Майка на 50?

Навярно всички за това мечтаем, колкото и лудо да звучи .
Но не беше ли темата за даряването на живот, а не за края му?

 Всеки си решава сам за себе си ! Ама аз лично не го виждам едно дете с майка на 50 и евентуално баба и дядо на 75-80 г .Приятелките на майката и те около 50г . Вуйчо на 55г , вуйната - около 50г .Със сигурност на 3 г ще е започнало да гледа „ Листопад „.Нещо много възрастна ми се вижда средата в която трябва да расте през следващите 18 гд. Ще бъде добре гледано , но от малко ще е наясно със сапунките и промоциите в „Лидъл„.

Ако има време за това, а и децата определят какво ще се гледа, а не възрастните.
Аз обичам приказки и винаги съм си мечтала да четана моето дете, но уви...
Майчинството много променя хората и не само на 25 + това хората се вдетиняват с възрастта. Гледат и по-спокойно на живота. Доста от него са го изживели вече.

Ето това е един от големите минуси на ранното раждане - преждевременното сбабичкьосване. Ментално най-вече. Виждам го особено силно изразено и при моята майка, която ме е родила на 20.

Като гледам тук какви страсти се разгарят покрай турските сериали от млади жени.

Мисли за хоспис, на 35?? Хора ,аз съм на 30, през ум и през никъде не може да ми мине да мисля за старини, болести, хосписи...
Какъв е тоя манталитет, каво е това чудо

Аз доколкото виждам, мисли за старини имаме хората, които живеем в чужбина.
Променили сме манталитета и говорим за осигуровки и за застраховки, не точно за хоспис, което е .. да не обяснявам какво, но това е последна спирка, палиативни грижи я стигнеш там, я не.
Имах една приятелка, тя така много се възмущаваше, че гаджето й чужденец внася пари за пенсия, вместо да си ги харчи. Тя и досега май не внася и 1 лев осигуровка, защото се живее тук и сега. После децата й ще мислят за нея, осигурила е на света няколко.

Не си мисли, че не мисля за кино и въртележки, само защото внасям осигуровки за пенсия и се интересувам от застраховане. За всичко мисля.

 То със тази икономическа ситуация изобщо не е сигурно къде ще отидат тези пари които се внасят сега за пенсиониране .Преди време като работих в Бг служебно ми внасяха някакви пари за допълнителна пенсия във фонд „ Доверие „ , ама предполагам ,че сега са изчезнали или нямат никакво покритие .Преди години аз когато бях малка бяха на мода разни застраховки за деца .Смисълът беше, че внасяш 15-20 гд и детето като навършиш пълнолетие му изплащат някаква сума . След инфлацията някои си купиха по 1кг сирене с тези застраховки .
 Не можеш да  си сигурен какво ще се случи след 20 -25 гд .

Никак, ама никак не е сбабичосана майка ми . Работи като луда, работохолик е по душа,  пъргава за няколко жени. Чете книги в свободното си време, не гледа сериали; организира си с татко тематични месеци за филми - месец на Никълъс Кейдж, месец по Стивън Кинг и пр. Понякога просто слушат плочи (баща ми е заклет меломан). Разпуска... Постоянно ми мърмори как едно време тя ме е гледала, работела е от вкъщи, готвела ми е по три пъти на ден различни ястия, чистела е, перяла пелени, гладела всичко, обаче въпреки това е намирала сили да се качи на 10см токчета за двете ми разходки на ден и никога не е била без грим или лак за нокти. Поводът тук е ясен . До момента единствено е сменила токчетата с платформи, защото се чувства по-комфортно и не пере пелени; не разхожда мен, а кученце. Предлага на съседите, с които се засича пликчета за изхвърляне на фльонгите на любимците им, докато не започнат да си носят... Никога не съм я чула да говори невъзпитано, да нагруби някой. Скица е, щура.
И мисли за бъдещето си. Естествено, че не говори за това постоянно. Но да кажем... види или чуе нещо, което я впечатли, подсети и споделя мисълта си. Понякога са такива - старчески неща, друг път се изцепва, че трябва задължително да я погребем, а не да я кремираме; че иска да дари органите си, ако стават за нещо; че все още не е посетила еди си кой ресторант или че е крайно време да купи билети за някоя театрална постановка. Нищо лошо няма в това.
Мисълта ми накрая се слива с тази на 10 c's.

С уточнението, че майка ми, говорейки за частен хоспис си представя лъскав хотел, самостоятелен санитарен възел за нея в стаята й и подходяща компания .

Хората, които не мислят за старините си като млади на мен пък са ми странни и леко безотговорни. Напомнят ми на тези, появяващи се във фитнес залата в края на май и искащи да са Арнолд за морето .

