Истанбул 6

След Миниатюрк мислим да отидем до Пиер Лоти (отново и отново не ни се отдава). След доста чакане и няколко профучали минибуса, на които не може да видиш маршрута, идва препълнен автобус за Таксим и планът автоматично се трансформира. Пътуваме доста „задушевно”, но Таксим и Истиклял си струват малкото неудобство. На самия площад виждаме трамвайчето, което си е истинска атракция и гълъбите, кацащи край хранещите ги хора. Симпатичен дядо ни подава чашка жито за лира и докато аз се каня да снимам мъжа ми, хранещ гълъбите, същия дядо ни дава знак да му подадем апарата. Докато ние се подреждаме, той подплашва с крак гълъбите и ни прави една от най-хубавите снимки, които имаме – на фона на летящи гълъби изненаданите ни и усмихнати лица са сред най-приятните спомени от Истанбул. Благодарим на човека и снимаме още гълъби, пиещи вода от единия от фонтаните.

Слизаме по булеварда, вървейки край трамвайната линия и с усмивка отбелязваме ненатрапчивото присъствие на органите на реда, придвижващи се със симпатична мини кола. Хапваме дюнер с айран (много вкусен – рядък, а с плътен млечен вкус) и когато отново потегляме надолу, изведнъж се озоваваме пред INCI.

Вътре е уютно, а десетките хора очевидно се отбиват най-вече заради профитеролите. Докато аз опитвам от порцията на мъжа ми, до нас две хлапета изяждат по две порции и доволни се оттеглят. Купуваме си от фирмените шоколадови бонбони (кръгли плочки с надпис) и продължаваме надолу.
Чичек пасажът е пълен с хора, но на мен ми се струва малко сив. Може би заради облачното време, а също и заради липсата на цветя. Въпреки това е красив и запомнящ се.

Следва издирване на Френската улица. В моите представи тя е успоредна на булеварда, от долната страна на Лицея. Оказва се, че е перпендикулярна, поради което откриваме чак изхода и от долна страна. Поемаме нагоре и се очароваме. Цветовете и романтиката на това място, както и спокойствието тук констрастират ярко с видяното само преди секунди.

Сядаме да пием турско кафе. Сервират ни го с вода, както си му е реда. Сметката от 13 лири за две кафета не ни стряска много, защото мястото си заслужава. Взимаме си довиждане и след секунди се вливаме отново в потока от хора на булеварда.
После за кратко потъваме в спокойствието на католическата катедрала. С радост установяваме, че охраната не прави забележки на снимащите и веднага ставаме част от тях. Добре, че „лентата не свършва”.

Довършваме разходката покрай другата католическа църква, магазините за сувенири и звездите, които ми напомнят за видените тук крави и мечки.

На ъгъла до последната спирка на трамвайчето откриваме магазинче с интересни, ръчно изработени предмети от ежедневието, което е пълно с народ. Отбелязвам го за следващия път.

Връщаме се малко, за да видим улицата на софиянеца, но тя сега е празна и е загубила чара си от лятото. Следва кулата... за кой ли път.

После на трамвая и към хотела за смяна на обувките (така лъжа краката, за да не болят много). С неудоволствие разбираме, че няма асансьор и ток на стълбището, а май и в някои стаи и бани. След двайсетина минути излизаме и в момента, в който решавам, че съм минала витите, тесни стълби безпроблемно, политам от третото стъпало надолу. Страхувам се, че съм усложнила двумесечната травма на коляното, а след малък престой на стол до рецепцията, установявам, че освен това съм добавила нова, този път – на ходилото. Накуцвайки много по-сериозно отново поемам, подпирайки се на съпруга ми (колко е търпелив, само), твърдо решена, че няма да позволя на сухожилията си да ме задържат в хотела. Достигаме отново Чемберлиташ и коментираме, че после ще вечеряме в пилешкия ресторант, намиращ се в близост до хотел Делта. Изведнъж осъзнавам, че сме близо до описания от вас тук „Ортаклар”. Намираме го безпроблемно и попадаме в уютно, топло и интернационално заведение. Опитваме да се чуем, докато една жена на средна възраст, част от немскоговоряща компания (незнайно защо решила, че да се смееш с пълно гърло и уста, натъпкана с храна, е красиво), заглушава всичко останало. Когато въпросната компания си тръгва, дочуваме около нас френски, сръбски, испански, италиански и турски. Храната е безкрайно вкусна, цените - добри, да не кажа ниски.

