SUPERNATURAL: Тhe Road So Far

Опитвам да преборя творческата криза... Апокалиптик, дано си ми вдъхновение...


На следващата сутрин Сам се събуди рано, влезе в банята за бърз душ и отиде да извика брат си. Когато почука на вратата на стаята му, Дийн още спеше. След минута отвори и подаде съненото си лице навън.
- Човече, какви ги вършиш толкова рано? – измърмори недоволно той, примигвайки с очи. – За какъв дявол ме вдигаш?
- Имаме работа за вършене – отвърна кратичко Сам. – Долу в беседката съм, ще поръчам закуска и кафе. Чакам те.
Петнадесетина минути по-късно Дийн вече не съжаляваше, че е бил събуден. Горещото кафе и вкусната закуска го разсъниха напълно. В градината на хотела беше свежо и зелено, утринното слънце милваше с лъчите си дърветата и храстите, тревата с все още  лъщящи капчици роса по нея и разтворилите чашките си цветя създаваха усещането за рая. Или поне за преддверието към него.
- Какво ще правим? – попита Дийн, сръбвайки голяма глътка кафе.
- Чакаме Елена. Без нея нищо не можем да направим, защото нищо не знаем за... – той изведнъж рязко замлъкна, загледан над рамото над брат си.
Дийн наблюдаваше как зениците на Сам се разширяват и погледът му се навлажнява. Той се извърна назад изненадано и тогава разбра. Младата жена стоеше с гръб към тях на една от чакълестите пътечки, точно до храстите чимшир. Беше обърната с гръб, а русата й коса беше вързана на опашка. След миг тя се отправи към хотела и влезе вътре.
Дийн отново погледна Сам, знаеше за кого си е помислил при вида на русата жена. Той стоеше неподвижно и единственото, което се движеше, беше адамовата му ябълка.



