Майка на 50?

1/ Не се ли уморихте, бе, хора?
и
2/ Не усещате ли колко грозна взе да става тая тема???

А как наричаш времето, което е трябвало да отделиш на семейството си и детето си , а е отишло за други неща. Едно е да отидеш някъде на гости, за час -два, друго е нон-стоп да си на разположение.

Не ти давам оценки, не съм и в правото си.  
Виждаш ли разликата, ти не искаш да ти дават оценки, а ти с лека ръка ги сипеш.

Грозна е всяка тема, в която една жена казва до каква възраст друга жена трябва да ражда.

Знаеш ли, наричам го - любов и семейство!
Повече нямам какво да кажа!
Дано си щастлива в своя дом на старини, далеч от всички близки и с храната под час! 

Пак не си разбрала, домът (както ти го наричаш) не означава хранене под час и да си далеч от близките си.  Това е да живееш например в съседния квартал в апартамент/ къща и да не си 24 часа на главата на детето си. То си има свой живот и дете или не, се предполага, че си има и свое семейство. И да това също е любов, а не егоизъм да искаш да ти е обслужващ персонал.

  въобще не ме разбра, отново...

 Аз си мисля , че понеже съм притеснителен човек ,че ще ми е по-притеснено да ме обслужва някой близък на мен  човек , отколкото някой , който не ми е никакъв , нищо , че ще го прави без любов към мен .

И аз така мисля !
Не искам да товаря детето си .

Oхххх, много добре си седим тук и си мислим... Само дето се опасявам, че ако дойде моментът да ни сменят памперси и да ни кусат супата в устата, хич няма да ни пука кой го прави - децата ни или комшиите...или Брат Пит .  Просто ще сме в друга реалност. Другите да му мислят.

И аз не мога да го разбера това

+ това съм съгласна с това, което каза за домовете.

Когато става въпрос за мой близък, наистина съм в друга реалност, но не и когато става въпрос за мен.
Просто съм друг тип човек. Присъствието на мой близък ще ме притеснява и изнервя допълнително. Не искам и когото умирам да има друг. Човек идва и си отива сам на този свят. Поне на това имам право.

Баба и дядо бях болни и двамата,  и двамата на легло. Родителите ми се грижеха за тях. Минаха през ада, защото дядо беше и със склероза. Едни дълги 6 години, много болка и от двете страни. Имаше моменти, в  които беше на себе си. Толкова болка имаше в очите му, молеше родителите ми да му простят за това през което минават с това заболяване. Тези очи и думи няма да ги забравя никога
Всеки човек има достойнство. Независимо дали разбирам или не, ще направя всичко възможно детето ми да не ме вижда в това състояние.
Независимо, че съм родила на 40 не съм си родила болногледача, а детето. Не мога да обрека детето си на това.

Това е съзнанетелен избор и не поставям детето си пред дилемата дали да ме гледа или не.

Ако съдим всяка жена, решила да има дете на по-късна възраст, то не трябва ли да съдим и за тези, които страдат от наследствени болести и пак се решават да раждат? Всичко е въпрос на частен случай, на конкретна ситуация и всякакви обобщения кой може и кой не може са направо нелепи. Всеки преценява сам плюсовете и минусите и взема своето решение. Така че обобщенията са излишни.

Това кой кого и как ще гледа също е въпрос на личен избир, на възможности и ситуация. Едно време са раждали по 10 деца, за да имат безплатна работна ръка на полето. Поколенията са живеели в големи къщи и са се грижили един за друг. Това е нашето минало, нашия манталитет и трудно бихме избягали от него.

Не знам в другите законодателства, но в нашето да се грижиш за родителите си ти е вменено като задължение:

Права и задължения на детето

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]

Чл. 124. (1) Детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие.

(2) Детето има право на лични отношения с родителите си, освен ако съд е постановил друго.

(3) При разногласие между родител и дете то може лично да се обърне към дирекция "Социално подпомагане" за съдействие. Ако детето е навършило четиринадесет години и разногласието е по съществени въпроси, то може да се обърне чрез дирекцията за решаване на спора пред районния съд по настоящия му адрес. Решението може да се обжалва по общия ред.

(4) Децата са длъжни да уважават своите родители, баба и дядо и да им помагат. Същото задължение имат децата към другите членове на семейството, както и към съпруга на родителя си.

(5) Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители.

Открийте сами разликите между закона и практиката. Така че да се грижиш за някого /дете, родител/ ти е вменено като задължение от държавата. Не знам дали това е начинът, по който държавата бяга от отговорност или не, но ако ти вътрешно не си убеден в правотата на това, че ще се грижиш за някого, то по-добре не го прави, защото "грижата" ще бъде май повече в тежест и за двете страни.  


А какво ще ни се случи на нас .... един господ знае. Да сме живи и здрави и повече да се усмихваме!!  

Да, естествено. Престъпление е спрямо нероденото дете да си играеш на сляпо със здравето му. Съзнателно при това.

Да ме прощавате, но аз предпочитам бременна жена на 50, със стабилен човек, планиране, ясни отношения и тн, отколкото някоя млада овца с извинение, която няколко месеца след раждането се  чуди 'какво стана и той защо така направи, ми аз сега какво ще правя", ще пуска сто теми 'обича ли ме или не"  и ще нарича мъжа си БНД.  А ако съм дете ще предпочета да имам майка и баща, ако и да са възрастни пред някакви нестабилни хора, които не са наясно със себе си, пък са побързали да ме родят и да чакам тате да идва от гората да ме посещава отвреме навреме. Извинете, ако ви се струва грубо, но и това го има.
Обратния знак.