След това кулинарно удоволствие, с пълни стомаси, бавно се помъкваме към хотела и си говорим, че на двете най-приятни места, посетени от нас в този ден, нямаше как да попаднем, ако не бях чела този форум и как не видяхме други българи нито на Френската улица, нито в „Ортаклар”. Правим догадки колко ли още прекрасни места не сме видели.
Пак заспиваме бързо, въпреки, че мен кракът ме боли все повече...
Остават ни само часове от това пребиваване тук, но вече знаем, че ще се върнем пак...

beljata, страхотна снимка на фонтана с гълъбите. А и ми се доядоха профитероли...

Аз продължавам с разказ за първия ден. Тъй като бяхме само за два дни, първият си беше доста натоварен.

След двореца Бейлербей, където бяхме приятно изненадани за цени от по 1 лира за входен билет за студенти (с интернационални студентски карти), продължихме към пристанището на Юскудар. Там се качихме на корабче за традиционната разходка по Босфора.







Слезнохме на европейския бряг и директно на Египетския пазар. Бях прочела, че няма да работи, заради националния празник, но искрено се надявах да са размислили... Уви. Работеха магазинчетата само извън основната галерия. Не се усети атмосферата му в пълния си блясък за съжаление, но пак си беше хубаво.



Следваше влизане в "Новата джамия". Нова, нова, започната през 1597 година, завършена през 1663 година. Заслужаваше си. Помолиха ни да си покрием главите. След почти 10 часово обикаляне по улиците на Истанбул, след нощен преход всички приличахме на босненски бежанки...

Кали 08, Беличке, напълнихте ми душата с разказите и снимките си  Пак се размечтах за Истанбул ...
Два пъти съм минавала по Истиклял, но за сладкарница Инджи не знаех и сме я пропускали. Френската уличка също не съм включвала в маршрута по същата причина.
Благодарение на вас и всички пишещи в темата научих за толкова много места и вече правя планове и маршрути за следващо ходене (Дай Боже!)
Не мога да се наситя на този град 

Велина, аз също нямаше да ги знам, ако не бях влязла тук. Колкото до насищането, не мисля, че може да има такова, освен, ако не ходим всеки месец. Има толкова много неща за виждане. Ето, ние минахме отново по изтъркания маршрут (поради моите болежки, а и заради това, че миналия път се върнахме без 2/3 от снимките и исках отново да снимам) и не ни беше скучно. А не сме видели модерните квартали, изобщо не стъпахме в Азия, не стигнахме и до островите. Мрачното време и други обстоятелства промениха част от намеренията ми. А може би и не ми се искаше да насилвам нещата и да се убиваме от препускане, както предния път, когато бяхме записали почти всичко. Карахме го по-лежерно. От сега мога да сглобя поне две програми за следващи ходения, но засега се въздържам... Колко ли ще успея...
Желая ти възможно най-скоро да отидеш и отново да се потопиш в атмосферата на града. Ако искаш още снимки, ето:
http://bili74.snimka.bg/travel/istanbul.631019.25480073

Разгледах снимките. Страхотни са  Поздравления   
Аз за съжаление също не съм разглеждала модерните квартали, в азитсктата част сме били само за кафе пауза на прословутия хълм Иеди тепе, от който излиза, че нищо не съм видяла от Истанбул. Остава и Пиер Лоти да видя, а също парка Йълдъз и още и още и още. Не знам с колко ходения ще успея да видя всичко, което искам, но пък по - добре е да остава по нещо и за следващия път
Да има живот и здраве, ще ходим и ще пишем тук 

