Не може ли в болниците да работят хора

tunata , ако си позволиш в Щатите да се държиш така, както някои сестри  тук, сигурна съм, че ще има последици.  Уважението не се изисква, то се заслужава.

djoleva, споделеното от теб от "кухнята" си е точно така. Аз затова по- напред в темата писах, сестрите наши ги занимават с глупости. Бившата министърка на здравеопазването имаше едно предложение за решаване на този проблем, а именно- преразпределение на труда чрез помощен персонал, както е навсякъде. Не може да се хаби времето на една обучена сестра, за да върши работа и като администрация и като санитарка.

Другият проблем е обучението. Или по скоро липсващите дисциплини и заместването им с някакви други, които нямат отношение към професията.

Следва и това, че няма институция, която да защитава правата на пациента, нито пък сестрите имат съюз, който да се грижи за тяхните права. Т.е. има един, но дейностите му са доста слабички.

Ето, tunata е написала за държавата, в която работи как се цени тази професия и тук е така. В България не е. И затова не малка вина освен всичко останало имат и сестрите, тъй като и те самите не се уважават като специалисти и си го изкарват на пациентите.

kalinchita , за съжаление аз не споделям мнението, че в частна болница в България се получава добро обслужване и отношение. И там не е уредено удобството на пациента, колкото и претенции да има болницата. Дори в някои държавни болници съм срещала много по- адекватен и човечен персонал. Въпреки условията и заплатите.

Правилно същото важи и за пациента. крайно против съм грубото отношение не само в медицината , но осбено там. Много пъти самата аз съм се сблъсквала с неуважение от страна на пациенти. Защото в България се уважава и оценява труда на лекаря/ който никак не е лек/ а труда на сестрата в повечето случай даже не се забелязва. Но за да разбере човек тези неща трябва да мине от другата страна.Пак повтарям съжалявам че си се сблъскала с подобно поведение от страна на колежка- в никакъв случай не я оправдавам но недей да мислиш че всички са такива

Да, това е така. но не бива да се забравя, 4е пациентите са болни хора в стресова 3а тях ситуация - не ежедневна, 4е имат болки, 4е са несигурни какво ще донесе бьдещето, как ще се ра3вие болестта и т.н.
А, на нас ни се плаща, 3а да си вьршим работата - да се грижим 3а тях, да ги лекуваме, да им облек4им болките и др. симптоми!
Не може да си груб и да откажеш помощта си на болен 4овек в нужда! Пьк както и да се отнася той с теб. А3 не сьм тук 3а да ме уважават пациентите, а 3а да ги лекувам. Вси4ко друго е желателно и приятно, но не е 3адьлжително.....  
Вси4ки в те3и професии сме у4или достать4но психология, 3а да 3наем какви 3ащитни механи3ми имат хората в екстремни 3а тях ситуации... И да 3наем 3а какво ни се плаща! И какво отноение бихме искали да се прояви кьм нас самите, ако сме в сьщата ситуация (т.е. от другата страна....)

Дори ако си продавачка в магазин, си длъжна да се отнасяш  възпитано с клиента.  Вече като излезеш, може да крещиш на грубияните, колкото си искаш.

Трещерице, не е баш същото, защото продавачката и да не те обслужи като хората нищо няма да стне, докато медицинската помощ е право на всеки и не може той да бъде лишен от нея без значение какво е казал или направил.
Наистина, хората са безпомощни, груби, било то поради компенсаторни реакции, страх или просто характер, и медицинските работници са обучени или поне би трябвало да са на това. Ако някой създава проблеми обикновено се сигнализира на горестоящия и се предприемат съответните действия-няма да те оставят да умреш, но най малкото ще ти пратят я психолог, я някой социален работник.

Рокси , точно затова казах "дори".  Бих искала да предотврагя спекулации с това, че сравнявам  работата не сестрата с тази на продавачката.

И аз да се изкажа: от дългото ми лежане по болници като бременна съм видяла различно отношение:
     1 На сестри/акушерки ЧОВЕЦИ, които превързват възпалените от абокати ръце на циганки, българки, не мигват цяла нощ, нощем влизат в стаята с фенерче, за да не нарушат съня на болните..
      2.И на такива, които ме държаха с кръвоизлив права и ме караха сама да си нося чантите, същевременно садистично повтаряйки "ауу, колко много кръв.."
Същото може да се каже и за санитарите и за лекарите... Просто, коато някой е добър човек, си е добряк ив професията.

За моженето- може и работят. Ама и човеците имат лимит, като бройка, на глава от населението. Не може всичките да идат в болниците. Там, където има недостиг, работят, естествено, нечовеци. Като навсякъде.

За нечовека е все едно кой му е насреща и каква е ситуацията. За човека- също.

не съм убедена че ако се държите толкова нагло и надменно с медицинската сестра в Австрия и сравнявате труда и с този на продавачката ще срещнете любезно обслужване.
Вижте си само отношението към
обслужващ персонал (има тема)
таксиметрови шофьори ( има тема)
продавачки (има тема)

Май проблемът не е в професията, а в менталитета

Ами  най жалкото е че в България сестрата често пъти е смятана за обслужващ персонал- въпреки че хората от тази професия/ обслужващия персонал/ също са достойни за уважение

Ето това  исках да избегна и  бях сигурна, че някои ще се хванат за думите ми. Но нейсе.  

djoleva, от какво си точно обидена? Че хората тук си позволяват да споделят на какъв медицински персонал са попадали и на всичкото отгоре имат и нахалството да недоволстват?
Да, така стоят нещата. За съжаление е факт. Никой не е толкова голям идиот, че да не може да оцени доброто отношение или поне повечето нормални хора. За да се чувстват толкова хора засегнати от отношението на медицинския персонал, вместо да се засягате от тази тема - помислете! Защо това е така?

