SUPERNATURAL: Тhe Road So Far

  • 37 063
  • 735
# 510
Опитвам да преборя творческата криза... Апокалиптик, дано си ми вдъхновение...

- Това е странно – каза озадачено Дийн. – Не виждам нищо особено в тази ливада.
- Може би трябва да търсим другаде – предположи брат му, - може би тук всичко е приключило, но е започнало на друго място.
Дийн се замисли. Имаше резон в думите на Сам. Погледът му обходи още веднъж морето от трева около него. Да, май тук нямаше какво да  търсят.
- Виж, Елена – обърна се той към младата жена, която мълчаливо стоеше до него със стиснати пред тялото си ръце, - предлагам да се върнем в хотела. Искам добре да си помислиш какво е правила сестра ти в... – беше му трудно да го произнесе, - последните си дни. Опитай се да си спомниш дали ти е казала нещо странно. Може тогава да не ти се е сторило странно. Трябва ни повече информация.
Тя кимна, свела глава. Лекият вятър загъваше връхчетата на косата й и ги премяташе зад раменете й.


На следващата сутрин Сам се събуди рано, влезе в банята за бърз душ и отиде да извика брат си. Когато почука на вратата на стаята му, Дийн още спеше. След минута отвори и подаде съненото си лице навън.
- Човече, какви ги вършиш толкова рано? – измърмори недоволно той, примигвайки с очи. – За какъв дявол ме вдигаш?
- Имаме работа за вършене – отвърна кратичко Сам. – Долу в беседката съм, ще поръчам закуска и кафе. Чакам те.
Петнадесетина минути по-късно Дийн вече не съжаляваше, че е бил събуден. Горещото кафе и вкусната закуска го разсъниха напълно. В градината на хотела беше свежо и зелено, утринното слънце милваше с лъчите си дърветата и храстите, тревата с все още  лъщящи капчици роса по нея и разтворилите чашките си цветя създаваха усещането за рая. Или поне за преддверието към него.
- Какво ще правим? – попита Дийн, сръбвайки голяма глътка кафе.
- Чакаме Елена. Без нея нищо не можем да направим, защото нищо не знаем за... – той изведнъж рязко замлъкна, загледан над рамото над брат си.
Дийн наблюдаваше как зениците на Сам се разширяват и погледът му се навлажнява. Той се извърна назад изненадано и тогава разбра. Младата жена стоеше с гръб към тях на една от чакълестите пътечки, точно до храстите чимшир. Беше обърната с гръб, а русата й коса беше вързана на опашка. След миг тя се отправи към хотела и влезе вътре.
Дийн отново погледна Сам, знаеше за кого си е помислил при вида на русата жена. Той стоеше неподвижно и единственото, което се движеше, беше адамовата му ябълка.



- Пак ще я видиш един ден – каза Дийн и стисна коляното на брат си в желанието си да подсили думите си. – Сигурен съм.
Сам сякаш излезе от транса си.
- Знам – кимна едва-едва той и примига.
Така ги намери Елена. Тя пристъпи към тях и седна в беседката. Изглеждаше уморена и недоспала.
- Добро утро – поздрави с отпаднал глас тя и поръча кафе на приближилата се сервитьорка. – Едва мигнах тази нощ. Спомних си нещо от миналото и почти до зори се рових в интернет.
- Какво откри? – попита Сам.
- Вечерта преди да излезем със сестра ми в полето, тя излиза сама. Когато се прибра ми каза, че е видяла най-хубавото хоро на света.
- Какво е хоро? – прекъсна я Дийн, извил веждите си.
- Така се казват българските народни танци.
- Нощем ли ги играете? – зачуди се Сам.
- Не. И там е работата. Тогава не се замислих над думите й, спеше ми се и не обърнах внимание. На следващата вечер излязохме заедно и тя изчезна. Сега вече знам какво е искала да ми каже Мария. Трябва отново да отидем до селото. Ще говорим с една жена.
Довършиха набързо закуската си и потеглиха. В колата почти не говориха. Елена беше напрегната, а единственото нещо, което си казаха братята, бяха няколко изречения:
- Дийн, добре ли си?
- Естествено, защо питаш?
- Сервитьорката те бройкаше през цялото време, а ти дори не я погледна.
- Човече – изпухтя Дийн, - не мога да мисля за друга жена, освен за Мария. Не ме занимавай с глупости.
Скоро пристигнаха. Елена отби колата до телената мрежа на една спретната прясноваросана едноетажна къща с подредено дворче и асми. Влязоха през зелената порта и се приближиха до възрастната жена, която седеше на сянка под една от асмите и ронеше суха царевица в скута си.
- Бабо Иванке, добър ден – поздрави Елена.
Жената вдигна поглед, усмихна се, но сякаш не я позна.
- Аз съм Елена, внучката на Димитър и Василка. Нашата къща беше до старата воденица.
Възрастната жена плесна с ръце, подви престилката си и се изправи.
- Ленчето си дошло! – запрегръща я тя. – Ленчето! Как си, бабе, толкова време не си се отбивала насам...Тодоре – провикна се тя, - излез, излез, гости са ни дошли!
От къщата излезе висок старец, леко прегърбен от годините, но изглеждащ все още силен.
- Виж, виж – говореше радостно баба Иванка, - Ленчето дошло. Нали помниш, бяха приятелки с нашето Кате.
- Дядо Тодоре – спусна се Елена да го прегърне.
Лицата на старците светеха от радост. Отдавна никой не се беше отбивал в малката им къщица, отдавна живееха сами и гости им идваха веднъж-дваж в годината. Баба Иванка се разшета, нареди масата, пъргаво сновеше навън и навътре в къщата, усмихната, щастлива. Не след дълго малката маса под асмата беше отрупана с какво ли не.
- Да знаехме, че ще дойдеш – говореше бабата, - по-добре щяхме да ви посрещнем. Сега каквото Бог дал.
„Каквото Бог дал“ се състоеше в баница със сирене, боб в гърне, току-що изваден от огъня, печен на жар петел, вероятно останал от предишната вечер, но стоплен и ухаещ чудесно на чубрица, и пресни зеленчуци, набрани от градината.
- Това са мои приятели, американци – представи Елена Сам и Дийн.
- Чу ли, Тодоре - засмя се бабата, - американчета ни дошли на гости. Американчета. – Тя прибута тавата с баницата към Дийн и каза: - Я, бабе, да си вземеш от това. Там, у Америка, такива работи си немате.
- Те, бабо, са журналисти – обясни Елена. – Ще пишат за българската митология и фолклор. Доведох ги да им кажеш за самодивите.
- Ще кажа, ще кажа – отвърна с готовност баба Иванка без да откъсва поглед от Дийн, който в този момент пъхаше в устата си огромно парче баница и доволно сумтеше. – Ох, на баба ящното момче! Такива гости обичам аз!
След като хапнаха баба Иванка започна да разказва.
- От край време се знае, че тука, в нашия край, има самодиви. Когато месечината е  пълна  излизат край Хайдушкото кладенче горе в планината и играят хоро около него. Няма по-хубаво хоро от самодивското, така леко стъпват, така леко скачат. Играят с боси крака. А после тревата не е омачкана. Имат тънки снаги и бели рокли. Най-хубавите моми са това. Много момци са изгубили живота си заради тях. ..
Елена тихо  превеждаше, Сам старателно записваше всичко чуто в малък бележник, а Дийн от време на време му казваше какво още да запише.
- ... Самодивите – продължи бабата – излизат само нощно време, от слънцето бягат. Не дават хорски очи да виждат хорото им. Ако ги видиш, душата ти взимат!
- Как се връща взета душа – попита Сам и Елена преведе въпроса му.
- Трудно, бабе, трудно. Трябва да ги издебнеш като се къпят. Самодивите обичат да се къпят нощем в изворите и реките. Ако им вземеш булото ще ти се покорят. Те без булото си са най-обикновени моми. Но трябва да се пазиш, коварни са, не обичат да ги държат в покорство дълго време...Понякога взимат деца и се правят да приличат на майките им. После си ги гледат в гората като свои...
Сам спря да записва и погледна Елена.
- Това, което си видяла навремето, може да не е бил духа на майка ти! – възкликна той.
- Как така? – обърка се момичето. – Тя беше.
- Може би не е.  Ако Мария е видяла самодивско хоро, самодивите са взели душата й. И някоя от тях се е престорила на майка ти, за да не започнеш да търсиш сестра си! Така душата й завинаги е останала при тях!
- И ще трябва да си я върнем обратно! – намеси се Дийн със стегнат глас. – Да намерим къде се къпят тия кучки...

Виж целия пост
# 511
Розе, мисля, че официално можеш да ми пееш на ушенце това Mr. Green (е, малко се изсилих де Laughing)

Виж целия пост
# 512
Розе, мисля, че официално можеш да ми пееш на ушенце това Mr. Green

Хм, внимавай какво си пожелаваш. Ако запея ще ти изпадат всичките пломби. Заради медения ми глас, разбира се  Laughing По-добре само да ти го рецитирам...
Но тази песен върви чудесно за фон на това, което съм написала в по-горния си пост над снимката на полуразплаканото Сами.  Sunglasses
Виж целия пост
# 513
Оле, калпазанки, на втора страница сме  Laughing
Разказът става супер, супер интересен! Ние се шегуваме, ама Роза и сие колко свежи идеи могат да вкарат в 8-ми, 9-ти и 10 сезон! Ако смятате да е безвъзмездно, поне поставете условие да се снима в Бг, това Врачанския балкан не може да се намери във Ванкувър  Naughty

Може ли някой да ми обясни какво е това клипче, което Джаред е туитнал? Сам и Дийн ли са или Джаред и Дженсън, които  се самоиронизират  newsm78 Около мен врещят две деца и мъж и не мога да се съсредоточа за да използвам ограничените си познания по англ  и не вдявам нищо Mr. Green

Аа, кой ще гледа в 4? Ако имам компания да се пробвам да стана  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 514
Галче, брой ме за нощес. Simple Smile Дано нет-провайдърът ми не ме пързулне, че нещо от 2 часа интернетът ми изцяло в стил "Катуница" - т.е. "Тука има-тука нЕма".

Иначе клипчето е размазващо готино - Дийн как щеше да се изкриви докато пробваше да направи упражнението на стола... hahaha hahaha Тренера нещо е ръждясал, трябва доброволка малко да го раздвижи и с удоволствие ще се включа.

Виж целия пост
# 515
Aз започвам да загрявам и се записвам за втора доброволка  Mr. Green

Иначе от Гадинаря ще излезе страхотен балерин .... тя както и щерката тренира балет, може да го уговоря за един дует  Twisted Evil аз аз ще им наглеждам тренировките и ще им мисля хореографията.
Виж целия пост
# 516
Иначе от Гадинаря ще излезе страхотен балерин .... тя както и щерката тренира балет, може да го уговоря за един дует  Twisted Evil аз аз ще им наглеждам тренировките и ще им мисля хореографията.

Хихи и аз си го помислих. Големи чупки вкарваше Градинаря, докато разтягаше - даже попреигра на моменти и мина в балетната школа Wink Обаче Дийнчо, горкият, много смешен ми стана как хем го заболя, хем се сконфузи. Simple Smile)
Виж целия пост
# 517
Разказът става супер, супер интересен! Ние се шегуваме, ама Роза и сие колко свежи идеи могат да вкарат в 8-ми, 9-ти и 10 сезон! Ако смятате да е безвъзмездно, поне поставете условие да се снима в Бг, това Врачанския балкан не може да се намери във Ванкувър  Naughty

Ами не са ни питали, не сме им дали цял куп идеи. Аз например пари не искам. Както казваш - нека дойдат на снимки по нашенско.  Peace Но се опасявам, че госпожите няма да си пуснат мъжете, ако разберат колко са хубави българките  Tired Но нека и те да дойдат, ние сме гостоприемни. Ще им спретнем по един сценарий за треторазредни филми и така  Mr. Green
Виж целия пост
# 518
Ами не са ни питали, не сме им дали цял куп идеи. Аз например пари не искам. Както казваш - нека дойдат на снимки по нашенско.  Peace Но се опасявам, че госпожите няма да си пуснат мъжете, ако разберат колко са хубави българките  Tired Но нека и те да дойдат, ние сме гостоприемни. Ще им спретнем по един сценарий за треторазредни филми и така  Mr. Green

Напълно съм съгласна!!! И аз ще помагам. Пари също не искам, само да мисля сценария с главните герои пред мен  Mr. Green, а и най вече те да правят и невъзможното за да ни вдъхновяват.
Виж целия пост
# 519
Много хубав става епизода.Аз не съм добра в сценариите, но за статист ставам.Не искам пари.Само да дойдат да снимат тук Laughing

Още един клип от новия епизод
http://www.youtube.com/watch?v=vehA3Z1GsaI&feature=player_embedded
Виж целия пост
# 520
Напълно съм съгласна!!! И аз ще помагам. Пари също не искам, само да мисля сценария с главните герои пред мен  Mr. Green, а и най вече те да правят и невъзможното за да ни вдъхновяват.

Ще помагаш и хоро ще играеш (но не самодивско)! Нали сме цял екип списувачи тука! Няма да се цепиш от колектива, я!  Grinning
Виж целия пост
# 521
Аз също ще гледам в 4. Поне засега така съм решила Grinning
Виж целия пост
# 522
Напълно съм съгласна!!! И аз ще помагам. Пари също не искам, само да мисля сценария с главните герои пред мен  Mr. Green, а и най вече те да правят и невъзможното за да ни вдъхновяват.

Ще помагаш и хоро ще играеш (но не самодивско)! Нали сме цял екип списувачи тука! Няма да се цепиш от колектива, я!  Grinning

Направо мислим да ви предложим за щатен екип от сценаристи - гаранция, че ще се справите по-добре от сценаристите на шести сезон, да речем. Wink Пък като се внедрите е вкипа, ще ни поканите и нас да присъстваме на снимките на някоя и друга гореща сцена, която сте разписали за момчетата, нали? Нали?
Виж целия пост
# 523
Mммм, снимки на SPN в България, мммм... Зарязвам веднага всичко тук и идвам за скромната длъжност отговорник по костюмите и най-вече аксесоарите. Нали, Розе? Нали, нали, нали Joy ? Ставам и за шофьор, треньор, вкл. по стречинг Whistling .

Не знам колко ще се съберем за среднощното гледане, но понеже така и така не спя добре напоследък, ще повърлувам из интернет и после съм на линия.
Виж целия пост
# 524
15 минути. Wink Има ли други будни?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия