От значение и как се провежда самата адаптация и това дали всички деца минават през нея. Аз не случайно казах, че всички трябва да минат през нея, за да няма евентуални драми с "ама мен защо...", а и не само заради това. Така е по-добре според мен и за самото дете. Пак ще се повторя - едно е раздяла с родителя, в среда която вече ти е позната и уютна, съвсем друго раздяла в среда, която ти е чужда.
Виж целия пост
Какво мислите за детския плач?
- Публикувана: 16 септ. 2011, 12:13 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2011, 08:39 ч.
# 120
21 септ. 2011, 15:28 ч.
# 121
21 септ. 2011, 17:56 ч.
Повода за темата не е моето дете. Просто вече почти 4 години виждам разнообразни реакции по повод на плача, че и на хора от разни държави и ми стана любопитно.
За ДГ не съм съгласна принципно. В частност има родители, които са толкова стресирани, толкова уплашени от ДГ като идея, че вероятно е по- полезно да не стоят с детето и минута в градината. Затова и приветствам градини, в които на място преценяват дали е по- добре родителя да поостане или да си тръгне. А най- много харесвам градини, които провеждат и дълга среща с родителите, индивидуално, и уточняват подходи, поведение при раздяла и тн. Някак е нужно и самите родители да се почувстват сигурни в учителите и системата, за да могат и спокойно да постоят с детето първите дни или поне първия ден и то да види, че не попада на някакво страшно място забранено за хората, които обича.
Това принципно. Личен опит не споделям по ред причини, но нито една свързана с вас като събеседници.
Виж целия пост
Извинявай, Бояна, но чак сега се сетих- видях възрастта на детето ти.
Да не ти е на дневен ред градината сега?
Да не ти е на дневен ред градината сега?
За ДГ не съм съгласна принципно. В частност има родители, които са толкова стресирани, толкова уплашени от ДГ като идея, че вероятно е по- полезно да не стоят с детето и минута в градината. Затова и приветствам градини, в които на място преценяват дали е по- добре родителя да поостане или да си тръгне. А най- много харесвам градини, които провеждат и дълга среща с родителите, индивидуално, и уточняват подходи, поведение при раздяла и тн. Някак е нужно и самите родители да се почувстват сигурни в учителите и системата, за да могат и спокойно да постоят с детето първите дни или поне първия ден и то да види, че не попада на някакво страшно място забранено за хората, които обича.
Това принципно. Личен опит не споделям по ред причини, но нито една свързана с вас като събеседници.
# 122
22 септ. 2011, 13:22 ч.
Това е нещо, което е напълно възможно за деца около 1, 5 - 2 години, но не и при деца на 3+, на колкото са децата в първа група на масовите ДГ у нас.
Дори, когато някои деца ги взимат на обяд, другите се разстройват (факт, с който аз съм се сблъсквала). В нашите условия е невъзможно да има адаптация с родителя за всички деца (групи по 30ет деца, които едновременно тръгват на градина, а прекалено малко пространство).
Чета ви с интерес, малката ми дъщеря ще тръгва другата седмица в първа група. Голямата не рева нито ден, нито час (а тя доста плаче), но 2-3 дни е седяла на едно столче без да общува и да се включва в заниманията. Явно е разучавала, защото след това се впусна в живота на групата с удоволствие.
Виж целия пост
Никога не видях чуждо дете да плаче, защото има родител там. Случвало се е да плаче по други причини. Често помагах на персонала в игрите или нещо друго, не мисля, че децата са ме приемали като нещо различно от пейзажа.
Това е нещо, което е напълно възможно за деца около 1, 5 - 2 години, но не и при деца на 3+, на колкото са децата в първа група на масовите ДГ у нас.
Дори, когато някои деца ги взимат на обяд, другите се разстройват (факт, с който аз съм се сблъсквала). В нашите условия е невъзможно да има адаптация с родителя за всички деца (групи по 30ет деца, които едновременно тръгват на градина, а прекалено малко пространство).
Чета ви с интерес, малката ми дъщеря ще тръгва другата седмица в първа група. Голямата не рева нито ден, нито час (а тя доста плаче), но 2-3 дни е седяла на едно столче без да общува и да се включва в заниманията. Явно е разучавала, защото след това се впусна в живота на групата с удоволствие.
# 123
25 септ. 2011, 08:40 ч.
Точно, Ментова!
Точно за спецификата в условията ми бе мисълта. За група от 25-30 деца /у нас масово/ и мястото, с което разполага групата не виждам като как ще се получи 25-30 родители в най- различни периоди.
Аз говоря за моя личен опит, за опита на учителките у нас, които познават твърде добре обстановката и са се справяли с години с нея.
Лично аз не бих си позволила дори да искам да разстройвам и своето и чуждите деца, стоейки в групата, в която дори няма място.
Затова и пиша- учителките нямат никъде за цел да тормозят децата. Напротив. Но те знаят как при тези условия плачът трае по- малко или го няма /напълно възможно, както сама се убедих/, как да се приспособят децата по- добре.
Затова е съществено важно да се разпознае дали и до кога става въпрос за нормална адаптация и кога тя няма да се получи, поради какви причини. Важно е, поради това, детето, което тръгва в детско заведение, да умее да говори и да познава що- годе себе си и чувствата си. Това също е възможно. Пак е лично проверено.
Виж целия пост
Точно за спецификата в условията ми бе мисълта. За група от 25-30 деца /у нас масово/ и мястото, с което разполага групата не виждам като как ще се получи 25-30 родители в най- различни периоди.
Аз говоря за моя личен опит, за опита на учителките у нас, които познават твърде добре обстановката и са се справяли с години с нея.
Лично аз не бих си позволила дори да искам да разстройвам и своето и чуждите деца, стоейки в групата, в която дори няма място.
Затова и пиша- учителките нямат никъде за цел да тормозят децата. Напротив. Но те знаят как при тези условия плачът трае по- малко или го няма /напълно възможно, както сама се убедих/, как да се приспособят децата по- добре.
Затова е съществено важно да се разпознае дали и до кога става въпрос за нормална адаптация и кога тя няма да се получи, поради какви причини. Важно е, поради това, детето, което тръгва в детско заведение, да умее да говори и да познава що- годе себе си и чувствата си. Това също е възможно. Пак е лично проверено.
# 124
26 септ. 2011, 01:52 ч.
При нас групите също са по 20-25 деца. Помещението на отделните групи не са големи. Адаптацията няма никакъв проблем да бъде проведена. Става за около 1 седмица с по 5-6 родителя наведнъж.
Факт е и че никога не съм виждала дете да реве когато някое друго е взимано по-рано. Аз моите ги взимам по-рано от повечето деца всеки ден - вече 4 години. Факт е и че за отказвания от ДГ или преместване в друга с мотив "не успя да свикне" почти не съм чувала.
Виж целия пост
Факт е и че никога не съм виждала дете да реве когато някое друго е взимано по-рано. Аз моите ги взимам по-рано от повечето деца всеки ден - вече 4 години. Факт е и че за отказвания от ДГ или преместване в друга с мотив "не успя да свикне" почти не съм чувала.
# 125
26 септ. 2011, 08:39 ч.
А ако децата започнат от 15.09 всичките /при нас преди две години, с малкия, си беше така/ в І група, къде стоят родителите им?
За преместване с този мотив лично аз съм го правила, както вече писах и добре, че го преместих. Тогава разбрах, че може да има твърде обективни причини. Цял месец е плакал големият в първата градина, в интерес на истината никой не ме е гонил, седяхме в коридорчето, ходихме вън, на влакчето, но той така и не прие тази градина. Голям рев беше. В другата си тръгна и пое без проблеми.
Обаче, както писах, той си говореше и успя да ми каже, че не харесва лелята с дебелия глас, дето крещи, както и че ги карат да сядат по гърнета /т.е. децата не отиват сами, когато им се ходи, а биват поставяне почасово/. В другото детско заведение бе коренно различно. Нормално е и детето да се чувства различно. Не плака. Малкият пък си почна още в началото спокойно. Въпреки, че в групата имаше нахлипващи.
Виж целия пост
За преместване с този мотив лично аз съм го правила, както вече писах и добре, че го преместих. Тогава разбрах, че може да има твърде обективни причини. Цял месец е плакал големият в първата градина, в интерес на истината никой не ме е гонил, седяхме в коридорчето, ходихме вън, на влакчето, но той така и не прие тази градина. Голям рев беше. В другата си тръгна и пое без проблеми.
Обаче, както писах, той си говореше и успя да ми каже, че не харесва лелята с дебелия глас, дето крещи, както и че ги карат да сядат по гърнета /т.е. децата не отиват сами, когато им се ходи, а биват поставяне почасово/. В другото детско заведение бе коренно различно. Нормално е и детето да се чувства различно. Не плака. Малкият пък си почна още в началото спокойно. Въпреки, че в групата имаше нахлипващи.
Препоръчани теми