Не може ли в болниците да работят хора

Либи това, че няма дезифектанти, калцуни , еднократни престилки и т.н. не зависи от лекаря, сестрата или управата на лечебното заведение. Парите отпускани от НЗОК са крайно недостатъчни.
От тези пари трябва да се покрие всичко- разходите за консумативи, разходите по болничният престой, разходите за изследвания и т.н. та дори и заплатите на персонала.
Ето защо смятам, че системата е гнила и порочна.А порочната система ражда порочна практика.
Е разбира се е по-лесно да оплюем една професия, а не причината  да се стигне до там.
Колкото до слагането под общ знаменател - виж заглавието на темата.Ти как го тълкуваш?

Всички можем да сме груби. За себе си съм спокойна -опитвам се да се държа човешки с всички и с пациенти и с колеги и с приятели. Разбирам какво е защото аз също съм се сбъсквала с отвратително поведение . Да не говорим за държавните учреждения за административните служби. Отвратена съм била от отношението и на учители но сред всички тях има и прекрасни хора  които не заслужават негативното отношение. Във всяка професия е така  има и добри има и не толкова И е права PETRRA -  заболя ме че прочитайки заглавието на темата излиза че в болниците работят  всичко друго но не и хора.

Да. Може би, защото  хлябът ми зависи от клиентите.  Не съм на заплата.


Аз няколко пъти обясних, че става дума за конкретен случай. но е трудно да  се чете.

Е то и моят хляб зависи от пациентите. повечето болници в страната са ЕООД и са  така да се каже на самоиздръжка. Плаща се на преминали пациенти. и тези пари са не само за заплати , а за се издържа болницата изобщо. Така че ако пациентите са недоволни  могат да отидат в друга болница и губещите сме ние.

petrra, пределно ми е ясно за какво става дума, отделно от това имам и много познати лекари, някои от които управляват цели болници и смея да твърдя, че съм вътре в тематиката. Подчертах, че става дума за това, че ми се подиграват, че аз нося (било повече от параноично, за това дъщеря ми от моята параноичност беше заразена с тези стафилококи, които едва не я убиха) и за тяхната немърливост, която вече изброих и която не зависи от никакви средства.
Че системата е порочна сме съгласни всички и в тази тема, и по веригата - пациенти, лекари, сестри и пр.
Заглавието на темата го тълкувам като продиктувано от обида и унижение.
djoleva, ами всъщност явно сме на едно мнение. Отвратително отношение можеш да срещнеш навсякъде. Както и професионалисти, както и Човеци. Особено много боли обаче, когато става дума за здравето - твоето, на детето ти, на близките ти. За това и тази тема е по-болна на всички, отколкото тази за чиновническата простотия.

Трещерица  
Изчетох и разбрах, че се касае за частни случаи...но привкусът от заглавието за мен си остава.
По удачно за тема ми звучи Не искам в болниците да работят такива хора
Преди години, полу пияна анестезиоложка почти ми прекъсна седалишният нерв при поставянето на спинална упойка.6 месеца бях на инвалидна количка и едва проходих, но не бих си позволила да обощавам. Била съм потърпевша лично - знам какво е!

Зависи от всички работещи в системата, понякога с малък процент, но всеки може да влия на условията, в които работи.
Аз работя в тази област и никога, ама никога не съм прекрачвала границите, които ми поставят професионализма и личните ми разбирания. Ако нямам ръкавици-не работя, ако няма вода, дезинфектант или каквото и да било необходимо за работата ми-също. Никога не правя компромиси с работата си и консумативите, необходими за нея. Защото от работата ми зависи здравето на хората, защото работата ми е важна и 100 човека след мен разчитат да съм я свършила добре, защото нямам право на грешка...

