Майка на 50?

  • 43 601
  • 692
# 525
Снежа, децата са способни да обичат и според мен драмата с осиновяването се получава, когато родители и деца не се приемат.
Не, не се изразих правилно. Мисля, че като научи, че не съм му биологична майка всяка забележка или несъотвествие в мненията ни ще възприема на тази основа "ето тя не ми е майка и затова".
Не зная, но мисля, че не всички хора са подходящи да осиновят дете.
Мисля си, колко ли неуместни компромиси бих направила, дори да виждам, че не са за добро.
Виж целия пост
# 526
Да, децата имат таланта да използват фата, че с осиновени когато им изнася. С тези, които имат втори баща(майка) е същото, с тези, които имат брат или сестра е пак така. " Ти ми се караш понеже съм осиновен...понеже си ми втори баща...понеже обичате сестра ми повече от мен"...А ако няма никаква причина ще каже просто " ти не ме обичаш". Аз понеже съм малко " перде", и не ми минава особено. Днес например вкъщи се води следния диалог " Оправи си леглото". Няма". " Оправи го, ти казвам"..." Аааа, нали си ми майка ме караш да си оправям леглото". След това последваха подобни аргументи по повод прибирането на дрехите, неизядената закуска. Все това се крещеше " защото съм осиновена, защото съм осиновена"... Та свърши се с панаира, съответно аз оправих всичко и най-после с настаних пред телевизора с кафето и...шоколад в ръка. " Тази, на която не съм й майка, веднага пристигна до мен и посяга към шоколада. Викам " а, не няма да стане, ти си осиновена, откъде на къде ще ми ядеш шоколада". Е, тя си млъкна де. Laughing
Виж целия пост
# 527
Бременоста не е чак такъв проблем, зависи от собственото ти свето усещане. Щото както се възприемаш ти, така те възприемат и хората.
Забелязвам, че повечето хора от средата в която се движа имат дете/ща след 40 годишна възраст. И никой не прави драми от това. А и личното ми мнение е че един човек на зряла възраст е много по-подготвен за родителството ( и в емоционален и финансов план) отколкото един на 20 например
Виж целия пост
# 528
Много добре те разбирам, макар че сега когато оценявам отношението на родителите си, виждам, че всичко, което са правили е било от обич.
Ако бях разбрала, че съм осиновена по неподходящ начин и в трудна възраст, може би щеше да е различно.
Вече смятам, че съм натрупала житейски опит и през него съм срещала какво ли не. Има ужасни биологични родители, има и ужасни осиновители.
Децата също могат да са неприятни - било то биологични или осиновени.
Според мен има хора, които или се справят или не, независимо какво им поднася живота.
Аз предпочитам да съм позитивно настроена и д априемам случващото се около мен с разбиране - не винаги ми се получава.
Мъжът ми обаче е в другата крайност - обожава синът ни и не би приел друго дете, пък било то и биологично.
Виж целия пост
# 529
aniese, твърдението, че "чувството да си бременна, а след това да преживееш раждането на собственото си дете е велико преживяване" е силно преувеличено, от мен да знаеш Wink Мился точно като теб, въпреки че на мен ми се случи именно да родя. Имах бременност "като по учебник", да не речеш, че понеже е била тежка, та съм се уплашила. Но въпреки това вече близо 10 години по-късно не мога да си спомня с носталгия за този период от живота си. Ако се реша за 2-ро, както казваш, ще гледам да "прескоча" Wink

   В една от любимите ми science fictiоn поредици  децата се раждат като девет месеца оплодената яйцеклетка се развива в нещо като апарат - изкуствена утроба, родителите ходят да си го гледат и накрая  отиват и си го вземат. Това е просто детайл в сюжета, да не помислите, че затова ми е любима. Та и аз имах чудесна бременност, ама все пак... ако имаше такава възможност хич нямаше да се пъна - направо прибягвам към въпросния "утробен репликатор" Laughing
Виж целия пост
# 530
Бременоста не е чак такъв проблем, зависи от собственото ти свето усещане. Щото както се възприемаш ти, така те възприемат и хората.
Забелязвам, че повечето хора от средата в която се движа имат дете/ща след 40 годишна възраст. И никой не прави драми от това. А и личното ми мнение е че един човек на зряла възраст е много по-подготвен за родителството ( и в емоционален и финансов план) отколкото един на 20 например

