аМА, ТО ТВОЕТО МОЖЕ ДА НЕ ТЕ ГЛЕДА, ТА КАКВО ОСТАВА ОСИНОВЕНО...В ТОЯ РЕД НА МИСЛИ 
Виж целия пост
Майка на 50?
- Публикувана: 29 септ. 2011, 16:26 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2011, 17:26 ч.
# 511
7 окт. 2011, 14:55 ч.
Е, то е толкова проклето, че посмъртно няма да ме гледа. 
Само да се ожени по-бързо и да се обажда за Коледа, че планове имам за третата възраст. 
Виж целия пост
Само да се ожени по-бързо и да се обажда за Коледа, че планове имам за третата възраст.
# 512
7 окт. 2011, 15:01 ч.
Стига де Аниезе, 
.
Аз в началото на темата споделих историята на моя позната, станала на късни години майка.
При нея беше обяснимо - края на 80-те, началото на 90-те.
В Тази тема май се набляга на Избора да имаш дете на 50.
За мен лично би било късно, а и честно казано ненужно, но за някой, това може да е най-съкровеното желание.
Аз съм дете на късен брак и в момента страдам от т. нар. последици - болна майка, починал баща, никакви близки и пр. Съзнавам обаче, че същата съдба можеше да ме споходи и ако родителите ми бяха млади, дори ми се струва, че по-тежко бих го приела.
За себе си знам, че ще подходя рационално - вече и го правя - добра застраховка и спестявания за хоспис.
Другото, което правя е да възпитавам самостоятелност в синът си и да не го карам да се ангажира с нас.
Виж целия пост
. Аз в началото на темата споделих историята на моя позната, станала на късни години майка.
При нея беше обяснимо - края на 80-те, началото на 90-те.
В Тази тема май се набляга на Избора да имаш дете на 50.
За мен лично би било късно, а и честно казано ненужно, но за някой, това може да е най-съкровеното желание.
Аз съм дете на късен брак и в момента страдам от т. нар. последици - болна майка, починал баща, никакви близки и пр. Съзнавам обаче, че същата съдба можеше да ме споходи и ако родителите ми бяха млади, дори ми се струва, че по-тежко бих го приела.
За себе си знам, че ще подходя рационално - вече и го правя - добра застраховка и спестявания за хоспис.
Другото, което правя е да възпитавам самостоятелност в синът си и да не го карам да се ангажира с нас.
# 513
7 окт. 2011, 15:03 ч.
Не те разбрах, за което се извинявам - ти си имаш дете, а аз реших, че се бъзикаш на тази тема, за което извинявай
Да ти е живо и здраво!
Виж целия пост
Е, то е толкова проклето, че посмъртно няма да ме гледа. Само да се ожени по-бързо и да се обажда за Коледа, че планове имам за третата възраст.
Само да се ожени по-бързо и да се обажда за Коледа, че планове имам за третата възраст. Не те разбрах, за което се извинявам - ти си имаш дете, а аз реших, че се бъзикаш на тази тема, за което извинявай
Да ти е живо и здраво!
# 514
7 окт. 2011, 15:13 ч.
Благодаря 
Аз не съм от обидчивите, нали знаеш. . Хората обикновено мислят, че се шегувам понеже си казвам всичко, и това, което трябва и това, което не трябва. Ами проклетичко е детенцето, все по някое набито момченце има в класа ( моето е момиче ), но аз не го взимам толкова навътре. Първо се ядосвах, пък после си викам- я моля ти се- момче като биче, седнало да ми плаче, че моето дето тежи, колкото едно коте го набило. Ми то мъжете трябва от ранна възраст са ги поступват жените, профилактично така...
Виж целия пост
Аз не съм от обидчивите, нали знаеш. . Хората обикновено мислят, че се шегувам понеже си казвам всичко, и това, което трябва и това, което не трябва. Ами проклетичко е детенцето, все по някое набито момченце има в класа ( моето е момиче ), но аз не го взимам толкова навътре. Първо се ядосвах, пък после си викам- я моля ти се- момче като биче, седнало да ми плаче, че моето дето тежи, колкото едно коте го набило. Ми то мъжете трябва от ранна възраст са ги поступват жените, профилактично така...
# 515
7 окт. 2011, 15:16 ч.
Изместваме темата, но да те питам - ти си решила наистина ли - заради изброените доводи в предния пост - да си осиновиш? Не съм срещала досега подобни доводи и ми стана интересно. Ако е прекалено лично - не ми отговаряй 
Виж целия пост
# 516
7 окт. 2011, 15:21 ч.
Мойте наблюдения са, че в тази възраст, около периода на настъпване на критическата възраст , като че ли организмът на жената се мобилизира като за последно. Учудващо е, че точно преди критическите години много жени изглеждат доста добре.
Какво изказване направих.
В тази възраст нередовния цикъл зачестява и много често може да се обърка със състояние на стрес.
Понеже съм към тези години и определено изненадите и проблемите никак не са малко.
При нас е задължително цитонамазка на тази възраст- 1 път годишно.
Възрастта след 45 е доста проблематична.
Виж целия пост
Аз съм една от тези, които твърдят, че НА 50 не може да забременееш спонтанно. Ако под " спонтанно " се разбира по невнимание, шансът за мен клони към нулата. Евентуално, след съпътстваща помощ от специалист, както и с многократни опити, точно " когато трябва, може би, но е така, от едно невнимание на 50... 
Ако под " спонтанно " се разбира по невнимание, шансът за мен клони към нулата. Евентуално, след съпътстваща помощ от специалист, както и с многократни опити, точно " когато трябва, може би, но е така, от едно невнимание на 50... Какво изказване направих.
В тази възраст нередовния цикъл зачестява и много често може да се обърка със състояние на стрес.
Понеже съм към тези години и определено изненадите и проблемите никак не са малко.
При нас е задължително цитонамазка на тази възраст- 1 път годишно.
Възрастта след 45 е доста проблематична.
# 517
7 окт. 2011, 15:33 ч.
Не точно, по-скоро така се случи, защото детето остана без родители. Тя принципно ми е роднина, племенница. Иначе общо-взето, да, дори и да не беше тя, може би на някакъв етап щях да осиновя дете. Обикновено жените твърдят, че чувството да си бременна, а след това да преживееш раждането на собственото си дете е велико преживяване, сигурно е така, но на мен винаги ми е идвало " да прескоча" този момент. Пък и осиновяването ми се вижда не по- маловажен акт от раждането. Както се казва, всеки може да роди дете(говоря принципно, не за случаите, в които " не става"), но не всеки може да намери силите и да отвори сърцето си за едно чуждо дете. Затова и никога не съм разбирала докрай, мои познати, които са минали буквално през ада, за да имат дете. Безкрайни опити ин витро, и накрая нищо, освен почти напълно съсипана психика. След изчерпване на възможностите, една такава странна категоричност " не, никога няма да взема чуждо дете!". И след всичко как се измъчвали, как страдали като видели дете. Ми да страдат, има хиляди деца, без бъдеще, без дом, ама пусти предразсъдъци...Иначе да, не изключвам взможността да родя, по-нататък, но не твърдя и че ще се реша.
Виж целия пост
# 518
7 окт. 2011, 15:40 ч.
Аха 
Пък аз, като те чета - съм повече от сигурна - че ако забременееш - никак няма да се замислиш
Виж целия пост
Пък аз, като те чета - съм повече от сигурна - че ако забременееш - никак няма да се замислиш
# 519
7 окт. 2011, 15:45 ч.
Аниезе, ти все едно че изрече моите мисли, но аз имам и допълнителни.
Аз съм осиновено дете, което винаги се е чувствало добре и винаги съм смятала, че ще осиновя.
Прочетах доста теми за осиновяването и сега съм разколебана - когато са ме осиновили, като че ли не са мислили много за произход, първични рани и пр.
Аз сега се замислям дали бих имала силата да мина с детето си през това.
Виж целия пост
Аз съм осиновено дете, което винаги се е чувствало добре и винаги съм смятала, че ще осиновя.
Прочетах доста теми за осиновяването и сега съм разколебана - когато са ме осиновили, като че ли не са мислили много за произход, първични рани и пр.
Аз сега се замислям дали бих имала силата да мина с детето си през това.
# 520
7 окт. 2011, 15:46 ч.
Аз пък винаги съм се страхувала, че детето няма да ме обича когато научи, че не съм му майка.
Отговорността е много голяма при осиновено дете.
Виж целия пост
Пък и осиновяването ми се вижда не по- маловажен акт от раждането. Както се казва, всеки може да роди дете(говоря принципно, не за случаите, в които " не става"), но не всеки може да намери силите и да отвори сърцето си за едно чуждо дете.
