"Трудно" бебе = ли е на "трудно" дете?

Не, няма подобна зависимост, според мен.
Ако под "трудно" приемаш емоционално, ангажиращо и живо дете. Аз поне така го разбирам.
Подобен тип деца са по правило интелигентни над нормата, и като порастат, с тях се живее и общува лесно, и с удоволствие.

"Трудно "бебе-"трудно" дете-категорично не!
Но и от "трудно" бебе няма как да стане спокойно дете,според мен.
Моят син беше адски трудно бебе-денонощен рев до посиняване,нонстоп люшкане на ръце,не стоеше в количка,спеше само на ръце,секунда не можех да го оставя сам.И така до 2 годишна възраст.
Сега,въпреки,че не е кой знае колко голям,е различно.
Пак е много енергичен,палав,емоционален,в никакъв случай не е спокоен и кротък.
Но никога не е трошал и чупил покъщнина,играчки и т.н.
Никога не е посягал да удря деца,животни,възрастни,не проявява агресия.
Когато например му забраня нещо ме разбира отлично/за разлика от повечето си връстници/ ,разпитва "защо не трябва,кога ще може,дали ще може" и т.н.
Много лесно запомня,учи нови неща.
Рано проговори,което също е определящо за взаимоотношенията и комуникацията с родителя.
Въобще аз също съм убедена,че"трудните"/емоционални,палави,подвижни,енергични,ангажиращи/ деца са значително по-интелигентни и при тях проблемите приключват около 3-4-5 годишна възраст.Такива деца обикновено имат много приятели, рядко имат труден пубертет и т.н./това по мои лични наблюдения/

A що няма опция "никое от посочените"? 
Така мисля и аз. Изобщо едното не е = на другото.
Както и установих за жалост, че супер кротко бебе изоообщо не е = на кротко малко дете   

Трудно бебе - спокойно дете е при нас ситуацията.

Като бебе ревеше много, не можех да я оставя за минута, искаше непрекъснато внимание, в количката се дереше, носех я само на ръце, кърмех през 1,5 - 2 часа...

Сега е слънчева, спокойна, сговорчива... Пак ме търси за всичко, но не ми пречи това, защото можем да си говорим и ми е приятно.   Дотежава ми само приспиването вечер, защото трябва да й разкажа 4-5 приказки, всяка вечер. 

Може пък да е станала спокойна, точно защото ревливото бебе си е получавало вниманието.  

Някои мнения ми подействаха доста обнадеждаващо,все още не съм изгубила надежда,че и при нас нещата ще се поуспокоят. Изкарах трудна бременност,изцяло на легло.Детето ми се роди с проблем и се наложи да остане известно време в болница. При изписването му,докторката,която се е грижила за него ми каза:Момиче,не ти завиждам какво те чака.Твоят човек постоянно реве,все е гладен и иска да го носят на ръце. Оказа се права жената. Денонощен рев, постоянно носене на ръце,невъзможност да бъде приспан в къщи и много лаком. Спеше единствено навън и то само ако количката се движи.На кафе не съм си помислила и да сядам.С всичко се справях сама,мъжът ми работеше на две места и помощ от него нямам,а родителите и на двама ни са починали.В къщи държеше постоянно да е гушкан и разнасян,изгубеше ли ме от поглед и почваше да реве.Взимах го с мен даже в тоалетната. В дните когато не можеше да се излиза навън се започваше едно безкрайно люлеене на ръце и пеене на песни. Цяла нощ ставах да бъркам млека,успокояваше се за кратко и пак рев,следва люлеене на кошарата и ако спра за кратко се събуждаше отново. Беше като шило,не се спираше за секунда.Той не проходи,а пробяга. До 1г.3м. го водих с каишките,защото беше много нестабилен,а искаше да тича. Много рано го хвана и бебешкият пубертет- инати, тръшкане и подобни. И още не го е пуснал,а е на 3г.2м. Единствено има подобрение със съня-вече не се приспиваме на ръце,а гушнати заедно и нощем не се буди толкова често. Всички ме успокояваха,че като стане на 3г. ще се кротне. При повечето деца било така. Ами още не се е кротнал,като го заведа в някоя градинка и хората се хващат за главата и се чудят откъде толкова енергия. Трудно ми е,признавам,ама то ако беше лесно на мен ли щеше да се падне

Toва не е зависимост, а съвпадение, при моите пък е точно обратното - мило и сладко адаптарче и зло кърмаче.