След Йени джами дойде ред на така рекламираното кафене Пиер Лоти. Както и Беличката каза на автогарата дойде само автобус 99, очакван от поне стотина човека. Това не изплаши душите наши и ние чинно се наредихме на опашката на спирката. Тази опашка беше мирна, спокойна. Изобщо не прилича на българска спирка в същия час, където здравите лакти са пуснати в действие. Само секунди след спирането на първия автобус 99, дойдоха още два. И трите тръгнаха почти едновременно от спирката, без да са пълни до краен предел, със съвсем малко правостоящи. Бях възхитена от организацията.

Кафенето Пиер Лоти, което е сред гробище не е нищо особенно, но гледката, ах гледката.



Имахме невероятния късмет да снимаме точно по времето, когато слънцето залязваше.




Последните снимки не са мои, защото нашата фотографка още се мотка. Но това, което видях беше по-красиво и от тази снимка. Ябълковият чай също беше превъзходен.

На връщане автобусът минава през Каракьой. Минали от тази страна на моста Галата, как де не се качим и до кулата.


Следваше прибиране до хотела, вечеря в типично турско ресторантче с лахмаджун, пиде и кебап. Вечерта, след 10 като се прибирахме към хотела видяхме нощните търговци. Предлагаха се всички световни марки на цени до 10 евро. Евтинийка. Пред всеки магазин почти имаше импровизирана сергия, на която може да се купи всичко - парфюми, обувки, чанти, дрехи, телефони....

А, Пине ,появи се джанъм! щях да ти звъня ,че нещо ми се губеше по едно време! Благодаря за напомнянето! Още не съм качила снимките ,за бой съм знам, ,но много работа ми се отвори, и с тези избори.... направо съм гроги!

Джиджи- тъй се чете ника ти май, -както ти е отговорила правилно мими ива,  2 корабчета.

Белята, Кали08 -благодаря ви за разказите и снимките! Чрез всяка дума и снимка се връщам отново и отново в приказния град! Ще перефразирам Пинето дето казва че `целия останал свят я чака`. А аз казвам- А мен Истанбул ме чака ,Истанбул ме иска,Истанбул ме зове!

Сидето хотела беше до нашия. Всеки път минавахме край него на отиване към трамвая. Така като чета аз итрите пъти съм била късметлийка с хотелите -Султан Отел ,Далан и сега Язтур. Последния се водел 3 звезди плюс. За плюса не знам ,но много добър за Лалели,много.

Виждам ,че Кали продължава, ах Пиер Лоти! Браво Кали!Супер! От приятелка и наша съфорумка, доайена на темата за 1001 нощ знам,че най-хубавия момент за посещене на кафенето е залеза на слънцето! Благодаря ти,че споделяш с нас ! Отново съм там......

Като сте почнали да разказвате, да се включа и аз:
бяхме в Истанбул от 19ти до 24ти, без фирма, сами организирахме билети и хотел. Планирахме какво да посетим 4те дни и половина престой благодарение на форума и страхотните съвети на толкова много момичета 

Планът ни не бе изпълнен на 100% - времето не ни стигна да посетим планираните Сапфир и двореца Долмбахче, защото решихме не само да разглеждаме този невероятен град, но и да си починем - наспивахме до към 9 - 9:30 , а тъй като хостелът ни бе на една пресечка на Истикляр и на 50 метра от Таксим (топ локация, но доста шумно, тъй като стаята ни гледаше към улицата - не само виждахме неспиращия поток хора по главната улица, но и го чувахме), денпт ни започваше със спокойна закуска и кафе в някое от заведенията или баничарниците на Истиклял или нейните пресечките. Ето едно от сутрешните кафета - традиционно турско кафе, сервирано с вода и локум. Третата чашка с тъмната течност, от която се издига пара, не разбрах какво точно е.

Сутрините потокът с хора по Истиклял е значително по-малък, но за това пък има много коли и микробуси които зареждат магазините.
Първият ден след закуска се разходихме пеша надолу по улицата, първата спирка ни бе кулата Галата.
Това е гледката, която се открива от нея към Стария град:
и към Златния рог:

След това продължихме пак пеш към моста Галата, впечатление ми направиха десетките рибари, оказа, се когато и да минем през моста- сутрин, през деня или късно вечер  - те вианги са там. Не разбирам много от рибарство, но точно този участък ми се струва доста шумен за риболов. 

От Галата решихме да идем в джамията Сюлеймание, изкачихме се до нея, минавайки през тесни стръмни улички,пълни с магазинчета с китайски стоки.  Точно тази част от Стария град ме впечатли най-малко. Но районът около самата джамия е хубав, имаше зеленина, пейки, ресторанчета,в които основно сервираха боб (фасуля), времето също беше хубаво, тъй че след като разгледахме джамията, седнахме за първа почивка на една пейка на слънце.

След това тръгнахме към следващата запланувана джамия  - Султан Ахмет. На пътя ни обаче се оказа Капалъ Чарши - влязохме и разгледахме и там. Останах малко разочарована, повечето предлагани стоки се повтаряха, рядко виждах нещо наистина уникално.

В Султан Ахмет стигнахме точно по време на обедната молитва, на туристите бе забранено влизането, тъй че изчакахме 10ина минути, преди да можем да разгледаме това:
 
 
За обяд решихме да идем до препоръчания в темата ресторант Ортаклар и не сгрешихме - вкусна храна на много прилични цени:

Следващата ни спирка бе Айа София:
Взехме си аудио гид - препоръчвам на всички, които ще я посещават без група с екскурзовод:

Според плана ни денят трябваше да завърши с ходене до Сапфир за да можем да видим от там залеза над Истанбул, но бяхме изморени, вместо това реишхме да се приберем до Таксим, отпочинахме в стаята ни кратко и излязохме отново по Истиклял. Вечеряхме в едно от рибарските ресторанчета под моста Галата, където бе една от най-неприяните ни изненада за целия престой. Вечерята бе вкусна, гледката към Стария град и осветените джамии прекрасна, но сметка включваше 150 лири екстра за обслужването ( докато самата храна бе малко под 100лири)! Тъй че внимавайте, ние имахме късмет, че бяхме поканени на бизнес вечеря и плащаше фирмата.

Следващият ден започна пак с обиколка с корабче по Босфора , качихме се на Еминюню, нямам идея с коя компания, но билетът струва 10 лири, около 80 мин продължи пътуването:

След корабната разходка обядвахме в едно от заведенията с тераса на площада при Айа София - откриваше се страхотна гелдка към Айа София и морето.
От плануваните обекти в този район ни оставаха Йерабатан и Топкапъ - спонтанно решихме да посетим цистерната, а двореца да оставим за следващия ден.

Остатъкът от деня решихме да прекараме в азиатската част - отидохме с кораб до Кадъкой, а от там взехме автобус до Чамлъджа. Изглед от парка:
Гледката е прекрасна, но аз си представях парка доста по-голям, пътят до там също е доста, тъй че ако ходех до Истанбул за по-малко от 3 дни, не бих отишла до там.

След това се върнахме с автобус до Кадъкой, кварталът е пълен с магазини, кафета, ресторанчета и много млади хора. Хареса ми. Там успяхме да намерим и заведение с хубаво наргиле, приятелят ми е фен на наргилето и е доста взискателен в това отношение - в европейската част така и не хареса нито едно наргиле, тук обаче да. Вечеряхме отново в ресторант, препоръчан в темата Ciya kebab и останахме много доволни - месото бе много прясно и вксуно приготвено, а кюнефете ... мммм!
Междудругото няколко дни по-късно пак се върнахме, този  път посетихме Чия софраси, където забелязах, че сервират алкохол (споменавам това, защото в предните теми четох, че не сервирали). 

