Могат...човекът е социално животно, той винаги съ-съществува с други като него и се съ-измерва спрямо тях. Е тук точно, тези, които не можем да забременеем лесно, не сме като другите. Колкото и да сме си самодостатъчни в семействата, дори и там усещаме "не-същието си", защото не можем с лекота да дарим мъжете и себе си си с деца. Както и да е, има и друг живот извън бебеправенето и всички ние се стараем да го изживяваме пълноценно.
Виж целия пост
А как се справяте с непрекъснатите въпроси....
- Публикувана: 19 септ. 2011, 13:55 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2012, 16:30 ч.
# 330
13 юни 2012, 15:26 ч.
# 331
13 юни 2012, 15:33 ч.
krisi72, то много зависи и колко време е продължило всичко. В началото и аз не се натоварвах и не се депресирах. Но като мине известно време и се заредят проблеми, стимулации, лекарства, диагнози, спонтанни аборти и това достатъчно те е натоварило психически. И когато никой около теб няма твоите проблеми, усещането е по-скоро на самосъжаление, а не че завиждаш на другите или не се радваш на щастието им. Напротив, аз съм обградена отвсякъде с колежки и приятелки с деца и е весело с хлапетата им. Но на моменти, когато се замислиш за себе си и тогава усещаш това самосъжаление. Нищо повече.
Аз на този въпрос с усмивка отговарях "няма да е скоро". Това общо взето бързо секва ентусиазма за други въпроси. Мен лично винаги най-много са ме вбесявали съветите тип "колко вредни са хормоните и лекарствата", "повече почивка и спокойствие и ще стане, защото при тях така станало", "да работя по-малко, за да нямам стрес, защото много влияело", "защо не опитам с билки", "не-знам-си-коя пила не-знам-си-какво и забременяла, защо не опитам и аз", "имало не знам си какъв билкар, който помагал" и прочие глупости. Тези съвети мен ме изкарваха извън нерви. 
Виж целия пост
Сега пък е "а кога ще има резултати".
# 332
13 юни 2012, 15:46 ч.
За мен винаги е била по-голяма раната от това не че ми е казала приятелка, че е бременна, а че е скрила от мен, а другите са знаели. На няколко пъти съм попадала в ситуацията да виждам как умишлено от мен се крие, че позната, близка, колежка е бременна и тогава съм се чувствала смотано, отритнато и всички демони, които си отглеждаме у нас се ме нападали.
Имаше един период, в който бях замотала стимулации, тайно търчане по доктори, неуспехи, провали и пазех тайна. И пак ме изоставиха, няколко семейства престанаха да общуват с мен, защото нямам деца и не разбирам. После същiте тези хора от някъде се появиха като видяха, че съм бременна, канят ме на гости, не си крият децата, искат да си общуваме. Ма за какво са ми:}.
Виж целия пост
Имаше един период, в който бях замотала стимулации, тайно търчане по доктори, неуспехи, провали и пазех тайна. И пак ме изоставиха, няколко семейства престанаха да общуват с мен, защото нямам деца и не разбирам. После същiте тези хора от някъде се появиха като видяха, че съм бременна, канят ме на гости, не си крият децата, искат да си общуваме. Ма за какво са ми:}.
# 333
13 юни 2012, 15:55 ч.
Аз самосъжаление изпитвах в началото...вече сякаш претръпнах. Обградих се само с положителни хора, разкарах хората, които усещах, че се "хранят" с проблема ми и вече живея спокойно 
. Опитвам се да осмислям дните си, защото живота продължава да си тече и може един ден да съжалявам за пропуснати мигове
Шмати, същото отново се случи при мен и то скоро. Аз никога не съм крила от приятелите си, никога не съм се срамувала, никога не съм изпитвала вина. Свободно съм разговаряла на тази тема, казвала съм им даже директно, че не е нужно да ме "пазят", защото не се чувствам безсилна. Някои обаче, за да не ме уж наранят ме изолират и това ме правят безсилна, а не проблема ми
Виж целия пост
. Опитвам се да осмислям дните си, защото живота продължава да си тече и може един ден да съжалявам за пропуснати мигове Шмати, същото отново се случи при мен и то скоро. Аз никога не съм крила от приятелите си, никога не съм се срамувала, никога не съм изпитвала вина. Свободно съм разговаряла на тази тема, казвала съм им даже директно, че не е нужно да ме "пазят", защото не се чувствам безсилна. Някои обаче, за да не ме уж наранят ме изолират и това ме правят безсилна, а не проблема ми
# 334
13 юни 2012, 16:11 ч.
