А как се справяте с непрекъснатите въпроси....

  • 15 564
  • 337
# 315
Шарки е права, че докато не кажеш НЕ и то с подходящия тон, няма да се отървете от простолюдието. Аз лично станах крайна и в отговорите си и на моменти, но замлъкнаха. Не давайте да ви нараняват допълнително и да сипват сол в раните. Знам, че сте силни и в дадент момент ще постигнете целите си, а на въпросните всичко ще им се връща слбед време.  Peace
Виж целия пост
# 316
Не щадете простаците, щадете себе си. И още нешо - въпросите никога нама да спрат. Живот и здраве като забременеете ще ви питат дали бебето е ин витро, дали си е ваше и т.н. Хорската простотия край няма   Hug
Виж целия пост
# 317
Не щадете простаците, щадете себе си. И още нешо - въпросите никога нама да спрат. Живот и здраве като забременеете ще ви питат дали бебето е ин витро, дали си е ваше и т.н. Хорската простотия край няма   Hug
самата истина, за съжалание.  Whistling
Виж целия пост
# 318
Не щадете простаците, щадете себе си. И още нешо - въпросите никога нама да спрат. Живот и здраве като забременеете ще ви питат дали бебето е ин витро, дали си е ваше и т.н. Хорската простотия край няма   Hug
Много точно казано! Вече писах за една приятелка, която, като забременях ме попита "КАК"   Mr. Green  Сега се надпреварват с простотии от типа кога ще проходи беба  ooooh! все едно са на състезание простаците - все се сравняват с другите и все изостават...нещастници...
...сега мога да кажа само - всичко си заслужаваше... за мен няма значение "как", а че чудото се случи ...
Виж целия пост
# 319
За съжаление простотията няма граници.Не веднъж са ми задавали въпроси "хайде какво чакате" а като се разбра че имаме проблем се почна още по лошо задавали са ми въпроса "извинявай ама вие кога ще правите ин витро" или "в кой е проблема", сякаш някой от тях ще ми го реши или ще ми помогне, всичко е само за клюката.Направо бях като втрещена, ужас още аз не се бях осъзнала какво ми се случва, а вече ме нападнаха.Сега пък е "а кога ще има резултати".Научих се да отрязвам всички иначе няма измъкване.Важното е да постигнем мечтата си и да не допускаме въпросите да ни сриват.Успех момичета, дано скоро всички имаме поне по едно ангелче   Hug bouquet
Виж целия пост
# 320
За съжаление простотията няма граници.Не веднъж са ми задавали въпроси "хайде какво чакате" а като се разбра че имаме проблем се почна още по лошо задавали са ми въпроса "извинявай ама вие кога ще правите ин витро" или "в кой е проблема", сякаш някой от тях ще ми го реши или ще ми помогне, всичко е само за клюката.Направо бях като втрещена, ужас още аз не се бях осъзнала какво ми се случва, а вече ме нападнаха.Сега пък е "а кога ще има резултати".Научих се да отрязвам всички иначе няма измъкване.Важното е да постигнем мечтата си и да не допускаме въпросите да ни сриват.Успех момичета, дано скоро всички имаме поне по едно ангелче   Hug bouquet
Да, ако не режеш предварително понякога хората са несъобразителни и те нараняват. От сорта на: честито, какво ще е... .... ами не съм бременна. Какво ли им пука на хора с по две деца, като не им е на гърба това, което ми е на мен или теб.
Все тази, в кой е проблема фактите са на лице...но когато човек има нещо, не знае какво е да нямаш...а когато имаш не оценяш, че това което имаш ти е дар. Тъжно е, днес е малко тъжен ден. Надявам се утре деня да е по-добър. Peace
Виж целия пост
# 321
Съншайн, аз имам 3 и въпреки това знам какво е да се бориш за бебе...Опира точно до простотията на хората, които си умрат да се завират под чаршафите.. А как ще се защитим от нея зависи само от нас, затова писах, че трябва да се научим ние да казваме НЕ.
Виж целия пост
# 322
Всеки път като чета в тази тема се изумявам какви хора има #Crazy Според мен от нас си зависи с  какви хора се обграждаме и ако сме допуснали да имаме в обкръжението си несъобразителни, трябва да се оправяме с тях. Според мен човек сам определя личното си пространство и това до къде околните могат да навлизат в него. Моето напр. е много тясно и избирателно допускам да се коментират репродуктивните ми проблеми, даже от родителите на мен и мъжа ми.
Признавам никога не ми се е случвало някой да ме пита дошло ли ми е времето, какво чакам и прочие нетактични въпроси. Приятели, които биха ми задали такива левашки въпроси нямам, защото най-близките знаят какво е положението. Никога никой не ме е питал какъв е резултатът от поредната процедура, какво ще предприемам и тн. Ако споделя ОК, ако не казвам даже на най-близките, че не ми се говори и никой дума не отваря по въпроса.
Напоследък обаче започнах да избягвам контакти с познати, които не съм виждала от години (напр. някакви годишнини на випуски, групови срещи и тн), защото определено на такива мероприятия неминуемо някой ще "стъпи на криво" и ще трябва да го завра....за нездравото любопитство.
Виж целия пост
# 323
Съншайн, аз имам 3 и въпреки това знам какво е да се бориш за бебе...Опира точно до простотията. А как ще се защитим от нея зависи само от нас, затова писах, че трябва дасе научим ние да казваме НЕ?
Възможно е да си права...но е тежко да ти говорят неща, които дори не знаят какви са. Като например здрав ли си или имаш проблем, сякаш никой не се замисля че може да е на твоето място.
Макар, че човека който ми го каза е доброжелателен. Лично аз никога не бих питала човека директно, бременен ли е...