 А за това ,че живеещите в чужбина са се замислили повече за старчески домове го отдавам на това , че пред погледа си имат и този начин на живот и виждат , че няма нищо лошо във това .Чувала съм , че болните от Алцхаймер могат да живеят и до 9 гд с тази болест , това значили , че трябва да отнемат толкова години от живота на детето си ? А и това е една болест която изисква 24 часове грижи .Също казват , че много от гледащите такъв болен отключват психически заболявания .
 В България все още се влияем от хорското мнение и се счита за срамно да си дадеш родителя в старчески дом , но с течение на времето и това ще се промени .

Хосписът е медицинско заведение за палиативни грижи ( предимно)
Болни хора, на легло или не толкова на легло в края на жизнения им път. По-леко и професионално да мине грижата, без болка с макс. оборудване и т.н. Хосписът, в който почина свекърва ми беше точно като хотел, в стаята й имаше и нещо като гардероб-кухня, за роднините, а последните дни имахме право и да спим там, имаше един разтегаем фотьойл и синовете й се редуваха нощите.
За съжаление хосписите не са с много голям капацитет, например в отделението, в което тя почина бяха 8 онкоболни, всеки в стая, а на 2 ет. бяха други болни, по-.. здрави да кажем с по-дълга преспектива.

Това, за което говорите, тоест резиденциални структури ( за живеене) е различно от хоспис и има различни видове такива, но общо взето в Европа май не е като по американските филми, напр. онзи, In her shoes, където възрастните хора си бяха в резиденциална структура със свой живот вътре, вилички, голф игрище, танци  и морето наблизо;-) В моят квартал има 2 такива структури, които са като хотели, доста грозни сгради, доста тъжна обстановка вътре, въпреки, че зоната ни се води в топ-  к-во на социалните грижи. Такива места винаги страдат от липса на персонал достатъчен, ниско платен, условията никога не могат да са като по филмите, защото се иска и адски много субсидиране.

Проучвали сме ( т.е майка ми) и в София положението, повярвайте ми, не искате да сте там.
Дори най-прославения Буона вита се казва в Г. баня, е безумен дом, майка ми бяха на оглед там и от въпросите, които й бях казала да зададе допълнително и (липсата на ) отговори или безумни такива ми стана ясно че мястото не е читаво, а и отзивите не са изобщо добри.  А таксата е над 1000 лева. Оказва се, че държавният дом, който не го разбрах как се казва е с по-добра репутация, но пък там условията са лоши.

Така че така на ангро - "отивам в старчески дом" малко силничко се изказвате, явно не сте влизали в такива домове и не сте запознати.

Е, ако е като във филма, който споманах , с 200та ще тръгна, но не си правете илюзия, че до 30г. ще стигнем там. В Америка по отн. на тази грижа са на светлини години напред.Тука мисля, че още дълго болногледач ще е по-разумната ( и евтина) алтернатива, по-нестресираща възрастният човек и по-добрата грижа.
Сега, ако се залежи човек пак се оглежда какво системата може да направи за домашното обгрижване, и дали има хосписи в к може да постъпи в последните 1-2 месеца и това е.
В Италия по-скоро им е ясно, че структурите са скъпи и предпочитат ( и ще предпочитат) да помагат за домашни грижи. /матраци, мед. сестра обикаляща и т.н/

nninka, болните от Алцхаймер могат да живеят и повече/ и по-малко, има различни видове деменции. Свекър ми например страдаше от много тежка форма на подкортикална енцефалопатия , което пак е от семейство "Алцхаймер", преживяемостта е 5 години, като последната година и половина беше .. не искам да ви казвам как, дано не ви се налага да видите и преживеете такова нещо с ваши близки. Въпросът беше, че покрай него пък видяхме какво е домашна грижа и как може спокойно един толкова тежко болен човек /просто аз не мога да си представя нещо по-тежко за гледане/ да му бъде осигурена (по-) качествена грижа, от колкото в някое отделение.

Извинете, че толкова пиша по темата, но това ми мечта да имам бизнес в тази сфера и се вълнувам повечко.

 Проблемът при домашното обгрижване при болни от Алцхаймер е такъв , че трудно се намира гледач , а и той рядко издържа дълго време на този стрес даже и да му се плаща добре .
 Тук в Испания старчески домове бол , от такива като хотели с басеин , до много по-скромни .Луксозните са 3000ев на месец , а тези които са към църквите - 700ев .

аз пьк имам позната - баба ми направила аборт по желание на 50 години.

За същия дом след 2 месеца престой, вдигнаха свекърът ми на крака. Беше с прекрасни впечатления от там, от условията и персонала.