Майка на 50?

Така, така. Едно е да се "жертваш" за младо, здраво, усмихнато и щастливо семейство. Слагам кавички, защото съм сигурна, че твоят съпруг се грижил за вас с радост и желание.

Съвсем друго е за болен родител. Моята майка боледува от белодробен рак няколко месеца и единствена аз (нямам братя и сестри) я гледах на легло, с памперси, тоалети, декубитални рани навсякъде по тялото. Жестоко беше. Не ме е било гнус нито за секунда, само сърцето ми беше разбито.

Белодробният рак какво общо има с възрастта и изобщо - с темата?

Нищо и половина.

Visible, аз писах, но пак да повтаря- всичко усреднено в човешкия живот се покачва. Все по-късно жените влизат в менопауза, все по-голяма е продължителността на живота. Провери в Гугъл колко е била преди 5 века, колко преди 2, и колко е сега. Има и прогнози за бъдещата такава. И ако преди пет века 14 годишните вече са били считани за зрели жени, а 18 годишните за стари моми, то днес ги защитава закона и ги нарича деца. Ако преди 5 века средно жените са живели около 45 години, то днес живеят с 30 години повече.  Ако само допреди 30 години е било нормално да се омъжиш на 18-22 и да родиш в същата възраст, то днес се смята за напълно естествено това да стане на 25-30.
Ще се самоцитирам:
"Та, да намирам, ако не за съвсем в реда на нещата да се ражда на 50, то съвсем в реда на еволюирането на човешкия род това да стане нещо нормално в близките 50 години."

Дано сега стане ясно, защо не ми е смешно, странно, грозно, нелепо или както там го наричай да се ражда на все по-късна възраст.

То въобще всички примери, които се дават на последните страници са... Все се дават примери с болести, от които се разболяват както млади, така и възрастни хора и въобще не е вярно, че са по-чести с напредване на възрастта. Братовчед ми почина преди година от белодробен рак на 56 години. Възрастните му родители са живи и прекрасно се обгрижват сами, но неговото семейство (съпруга и две деца между 20 и 30 години) изживя двугодишна борба с болестта с всички екстри които може да си представи човек.

А майките, които пишат в подфорума за деца с увреждания, те нямат ли нужда от "изживяване на младостта"?

Истината е, че животът не е цветя и безкрайна веселба. И задължение на родителите (независимо на каква възраст са) е да научат децата си да се борят достойно с трудностите и неудачите, за да могат да бъдат истински щастливи в хубавите моменти, които също присъстват в живота на всеки от нас.

Баща ми почина от рак на белия дроб на 37.Аз бях на 12 сестра ми на 2,майка на 34.Сега аз съм на 38, неговата майка почина скоро,а баща му е още жив.Изводи не са нужни.А че 50 годишните не били за секс е голям смях,често даже са много по-активни и желаещи,и можещи от някой 30 и 40 годишни....
По темата-не съдя никой за решенията засягащи личния му живот,така както не бих желала да съдят мен.

Касита, не мога да споря за променилата се продължителност на живот. Би било абсурдно.
Но не е ли факт, че над една определена възраст се появяват, не рядко, заболявания или състояния, които са нехарактерни за по-младите и биха могли да бъдат пречка в отглеждането на дете? И не говоря въобще за трагедии, като обсъжданите по-напред. Да ни пази Господ, млади и стари, майки и не!
И за да не остана по-назад, ето личен пример за илюстрация .
Едната ми баба започна да забравя, нищо страшно, нищо фатално, дори на моменти чаровно за мен се цупи за глупости, за които уж не знае; не е необичайно за възрастта й. Това, обаче, би могло да изиграе лоша шега на родител с малко детенце. Според мен.
Другата ми баба пък се пази много. Работи, но казва, че сили за домакинска работа няма и не върши такава, освен ако не е крааайно наложително. Жената си е съвсем отлична като здраве, физика, психика, пу-пу. Допускаме, че при нея не е просто нежелание, ами действително натрупана умора; по-възрастна е, по-лесно й се отразява. Ами ако има малко детенце, за което да се грижи? Ще я пита нея някой работи ли й се, или пък готви, чисти, пере, глади, става посред нощите и пр.
Когато става въпрос и за първо дете на тези години, т.е. когато никога не си гледал такова е много лесно да прецениш колко сили имаш.
Преди да се роди синът ни и аз си мислех, че 3 часа на денонощие са ми напълно достатъчни за сън .
Има ли най-малкото един човек над спряганата възраст енергията да се грижи и тича след малко детенце? Имаш деца, знаеш какво е.
Едно прегряване на организма, едно насилване, обичайно, непрестанно, в момент, в който си в по-напреднала възраст те изтощава не само психически, но и физически. Изхабява те буквално. Като по-млади можем да си позволим да допускаме някои грешки с телата си (свръх напрежение, денонощна работа и пр.), но след време това се отразява страхотно.
Органите ни се износват. Изхабяваме се, колкото и млад да е духът ни. Или пък не?
Казвате, всеки сам си преценява силите и възможностите. Е, тогава защо след като жена на 62 години прецени, че може да износи и гледа близнаци не бе приета с овации? Нямала роднини, нямала не знам си какво. Какво толкова при нея потресе народа?
Относно отложената менопауза, ако разглеждаме нея подходящо ли е или не една жена да бъде майка, защо не погледнем по същия начин и на старта на МЦ. Независимо от него шансът за спонтанно забременяване рязко е намалял на такава възраст. По тази естествена, природна логика не е ли нормално момиче да стане майка на 14? Това не мога да приема като аргумент, съжалявам.

И хич не ми е смешно да видя толкова възрастна бременна.

Според мен ако си решил да ставаш родител на 50 по-добре си осинови детенце (5,6,7 годишно). Хем ще направиш добро, хем ще си родител, хем ще имаш и повече време да му се порадваш. Така мисля аз, без да осъждам никого. А болестите според мен тук нямат никаква връзка 

Самият той - нищо. Ако имаш очи да прочетеш ще разбереш.

А ако цял живот си мечтал за дете и изведнъж на 50 те огрява това щастие. 

Признах, че въпреки мнението, което защитавам, историята на жената с близнаци в късна възраст искрено ме усмихна. Но това е почти невероятно! И винаги има изключения.
Шансът за забременяване без медицинска намеса в такава възраст е клонящ по-скоро към 0.
И в този смисъл, какво означава да те огрее щастието? Да попаднеш в клиника по стерилитет или да забременееш спонтанно?

Много хора осъдиха жената, защото не можаха да погледнат през нейните очи. Ако цял живот си дерзал да си имаш детенце, прекарал си хиляди дни и нощи в терзания защо при теб не се получава и защо ти точно да нямаш деца и ако изведнъж ти се предостави възможността да изпиташ майчинството и да дадеш живот, като така осмислиш целия си житейски път, ако се чувстваш достатъчно силна и изпълнена с желание да родиш - тогава какво има да съдим тази 62-годишна жена? Освен това всички знаем каква мотивация за живот е едно детенце - човек закипява от енергия, осмисля всеки дребен детайл от ежедневието си.


Не е същото да родиш и да осиновиш. За мен най-специалният и най-щастливият момент в живота ми е раждането ми. Цялото ми "Аз" се преобърна, когато чух плача на детето си и видях малкото същество...Всичко случило се преди това нямаше значение и всичко тепърва започваше...И досега се чувствам така.

Съвсем не смятам, че трябва масово жените на 50-60 да раждат деца, но понякога има случаи, когато това е оправдано решение и в него няма нищо неморално или грозно. На този свят има много други неща, които би трябвало да бъдат осъждани, но правото да станеш майка за мен не е сред тях.

Рядко  "попадаш" на 50 в клиника по стерилитет. А и тези процедури са забранени след определена възраст.

Както видяхме има вратички и лекари готови да видят на какво са способни.

Да, като онзи в Щатите с осемзнаците. Само че, него го осъдиха, а за нашите не съм чула такова нещо.