Следващия ден отделихме на Топкапъ, отново “въоръжени“ с аудио гид, прекарахме 4 часа в градините и харема. Честно казано доста се изморих, дали защото беше събота или винаги е така, но имаше много хора, особено организирани групи с мали деца, които вдигаха доста шум, опашки пред всеки от вътрешните музеи. Въпреки това не съжалявам, определено аслужава да сде види.
В една от предните теми се обсъжда дали може да се снима вътре - по принцип да, но има определени зони, в което е забранено, те обаче са обозначени.

След това обиколихме уличките из стария град, попаднахме в една улица, в която магазинчетата предлагаха най-вече шалове на доста изгодни цени. От нея пък стигнахме до нещо като съботен пазар, пълен с всякакви стоки, много местни хора и почти никакви туристи. Имаше толкова много хора, че загубих ума и дума и дори не съм снимала. 

Изморени се прибрахме в хостела, починахме и вечерта обикаляхме из Истиклял и пресечките ѝ - много млади хора, модерно облечени, пълни заведения, улични музиканти, продавачи на кестени и царевица.

Следващия ден бях планувала да идем до Долмбахче и след като го разгледаме да се разходим покрай брега, но стигайки до Карабаташ видяхме случайно, че от там след 20ина минути тръгва кораб до Принцовите острови. Времето беше слънчево, тъй че решихме да променим планове.
Един от островите, сниман от кораба:
Самото пътуване продължи почти два часа, корабът спира първо два пъти на азиатския бряг на Истанбул, а след това и три пъти на всеки от гоелмите принцови острови.
Слезнахме на последната спирка на кораба - най-големият остров Büyükada, където наехме колела. За съжаление не успяхме да разгледаме добре острова тъй като спукахме гума и продължихме по най-прекия път обратно към мястото, от където бяхме наели колелата. Въпреки това успяхме да се нагледаме на невероятна природа и китни вили, намиращи се само на 20ина км от шумния мегаполис.

Към 4 следобед слънцето започна да се скрива, захладня и решихме да се прибираме. Тъй като не ни се пътуваше 2 часа обратно до Кaрабаташ, взехма друг кораб - директен до Бостанджъ. Там попаднахме на прекрасна крайбрежна алея със спортни площадки, алея за ролери и колела и много млади спортуващи хора (макар да изглежда пусто на снимката):
От там стигнахме пеш до Багдад Кадеси, въпреки че бе неделя, всички магазини и заведения работеха, улицата бе пълна с хора и коли. Разходихме се 20ина мин по нея, но тъй като е доста дълга, решихме да се качим на един от минаващите автобуси и с него стигнахме до Кадъкой, където вечеряхме и от където взехме кораб до европейската част.

Последния ден решихме да посветим на пазар - накупихме дребни неща (сладки, чай, ядки) от Египетския пазар и разни дрехи от магазините на Истиклял.

Като знам как се радвам на такива разкази с картинки, бързам да продължа, за да ви припомня любимия град.

Вторият ден беше посветен на Султанахмед. Видели по-малко и от Европа и от Азия, трябваше да се потопим в миналото.
Площадът ни посрещна с гъмжило от туристи. Някои групи се водеха от екзотични гидове с цвете в ръка, за да не си губят групите. но имаше и групи с блутут-и и модерни водачи.

Фонтанът на кайзера, египетският обелиск, змийската и плетената колона.



Синята джамия беше обсадена от стотици туристи.





Но всеки път като влезна се възхищавам на прекрасните пропорции и нежна светлина.





След това продължихме по познатите пътеки. Света София, Топкапъ, Джаферага медресе, Йеребатан.















Освободихме хотела и се отправихме към Форум Истанбул.

Истанбул е прекрасен, но крие своите опастности.

Специално за квартал Лалели исках да споделя. Сред турците този квартал е известен с руските проститутки, които използват хотелските стаи там. Така че ако сте сама след 8 вечерта из улиците на квартала и някой ви нарече Наташа по- добре бързо се прибирайте в хотела или излезте на главна улица.

