния проблем е, че имаме много дървета. Обичам ги. На времето (1957г) дядо ми е превърнал това мочурливо и каменисто място в чудесен двор и е построил къщичка, посадил е фиданки - имам снимки от тогава - наоколо няма нищичко, само току-що направеното езеро и много, много фиданки. Сега тези дървета са огромни, достолепни и много красиви. Те са цяла история и не мога да им посегна. Ако се налага, ще поокастря някой и друг клон, макар че ме боли сърцето, като го правя, но не мога да отрежа нито едно дърво. Ще се съобразявам с наличното пространство.

С тоталната наивност на ентусиаста, съчетана с абсолютна липса на практика, се юрнахме в гората да вадим пръст, за да запълним лехите с нова, хубава пръст. След 45 минути канско бъхтане с кирката разбрахме, че  50те сантиметра височина, които гоним за лехата, на размерите които сме направили и то по 6 лехи е нещо непосилно за двама човека.  Снижихме изискванията на понееее 10 см нова пръст. И пак не стига време, така си седи лехата - направена от капаци и запълнена по дънцето. Много се надявам да успеем  да направим и запълним и 6те лехи с нова пръст, да добавя угнил тор (имам, макар и не много - може би по чувал на леха ще се падне), да добавя и завия отгоре със сено, за да е топло на червяците и да се потрудят през зимата, като разрохкат хубаво почвата.

Гледам празната леха и ме сърбят ръцете. Тюхкам се, че нямам семки - чета ви как разменяте със съседи, аз такива нямам. В дворовете им само зелени площи. Остава ми само варианта да купувам, но четох че там не е много сигурно какво ще излезе. А отново моят неудържим ентусиазъм ме кара да лакомея - искам и това, и това, и другото, и третото... Мястото не е много, но ми се иска да пробвам толкова много неща.

Това, което направих тази есен е да събера плодове и да си направя сладка и компоти. Малко, но удоволствието е несравнимо. Интересно е как когато човек се обърне към зеленото, изведнъж променя погледа си за нещата - джанките, които изобилстват в двора се превърнаха във фантастично свежи компоти. А до сега, толкова години просто ги смитахме, мрънкайки, когато се размазват под краката ни. Най-голямата ми гордост е мармалада от шипки. Вчера открих, че японската дюля, която е в двора също е ядлива. Сега търся информация какво мога да направя с плодчетата, които събрах. Имам катерица в къщи - за сега дадох едно на нея - одобри го, грабна го и си го скри в ъгъла - ще си има за доста време, плода е по-голям от нея

Докато чакам...запълвам времето си с много четене. Вашите теми чета като роман  - тема по тема. Че е полезно - това е ясно, но ме очарова тона, с който се общува и атмосферата. С толкова любов, с толкова добри чувства.  
След толкова много четене имам чувството, че познавам много от вас, че съм била на гости в градините ви. Започна да ми става чоглаво и да се усещам, сякаш подслушвам нечий чужд разговор. Имам още много, много да чета, но реших да се представя първо.

Имам и безброй въпроси. За сега само теория, страх ме хваща какво ще стане в главата ми, когато се захвана с ръцете си и със земята. Тогава въпросите ще са неизброимо количество.
На много въпроси намирам отговор в нета, чичко Гугъл много ми помага. Но най-добрите отговори се намират по форумите  - от хора, които са пипнали, видели, преживели.

Радвам се, че ви намерих. И се надявам да сте снизходителни към липсата ми на знания и въпросите, с които ще ви засипвам.
       

Здравей, Bushkata.
Добре дошъл/дошла в темата. Мине се не мине и аз се зачитам за повдигнатите лехи. Има един вариант - lasagna bed, то си е направо компост на място. Миналата зима хвърлях органика направо в лехата, оградих с гаца на височина 60 см и се получи една кошара пълна с листа, кухненски отпадъци, отработено кафе с чували от вендера на етажа и о да ... хартия, двустранно изхабена хартия от офиса, мината през (ръчния) шредер. Напролет направих прилични гнезда за тиквички и много добре дадоха. Сега наесен сложих репички. Чудесна работа. Много лека и въздушна почва се получи и е половин до една педя над околния терен.