С КАКВО ви дразнят СВЕКЪРВИТЕ? - 9част

Първо, не е всеки уикенд, но и еди път на месец-месец и половина ти е достатъчен, особено за човек като мен, който не понася часове наред празни приказки.

Второ, има го такова нещо като невъзможност всички стаи да са отоплени.

Трето, книгата е вид защита на безкрайната приказлива инвазия.

Четвърто, един възрастен човек ще си намери занимание- ще гледа ТВ, и той ще вземе книга. Както казах, нормално е едни хора да са приятелски настроени и всеки да си прави неговото. Снахичката ми е скандинавско маце, точно така правехме, всеки своето. Като в книгите на Туве Янсон. Не съм там, за да забавлявам непрекъснато някого.

Сега за отговорите- имам готов отговор, щото много книги съм чела.

Когато детето те попита как растат краката на паяка, ти правиш като бащата на физика Ричард Файнман. Питаш детето- а ти как мислиш, кажи ми как могат да растат краката на паяка? След това предлагаш 2-3 невъзможни сценария. Не е нужно да знаеш факти, а да събудиш у детето идеята, че може да гради хипотези.

Бащата на Файнман си е поставил за цел да отгледа учен и е успял.

И аз не знам как растат краката на паяка, но мога да измисля 2-3 варианта, след това да проверим...

Защо това е вода- отговарям с въпрос, "Ами какво е водата?"

Детето ми е във възрастта "Мама говори Кадифеното зайче" и докато не разкажа цялата приказка, не се спира.

хехе, аз по-скоро исках да наблегна на количеството на въпросите на детето, които обикновенно са около 5 в секунда, отколкото на вариантите за отговор.

А твоя е успял да отгледа чешит 

Ако детето задава въпрос на секунда, значи въобще не иска да слуша и просто ще го игнорирам.

Интересното е, че си мислех, че четенето ще бъде прието добре, особено след като достолепната ми свекърва под път и над път се хвали, че е педагог с дългогодишен стаж. Като такава си мислех, че има респект към всеки акт на учене и знание, че ще харесва човек, който чете. Така че не съм си помисляла, че чак толква нестандартно ще изглежда да изкарам книга.

Но при някои хора с края на великата кариера в областта на просветата спира и респектът към просветата, явно. След като ме пита, ама за какво ти е да учиш повече...

Атмосферата беше нажежена 451 градуса по Фаренхайт. Явно е в природата на човека да мрази книгите.

Като се замислиш, един четящ човек изглежда доста радикално, като революционер- явно мисли нещо различно! Изглежда направо революционно. Неслучайно в антиутопичните романи се борят срещу книгата.

В началото просто си четях. После, мога да призная, започнах да го правя малко като предизвикателен акт. Четенето е важно и ако видя хора, които го омаловажават, реагирам!

Безопасната снаха не чете, четящата снаха е опасна...

  Дбре де, а мъжът ти как се отнасяше към тоз акт на свещенодействие - четенето?

Верно бе, мъжът, аз бях забравила за него 

Мамасита, чета от доста време постовете ти тук и без да се интересувам дали изглежда като заяждане, или не, ще ти кажа, че изобщо не те разбирам... Всячески се мъчиш да убедиш четящите, че си интелигентен и ерудиран млад човек, с добро образование и доходи, с възпитание, получено в интелектуална среда и заслужено самочувствие при всички тези постижения. Но си попаднала в семейство на абсолютни еснафи, с ниска култура, никакви интереси извън досадните махленски клюки, а отгоре на това побъркани на тема магии, заклинания, щуротии...пълна катастрофа/в това число бъдещият съпруг и баща на децата, който е заел страната на майка си по тази причина/. Сблъсък не може да не се получи, но какво би направил всеки подобен на теб човек? Ще избяга моментално, без да се обръща назад, като непрекъснато ще си повтаря, че следващия път ще си отваря очите на десет. Как си постъпила ти? Останала си в това семейство, цели 2 години си наблюдавала и размишлявала върху начина им на живот и разбирания и в резултат.......си решила да родиш дете Нещо в тази история ми се губи.....нещо не е наред... И това е твоята реакция в най-важния момент в живота на всяка жена - решението й да има дете. От този мъж, в това семейство, с което детето ще бъде свързано до края на живота си, независимо дали ти го искаш, или не. Най-малкото ще носи техните наследствени гени. А с тях наследяваме много неща..... Последвалите събития избистрят картинката в малка степен - грозни сцени след края на фиаското на съвместното съжителство. Жалко! ....за културната среда, рисуването, книгите.......жалко за интелектуалците. Истинските ще се разграничат веднага. Така мисля....
Извинете, че дълго стана....

Има ли значение? Не му харесваше много, че не слушам с пълно внимание поредната квартална клюка и "колко хубаво беше в соц-а".

Той самият е бил доста върл, дори асоциален читател на младини, но в последните години не е разширил четенето си с нещо по-сериозно. Като не се брои ню ейдж литературата.

Направо риспект. И на мен ми прави впечатление, че във всеки пост се споменават поне по 2 автора и книги и се ръсят цитати.

Да, нещо пропускаш. Пропускаш, че и аз, и мъжът ми се разграничихме от това семейство и изживяхме продуктивни и независими години, които ме направиха достатъчно уверена, че да родя дете.

Пропускаш и че сега съдя от по-голям опит, а тогава бях по-млада, с не толкова ярка идентичност, а и с други задачи. Честно, семейството не са абсолютни еснафи, а от оня вид псевдо-образовани, които могат да заблудят по-неопитен човек.

Пропускаш, че съм имала свои задачи, с които съм била достатъчно заета, че да не обръщам внима ние на фамилията.

След раждането на детето нещата се промениха, имаше значение и появата на нов, харизматичен гуру. Не подценявай силата, която може да има вярата върху характера и решенията на живота.

И така, искаш да опростиш нещата, да кажеш, ама Мамасита не е умна и ерудирана всъщност, а е обикновена жена. Или пък просто е пораснала и животът не е черно-бял. Кое от двете?

     Mamacita Bandida, едва ли в момента обмисляш въпроса за ново семейство един ден, но сигурно и това ще се случи. Във почти всеки свой пост говориш за "нашето семейство" визирайки това, в което си отрасла. Така поднесената информацията, създава впечатление, че ти не допускаш създаването на свой модел отношения. Не допускаш компилация между различията на двама души, и държиш да повториш модела на родителите си, защото си убедена в съвършенството му. Замисли се сама - те двамата са били различни по своему, и са създали нещо, което много ти импонира. Но всеки е внесъл частица от своята индивидуалност, навици, традиции на своето семейство.  Едва ли бабите и дядовците ти от двете страни са "толкова еднакви", колкото очевидно си окачвала от съпруга си.
     Мисля, че докато изцяло идентифицираш семейните отношения с тези на родителите ти, всеки малко или повече различен ще те дразни. Защото нито ти си копие на майка си, нито имаш голям шанс животът да те срещне с повторение на баща ти. А ако и мъжът отсреща е също толкова убеден в правотата си да държи на неговия модел /има право, нали, нищо че на нас ни звучи шантаво/, сблъсъкът е гарантиран.

Проблем ли виждаш в цитирането? Ми чела съм, какво да правя, даже много повече от тези автори, а и продължавам да чета.

Е, и?

   

   Има огромно значение. Най-важното е какъв човек е съпругът ти - не майка му. Тя може да си е семпла женица вдадена в соца  и това при неконфликтна и несамовлюбена снаха по никой начин да не попречи на хармонията в семейството. Най много с мъжът и да си смигнат бабата като почне да се улива и да излязат да се поразходят.
   От цялата тая история те сега вероятно си плюят в пазвата, че са се оттървали от претенциозната философстваща и високомерна особа, която незнайно как им се е озовала в къщата...
   

     
   

Хърмаяни, правиш прибързан извод. Това е форум все пак, а случаят беше само илюстрация на един случай, не идеал за живота ми. Форумът не знае всичко, нали?

Освен това има разлика между това да внесеш индивидуалност и да се бориш срещу индивидуалността на другия.

Свекърва ми си има свои силни страни, но вместо да ги упражнява, тя започна да протестира срещу четенето ми и рисуването ми.

Това не е внасяне на индивидуалност.

Излиза, че все пак корена на проблема е, че с половинката не сте имали сходство.

 Колкото до слушането, то се случва от уважение към себе си, когато някой ти говори, т.е. има желание да ти каже нещо, да общува с теб. Ако слушането е невъзможно аз бих свела контактите до минимум, защото не бих имала причина да агресирам някого, защото ми разказва нещо, което не ми е интересно.

ПП Мамасита, наистина, без да се заяждам ще те попитам нещо, за да знам дали бъркам във впечатлението си. Гледаш ли от високо на роднините на бившия и ако Да на какво основание?