Иначе през деня кварталът е напълно безопасен, така че не се притеснявайте. Просто бъдете внимателни и ще си прекарате страхотно.

 Аз и моята спътничка направо се навряхме в такова заведение, заради нея защото беше гладна ,а аз не,то сигурно повечето българи пътували с турагенции и отсядали в Лалели са минавали край него,няма начин. Обаче единия от шефовете ли -как да го нарека- българин беше, че и визитка ми даде даже , часа беше около 23,15. Да знаете ако  Топлофикация-Варна фалира имам осигурена работа в Истанбул. Но си е опасно,да за тези ,които не познават района. И още по -гадно ми е ,че като сравнила различните райони на Истанбул и през деня и нощем вече съм намразила Лалели дошуш! Но ще разказвам допълнително аз, специално за тоз случай,то хубаво че тоз беше цесекарче,иначе щеше да изяде една чанта вглавата!

Направо ме разбивате с тези страхотни снимки! Мислех тази година да повторим Истанбул, но ще остане за следващата. Благодарение на вас и аз правя сериозен план за разглеждане на места, които не сме видели. Супер сте!

Здравейте, прекарах 4  прекрасни дни в Истанбул, благодарение на ценните съвети в този форум. Благодаря на всички!

За тези, на които предстои пътуване (особено ако посещават Истанбул за първи път, и то с кола), мога да дам следните практически съвети :

Пътуване: Планирайте пътуването си така, че да пристигнете в хотела преди 16:00, или след 20:00. В противен случай задръстването ще удължи пътуването с около 2 часа. Ние тръгнахме от София в 9:00, границата ни отне около час (имаше около 20 коли), задръстването ни хвана в 16:00, на 37км от хотела и отне точно 2 часа. По препоръка на познати, след края на магистралата минахме през  с.Средец  и с. Опан – пътят е в добро състояние (като изключим малък участък около Симеоновград) и не е натоварен, същевременно е и най-къс. Таксата за турската магистрала вече не може да се плаща в брой. На гишето могат да се купят само карти от 50 и 100 тл. Не открих и къде мога да върна картата, т.е. за такива като мен, които повече няма да пътуват с кола, двупосочното пътуване до Истанбул струва 50тл

Хотел: Препоръчвам White House Hotel, малък хотел в тиха уличка до Синята джамия. Много чисто, тихо, удобни легла, закуска на покрива с гледка към джамията и Св. София. Безплатен паркинг за гостите пред входа на хотела. За тройна стая платихме 160 евро на вечер.

Забележителности: За да минимизирате висенето по опашки, препоръчвам максимално рано посещение в Синята джамия, Св. София и Топкапъ. И трите отварят в 9:00, бъдете там 15 мин по-рано, за да можете да разгледате на спокойствие (ако имате 3 дни, разбира се). В Топкапъ препоръчвам веднага след влизането да влезете първо в харема, след него да разгледате съкровищницата и след това всичко останало – иначе тълпите към 10 са нечовешки. В Св. София първо минете през плачещата (или влажната) колона – след входа в ляво – и си пожелайте нещо, после обикаляйте. И още нещо за Св. София – преди касата с големи букви пише “No student discount” – не им вярвайте. Аз поисках 2 билета за възрастни и 1 за дете на 11г. – след известно мръхтене и проверка на паспорта получихме безплатен детски билет (полага се до 12г).
Градски транспорт: Ако ще пътувате много и то с прекачвания, не си вземайте само 1 истанбулкарт за цялото семейство, а по една на всеки. Ако имате само 1 карта и се прекачвате, второто пътуване се таксува по 1тл само за първия пътник. Зареждането на картата може да стане и на автомат – в този случай можете да зареждате само с банкноти, а картата трябва да е допряна до четеца през цялото време. Аз имах неблагоразумието да я отдалеча, в резултат на което пуснах 20 тл банкнота, а автомата отказа операцията и ми върна 20 тл на монети – много е гадно. И още – избягвайте ползването на градски транспорт, и особено трамвай Т1 – между 16 и 19ч. Много са препълнени.

