Злоядо дете

здравей,ние сме на 1г.и 3 месеца и положението е почти същото.Малкото яде само АМ,каши и хляб,нищо от това което му предлагам не иска,пробва ли сме също и някои друг да го  храни,но без успех.И аз си мисля ,че честото боледуване на синът ми е от това че не яде пълноценно.Просто чакам момента в който ще прояде.Успех на вас и дано малката да прояде

Здравей,
злояди деца не съществуват. Има само родителски грешки в разбирането и предлагането. Ако ти се чете и те инетерсува как да оправиш положението, има много съвети и теми. Ако си търсиш съмишленик с подобно дете, защото по-често това става, това е отделен въпрос 

Не търся съмишленици,четох подобните стари теми във форума.Каквото имаше като съвети съм пробвала. Ако искаш да ми помогнеш с конкретен съвет от личен опит,ще се радвам да споделиш.

Мога да ти помогна, разбира се, но не и преди ти да ми представиш всичко във вашето ежедневие честно и обективно 

Винаги ли е била злояда? Моята си хапва добре, но когато и никнеха 3 кътника наведнъж, 3 седмици не искаше почти нищо да яде.

Уважавам Блонди, но се извинявам,че ПОСТОЯННО твърди,че няма злояди деца , а..... т.н.
Аз ТВЪРДЯ,ЧЕ ИМА ЗЛОЯДИ, НЕЯЩНИ, КАПРИЗНИ ДЕЦА!!!! Бих искала да дам съвет на микимик, но не зная дали ще успея. Дъщеричката ми е злоядо-капризна.От бебе е такава, предполагам,че съм допускала грешки в предлагането на храната, да, така е. Сега сме на 2 години и се опитвам да бъда по-толерантна и търпелива към храненията на детето ми. Пламена боледуваше през лятото именно, защото се хранеше НЕ достатъчно и НЕ пълноценно.Пихме доста сиропи- Саностол, Фор Кидс, хапчета на базата на имуностимулатори. Една от причината е да си я гледам е,че не смея до 3г да я дам на ясли. В края на юли бяхме пред бронхопневмония, която се размина със силен антибиотик. АМ и плодово пюре, каши-никакви, манджи-никакви, плодове- не, сокове-не, по малко салам например, картофи по малко.Сега е по-добре, но денят ми общо взето минава в хранения. Ако сутрин яде пържена филия- по 1ч и 30 мин горе-долу се храним. Не желае нищо, предложено в купа с лъжица- плюе. Кисело мляко- рядко и по-малко. От 2 дни прояде банан, което е голям успех за мен. Понякога иска сухи овесени ядки, обича бонбони, иска си. Да, от около 2 седмици има лек напредък в храненията. Преди беше с анемия. Извинявай за дългия пост. Ако имаш въпроси, ще помагам! Кураж! За това сме майки и жени - да се подкрепяме!

До около 5 месеца и малко, е била само на кърма. До 3-тия месец наддаваше перфектно,даже си беше пълничка.Тогава се разболя докторите първо твърдяха,че е само запушен нос,но тя започна да не се храни достатъчно,накрая влезе в болница с бронхеолит.След като ни изписаха уж се хранеше нормално,но така и не си върна добрата форма и стоеше в долната граница на кг,та до сега. Към 5 месеца и половина започнахме захранването с оризова каша.Още тогава започна да отказва голяма част от предлаганата храна.Имаше период,в които харесваше само едно зеленчуково пюре,по-късно добави още едно,но бързо го разлюби. Имало е случаи с еднократно ядене на макарони, попара, леща, ориз с домати,след това е отказвала да ги опита повторно. Преди около 3 седмици отказа 2-те зеленчукови пюрета,които ядеше. Когато сме в къщи- сутрин яде каша около 9ч,след това около 13ч  предлагам хляб със сос и каквото съм сготвила (до сега само картофено пюре е хапвала и понякога малко картофи на фурна).Вчера пак и предложих кюфтета(тъпче си устата с тях и после ги плюе). Около 4ч яде плодово пюре,към 6ч пробвам да и дам пак от нашата храна ,но завършва с някой пудинг,към 9ч кисело мляко с бисквити или каша. Самите количества ,които изяжда са много малки,кашата например е около 100гр. Висока е 78см и е 8,8кг. В яслата не яде нищо през деня,един ден е изяла 2 бисквити и това е. Отказва да пие вода и пие 30мл сок разтворен в 150мл вода,като количества- рядко изпива всичко,вчера примерно беше изпила само 100мл за цял ден,а постоянно и предлагам,особено сега като беше болна. От както е на ясла,солените неща иска да ги яде сама,да й ги слагаме на масичката,иначе се крие и не дава да й ги сложим в устата.