Чета и направо ми иде да се върна в България и да отворя едно училище за медицински сестри! Явно нещо трябва да се промени много основно. Какво значи "сестрите не могат да дават информация на пациентите"? И защо? Това ми е едно от основните задължения! За тази цел са ме поготвили в колежа и съм изкарала и няколко курса мо междуличностна комуникация. Ако доктора предпише ново лекарство или тест аз трябва да отида и да обясня на пациента какво е, защо е и какво да очаква. Освен това в училище се поставя ударението на това, че много от това, което пациентите правят и казват не трябва да се приема лично, че хората са уплашени, притеснени и в края на краищата, болни и твое задължение е да ги успокоиш. Имахме семинар по "лечебно докосване", което между другото много помага. За всяко лекарство, което давам, обяснявам какво е, за какво и каква е дозата, ако ще да е за 10-ти път. Това помага и грешки да не стават. Всяка сутрин в нашето отделение имаме събрание - докторите, сестрите, диетолози, социални работници и се обсъжда всеки един пациент и курса на лечение. Доктора още не е видял пациентите, те минават на визитация след това. Така че аз вече съм видяла пациента, прегледала съм го и доктора разчита на мен да му кажа какво става. Ами как няма да се чувствам ценен професионалист? Отговорността е много по-голяма, затова и заплатата е. Но хората трябва да се обучат за тази цел, а не после да се казва, че били некомпетентни и само раздавали хапчета...Ми толкова са ги научили и това очакват от тях. А така е по-лесно и за докторите. Трябва обаче да отбележа, че имам по 3 пациенти или 2, ако са в по-тежко състояние и санитарка да ми помага. Не знам в България как е.

Да ти кажа ле в България как е - ще ти кажа. Да нямам право да давам информация-това еправо само на лекаря. Защото според тях не съм достатъчно компетентна. Да отида да прегледам пациента - жива ще ме разкъсат. И  ето след малко отивам на работа и знаеш ли колко пациента ще имам- отделението ни е 30 легла+ 8 интензивни кардиологични. В най добрия случай ще имам около 25- 26 човека 5-6 от които в по - тежксо състояние. Е вярно 2 сме на работа но пак е доста нали. И най - важното - лекаря е на повикване.  Аз съм тази която трябва да прецени кога или защо да го извика. Така че това е в България

tunata, ще ти попречат с всички сили да отвориш такова училище. Най- вече да подготвяш кадри по такъв начин.

Гледах преди време един репортаж за медицинския персонал в България. Останах отвратена заради начина, по който разделиха отделните специалисти, някаква сбъркана йерархична структура има.

 Да ти кажа ле в България как е - ще ти кажа. Да нямам право да давам информация-това еправо само на лекаря. Защото според тях не съм достатъчно компетентна. Да отида да прегледам пациента - жива ще ме разкъсат. И  ето след малко отивам на работа и знаеш ли колко пациента ще имам- отделението ни е 30 легла+ 8 интензивни кардиологични. В най добрия случай ще имам около 25- 26 човека 5-6 от които в по - тежксо състояние. Е вярно 2 сме на работа но пак е доста нали. И най - важното - лекаря е на повикване.  Аз съм тази която трябва да прецени кога или защо да го извика. Така че това е в България
[/quote]
Oлеле, 25 човека, че това си е опасно за пациентите! Тук най-много по 8 в обща медицина, в реанимацията са по 2 на сестра, винаги. Ами какво се чудите тогава, момичета...Разбира се, че ще са изнервени сестрите, аз се чудя как са живи...Ами ние сме били големи глезли, значи...И доктор винаги има в болницата, а не на повикване. Това е лошо за всички, и за персонала и най-вече за пациентите, нали те трябва да са на 1-во място уж! Как може да им отделиш внимание, като са 25?

Именно. +1 санитар, я на отделението , я на етажа. Доктора е на повикване.Или в най-добрият случай пак е дежурен 1.Рентген и лаборатория-пак на повикване.
Ето за това смятам,че е виновна на първо място системата.

 
На този въпрос отговорът е само един- НЕ- там работят свръх-хора, които вършат работата на 3ма души и се грижат за здравето ви
Благодаря ви!   

Че сестрата си е обслужващ персонал, както и лекарят

А не са ли?

Всички са обслужващ персонал в някаква степен в тоя живот.  А тези - в най-голяма.  Да ти обяснявам ли защо или няма смисъл?