Всеки път като чета в тази тема се изумявам какви хора има #Crazy Според мен от нас си зависи с  какви хора се обграждаме и ако сме допуснали да имаме в обкръжението си несъобразителни, трябва да се оправяме с тях. Според мен човек сам определя личното си пространство и това до къде околните могат да навлизат в него. Моето напр. е много тясно и избирателно допускам да се коментират репродуктивните ми проблеми, даже от родителите на мен и мъжа ми.
Признавам никога не ми се е случвало някой да ме пита дошло ли ми е времето, какво чакам и прочие нетактични въпроси. Приятели, които биха ми задали такива левашки въпроси нямам, защото най-близките знаят какво е положението. Никога никой не ме е питал какъв е резултатът от поредната процедура, какво ще предприемам и тн. Ако споделя ОК, ако не казвам даже на най-близките, че не ми се говори и никой дума не отваря по въпроса.
Напоследък обаче започнах да избягвам контакти с познати, които не съм виждала от години (напр. някакви годишнини на випуски, групови срещи и тн), защото определено на такива мероприятия неминуемо някой ще "стъпи на криво" и ще трябва да го завра....за нездравото любопитство.

И аз не споделям с никой почти, но това не означава че не съм се доверила на тази жена до някъде в миналото ми. А понякога е невъзожно да се се видиш с някой след години...
Скоро ми се случи и моя прятелка да ми каже, че е бременна и ми стана много мъчно...но тя не знае, почти нищо за мен в момента така че няма  как да предположи че от това би ме заболяло. Хората, забравят че на някой може да му е гадно като при тях проблема вече го няма.
Виж целия пост
# 324
Скоро ми се случи и моя прятелка да ми каже, че е бременна и ми стана много мъчно...но тя не знае, почти нищо за мен в момента така че няма  как да предположи че от това би ме заболяло. Хората, забравят че на някой може да му е гадно като при тях проблема вече го няма.
Предварително се извинявам, но тези думи будят много въпроси. Най малкото, защото съм била и от двете страни - и в ситуацията, в която са ме застрелвали с какви ли не простотии и в другата - когато съм споделяла, че съм щастлива. Нещо повече - най-добрата ми приятелка също няма детенце. Когато забременях споделих първо с нея. Тя знаеше, че се борим за рожба. Сега тя е близо до мен и бебка и много си я обича. Написаното в цитата буквално ме втрещи. Иска ми се да знам дали не съм я наранила...
И така - на теб защо ти стана мъчно? Твоят проблем щеше ли да е по-малко сериозен, ако тя не беше бременна? Ако приятелката ти знае, че имаш проблем какво да направи - да крие, че е бременна или да не забременява? Защо нейната бременност те наранява? С риск да си навлека лоши думи ще ти кажа, че не си права да се измъчваш от щастието на другите. Аз гледам на нещата по по-различен начин и мисля, че е логично: Ако и тя е имала проблем, като споделя, че той е решен внушава, че и твоя проблем е решим, че и ти ще си щастлива.От опит - мен винаги са ме крепили споделените щастливи истории, дори само споделеното от колежка:"всичко си заслужаваше"...
По отношение последното изречение в цитата - каква приятелка си и ти, че да ти е гадно, ако тя няма проблем? Не разбирам толкова ли е трудно да се зарадваш за нея...