Анна, твърдя, защото това е моето мнение. Друг твърди друго, всеки споделя какво мисли по въпроса, така и аз  
Съвсем нормално е детето да не харесва дадени продукти, било то меса например, зеленчук, манджа и т.н. Важното е да се знае, че с времето тези неща търпят развитие и ако се подходи правилно към апетита и спецификата на детето, лека полека прояжда почти всичко.
Казваш, че обича бонбони и си иска. Почти няма дете да не иска. Защо пък някоя мама не се оплака, че дето й е злоядо за сладки неща?  
Така през интеренет много трудно се дават съвети за т.нар. злояди деца, защото, както писах по-горе, е важно да се знае какво яде детето, кога и как се предлага, как отказва, какво странично друго се прави, обстановката при ядене, настроението и реакциите на майката, всичко е от значение.  
Много майки се притесняват, когато детето им яде малко неща, малко количество и недостатъчно често. Особено пък и бабите като замрънкат   Но е факт, че децата са различни. Едно може да излапа 6 кюфтета, друго едвам да се пребори с половин.

Цитат от една книга по този въпрос:

"Имаше още няколко неще, написани в книгата, които ме впечатлиха, ще се опитам да предам някои от тях
_Още от малки децата много добре zнаят кога са гладни или не са. Понякога ние родителите в стремежа си да контролираме всичко "подтискаме" тоzи рефлекс.
_Яденето е проблем на детето, не мой. Аz съм длъжна да го осигуря, тя ще го иzяде ако иска.
_Повечето родители наричат децата си zлояди, zащото има раzминаване между количеството храна, което детето може да иzяде и очакванията на родителите. Ако родителите снижат очакванията си, то детето иzведнъж се окаzва "ядящо"

Ето една много хубава статия:

Не карайте децата насила да ядат, когато не искат. Дори ако си м … татъчно нахранени

Търся един много хубав пост на Джуди от многото такива теми, но нещо не го намирам.  

Ето още по въпроса:

"Кога започват проблемите с храненето. Защо толкова много деца се хранят лошо? Най-често защото майките с всички сили се мъчат да ги накарат да се хранят добре. Такива проблеми не съществуват при кученца или при малки деца, чиито майки не са запознати с въпросите на храненето и затова не се безпокоят. На шега би могло да се каже, че за да се убие апетитът у едно дете, са необходими знания и усърдна работа в продължение на месеци....

Бедата е там, че децата имат вроден инстинкт да упорствуват, ако ги насилват, и инстинкт да се отвращават от дадена храна, която не им е доставила удоволствие. Съществува и допълнително усложнение: хората не обичат да ядат винаги едни и същи храни. ...

Много рядко съществува опасност за детето поради лошия му апетит. Винаги трябва да имате пред вид, че детския организъм има вроден механизъм, който определя количеството и вида на необходимите за неговия нормален растеж храни. Много рядко злоядото дете страда от недохранване, от авитаминоза или заболява от инфекциозна болест.

Но злоядото дете се нуждае от лекарски надзор: контролни прегледи, преценка на храната, която поема — съдържа ли тя всички необходими елементи, препоръки за други храни или препарати, допълващи менюто на детето, и други съвети от по-общо естество.

587. Храненето трябва да доставя удоволствие. Целта е не да се накара детето да яде, а да се създават такива условия за развитието на неговия апетит, че детето само да иска да яде.

Не му се карайте, нито го поощрявайте да яде. Не го хвалете, когато изяде много, нито го гледайте укорително, когато яде малко. Спрете да мислите за неговото ядене — това е крачка напред. Когато престане да чувствува натиск, детето може да обърне по-голямо внимание на собствения си апетит..."

Блонди - тази статия и съветите,които си дала не бях ги чела.
аз не я насилвам,само предлагам храната,като видя,че отказва спирам.Понякога се пробвам да предложа друго,защото съм имала дни,в които виждам,че е гладна,но докато стигнем, до това което желае минавам през 3-4 неща. Проблем ми е възраста й,не може да ми каже.Само гадая по интуиция.