Хайде да вземем средата около 30 за най-най  Laughing
Виж целия пост
# 531
Хората са различни и характерът им не се влияе от това дали са осиновители, осиновени, биологични деца или родители. Аз познавам едно дете, което е биологична дъщеря на моя позната, но  искрено й съчувствам за него. Те целият род са толкова добри, свестни, кротки, възпитани хора, а то...е извън всякакви норми на поведение. В момента е на осем( момиче), от година на година все се надявам, че ще се промени, но не, все по-лошо става. Бе просто противно дете. Откакто е проговорило и проходило, все да ритне, да блъсне някого, да го обиди, да го нарани. Не прави никакви разлика между дете и възрастен, държи се нагло и невъзпитано с всеки. Родителите опитваха с какво ли не, и с добро и с лошо. Да, и до шамари се е стигало, защото не се издържа, а то крещи насреща " Бийте ме, бийте ме, колко ми е хубаво, ах, толкова е хубаво". С добра дума-абсурд, подиграва се и апострофира. Ако се премине към метод, лишаване от нещо любимо за наказание, настава ад- истерии, тръшкане по пода, трошене на съдове. Принудиха се да махнат котката, понеже няколко пъти се опита да я удуши съвсем съзнателно. Искала да види дали ще умре. Водиха я на психолози, не можете да си представите каква картинка било. Влизала " Добър ден...извинете...благодаря". Усмихва се, говори тихичко. И психолозите " Ама какво искате от това добро дете?" Shocked
Виж целия пост
# 532
viliko, май не си разбрала, всеки сам си определя границата и никой не е в правото си да диктува живота на другите.
Личното ми мнение е че на 30 една жена тъкмо е набрала сила в кариерата си. Една евентуална бременост стопира този процес ( в днешния забързан свят дори и 9 месеца извън сферата в която си работил означават загуба на позиции и доста крачки назад).
Виж целия пост
# 533
Е, как ще съм разбрала аз!
Пък ти дали си разбрала, че всеки пише от първо лице, единствено число - тоест от свое име?
Мен ми дреме ти на колко ще родиш... Laughing
Но за работата - си напълно права! Аз затова съм доволна, че сега на 30 тепърва няма да сменям насрани памперси!
Виж целия пост
# 534
Хайде да вземем средата около 30 за най-най  Laughing

Пък ти дали си разбрала, че всеки пише от първо лице, единствено число - тоест от свое име?
Айде тогава направи разлика между единствено и множествено число на глагола вземам  newsm78

Между другото не ме интересува какво ти дреме или не, казах всеки си взема сам решенията. Ти ако чакаш детето ти да те гледа ( пардон, всички роднини) аз не чакам на това, но както казах всеки си решава сам

Виж целия пост
# 535
Хайде да вземем средата около 30 за най-най  Laughing

Пък ти дали си разбрала, че всеки пише от първо лице, единствено число - тоест от свое име?
Айде тогава направи разлика между единствено и множествено число на глагола вземам  newsm78

Между другото не ме интересува какво ти дреме или не, казах всеки си взема сам решенията. Ти ако чакаш детето ти да те гледа ( пардон, всички роднини) аз не чакам на това, но както казах всеки си решава сам



Не знам, с очила ли си - но все пак има едно усмихнато човече в края на изречението ми - с което исках да покажа - че пиша шеговито...

И да, аз очаквам да имам здраво и сплотено семейство, всеки от нас да разчита на близките си, да има подкрепа, а не да се бъхти сам в тоя живот, който е достатъчно тежък! Ако това ти се струва смешно - ОК, за мен е много важно!  Peace
Виж целия пост
# 536
Да разчиташ на близките си за мен не означава да очакваш те да те гледат. Никъде не съм казала, че е смешно , моля не ми слагаи "твой думи в устата".

Старините всеки сам си ги подсигурява, ако успееш да ги подсигуриш - ОК, ако не разчиташ на някого. Но това с подсигуряването и разчитането няма връзка с възраста на която се ражда, а до колко си способен.
Виж целия пост
# 537

Аз съм дете на късен брак и в момента страдам от т. нар. последици - болна майка, починал баща, никакви близки и пр. Съзнавам обаче, че същата съдба можеше да ме споходи и ако родителите ми бяха млади, дори ми се струва, че по-тежко бих го приела.



Доста хора обясниха 'против' аргумента си с дискомфорта  на поколението, което за мен е емоционален и незрял аргумент, защото въпросът не е как да осигурим на детето си макс. комфортна среда за живот,  лишена от страдание и пълна със сладолед и въртележки, а да му помогнем да стане личност.
Обикновено точно децата  разбират света, като дължащ им нещо -  после става ясно, че дядо Коледа не съществува и shit happens. От възрастните хора се очаква да разбират живота в неговата сложност, иначе за какво са възрастни ( че и родители)

Виж целия пост
# 538
Да разчиташ на близките си за мен не означава да очакваш те да те гледат. Никъде не съм казала, че е смешно , моля не ми слагаи "твой думи в устата".

Старините всеки сам си ги подсигурява, ако успееш да ги подсигуриш - ОК, ако не разчиташ на някого. Но това с подсигуряването и разчитането няма връзка с възраста на която се ражда, а до колко си способен.
Е, използва "пардон" та ми прозвуча подигравателно  Laughing
Та ти какво разбираш под подсигуряване? Да спестиш пари на N на брой години - да си имаш гледачка или дом? Пожелавам ти успех, разбира се! Аз в момента гледам да подсигуря сина си, нямам още тая грижа за старините си. В такива условия живея просто. И честно казано - не само парите имат значение за мен, аз назад казах - искам така да възпитам сина си - че да ми обърне внимание, а не да ме изпъди с думите - не съм ти длъжен. Та така.
Виж целия пост
# 539
viliko , в темата " майка под 18" писа, че един вид родителите ти са ти длъжни да ти гледат детето  а тука пишеш, че после  дано и той да те гледа ......  Всички ли  ще са ти длъжни Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия