Какво мислите за детския плач?

Именно. Не виждам на каква основа бихме могли да спорим, защото всеки има право на своя гледна точка към плача, а и я познава най- добре.

Джуди по- горе беше писала, че не си виждала родители, които просто искат да спрат плача, а не да отстранят причината за него. Сигурно  всички искат да отстранят причината, но е възможно и някои да смятат /или да им се иска да е така/, че спре ли плача това автоматично означава, че и детето е ок. Виждала съм много родители, които на входа на детска градина или пред друго събитие предизвикващо плач казват "Ти сега няма да плачеш, нали?", а нито един "Ти сега ще се опиташ да изкараш добре, да намериш нещо положително в ситуацията, обичам те " и тн. Не казвам, че това трябва да се каже, а само давам пример за реплики ориентирани като причина за плача. Вероятно е просто въпрос на разбиране на думите, родителите, които се надяват гласно детето да не плаче искат просто то да е добре, но детето получава друго послание. Това е и основното, което ме провокира да пусна темата, защото е предположение, а ми е любопитно да видя логиката.

Виждала съм всякакви и някои ми се е искало собственоръчно да пребия Но ако детето се разстройва не от оставането в ДГ, а именно от раздялата с майката (особено ако и тя "пълни очите" всеки път), не е ли наистина добра идея просто да го води някой друг, способен да му вдъхне въпросната увереност? Т.е. отстранява се причината, а не самият плач като такъв.

Нямам представа какво е плачене "по принцип". Съгласна съм, че причините могат да са различни. Включително темперамент, нервна система, възраст. Точно заради това винаги ми е било странно когато подобни теми се концентрират общо взето основно върху това, че ако не клекнеш пред рева, разясниш на детето защо това няма как да стане и край на ревовете.  

 Judy, абсолютно съм съгласна с всяка твоя дума, даже успях да се замисля за доста уж обикновени неща  
 Аз също не мога да кажа как реагирам на плача на сина си, защото има различни ситуации и реакциите ми са различни. Но има и такива, в които съм непоколебима - иска чужда играчка, а детето не му я дава или нещо в магазина, което знае че не може/ например вафла/ .....  Слава Богу, тези ситуации с възрастта намаляват все повече  

При нас това се случва на последък обаче, затова го споменавам. Не виждам връзка с манипулация обаче  По-скоро се чудя защо така изведнъж. Не че преди не е бил състрадателен и тн, но определено в последните месеци е повече. Също така плака, че няколко от цветята са ми увехнали, каза че са мъртви и заплака...Да, знам как да го успокоя, обяснявам, разбира ме уж, но все пак. Не ми се иска да е така раним и чувствителен някак...

Е каква манипулация да търсим тук?? Естествено, че не е. А е напоследък, предполагам, защото расте и чувствителността му се развива, осъзнава връзката между разни неща и това осмисляне го разстройва.
Ако кажеш на едно 2-годишно дете "Баба почина", то вероятно няма да плаче. Но на 4 ще се разстрои и то много.

О, напълно съм съгласна. И сега се чувствам сякаш глупаво, че споделих...

Бояна, мисля, че при децата подобни пояснения не вършат много работа. /Между впрочем и при възрастните е така/. Просто "сега ти се чувстваш еди как си", колкото и да се препоръчва като метод в някои книги, които съм чела, не съм видяла никъде да проработи. Мен дори ме вбесява допълнително- аз най- добре знам как се чувствам. И определено ме е яд, когато някой се опитва да ми опише моите лични чувства.
Почти всяка майка казва "обичам те", когато се разделя с детето в градината- често съм го чувала, даже от бащите. "Ти сега няма да плачеш." е по- скоро последица от дълги разговори, водени вкъщи, в които се говори как в градината има други деца и играчки, как учителките четат приказки и т.н. Това не е единственият израз на отношение на родителя към градинската ситуация. Аз, поне, не познавам такъв родител, за когото тази фраза да изчерпва отношението му към нея.
Човек е склонен да чуе и разбере, когато му се говори простичко- всеки човек, не само децата, но те- най- вече. "Няма да плачеш" носи посланието- няма смисъл, няма нищо страшно, всичко е наред, говорили сме, успокой се и т.н.- според разбиранията и речника на отделния родител. Не съм видяла майка, на която сърцето й да не се свива през първите седмици на децата й в градината. И да ти споделя- най- много плачат и се разстройват децата, при които родителят се "изпраща" най- дълго и с най- много приказки и увещания. Най- ужасните сцени са връщане от вратата на вече заминал си родител- направо е наказание за детето. Детето, може би, схваща- щом толкоз ми се обяснява, ще да има нещо гнило.
На мен когато човек прекомерно почне да ми обяснява колко е прав за каузата си в спора и колко неморален е противникът ме кара да си помисля първо това и да потърся къде е уловката /понеже клиентът често не си знае интересът и крие информация/. Първосигнално е.