Храна : това за мен беше голямото разочарование, бях се настроила за голямо гастрономическо преживяване, ама йок. Ресторантите са доста скъпи – вечеря за трима без алкохол е 80-100тл, а храната, поне в Султанахмет, беше далеч под  ол инклузива в морските им курорти. Единствената по-прилична кръчма, която мога да препоръчам, се намира в края на рибния пазар на Галата (от страната на Каръкьой, след моста в ляво, предпоследния ресторант). Име и меню няма, рибата и салатите се избират от щанд, посетителите бяха основно турци, тримата вечеряхме за 50тл.  Балък екмек така и не ядохме, защото докато си чакахме реда видяхме как вадят печената скумрия от пластмасов бидон и я мятат на скарата за притопляне. Отврат. Сигурно не навсякъде е така, но на Галата го видях с очите си. Пълнените миди ми изглеждаха съмнителни от хигиенична гледна точка, и тях не пробвахме. Сладкарниците в Султанахмет изглеждат страхотно, но не правете грешката да купите баклава или локум от там. Скъпи, стари, суховати  и мнооого тежки. Най-добрата баклава в Истанбул е Karakoy Gulluoglu (www.karakoygulluoglu.com) – намира се около Галата, когото и да питате ще ви упъти. Прясна, хрупкава и сочна. Локум изберете на египетския пазар, като помолите да ви дадат ръкавица и сами да си сложите (така проверявам дали не е твърд, т.е. стар). Много ми хареса шам фъстъка в нар – не зная как се казва, изглежда като голяма буца халва. Добър локум на добри цени имаше в мол Форум.

Разходка по Босфора: Не се притеснявайте, ако разписанието на официалните две фирми за круизи, дискутирани във форума, не ви устройва – ще попаднете на множество други босфорски круизи, за които ви приканват около Галата. Ние изпуснахме корабчето на Sehir Hatlari и така попаднахме на друг круиз, който тръгваше на всеки час от 10 до 18:00, продължаваше 1.5ч и стигаше до най-северния мост на Босфора. На всичкото отгоре, тъй като местата бяха почти запълнени и ние се колебаехмедали да не отложим , предложиха ни да пътуваме на горната палуба, в помещението на капитана - изживаването е неповторимо.  Няма аудиогид, но раздават книжка със снимка и коментар на по-известните сгради. Цената от 10 тл включва и ябълков чай.

На всички пожелавам приятни мигове в Истанбул!

Прекрасни снимки момичета,уникален е любимият ни Истанбул,винаги искам да се върна там

happy mom
Фен съм на баклавата на Гюлюоглу от 2004 година та до сега. Може и лекинко да се поФаля, че понеже купувам повечко, много пъти собственика е идвал да ме почерпи нооо....ако водя някой с мен който не е запознат с цените.....казва, че е много скъпа баклавата...Скъпа но най-вкусната в Истанбул. Наш приятел турчин навремето ни каза за тази страхотна баклава и ни заведе да си купим. 
Но ще е добре момичетата да опитат тази баклава, дори да не си донесат някоя и друга кутия от нея....От сега се облизвам, като знам какъв разкош го очаква небцето ми скоро ......

Но не се шашкайте момичета, има и други баклаваджийници които правят страОтна баклЪвЪ..и от там съм взимала и не съм била разочарована....а и е малко по евтина. Обаче да знаете, че евтината баклава не е баклава.   Малките баклаваджийници винаги предлагат прясна баклава, защото не остава нищо за следващият ден. Когато трябва да отпътувам за България по обяд, отивам някъде след 9.30 в такова магазинче и чакам да свалят баклавата,  защото още не са я сложили по витрините. За Султанахмет става въпрос, но за съжаление не мога да ви кажа имената на сладкарничките. Знам си ги като място само. Но всяка от вас която е била в Станбул....бас държа, че е минавал покрай тях и няма начин да не ги е забелязала.