Майка на 50?

  • 43 601
  • 692
# 555
Ако можеш да си го позволиш не чакаш, разбира се. Ситуацията доста се усложнява в момента, поне за нас и нашата среда - преди 5г. беше едно сега е съвсем друго. От нас 2та, мъжът ми се осигурява допълнително, аз разчитам че ще се 'подобрят времената' и че съм млада и има време  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 556
Мисля, че има разлика в какво състояние е възрастния. Ако е пъргав ( колкото до магазина и до ВЦ-то) и с всичкия си не виждам защо да не си живее в комплекс за стари хора ( тук има дори градчета такива).
Има всякакви случаи, не може да се обобщава. Има и дето ТВ не могат да гледат, камо ли нещо повече.
Виж целия пост
# 557
Не ми се чете цялата тема, но си мисля - може би е късно за жените да раждат. Бременността е голямо натоварване за организма, и опасна за плода и за майката. Но защо да не може една жена да си осинови дете на тази възраст?  Rolling Eyes Понякога едно дете осмисля живота. Освен това и детето би получило шанс да има семейство и любящи родители. Така,че казвам ДА - защо не майка на 50. Grinning И каква е гаранцията, че 20 годишната майка ще бъде по-добра? Simple Smile Не трябва хората да се определят по възрастов признак - има големи боклуци още на 15, и страшно качествени хора на 80.

Ще трябва да попрочетеш, че много взехме да се повтаряме вече...Всичко, което си написала, вече обсъдихме по няколко пъти.
Ми то няма големи варианти за отговор.  "ЗА" или "ПРОТИВ".  Grinning Така, че просто се присъединявам към мненията "ЗА".
Виж целия пост
# 558
Down Under, не се самообвинявай !Правиш това което е по силите и възможностите ти!Не винаги можем да направим това което ни се иска ! А и хората с напреднал Алцхаймер през по-вечето време не осъзнават къде и с кого се намират .Живеят си в собствен свят , който предимно е в миналото .
Виж целия пост
# 559
Нинка, аз се опитвам да живея, но все ми тежи нещо.
така ми се стече животът, че все за нещо се томозя.
За съжаление не мога да пренебрегна факта, че майка ми е сама. Правя всичко възможно да е дабре, но пак ми тежи.
Виж целия пост
# 560
 Разбирам те напълно .За съжаление такава ни е съдбата на повечето които сме в чужбина.
 Имам приятелка която е в България , а баща и живееше на 300 км .  Човекът почина внезапно и моята приятелка доста дълго след това се обвиняваше , че не са могли да купят гарсониера в същия град и той да живее близо до тях .Желанията ни са едни , а реалността е съвсем друга .
Виж целия пост
# 561
Знам, всичко това ми е минало през мислите, но пак...стои въпросът нямаше ли да е по-добре.
Признавам си, че съм от емигрантите, които са получили всичко в новата страна, но и и трябва да живеят с проблемите, които са наследили.
Виж целия пост
# 562
Down Under, родителите са добре, когото децата са им добре.
От децата не е нормално да се изисква да гледат възрастните, а себе си.
С Алцхаймер нищо не можеш да направиш. Дано не ти прозвуча отвратително, но може и така да е по-добре за нея.
Аз наистина искам да бъда в старчески дом, когато вече немога. Няма да мога да издържа на гледката моето дете да ме гледа и да се мъчи заедно с мен. Дано не си загубя акъла и да бръщолевя какво ли не.
Каква тема подхванахме.
За пенсионирането. Днес научих, че 12 години трудов стаж втора категория ми се приравняват на трета, но само по трудов стаж. По-добре за мен да го нямаше това приравняване / не го знаех/ , но 2020 няма да имам годините и ако съм жива ще работя до 63. Ако направят 68, вероятно старческия дом с някой дядка ще остане за някой друг живот.
Поне се пооплакахме. Какво да се прави.
Виж целия пост
# 563
кое не е нормално за младите, че не разбрах? Не е нормално да гледат на старини собствените си родители? а какво да ги правим, да ги истнитуционализираме, че по-лесно, кеш енд кери? Ако родителите ни не могат да разчитат на нас на старини, то накого, на филанкешията от улицата ли, или на мизерните си пенсии!
Това, което виждам от познати, които навремето емигрираха е, че  започнаха един по един да се връщат, за да се грижат за болните си или възрастни  родители.
Гледам, че напоследък във форума доста често се заявяват намерения доста хора на стари години на отидат в старчески дом. Извинете, ама не го вярвам! Човек като е млад си мисли, че ще му е добре в дом, обаче като започне да остарява и да боледува, последното нещо, което иска е стаарчески дом. За чужденците може да е нормално, то при тях нетрудоспособното население се грижи основно и само за себе си, а нетрудоспособните са обект на социални услуги, ама при нас не е така. Пък и един добър старчески дом излиза доста солено. Колко хора от заявилите тук такова желание ще имат достатъчно спестявания или издръжка, че да си го позволят?
Виж целия пост
# 564
Andariel, хората в чужбина си подсигуряват старините , а не разчитат на социалната система. Не всички, а другите разчитат или на нея, или на децата си
Зависи от човека, но извинявай адски егоистично е да има някой дете , за да има кой да го гледа като остарее. За такива индивиди се съмнявам дали въобще стават за родители. Щото каквото посееш такова и жънеш, ако си егоист и детето ти става такова. ( Да уточня, не визирам пишещите тук)
Виж целия пост
# 565
Andariel, например аз бих отишла в старчески дом.
Тук се говори и за в бъдеще.
Тези които са на 50 ще стигнат до старчески дом след 18 години, ако се приеме да се работи до 68.
Аз ако съм жива след 15.
При случай че пенсионната възраст е 63, колко поколения са това за отглеждане- две. Тогава?
Може ли да се води активна възраст 63 години, а 43 на някой да се струва много да има дете.
Според мен не е справедливо да се ограничава и инвитрото.
Всеки може да прецени ще може ли да гледа дете или не.
Виж целия пост
# 566
Не бих изисквала от детето ми да ме гледа на старини, не бих му го втълпявала като задължение, не бих си го помислила дори, но ако успея да съм майка за него наполовина добра, колкото моята за мен, зная че няма да ме остави в старчески дом.
Което не означава, че няма да се подсигурим с половинката, де Laughing.
Моята майка ми дрънка за хоспис, откак е минала 35. Събирала си била пари, отделила си за старините, не искала да ми пречи, щяла да стане досадна и изкуфяла бабичка сигурно, смешна и не знам още какво. Жива и здрава да ми е!
И сили да нямам никакви, да се влача, за нея ще открия и ще стана на крака.
Близки хора, най-ценните си, не бих оставила. Пък те нека си събират пари за каквото искат.