Виж целия пост
# 325
Krisi72, аз ще ти обясня защо на мен ми се насълзяват очите като мине бременна пред мен (е, не винаги, но и на мен ми се случва...): изведнъж, остро, пробождащо се чувствам малоценна, по-малко човек от другите, защото не мога да забременея...това няма нищо общо с бременната отсреща, това е вътре в нас...особено боли веднага след отрицателен тест след опит (и след мисед...). Някъде след 2рия ми неуспешен опит (а аз имам 6 вече) гледах  ПЛАН Б с Дженифър Лопес, което си е приятна комедия, в която тя ражда близнаци след инсеминация от анонимен донор,  обаче аз си изревах очите, добре че беше тъмно, та другите хора не ми виждаха сълзите...

Ние всъщност  се радваме на чуждите бременности и бебета, по-горе обяснявам защо Съншайн я е заболяло.
Виж целия пост
# 326
Аз отдавна съм спряла да се ядосвам и да обръщам внимание на какви ли не изказвания. Но за едно Шарки е права не са проблема бременни жени  който виждаме те не са виновни, че на нас  ни е мъчно и тъжно .... но не можем да контролираме емоциите си.
Виж целия пост
# 327
Момичета, аз се чувствам пълноценна и без да мога да забременея.Просто приех факта, че ще стане, но много трудно и си дадох сметка, че живота продължава и тези лични драми не ми носят нищо хубаво.

Вече не рева при бременна, не се ядосвам ако таз или оназ е забременяла от раз, ми късмет, това е.Слънцето изгрява всеки ден, а деня може да е прекрасен стига ние да го направим такъв.И аз се чувствах като вас и ревях и се депресирах.И какво в един момент видях, че няколко години са изтекли ей така без да усетя живота, само ревейки и питайки се "Защо?".Останах разочарована от себе си и си дадох дума, да обърна друга страница и да се радвам на всеки прекрасен момент.И това и правя и да ви кажа, много по-леко ми е.

А простаците, ми те са много няма да ги преборя аз я?!Пропускам покрай ушите си глупостите си, преценявам кога какво да каж, но не съм крила, че имаме репродуктивен проблем.
Виж целия пост
# 328
krisi72, Sharky* ти го е обяснила много добре Peace При мен положението е подобно. Просто бременните подсилват усещането ми за неможене, непълноценност и изобщо правя си някаква кофти съпоставка между тях и себе си, в която аз определено не съм в добра позиция Confused Това ми усещане обаче не е ако видя бременна жена изобщо, а ако ми се налага да комуникирам често с такава. Моите приятелки се случи така , че в две поредни години раждат. Едната миналата година , другата сега на есен й предстои  раждане на второ дете. Викам си  "могат- раждат". И все пак на моменти отново се появява онази съпоставка. Освен това на мен ми е много некомфортно да споделям с човек, който ти разправя за УЗД, ФМ и какви неща купува на бебо,а ти да му обясняваш за неуспешни процедури, изследвания, кофти диагнози.
Виж целия пост
# 329
Sharky* , Leisi_bb  , не съм изпитала такова усещане, затова попитах. Не исках да ровя в ничия душа. Знам какво е очакване, неуспех, разочарование, огорчение от злобни думи. Не съм ги забравила въпреки написаното на лентичката. Моята логика беше, че бременността и раждането на другите не могат да повлияят на самооценката ми.  Защото циганките колко раждат само...  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия