Майка на 50?

И аз мисля,  че не е редно една жена да роди  на 50 г...  Разбира се, че има право, но не е там въпроса..не е честно заради самото детенце.  Можеш да правиш в живота си много глупости, когато са си само за твоя сметка, но когато се касае за нов живот , не само че е егоистично, а направо е.... не намирам подходящата дума, за да не прозвичи грозно. Ако толкова иска някоя дама -  да си вземе коте, куче, рибки, хамстер... Нали , като го родиш това детенце, ти се иска да го отгледаш, да го изучиш, да си с него  в най -хубавите му моменти в живота.. да видиш внучета и да им се порадваш.. да му помагаш с каквото можеш и когато има нужда да си до него? А на 50, какво от всичко това ще можеш да направиш? Само да си  мислиш, че си младо майче? Изобщо не мисля, че е редно... Колкото и да те обича това детенце, след 50 ти какво всъщност ще му предложиш? - Направо не ми се мисли... Аз родих малката на 32, и винаги съм си мислела, че е малко късничко...Сега като понапреднаха годинките ми../47/, си мисля, че до 35 най много  е Ок... Знам, че на 35 една жена не е престаряла, в никакъв случай...и въпреки всичко....аз съм за възраст 24-35  като толеранс от време.

Много малък толеранс си дала. Моят е 20-45. За жените поне. За мъжете можем да бъдем малко по-толерантни.

Титина, явно е до късмет. И до адекватност на човека, разчитащ на грижите.
Преди години се случи, историята за която намекнах и по-назад.
Майчето на наш много близък получи нещо... нещо на главата, не инсулт; претърпя мозъчна операция, беше добре. Ден преди да я изпишат, обаче, получи два последователни инсулта, които бяха забелязани късно от медицинските специалисти и по спомени не правилно диагностицирани на момента. Както и да е, за семейството стана тежко. Майчето - много зле, всъщност... Не можеше да се обслужва за елементарни неща, не можеше да говори, не познаваше никой от семейството, не можеше да се храни; някакви тръбички я опасваха и поради доста отслабналата й фигура до 30 и малко килограма се виждаха добре.
От болницата казаха, че нямат повече място там и да си ходят. Семейството взе решение да настанят жената в хоспис, въпросния. Това беше начинът, по който отделните членове на семейството да продължат да работят/учат и в същото време да са сигурни, че любимата им жена е в добри ръце през цялото време. Посещаваха я, разбира се, всеки ден. Лекарите, които я виждаха казваха, че няма дълго да продължи това. Прогнози за всеки момент.
В един от дните, в края на първия месец-началото на втория (и двата платени, както и още един-два напред) таткото решил да направи масаж на краката на жена си. И какво се оказало? Ами те не я били къпали откакто е постъпила. Бяха страхотни скандали. Семейството реши да прибере жената у дома и заедно взеха решение каквото и да е, да се справят. Лекарите, с които говориха тогава луднаха. Щели да я уморят, не били квалифицирани. Не знам какво още.
Ами доста добре се справиха изглежда.
Жената в момента е жива. Обслужва се сама. Познава дори нас, помни ни . Излиза сама на разходки, след като си сложи червило...
Как да го кажа?... Обичта лекува.
Повечето истории от моя живот сочат натам. Там се корени и посоката на разсъжденията ми.

А относно хосписите, откъдето тръгнах. За един-едно, за друг-друго. Според зависи. Което само по себе си дава достатъчно информация за качеството на услугите.

10ц'с, много смела мечта. От сърце ти желая да се сбъдне!

С напредването на възрастта рисковете стават все по-големи и за детето и за жената. Но в днешно време след като държавата не ти осигурява никаква стабилност и сигурност докато си бременна или с малко дете всички предпочитаме първо да се докажем в професионален план и да получим стабилна работа и доходи преди да имаме дете. Разбира се на 50 вече е много, но преди и на 45 беше спорно, сега се приема. 

Down Under, много ми стана мъчно, най-вече защото те разбирам идеално как се чувстваш. Изживях го на 2 пъти - и с майка ми и с дядо ми /той и баба ме отгледаха, много бях свързана с тях/. Нямах физическата възможност да се погрижа лично за тях. Не знам каква ти е работата, но съвсем приятелски бих те посъветвала ако има някаква дори минимална възможност - да си вземеш всичките почивни дни и да отидеш при майка си....поне накрая. Сега се изяждаш от самообвинения, но после може и да се поболееш, когато си отиде сама. Естествено, може би нямаш никаква възможност, щом казваш. Но помисли все пак. После е много тежко чувството за вина, за теб.

Здравословни и семейни проблеми. Подробности не мисля да описвам, не знам и за какво са ти точно!?!