- Пак ще я видиш един ден – каза Дийн и стисна коляното на брат си в желанието си да подсили думите си. – Сигурен съм.
Сам сякаш излезе от транса си.
- Знам – кимна едва-едва той и примига.
Така ги намери Елена. Тя пристъпи към тях и седна в беседката. Изглеждаше уморена и недоспала.
- Добро утро – поздрави с отпаднал глас тя и поръча кафе на приближилата се сервитьорка. – Едва мигнах тази нощ. Спомних си нещо от миналото и почти до зори се рових в интернет.
- Какво откри? – попита Сам.
- Вечерта преди да излезем със сестра ми в полето, тя излиза сама. Когато се прибра ми каза, че е видяла най-хубавото хоро на света.
- Какво е хоро? – прекъсна я Дийн, извил веждите си.
- Така се казват българските народни танци.
- Нощем ли ги играете? – зачуди се Сам.
- Не. И там е работата. Тогава не се замислих над думите й, спеше ми се и не обърнах внимание. На следващата вечер излязохме заедно и тя изчезна. Сега вече знам какво е искала да ми каже Мария. Трябва отново да отидем до селото. Ще говорим с една жена.
Довършиха набързо закуската си и потеглиха. В колата почти не говориха. Елена беше напрегната, а единственото нещо, което си казаха братята, бяха няколко изречения:
- Дийн, добре ли си?
- Естествено, защо питаш?
- Сервитьорката те бройкаше през цялото време, а ти дори не я погледна.
- Човече – изпухтя Дийн, - не мога да мисля за друга жена, освен за Мария. Не ме занимавай с глупости.
Скоро пристигнаха. Елена отби колата до телената мрежа на една спретната прясноваросана едноетажна къща с подредено дворче и асми. Влязоха през зелената порта и се приближиха до възрастната жена, която седеше на сянка под една от асмите и ронеше суха царевица в скута си.
- Бабо Иванке, добър ден – поздрави Елена.
Жената вдигна поглед, усмихна се, но сякаш не я позна.
- Аз съм Елена, внучката на Димитър и Василка. Нашата къща беше до старата воденица.
Възрастната жена плесна с ръце, подви престилката си и се изправи.
- Ленчето си дошло! – запрегръща я тя. – Ленчето! Как си, бабе, толкова време не си се отбивала насам...Тодоре – провикна се тя, - излез, излез, гости са ни дошли!
От къщата излезе висок старец, леко прегърбен от годините, но изглеждащ все още силен.
- Виж, виж – говореше радостно баба Иванка, - Ленчето дошло. Нали помниш, бяха приятелки с нашето Кате.
- Дядо Тодоре – спусна се Елена да го прегърне.
Лицата на старците светеха от радост. Отдавна никой не се беше отбивал в малката им къщица, отдавна живееха сами и гости им идваха веднъж-дваж в годината. Баба Иванка се разшета, нареди масата, пъргаво сновеше навън и навътре в къщата, усмихната, щастлива. Не след дълго малката маса под асмата беше отрупана с какво ли не.
- Да знаехме, че ще дойдеш – говореше бабата, - по-добре щяхме да ви посрещнем. Сега каквото Бог дал.
„Каквото Бог дал“ се състоеше в баница със сирене, боб в гърне, току-що изваден от огъня, печен на жар петел, вероятно останал от предишната вечер, но стоплен и ухаещ чудесно на чубрица, и пресни зеленчуци, набрани от градината.
- Това са мои приятели, американци – представи Елена Сам и Дийн.
- Чу ли, Тодоре - засмя се бабата, - американчета ни дошли на гости. Американчета. – Тя прибута тавата с баницата към Дийн и каза: - Я, бабе, да си вземеш от това. Там, у Америка, такива работи си немате.
- Те, бабо, са журналисти – обясни Елена. – Ще пишат за българската митология и фолклор. Доведох ги да им кажеш за самодивите.
- Ще кажа, ще кажа – отвърна с готовност баба Иванка без да откъсва поглед от Дийн, който в този момент пъхаше в устата си огромно парче баница и доволно сумтеше. – Ох, на баба ящното момче! Такива гости обичам аз!
След като хапнаха баба Иванка започна да разказва.
- От край време се знае, че тука, в нашия край, има самодиви. Когато месечината е  пълна  излизат край Хайдушкото кладенче горе в планината и играят хоро около него. Няма по-хубаво хоро от самодивското, така леко стъпват, така леко скачат. Играят с боси крака. А после тревата не е омачкана. Имат тънки снаги и бели рокли. Най-хубавите моми са това. Много момци са изгубили живота си заради тях. ..
Елена тихо  превеждаше, Сам старателно записваше всичко чуто в малък бележник, а Дийн от време на време му казваше какво още да запише.
- ... Самодивите – продължи бабата – излизат само нощно време, от слънцето бягат. Не дават хорски очи да виждат хорото им. Ако ги видиш, душата ти взимат!
- Как се връща взета душа – попита Сам и Елена преведе въпроса му.
- Трудно, бабе, трудно. Трябва да ги издебнеш като се къпят. Самодивите обичат да се къпят нощем в изворите и реките. Ако им вземеш булото ще ти се покорят. Те без булото си са най-обикновени моми. Но трябва да се пазиш, коварни са, не обичат да ги държат в покорство дълго време...Понякога взимат деца и се правят да приличат на майките им. После си ги гледат в гората като свои...
Сам спря да записва и погледна Елена.
- Това, което си видяла навремето, може да не е бил духа на майка ти! – възкликна той.
- Как така? – обърка се момичето. – Тя беше.
- Може би не е.  Ако Мария е видяла самодивско хоро, самодивите са взели душата й. И някоя от тях се е престорила на майка ти, за да не започнеш да търсиш сестра си! Така душата й завинаги е останала при тях!
- И ще трябва да си я върнем обратно! – намеси се Дийн със стегнат глас. – Да намерим къде се къпят тия кучки...

Розе, мисля, че официално можеш да ми пееш на ушенце това (е, малко се изсилих де )

Хм, внимавай какво си пожелаваш. Ако запея ще ти изпадат всичките пломби. Заради медения ми глас, разбира се  По-добре само да ти го рецитирам...
Но тази песен върви чудесно за фон на това, което съм написала в по-горния си пост над снимката на полуразплаканото Сами. 

Оле, калпазанки, на втора страница сме  
Разказът става супер, супер интересен! Ние се шегуваме, ама Роза и сие колко свежи идеи могат да вкарат в 8-ми, 9-ти и 10 сезон! Ако смятате да е безвъзмездно, поне поставете условие да се снима в Бг, това Врачанския балкан не може да се намери във Ванкувър  

Може ли някой да ми обясни какво е това клипче, което Джаред е туитнал? Сам и Дийн ли са или Джаред и Дженсън, които  се самоиронизират   Около мен врещят две деца и мъж и не мога да се съсредоточа за да използвам ограничените си познания по англ  и не вдявам нищо

Аа, кой ще гледа в 4? Ако имам компания да се пробвам да стана  

Галче, брой ме за нощес. Дано нет-провайдърът ми не ме пързулне, че нещо от 2 часа интернетът ми изцяло в стил "Катуница" - т.е. "Тука има-тука нЕма".

Иначе клипчето е размазващо готино - Дийн как щеше да се изкриви докато пробваше да направи упражнението на стола... Тренера нещо е ръждясал, трябва доброволка малко да го раздвижи и с удоволствие ще се включа.

Aз започвам да загрявам и се записвам за втора доброволка  

Иначе от Гадинаря ще излезе страхотен балерин .... тя както и щерката тренира балет, може да го уговоря за един дует  аз аз ще им наглеждам тренировките и ще им мисля хореографията.

Хихи и аз си го помислих. Големи чупки вкарваше Градинаря, докато разтягаше - даже попреигра на моменти и мина в балетната школа Обаче Дийнчо, горкият, много смешен ми стана как хем го заболя, хем се сконфузи. )

Ами не са ни питали, не сме им дали цял куп идеи. Аз например пари не искам. Както казваш - нека дойдат на снимки по нашенско.   Но се опасявам, че госпожите няма да си пуснат мъжете, ако разберат колко са хубави българките   Но нека и те да дойдат, ние сме гостоприемни. Ще им спретнем по един сценарий за треторазредни филми и така  

Напълно съм съгласна!!! И аз ще помагам. Пари също не искам, само да мисля сценария с главните герои пред мен  , а и най вече те да правят и невъзможното за да ни вдъхновяват.

Много хубав става епизода.Аз не съм добра в сценариите, но за статист ставам.Не искам пари.Само да дойдат да снимат тук

Още един клип от новия епизод
http://www.youtube.com/watch?v=vehA3Z1GsaI&feature=player_embedded

Ще помагаш и хоро ще играеш (но не самодивско)! Нали сме цял екип списувачи тука! Няма да се цепиш от колектива, я! 

Аз също ще гледам в 4. Поне засега така съм решила

Направо мислим да ви предложим за щатен екип от сценаристи - гаранция, че ще се справите по-добре от сценаристите на шести сезон, да речем. Пък като се внедрите е вкипа, ще ни поканите и нас да присъстваме на снимките на някоя и друга гореща сцена, която сте разписали за момчетата, нали? Нали?

Mммм, снимки на SPN в България, мммм... Зарязвам веднага всичко тук и идвам за скромната длъжност отговорник по костюмите и най-вече аксесоарите. Нали, Розе? Нали, нали, нали ? Ставам и за шофьор, треньор, вкл. по стречинг .

Не знам колко ще се съберем за среднощното гледане, но понеже така и така не спя добре напоследък, ще повърлувам из интернет и после съм на линия.

15 минути. Има ли други будни?