Тук говорим за градинския плач и пак най- общо. Защото и той може да си има обективни причини /крещяща и биеща леля или учителка, например, дете, което редовно се бие и дере останалите/.

Видях и аз, че още в началото на темата хората са разделили видовете плач /причините за него/.
И аз се спрях на този /беше даден като пример/, както и на плачът от чист инат и глезотия, а и на други видове.
ххххххххххххххх

Вилико, детето ти пораства и емоционално и ако преди месеци не е можело да се постави в една чужда нему ситуация, то сега го прави и преживява чуждите чувства като свои.
С Уилма сме се засекли по този въпрос. Така мисля и аз.

Недей!  
Поощрявай го да показва емоции - това е важно, а често се "скипва" при момченцата. Па после се тръшкаме, че мъжете са дървета

Напълно съм съгласна. Децата не могат да бъдат излъгани. колкото и да им се повтаря една лъжа те виждат, че родителя е притеснен и се водят по това. А и съм съгласна, че ако единия родител е по- притеснен е по- добре другия да води детето. както и дългото сбогуване. Ако детето е разстроено дългото сбогуване е агония. Друг е въпросът, че е по- добре родителя да поседи с детето по малко в градината първите дни, но не навсякъде имат тази практика.

Методът, за който говориш вероятно е отразяване на емоциите, но той звучи малко по- различно от описаното от теб. И не е универсално средство за успокоение. Има моменти, в които една прегръдка, една родителска увереност и подкрепа са по- работещи.

Много ти благодаря и за обяснението за "Недей да плачеш". Изключително ми е приятен начина, по който подреждаш мислите си, по който излагаш тезите си. Удоволствие е да се общува с такива потребители, още повече ако сме на различно мнение, защото, поне на мен, различното мнение винаги носи повече ползи. 

Извинявай, Бояна, но чак сега се сетих- видях възрастта на детето ти.
Да не ти е на дневен ред градината сега?
У нас просто я минахме на два пъти, та много сме мислили и говорили с много учителки и родители. Повечето детски учителки ни дадоха чудесни практически съвети. Честно казано аз си мислех по- различни неща, но когато чух тях потръгна по- добре. Жените нямат интерес децата да се чувстват зле при тях и са изградили мнението си как се постъпва /вкл. и от родителите/ на база ежегодни еднородни проблеми с много деца.
Да ти кажа оказаха се прави и за престоя на родител. Не го позволяват не за нещо друго, а защото децата се разстройват повече /не само собствените, а и чуждите/. Сутрин в началото на І група повечето плачат. И повечето родителите са говорили много с тях, но децата им пак плачат. Просто няма какво друго да се направи, наистина. Даже и да постоят малко, когато си тръгват, някои деца пак ще плачат. Други пък не плачат. Родителите нямат избор, често работата ги зове. А и когато се пречупи навикът често у децата настъпват положителни промени. Поне за моите важи.
Писах за двете ми деца, подходи се по различен начин при тях. Голямото го вземахме на обяд, постоявах в началото, когато го оставях, въпреки съвета, че така не бива. Не чух. Имаше и една леля, дето говореше с един дебел висок глас. Детето не свикна и го спрях. Изчаках да му мине 2-3 месеца и смених градината.
На другата градина го оставях и си тръгвах. Минавахме с "Довиждане." и "Приятен ден.". Беше подготвен, че ще смени градината, че новата е по- добра, че я няма лелята с дебелия глас. Децата там бяха и по- големи /синът ми си тръгна с предходен набор още тогава/, а за него винаги е било по- добре с големи деца. И днес е така. Учителките, и двете, бяха направо злато, въведоха го изключително професионално, т.к. им разказах за предходния си злополучен опит.
Малкото пое в същата градина без ревове. Но ползвах същата политика- предварителна подготовка и кратки сбогувания. Не повярвах, как всичко мина по мед и масло просто.
ххххххххххххххххххххххххх
Методът с описването на чуждите чувства просто описах съвсем накратко. На мен така ми звучи и наистина ме вбесява.  Накратко описах, т.к. мисля повечето са запознати детайлно и няма смисъл да пиша подробности.
Никога не съм се опитвала да кажа на детето, че еди къде си му е приятно, че там е хубаво, когато явно не му е. Миналата година големият смени училище и не му допадна. Много беше зле емоционално, т.к. старият клас и старата му класна бяха чудесни. Оставих го да реши дали ще остане там или не. Говорехме всеки ден и той разказваше подробно как е минало, още на обяд, като се прибере, се обаждах. Сега си е там и нямаме нито едно сериозно оплакване. Въпреки това уговорката ни да се премести винаги, когато реши, си остава. Знае, че има ход назад, резерва.
В градината децата нямат такова усещане, т.к. реално резерва често пъти наистина няма.
Затова и всеки родител опитва, дава всичко от себе си, децата му да се чувстват добре в ДГ. Как ли не говорят с тях- всеки различно. Понякога се налага смяна на градината, ако се установи, че има обективни причини, които няма да се променят. Затова е важно децата да могат да говорят добре, когато постъпват в детско заведение, да могат да опишат какво и защо чувстват. За да могат родителите им да установят.
Това са си мои размисли и страсти, на база преживени чудеса и споделен личен опит от много и различни хора. Компилирала съм си нещо за мен, като всеки човек.

