Майка на 50?

За техния живот такъв сценарий е невъзможен - никакви неподходящи професии, снахи, зетьове и болести.

Не знам за моето дете.
Аз отговарям само за себе си  ине мисля, че бих се намесила в решението на детето си, дори и да не съм съгласна с него, особено пък по такъв личен въпрос.
Освен това, ако така се случат нещата, аз едва ли ще съм човекът, с когото ще се консултира баш за това, предполага се наличие на някакъв вид мъж. Вече, ако го няма е друга бира.
Но, пак казвам, това е лично решение на всеки човек. Аз също имах проблеми със забременяването, но имах късмет, че си обърнах внимание на време и най-вече че нещата се случиха де, но ми е ясно, че не при всички го има това нещо.
Освен това, темата е дали пожелание, ако можем на толкова години...Е, аз дори и да желая, няма да го направя, а детето ми ще си реши само.
Твърде лично е, за да се съдим, както едните, така и другите, а за децата пък ехеееее къде отидохте и вие.

П.П. Да ви кажа честно, като чета и наистина почвам да с имисля, че за моите отношения с майка ми възрастта нма особено отношение, защото тя и кат обеше по-млада пак си е била такава, само че з бях малка и общо взето съм нямала много избор, освен да ме командори, а и ме беше страх...да не се откаже т мен чрез държавен вестник за някоя дреболия 

И все пак не си представям хора на по 50 - 60 години да гледат пеленачета, собствени имама предвид. Мака, че познавам и аз много жени и мъже, които изобщо не изглеждат на толкова.
А относно сексът...Не знам кой си мисли, че хората на тази възраст не го правят, ама не съм аз  Без да искам разбрах, че и те правят такива неща, пък бяха на п около 56-57 

   Аз по никой начин не бих подминала причините за подигравки... даже отсега си мисля с ужас за училищно време, когато абсолютно неизвестно какво в нашия с баща и статус може да стане причина за подигравки към дъщеря ми... Но как може такова нещо да бъде избегнато и  родителите да са винаги на нивото на детските изисквания за вървежност, просто не се сещам...

Ако намериш решението - свиркай, защото и аз не го знам 

Честно казано подигравките не ме плашат толкова, защото винаги има начини, да обясниш на детето си кое е правилно, кое - не, кое е важно и кое - не.
Страхувам се от моментите, когато подигравките преминават в агресия.
Тогава вече, никакви обяснения не помагат...

Ами те самите подигравки са си психически тормоз и вербална агресия...Въобще не са за подценяване, особено около пубертета...

Въпросът е дали ще позволиш да ти се подиграват. За мен не съществува ситуация без изход- затова там е разковничето. Да се справиш с подигравки винаги има начин, въпросът е дали ще позволиш моментът да ескалира до там- някой да ти се подиграва. Същото ми е мнението и за следната "теза"- те си говорят, аз какво да направя. Всичко си има и обратна страна, подигравките обикновено са най-слабата атака, която може винаги да бъде потушена още в зародиш.

Как, по-точно, може да бъде потушена? Всеки, който се откроява по някакъв начин от масата, е обречен на подигравки. И то не само в детска среда.

Въпрос на приоритети.
Рано или късно едно дете осъзнава какво му носи удоволствие и набляга на него.
Глупаво и безволево е поощряването в еднаквост, в това, непременно да се харесаш на останалите, само и само да не ти се подиграват за евтината играчка, за розовите панталонки или ниските обувки.
В зряла възраст подигравките са по-скоро смешна и показваща ниска култура работа, за онзи, който се подиграва.
Да си по-различен, с различни интереси, да си себе си, не е порок или повод за подигравка. А един порастнал човек, винаги търси себеподобни за обкръжението си.
И това не става от днес за утре, а постепенно, от най-ранни години.
Веднъж изградени едни навици, приоритети, поведение, начин на мислене, после доста по-трудно търпят промени.
 

Подиграват се в очите само на по-слабите и на тези, които са зависими от това.
Самочувствието се възпитава и гради още от най-ранна детска възраст в зависимост от характера.

Признавам че не съм чела цялата тема , но ....имам един въпрос : Кои сте вие , че да решавате кога една жена може да стане майка ? И на каква възраст ? Смятате се за Господ или за хора , на които нищо човешко не им е чуждо ? Ако една жена стане майка на 50 год , според мен това е божия съдба / без значение дали е биологична или осиновителка / . Стига сте се проявявали като божии съдници , защото там където съдите считайки се за най - праведни ......, това може да ви изиграе лоша шега . Когато човек се зарича , че няма да направи еди какво си / или няма да му се случи еди какво си / щото видиш ли си имал принципи и възпитание / , точно там съдбата и живота ,може да си направят гавра / или да ви подложат на изпитание , каквото не сте очаквали . Всеки един човек , може сам да определя живота си в зависимост от изпитанията на които е бил подложен . И дори  да решите да ме нападнете в момента с вашите "нравоучения " , не ми пука , защото мога да отстоявам позицията си . А и честно казано не смятам че ССФ са най-искрените и праведни жени в света . Лесно е да се криеш зад маската на анонимността .....
Когато яйцето не е опряло до вашият з....к л е много лесно да раздаваш присъди , и да предричаш съдби човешки . Остана само да ви раздадат по едно кристално кълбо на бъдещето ...........и ще станете типични " Ивелина Христова " или подобия на тази личност ....

Спокоооооойно. Форумът все още не е нито съдебна инстанция, нито законодателен орган. Не съдим, споделяме мнения.

  Съжалявам , но в последно време съм се убедила че това е този форум е по -скоро  " съдебна инстанция " , отколкото място за " споделяне " 

Поне решенията на " съдебната инстанция" са бутафорни. Иначе след всяко наше заседание, трябваше да викаме товарен влак да извозва труповете, паднали за деня.

Не, не ми се струва нормално да бременееш на 50. Нито на 15.
Не бих искала един ден детето ми да се чуди чии памперси да смени по-напред - моите или на собственото си дете. Би било отвратително да знам, че съм го предизвикала съзнателно.
Много добре ми е известно, че може да се случи във всяка възраст - загубих майка си твърде рано и знам какво говоря. Не се живее лесно без майка в един такъв период от живота - около 20-30-35 години, когато най-много имаш нужда от подкрепата й, най-вече емоционална и морална.
Но едно е - случва се, друго е - природен закон. А ако родя на 50, естествено, че няма да мога да съм до детето си и да го подкрепя. Ще бъда - най-много като немощна старица нуждаеща се от проветряване и чисти памперси . Егоистично и извратено е.
Не мисля и че детето с нещо ми е длъжно да ме гледа и обгрижва на стари години. Мисля, че това което аз съм правила за нея, тя трябва да прави един ден за децата си. Не за мен. Това да не е пинг понг, а и до кога?