karelia123, неприятно е всичко това , аз също се научих да ги отрязвам и да внимавам с кой излизам, да избирам приятелите си и да говоря за нещата само ако аз искам и съм готова.Никога не съм крила проблема но немога и с всеки да говоря затова. 
Виж целия пост
# 335
13 юни 2012, 18:37 ч.
Аз не бях и споделила с много хора и така реално въобще не водех такива разговори. Само с определени хора, но и сред тях се намериха да ми дават безумни акъли.
Иначе относно приятелите с деца, с някои наистина така се получи, с други не. Не знам защо така. Донякъде ги разбирам, защото те започват да ходят на места, където децата се събират и има къде да играят, имат друг режим и т.н., но пък с други приятели ни се получава и всичките тези неща не пречат. Дори на море лятото ходим почти само с приятели с деца. Така че не знам къде точно е истината. Тъжно е някак си, че с някои хора се отдалечава човек, но то и с деца и без, понякога това се случва, така че аз се опитвам да не се впечтлявам от това. Важното е, че ние двамата сме заедно, другите нямат чак такова значение вече.
Виж целия пост
Иначе относно приятелите с деца, с някои наистина така се получи, с други не. Не знам защо така. Донякъде ги разбирам, защото те започват да ходят на места, където децата се събират и има къде да играят, имат друг режим и т.н., но пък с други приятели ни се получава и всичките тези неща не пречат. Дори на море лятото ходим почти само с приятели с деца. Така че не знам къде точно е истината. Тъжно е някак си, че с някои хора се отдалечава човек, но то и с деца и без, понякога това се случва, така че аз се опитвам да не се впечтлявам от това. Важното е, че ние двамата сме заедно, другите нямат чак такова значение вече.
# 336
13 юни 2012, 20:12 ч.
Много точно казано, наистина това е най важното.
Виж целия пост
Важното е, че ние двамата сме заедно, другите нямат чак такова значение вече.
Много точно казано, наистина това е най важното.
# 337
14 юни 2012, 16:30 ч.
И аз съм така. 
И аз игнорирах всички от които се чувствам ограбена след разговор или отношения...
Така и не мога да разбера, защото хората се интересуват само от информация за мен и нищо друго!? Мен лично не ме касаят чуждите проблеми, не се меся в живота на другите и не искам и на мен да ми се месят. Друг е въпроса, че има хора на които имам доверие макар и малко.
Виж целия пост
karelia123, неприятно е всичко това , аз също се научих да ги отрязвам и да внимавам с кой излизам, да избирам приятелите си и да говоря за нещата само ако аз искам и съм готова.Никога не съм крила проблема но немога и с всеки да говоря затова.
Аз самосъжаление изпитвах в началото...вече сякаш претръпнах. Обградих се само с положителни хора, разкарах хората, които усещах, че се "хранят" с проблема ми и вече живея спокойно . Опитвам се да осмислям дните си, защото живота продължава да си тече и може един ден да съжалявам за пропуснати мигове
. Опитвам се да осмислям дните си, защото живота продължава да си тече и може един ден да съжалявам за пропуснати мигове Така и не мога да разбера, защото хората се интересуват само от информация за мен и нищо друго!? Мен лично не ме касаят чуждите проблеми, не се меся в живота на другите и не искам и на мен да ми се месят. Друг е въпроса, че има хора на които имам доверие макар и малко.
Препоръчани теми