Второ, има го такова нещо като невъзможност всички стаи да са отоплени.
Трето, книгата е вид защита на безкрайната приказлива инвазия.
Четвърто, един възрастен човек ще си намери занимание- ще гледа ТВ, и той ще вземе книга. Както казах, нормално е едни хора да са приятелски настроени и всеки да си прави неговото. Снахичката ми е скандинавско маце, точно така правехме, всеки своето. Като в книгите на Туве Янсон. Не съм там, за да забавлявам непрекъснато някого.
Сега за отговорите- имам готов отговор, щото много книги съм чела.
Когато детето те попита как растат краката на паяка, ти правиш като бащата на физика Ричард Файнман. Питаш детето- а ти как мислиш, кажи ми как могат да растат краката на паяка? След това предлагаш 2-3 невъзможни сценария. Не е нужно да знаеш факти, а да събудиш у детето идеята, че може да гради хипотези.
Бащата на Файнман си е поставил за цел да отгледа учен и е успял.
И аз не знам как растат краката на паяка, но мога да измисля 2-3 варианта, след това да проверим...
Защо това е вода- отговарям с въпрос, "Ами какво е водата?"
Детето ми е във възрастта "Мама говори Кадифеното зайче" и докато не разкажа цялата приказка, не се спира.