При мен трудните бебета си останаха деца с характери - така че, за мен -да, равно е.

Янечек, и при мен кърмачето, което смука до 2г. и 6мес. беше голяма злодейче ....Адаптарчето е дете мечта...

 Гласувах с трудно бебе е равно на спокойно дете. Такъв опит имам. Големият ми син плачеше неутешимо винаги когато е буден първите няколко месеца. А хранех на поискване, гушках го по цял ден. Пробвала съм и да го оставям в леглото за тези, които смятат, че така не се оставят децата на спокойствие за минута Ставаше в пъти по-зле.
Постепенно се превърна в много сговорчиво дете. Но все пак е възможно всичко след първите няколко месеца да ми се е струвало по-лесно, защото тогава беше малък ужас.
Малкият ми син е на двайсет и няколко дни. Знам, че е много мъничък, за да правя някакви заключения, но тъй като с Иво всичко почна от самото раждане, вече мога да смятам, че децата ми са различни. Не правя нищо много отличамащо се, но той реве само, когато е гладен, когато му сменям памперса и привечер от натрупани впечатления през деня. Не знам какво дете ще бъде, но засега е съвсем, съвсем различно бебе. А аз съм си същата майка. Обичам да си гушкам, разнасям децата. Храня на поискване, не ми се получава втори път с кърменето.

Дъщеря ми беше трудно бебе - ревове, истерии, тръшкане, захласване (това беше кошмар някакъв ), отделно си е злояда, абе доста трудно бебе си беше. Сега е съвсем друго - много е добричка и кротка, но естествено си има своите моменти на тръшкане понякога или не иска да яде, спи и т.н., но нищо в сравнение с преди. Но да речем за яденето си е същия каприз - яде точно 5 манджи, и все тях си иска.
Синът ми - много кротък от самото начало, напоследък стана доста инатлив и непослушен, нищо че е на годинка почти , но определено е по-лесен в момента от сестра си на същата възраст.

Това и при нас е една от "трудностите" - ужас, много се панирам при това състояние /на няколко пъти съвсем ми изкарва акъла  /, сподели какво точно е правила и как си реагирала в такива моменти ...  

Ами реагирах неправилно в началото - беше ме страх ужасно и почвах да я успокоявам, от което като че ли се засилваше! Просто трябва хладнокръвие, синът ми и той прави опити за захласване, но не показвам с нищичко, че се шашкам и това е.
Иначе при нея съм й духала в лицето, щипала съм я, но за разрешаване на проблема подейства тактиката - да не показвам, че се "връзвам" на тръшкането, защото малките разбират това. Щом спрях да обръщам внимание (е, спираше ми дъха, но просто не го показвах ), да видиш как спря да го прави за отрицателно време. Дано да съм била полезна!

Всъщност при нас става от силен уплах прим. при падане, тогава се захласва... и не ми се струва, че преиграва 

Може би е различно, при нас се получаваше единствено като не получи каквото иска, или ако си тръгваме от площадки и т.н., а тя иска още да стои. Каквато и да е причината е много неприятно, дано бързо да премине!

Зависи от майката, от този, който е повечето време с него.
Вярно е, че си има определени цикли, през които всички бебета минават, вярно е, че бебета са различни по реакции, но мисля че съществено значение оказва и поведението на възрастния, който ги израства.
Моето бебе беше доста "трудно", но сега въз основа на опита си давам сметка, че е можело да бъде далеч по-малко трудно, ако аз съм постъвала по различен начин.
Радвам се, че като 4-годишно е едно щастливо, рядко ревящо и сравнително спокойно дете.
MayaAdi, не спирай да опитваш различни методи и подходи, сигурна съм, че  ще имат положтелен резултат.