Извинявам се за дългите постове в темата, но ми е близка.

Джуди, надявам се не искаш да кажеш, че тук, където живея, учителите имат интерес децата да се чувстват зле и заради това всички деца имат период на адаптация с родителите си.

За мен идеята как това разстройва повече децата, особено чуждите е мит, нямащ нищо общо с реалността. Някой от учителите или който и да е, твърдящ подобно нещо, бил ли е в ДГ, където всички деца минават през такъв период. "Всички" е съвсем целенасочено подчертано. Защото аз съм била. Два пъти. Както и всички родители тук. Както и учителите, които аз също се съмнявам, че имат интерес децата да се чувстват зле.  

Знам  как в началото малкият ми син  беше притеснен и объркан (при това беше влизал в ДГ преди това много пъти ), стоящ неотлъчно до мен, после постепенно взе да се приобщава към децата, поглеждаше ме просто за сигурност, после тези погледи станаха по-редки, виждах как той става по-сигурен в обстановката - опозна я, също и децата, и учителите. Отпусна се, стана спокоен и уверен. Знаех, че наистина е дошло времето, в което мога да го оставя, защото бях убедена, че там му харесва.

Никой не може да ме убеди, че едно стресирано от новото и непознатото дете ще преодолее по-лесно раздялата с родителя от дете, което вече е опознало средата, свикнало е с нея и тя му харесва.

Казвам това, което искам да кажа, разбрано и ясно. Къде и как е при вас не знам, още по- малко знам защо е така.
Знам за нашите условия тук и пиша това, което мисля за тази ситуация. Кое ти е митично е твоя работа и не се вълнувам дали ще се убедиш в нещо или не.
Пиша "повечето учители" какво и защо са ни посъветвали.
"Това са си мои размисли и страсти, на база преживени чудеса и споделен личен опит от много и различни хора. Компилирала съм си нещо за мен, като всеки човек."- точно предходния пост.
 
 Аз знам как "Довиждане" ни свърши работа.


И аз съм убедена в това.
Както и в обратното- практиката без такава не гарантира рев. Изпробвано е също.
За нас прословутият половин ден на първото дете бе голяма грешка /пак с цел адаптация/. Не повторихме, получи се. За мен си е гадно, когато сме го взимали на обяд, точно в началото на годината /първа за всички деца/, как другите деца са ни зяпали,а някои и плакали- защо тях не ги взимат? На детето от това по- добре не му стана също. А сутрин ревеше, докато не си замина. И другото писах- гледала съм други плачещи деца, които престават да плачат, щом видят гърба на майка си. Влизат си в групата и толкова.
За теб нещо може да е мит, за мен- преживяно и видяно.

Judy, а изключваш ли възможността просто детето да е попораснало през тези няколко месеца и дотогава да е съзряло за една по-лека адаптация? Която да няма нищо общо с присъствието на родителя? Има огромни разлики между това да дадеш дете в институция на 1 г., на 2 г., на 2.6 или на 3 г. - възрастите са само примерни, но за повечето деца оптималната възраст е около 3.

Сравнително малко майки в България (предполагам, поради навиците и практиките) ще се съгласят с мен, знам, но и аз като ЧеКа смятам, че "децата ще плачат, ако има родител при тях" е мит.
Защо е мит ли? Еми, защото не плакаха. Видях ги. Дадох дъщеря си на 1 г. 9 месеца - раничко, според всичките ми схващания, но така или иначе се случи. Обаче, държах на възможно най-плавна адаптация и откарах поне месец с частично "присъствие" в градината. Никога не видях чуждо дете да плаче, защото има родител там. Случвало се е да плаче по други причини. Често помагах на персонала в игрите или нещо друго, не мисля, че децата са ме приемали като нещо различно от пейзажа.

Далеч не всички родители присъстваха на адаптацията - струва ми се, че това е нещо доста екзотично за нас и самите майки не го търсят като възможност. Аз го търсех съзнателно. Смятам, че просто нямаме достатъчно опит с този вариант, за да се направят изводи - за българските деца и детски градини като цяло.

А освен това, детето ми плака при раздяла в два периода - единият в началото,  вторият - доста по-късно. И двата продължиха около две седмици и спряха така безпричинно, както бяха и започнали. Но тя си е силно привързана към мен и сега, така че нейните раздели по принцип са проблемни (например - въпреки че на градина отдавна ходи с удоволствие, на 3 г. все още не е преспивала без мен).

Джуди, постът ти ми прозвуча обобщаващо за практиката на престой на родителите като безсмислена и разстройваща повече децата. Затова споделих моите реални впечатления и размисли, които не подкрепят тази теза.