Аз лично не съм предубедена към лекарите и сестрите. Дълбоко уважавам всеки професионалист, но смятам, че в сферата на медицината освен да си специалист, трябва да бъдеш и Човек! Всъщност това важи за всяка една професия, но когато се касае за човешки живот и както всички вие казахте - за човек, който е болен и поради това по-уязвим, тогава човечността е още по-необходима.

Аз като пациент никога не си позволявам да повиша тон, да се държа грубо и пр., доста често дори когато съм имала пълното основание за това предпочитам да си замълча. Когато дъщеря ми беше 3 месеца в болница съм се опитвала всячески да запазя самообладание и да не реагирам при очевидни безумия, вършени от сестрите - не заради друго, а защото детето ми е там беззащитно и не знам какво може да му се случи. Как ще коментираш факта, че всички сестри в неонатологията ми се смееха, че си нося стерилна престилка, маска, шапка, калцуни и ракъвици когато влизам в отделението. Всичко на всичко имаха 1 престилка, сгъната на топка, която стоеше в чекмеджето в началото на коридора и която обличаха всички посетители (една и съща). Добре поне че калцуните бяха за еднократна употреба. Те откровено ми се подиграваха, че съм параноичка. Как ще коментираш засъхнала от две седмици кръв по главата на бебе? Как ще коментираш неизползването на дезинфектанти (защото било криза), как ще коментираш избърсването на сополите на едното бебе, с ръка изцапана с кръв от другото? Ако си позволиш да направиш забележка ти казват да си гледаш работата. Виждах всичко това с очите си в продължение на три месеца. Дъщеря ми беше заразена с остеомиелит (вътрешноболнична, стафилококова инфекция) и сега едното й краче е по-късо поради тази причина. Лекари от Варна и София бяха категорични, че е можело и да не се стигне до тук, а сме стигнали именно от немърливост и чувство за безнаказаност. Това са думи на двама уважавани ортопеди, не мои.

В детско отделение едната сестра сряза с ножица ръчичката на 2-месечно бебе, докато му махаше абоката. Дори не се извини на майката, шурна една кръв... Всеки може да сбърка, всеки може да допусне грешка, но следва поне да се извини и след това да поправи грешката си ако е възможно. Дори не донесе нещо, за да превържем раната, защото смяната й свършила и бързала.....

Аз съм дълбоко благодарна за това, че все пак имаше И специалисти (и лекари, и сестри), благодарение на които дъщеря ми все пак е добре. Но не мога да си затварям очите само защото не трябвало да слагам всички под общ знаменател и не съм знаела какво е да си от другата страна. Ти също не знаеш какво е да си от моята страна, ама като дойдеш при мен (каквото и да работя) искаш добро отношение, а не очакваш да бъдеш навикана или претупана нали?

Не искаш да се слагат сестрите под общ знаменател, а самата ти неколкократно казваш колко груби били пациентите. Е, хайде да не слагаш пациентите под общ знаменател, става ли?
Да, грубияни има навсякъде, във всяка една професия, но това по никакъв начин не оправдава отсрещната грубиянщина. Когато някой е груб към теб - защитавай си правата, а не си го изкарвай на тези, които се държат възпитано. След като толкова много хора са недоволни от здравното обслужване, вместо да се засягате, че не знаем какво е да си от вашата страна, замислете се защо и трябва ли да е така. Разбирам напълно, че работите под напрежение. Разбирам напълно, че работата ви е МНОГО отговорна. Разбирам напълно, че се чувствате недооценени. Че работите за смешни пари. Че персоналът не достига. Че вършите и работа, която не е ваша. Но всеки човек избира сам професията си и ако не е доволен търси варианти, или сменя професията, или държавата, или си отстоява правата и се бори нещо да промени, или се примирява... Изборът е личен, но грубостта не е вариант за абсолютно нищо.

 ЛИБИ- не си разбрала какво съм искала да кажа. Никога не поставям пациентите под общ знаменател . Има и възпитани хора. Не се и сърдя на грубияните- това е въпрос на възпитание. Права си за калцуните за стерилните престилки, но ние не носим отговорност за недоимъка в здравеопазването. Съжалявам за дъщеричката ти - нека е жива и здрава и без повече проблеми. Колкото до нередностите - то цялата система куца. Но искам да попитам нещо - дали вие всички сте мили и любезне в професията която имате независимо каква е тя.Защото толкова често  чета злобни коментари че се съмнявам

Може и да не съм разбрала. Аз в темата обаче не видях да се слага никой под общ знаменател, а напротив - споменаваха се конкретни примери и случки, като се казваше в повечето постове, че навсякъде има хора и хора.

Знам, че вие не сте виновни за недоимъка в здравеопазването, но аз акцентирах на това, че на мен ми се подиграваха, че си нося. А аз го правех първо, защото знам, че нямат и второ, защото здравето на детето ми е преди всичко. Неизмитата кръв, пипането на децата без да си измиеш ръцете преди това поне с чиста вода и сапун, ако не с дезинфектант, това да не сложиш компрес на срязаната от теб бебешка ръчичка - това е въпрос на професионалност и човещина, не на недоимък. За това сме недоволни, за това е тази тема, за това ни е болно.

Аз лично мога да говоря за себе си - абсолютно никога не съм си позволявала да се държа зле с клиентите си. Дори когато ме правят на маймуна и ме разиграват. Понякога съм на ръба, но се стремя да се въздържам, така са ме научили. Това важи и за работата, и по принцип в живота. Ако някой ме провокира мога да бъда и груба.