Иначе пишеш такива измислици - които грам не се отнасят за Бг. За чужбина - доста назад се съгласихме, че е съвсем друго. НО ако живееше тук - и имаше поглед върху старческите домове - надали щеше за концерти да ни разправяш!
Всеки живее в определен асреда и условия, които много предопределят мирогледа му.
Така че престани да сравняваш и да обясняваш за старческите домове, които в момента са тотална мизерия, а частните - безобразно скъпи!

Naddya е мног оправа в едно - никаква сигурност! В това число - как може всеки млад човек да седокаже и подсигури - ами никак! То ако беше така лесно нямаше да се в това положение, със средна заплата в София 600лв!

Зад лъскавата обвивка на западните (поне тукашни) старчески домове се крият доста гаднички неща. Повярвайте, всяка седмица чета по нещо в пресата. А преди години имах възможността да общувам редовно с възрастни холандки от които научих много неща.

Ако си мислите,че на тукашните възрастни им е супер да идат в такъв дом - лъжете се.
Просто се налага. Така са възпитани, децата им нямат време за тях, поколения да живеят в един дом "не е прието". Самотни са, тъжни са...

А в домовете - всичко под час. Под час ядеш, сменят ти памперс, до тоалетна...
Обслужващ персонал - нископлатен, слабозаинтересован и често груб.

Down Under,  Най-големият ми кошмар като емигрант.

Докато се разберем, трябва ли не трябва ли да се ражда на 50, ще станем на 60 и работата ще стане още по сложна...

viliko,  Не не искам подробности, въпроса клонеше към риторичен. Но как ли хора извън определените граница са се справили.  И защо ли при млади родители има здравословни и семейни проблеми, нали те са запазени за тези над 50 години?
И дали ще сравнявам или не, правя го на база на опита си от България. За домовете в чужбина, посетила съм 2-3 като гост, та впечатленията ми са от там. Ти не си в състояние да ми кажеш да престана. Това, че са скъпи- да така е, но хубавите неща си имат цена. Иначе си е мизерия и чакаш да те гледат децата ти, а според теб и всички роднини- простичко е. И това не е да държиш на семейството си - това си е егоизъм от несправил се с живота човек.

Върна на тъпотията е да чакаш детето ти да се грижи за теб. С кое право след като си дал живот си готов да му отнемеш години ( не си виждала какво става, но аз съм виждала и това)

А щом не Ви харесва средната заплата, ами направете нещо. Аман от мрънкащи непрекъснато хора.

  Ама наистина или пишеш глупости нарочно, или грам не си прочела/разбрала предните ми постове.
Всъщност ми е все тая.
По твоята логика трябваше да оставим баба ми и дядо ми по домове и да плащаме по 2000лв на месец - но понеже те нямаха спестени такива пари - може би трябваше да ги оставим да си умрат, за да не губим няколко години...

По моята логика всеки сам си е отговорен за решенията. Ако някой реши да не си подсигури старините и да чака децата му/ внуците да го гледат си е негов проблем. Остава само да се моли тези които ще го гледат да са добре ( и в здравно отношение и във финансово).

Ако ти си решила, че ще гледаш болни хора и така ще ощетиш семейството си, респективно детето си- ок, твое си решение. Но айде не вменявай твойте решения за общовалидни - просто не са.

Разбира се, че съм решила!!! Въобще как можеш да го наричаш ощетяване? Говорим за моя избор, за който аз съм решила, че е правилен, оценките ти не са ми нужни, наистина прекаляваш! Защото и двамата бяха по над 3 години на легло и това значи да са имали настрана само на таксите поне 80000лв!

Дано, ако ми се наложи да се погрижа за родителите си, децата ми не ме обвинят в ощетяване.  За какво губене на години става въпрос тук? Това са най-близките ни....

Стига бе,  Titina , преигра вече .. Какво означава "справил се" и "несправил се" с живота? Дали имаш натрупани пари за старчески дом  ли? Защото според моите морални норми /може и да са много грешни/, бих се чувствала ужасно "несправила се" с възпитанието и моралните ценности изградени у децата ми, ако решат, че не е нужно да си губят времето с мен, баща си или баба си и дядо си. И не - не значи, че очаквам да ни гледат, ако не дай Боже легнем болни. Просто не всичко е само пари.
Искам да съм здрава и права, докато децата ми се нуждаят от мен. Не само като обгрижване, а и като подкрепа. И затова смятам, че късното майчинство е известна проява на егоизъм. А не толкова кой кого ще гледа.

Нормално е всеки един с напредването на годините да си помисли, какво би се случило при най-лошия вариант.
Начинът на живот беше друг преди години. Ако мога да се движа и да се обслужвам сама, разбира се, че ще кретам някак си, но в противен случай не искам да превръщам детето  си в болногледач.
Навремето при тежко заболяване, можеше да издъхнеш в болницата, но сега и това няма. И какво, ще ме изпишат безнадежно и лекарства, грижи... Хората са си казали "дали си болен лежал или болен гледал".