Отговорността е много голяма при осиновено дете.
# 521
7 окт. 2011, 15:53 ч.
Извинявай, но би ли разяснила какво точно имаш предвид, защото не можах да те разбера.
Виж целия пост
Аниезе, ти все едно че изрече моите мисли, но аз имам и допълнителни.
Аз съм осиновено дете, което винаги се е чувствало добре и винаги съм смятала, че ще осиновя.
Прочетах доста теми за осиновяването и сега съм разколебана - когато са ме осиновили, като че ли не са мислили много за произход, първични рани и пр.
Аз сега се замислям дали бих имала силата да мина с детето си през това.
Аз съм осиновено дете, което винаги се е чувствало добре и винаги съм смятала, че ще осиновя.
Прочетах доста теми за осиновяването и сега съм разколебана - когато са ме осиновили, като че ли не са мислили много за произход, първични рани и пр.
Аз сега се замислям дали бих имала силата да мина с детето си през това.
Извинявай, но би ли разяснила какво точно имаш предвид, защото не можах да те разбера.
# 522
7 окт. 2011, 15:59 ч.
Снежа, децата са способни да обичат и според мен драмата с осиновяването се получава, когато родители и деца не се приемат. Това се случва твърде често и при биологични такива, но когато има осиновяване, проблемът се обеснява с него.
Аз обичам ужасно много родителите си, но има неща в тях, които не ми харесват. Избрала съм да ги приемам, такива, каквито са и нямам илюзии, че биологичните ми родители биха били по-добри.
Осъзнавам обаче и факта, че когато аз съм била осиновена това се е криело.
Аз самата разбрах на 28 години - не че не съм подозирала, чувала недомлъвки и пр., но днешните осиновители се сблъскват с "казването на истината" доста рано и предполагам, че за тях е много трудно.
В случая на Аниезе е "принудитерно" осиновяване, така че може би на нея ще и е по-лесно да обясни, а и да приеме идеята да стане осиновител.
Уф, говоря глупости, но темата е силно емоционална за мен.
Аниезе, извинявай.
И аз не се разбрах
. Имах предвид, че разбирам мотивите ти, но те са различни от мотивите на повечето хора, които се насочват към осиновяване.
Виж целия пост
Аз обичам ужасно много родителите си, но има неща в тях, които не ми харесват. Избрала съм да ги приемам, такива, каквито са и нямам илюзии, че биологичните ми родители биха били по-добри.
Осъзнавам обаче и факта, че когато аз съм била осиновена това се е криело.
Аз самата разбрах на 28 години - не че не съм подозирала, чувала недомлъвки и пр., но днешните осиновители се сблъскват с "казването на истината" доста рано и предполагам, че за тях е много трудно.
В случая на Аниезе е "принудитерно" осиновяване, така че може би на нея ще и е по-лесно да обясни, а и да приеме идеята да стане осиновител.
Уф, говоря глупости, но темата е силно емоционална за мен.
Аниезе, извинявай.
И аз не се разбрах
. Имах предвид, че разбирам мотивите ти, но те са различни от мотивите на повечето хора, които се насочват към осиновяване.
# 523
7 окт. 2011, 16:03 ч.
aniese, твърдението, че "чувството да си бременна, а след това да преживееш раждането на собственото си дете е велико преживяване" е силно преувеличено, от мен да знаеш Мился точно като теб, въпреки че на мен ми се случи именно да родя. Имах бременност "като по учебник", да не речеш, че понеже е била тежка, та съм се уплашила. Но въпреки това вече близо 10 години по-късно не мога да си спомня с носталгия за този период от живота си. Ако се реша за 2-ро, както казваш, ще гледам да "прескоча"
Виж целия пост
Мился точно като теб, въпреки че на мен ми се случи именно да родя. Имах бременност "като по учебник", да не речеш, че понеже е била тежка, та съм се уплашила. Но въпреки това вече близо 10 години по-късно не мога да си спомня с носталгия за този период от живота си. Ако се реша за 2-ро, както казваш, ще гледам да "прескоча"
# 524
7 окт. 2011, 16:05 ч.
Мен пък ми липсва онова чувство - да се чувствам много важна, щото имам корем и всички да ме гледат с усмивка, да са внимателни и да ми правят път 
Виж целия пост
Препоръчани теми