По принцип трябва да разбереш какво не обича или поне не желае за момента и да спреш да й го предлагаш. Поне за известно време. Това, което знаеш, че яде, й го предлагаш, когато огладнее. Ако не го иска го прибираш, но не предлагаш друго. Малко по-късно пак предлагаш от него.
Млякото пие ли си без проблем? Ако ви е притеснено с храненето сега, остави я повече на мляко и остави едно-две яденета различни за деня. Не давай нищо сладко, освен кашите и плодовите пюрета. Не давай сок. Само вода. Като е жадна, ще пие. Ако пие мляко е нормално да не иска вода. Но сока махни изцяло (засега).
Не й давай да се тъпче. Като е препълнена устата не могат да го сдъвчат, нито да го преглътнат. Давай й в чинийка парченце по парченце, докато не го глътне, не давай друго. Ако си ги изяде, не я хвали и не кудкудякай от радост   
Махни и пудингите  

Ще спра с кудкудякането след хранене,че аз го правя.Иначе мляко не пие,само през нощта посуква.
Лятото пробвах да мина само на вода,но изпиваше само по30-40 мл и ме беше страх да не се обезводни.Сега се замислих,че и малкото сок във водата може да я понасища.Ще пробвам като откаже,да не предлагам друго.Иначе не и давам никакви зрънчовци,сладки неща,солети,даже водя война за вафлите,че много искат бабите да й дават.

mikimik, а проявява ли интерес малката към вашата храна? Моята дъщеричка много иска да яде това, което ядем ние; за мен това беше мотивация да започна да готвя по-здравословно, за да можем да ядем всички едно и също. Аз също я бях обявила за злояда, някъде откъм 8-ия месец до годинката. Не искам и да си спомням за този период, колко рев сме му хвърлили, тя като видеше лъжицата, аз, че не мога да я накарам да яде. Тя се роди много мъничка и е аз се бях вманиачила в теглото й и дали наддава достатъчно. На годинка беше около 9 кг и 77 см, но на мен ми се струваше малко
За щастие, бързо осъзнах, че проблемът е в мен, в моите представи за това, какво трябва да изяде тя. А и нима можеше да става въпрос за приятна атмосфера на хранене, след като аз се бях вманиачила до такава степен какво и колко яде малката? Започнах да я наблюдавам повече, да уважавам знаците, които ми дава. Започнахме да се храним заедно, на обяд двете, на вечеря тримата с татко й. Гледах да не се вторачвам в количествата, да се забавляваме, докато ядем, да й създам усещането, че яденето е нещо хубаво. Често казвах, похапвайки нещо: Ох, колко ми е вкусно...мммм, придружено с усмивка и поглаждане на коремчето. Ей такива дреболийки, които и тя започна да имитира. Разбрах какво й е вкусно, оказа се, че вкусовете й почти на 100% съвпадат с моите. Обича месца, всякакви зеленчуци, сирене, кашкавал, хляб, кисело мляко, АМ, не е много по сладките кремчета или кашички. Пие много вода, но не иска и да близне сок. Дълго време отказваше и да опита пресен плод, аз обаче упорито предлагах, без да настоявам, и в един момент взе, че прояде! Сега яде с апетит банани, праскови, диня и пъпеш, други плодове засега отказва, но на фона на това, че бягаше само при вида на пресен плод, за мен това е голям успех
Не я насилвам да яде повече, отколкото тя си реши. Разбира се, винаги мога да я излъжа за още 2-3 лъжички, но какъв е смисълът? По-добре по-малко, но изядено с апетит. В момента се храни добре (да чукна на дърво), понякога хапва мъничко, но друг път е като ламя, малко над 10 кг е и е висока 85 см - висока и слабичка, но според мен си е добре детето.
Успех ти пожелавам, защото знам колко подтискащо е, когато детето не се храни, както трябва   Щом иска да се храни сама, давайте й, какво по-хубаво от това?  

Добро начало.
- Не протаквайте храненето безумно дълго. Това закуска час и половина си е направо взаимно късане на нервите. 30 мин максимум.
- все пак храната, която се предлага да няма вкус на талашит. т.е да е овкусена с малко (много малко солчица), зехтин, лимон, риган...
- не давайте излишни неща м/у основните хранения (освен плод и то не в огромни количества)...
- друга грешка, която аз самата съм допускала е предлагането на варианти. щом не иска определената вечеря, се меткам да спретна нещо друго. Супер груба грешка. Щом не ще, това, което е определено за вечеря...ще си легне с празен стомах. И това е.
- движение.