
и аз след него слагам пак, и пак, и пак....
И ние тази сутрин се разделихме драматично, че не исках да се крия, обаче станах пишман. Слязоха да ме изпратят до входа на кооперацията и тойкато се тръшна
Така и не можах да го успокоя, само протягаше ръчички към мен и ревеше неистово
Май ще започна да се изнизвам по-често, поне да не го разстройвам много 
Е, и тя не е съвършена, но и аз си имам кусурите, така че за благото на всички сигурно ще намерим решение 
предполагам, защото сте с тях през повечето време


и няма случай, в който да си дал и да не си поучил "двойно" .... ти подаваш ръка на някого, утре някой ще помогне така на детето ти .... все още вярвам в тези принципи, макар по изключение да срещам съмишленици 
пробвала ли си с други
или за него това е игра 
сигурно е до характер .... но датеуспокоя - аз съм от непривързващите се .... сменяла съм доста градове и никога за никого не ми е било мъчно....в ежедневието също, но когато съм била малка - при всяко отделяне от майка ми (за ден) съм вдигала над 39.5 Т ...така е било - докато съм станалана 3 г ....
Дани,
най-добре е ако може да спи, докато излезеш
- Калоян го водим и няма начин 
Не е страх от нея, просто знае, че това означава, че аз ще си тръгна
Когато неговата баба го гледа е далеч по-спокоен, но пак си похленцва к ато тръгвам. Само дето нея си я обича, а и тя успява да го успокои по-бързо от детегледачката. Но, така ще е, няма как. А вечер така ми се радва като ме види
И иска да го гушкам доста време след като се прибера 

Видях, Че и друга потребителка има подобен, надявам се да няма сърдити

Наистина не знам защо,понеже тя е страхотен човек и винаги много се занимава с тях.Единственот за което се сещам е,че го свързва стова,че тя го гледаше когато бяхме кумове и цял ден си бяха двамата!
.Ние сме в отбора на болните
педито каза че е някакъв вирус и за няколко дни щяла да се оправи.Каза да минем на диета че по този повод искам да ви попитам вашите деца като са имали разстройство ,на каква каква храна сте наблегнали,защото аз я питам наша док,но тя е такава шматка че нищо не ми обясни,само набързо ми каза какво да и дават от към лекарства и това е
.Ще ви бъда благодарна ако някои сподели,че ми е малко притеснено,ние до сега сме боледували само веднъж и не съм мн запозната . 
явно мойта щерка прилича на мен в това отношение - лесно се сбогува. И аз като малка не съм плакала като са ме оставяли накъде, баща ми казва, че с едно чао и целувка, без излишни драми. И сега нямам особени проблеми с разделянето. При мен проблемът е когато след известно време ме наблегне носталгията, страдам страшно много и задължително трябва да посетя мястото или хората, за които съм се затъжила.




Препоръчани теми