Отделно от това, хосписите у нас, в България свързвам с неприятни неща. Майчето на наш близък беше за известно време в такова заведение преди години. Историята не е обект на темата, нито ми се разказва, но не мога да не споделя, че гнусотията беше на шест! Частен беше въпросния, тогава около 1000лв на месец.
Виж целия пост
# 567
Свекърът ми беше в частен, преди 3 години за същата сума ( 1000 месец). Самоизписа се защото беше решил, че трябва да пази къщата ( имаше мания, че ще го оберат и ще вземат инструментите). После навсякъде разправяше колко било хубаво там и как ги гледали добре. Даже излезе с предложение, че тъй и тъй трябва да стои да пази къщата, що не вземем и групата  от там с него ( още 3 старци), пък той щял да уреди с персонала на дома да идват в къщи и да се грижат по същия начин за тях както в дома. Меьду другото наистина успяха да го вдигнат на крака, а се беше обездвижил благодарение на жената дето му помагаше (помагаше срещу доста добро заплащане разбира се). Та рехабилитатора успя за 20 дни да го доведе до състояние да качва сам стълби.
Виж целия пост
# 568
 Ами аз като имам едно дете и то е момче , на кого да се надявам да ми сменя памперсите , на него ли или на снахата .Като чета тук снахите как се дразнят от свекървите си за нищо , предполагам пък мен какво ме чака . За това предпочитам да свиквам с някаква такава мисъл, евентуално за помагане финансово и за старчески дом за да не излезе , че съм се надявала напразно някой да ме гледа .
 А и с проблема с остаряване на населението предполагам ,че ще започнат да се строят и  в България такива домове .
 А може и някоя испанка или гъркиня да ме гледа , знаели човек как ще се обърнат нещата .
Виж целия пост
# 569
Да се гледа възрастен човек е изключително трудно, но и носи негативни емоции на близките си.
Хубаво е този въпрос да бъде уреден добре. Един добър старчески дом за мен е за предпочитане. Няма да тежиш на детето си, там си сред хора на твоята възраст.
Просто не се виждам да падна да не мога да се обслужвам или да с най-малкото със склероза и как ще ме гледат. Децата имат и свой деца и свой живот. А тяхните деца?
Животът е доста напрегнат и динамичен тогава...
То хубаво, ако паднеш и край, но ако съм жива?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия