Как да станем шумни ?(Как се справяте с простотия от съседи)

Ние сме 10 семейства-и никой не го интересува да дойде.
Вилико, аз ти казах само едно-човек, който е в къща, по никакъв начин не разбира нещата, особено, че няма и бебе. Както казах-с 2-годишната си дъщеря нищо не ме дразнеше и тормозеше, представям си за теб с това голямо дете, че и в къща, няма как да те тормози нещо. Да,има майки,с бебета, които не се тормозят-или приспиват бебетата си навън, или са ги научили на шум, или просто някак не се тормозят-ама аз не успях да я науча на това,защото смятах,че си има дом, в който може да спи по-спокойно от навън. Като беше малка спеше навън по максимум 30минути,а в къщи-поне 2 часа. Това беше и е моята грешка най-вероятно-но да се чувстваш като на нокти в дома си не го приемам. Обсъждаме да продаваме и да се махаме, но за съжаление навсякъде е така-безумие. А най-интересното е,че когато детето ми стане на 2 годинки съм сигурна,че отново нищо няма да ме дразни вече. Просто ще измина този период на нокти, а не спокойно,както ми се искаше. Защото това е майчинството и после има да се ядосваш за купища други неща, но това за мен поне трябваше да ми е спокоен период и да се радвам на детето си,а не да живея на нерви.

Живеех в апартамент и имам син, той също беше бебе.
Аз те разбирам всъщност. За трети път ще кажа - пестете си нервите, кажи си5 - майната му и излез навън - виж какво слънце има 
Иначе - не навсякъде е така. Зависи от квартала и от хората. И големината на блока има значение де. Но може да пробвате с изолация първо.

Значи или не помниш вече събитията-аз не помнех на 2 години кое ме дразнеше като беше тя на 6 месеца например. Или просто си имала късмета да не ти дънят (не казвам тропат,а  дънят) от всякъде. А аз си мечтая за къща сега.

Стана като чат - ама да ти кажа - баш срещу нас - имаше кръчма силно казано - сборище от едни и същи пияндета. До нощите. Гърмяха се с пистолети, стреляха заря, изкарваха си масите на тротоара и отваряха вратата - за да се чува пеещия на микрофона, акомпаниран с йоника. Та минала съм го. Ужасно е, знам.
Сигурно затова печените чушки или телевизора на съседа - ми се струват бели кахъри.

Да, в случая са си бели кахъри.   Аз пък живея на голямо кръстовище, на което ежедневно и еженощно въртят гуми, викат, свиркат. Спяхме с бебето в стаята откъм кръстовището и се преместихме заради това, не се издържаше. Ама това не го включих в риданията си. Вчера в 14.30ч някой дъни жестоко от навън-гледам-на кръстовището чукат,слагат предизборни колони. 

А прочете ли последния ми пост?Накратко-за едно по-шумно събиране с повечко хора, аз слязох да съседката и я предупредих,помолих я и и донесох бонбони дори.В края на лятото се прибирам една вечер у нас- всичко вмирисано на чушки-стаи,пране,пердета.Цяяял ден е пекла .И разбира се всичко е отворено,за да може димът хубавичко да влиза у нас.Не си направи труда да измине 10 стъпала и да ме предупреди.Никакъв проблем нямаше да има,но щях да си затворя всичко и да си прибера дрехите.А тогава прах наново,пердета прах,дрехи,оставени извън гардероба прах..Проветрявах с часове.Та,за да се събере блока и да реши,някой трябва да дойде и да каже "Вижте съседи,ще си правя зимнина на терасата,неприятно е ,но няма къде другаде,моля ви за разбиране за 1 ден,от 16.00 до 19.00 ще печем"Това е примерно.Но не,то се действа направо,без да питаш,без да предупредиш..Затова се дразним,щото вече сме го изпитали.А аз така и не разбрах защо не ги пече на терасата към кухнята..

Вилико   аз разбрах Мишката за спорното изречение така - бебето не и пречи и ще го уважава,но простотията на родителите му не, т.е. че ако родителите тропат и не се съобразяват и правят простотии това не би го толерирала.  Още нещо там където си живяла и казваш 5 майната му мога да те поздравя само,че го умееш. Не всеки го умее това. Другото ако бебето ти се стряскаше пищеше и бълнуваше от произвелите се шумове, съответно ти с години не можеш да спиш нито деня нито нощя щеше да ти прекипи повярвай ми. Аз от както се роди малката се съм спала повече от 5 часа на денонощие и се чудя как издържам вече,но съм на предела на силите си. За това може би вече се дразня толкова много на шумовете искам да я оставят да се наспи, съответно и аз да се наспяяяя. Ходих при майка ми за няколко дни да отпочина. Те са в панелка еми вярвай ми там беше по тихо и спокойно от малката кооперация у дома. Само дето те са в малко жилище и не мога да преча с две деца  иедно преносимо легло съвестно ми е и се върнах отново у дома. Баба ми е в къща цял живот, около нея къщи бол. Пекат, палят и шума и всички други неща описани от теб, но хората си говорят обсъждат го, знаят кой кога и защо и била съм там да има миризмите и димилките,но не е като да ти запалят тая димилка директно под прозореца на спалнята. Някъде питаше колко ли пък тераси имаме в съседство ще ти кажа за старото ми жилище където това там ми беше проблем ( сега пу пу това поне го няма тук) Жилището е разположено и от двете страни на блока тераси има и от двете страни на всеки апартамент т.е. аз имах в съседство от ляво и от дясно по 8 тераси (бях на високо и всичко и идваше при мен) под мен имах 7 тераси. Всичко живо цяло лято печеше барбекюта всяка божа вечер на терасата. От другата страна към нашата спалня някои бяха решили там да им е кухнята явно от тристаен искаха 7 стаен. Липсват абсорбатори или ако има са направени на стената изградена на тераса и там дупката (мисля че се сещаш,че не обясних добре) Като се за готви или запече с тия скари всичко връхлиташе в спалнята ми. Как се живее в панелка на висок етаж лятото без да си отваряш прозорците? Другото което ми се е случвало и щях да умра аз, а пък детето ми е с алергична астма - през нощта към 3-4 часа някъде някой решил да си боядиса банята със блажна боя и явно цялата (само предположение) Събудих се душейки се от миризма на някаква много силна боя слагах парцали на прага на банята за да мога някак да спра това нещо. Зима беше не мога и да отворя всички прозорци. Притесних се детето да не направи криза,че стигаме до урбазони в болници. Това нормално ли е  питам за нощта? Ако беше през деня и ще изляза и ще ги разходя, мен зимата не ме плаши да ги затварям вътре,но какво да ги правя в 3 посред нощ?

Никой не ти се сърди   Напротив просто ти казваме,че не навсякъде е приложима т.2 Ти разбираш ли какви хора има? Те са просто неуправляеми по никакъв начин. да аз съм съгласна с мнението на някои в темата,че не всеки става за живеене в тандем с други. В този случай или сам си налага на воля да се укроти или си търси самостоятелно жилище далеч от всички хора. Няма я обаче толерантността, няма го възпитанието, няма и човечност. Масово ново пристигащите хора са нещо страшно вече и си мислят,че като са извадили сума пари за това жилище са баровци и всички трябва да летим за да минат те. Много е еприятно повярвай. За мен това за просто паразити, които смятат,че света им е длъжен на тях и не отстъпват и йота от своето виждане. Та нали живеещите в блок сме като голяма фамилия ? В едно семейство как е трябват и компромиси за да върви не става с рогата на пред.


П.П. Ето кое време е и отново над спалнята ми се блъска и изпуска нещо дето дрънчи. Ами онзи ден правих забележка те знаят, че отдолу има бебе мамка му ( без извинение) Тя отново се буди и пищи. Съответно после пак ще реве за всичко до довечера. Тия хора вечно са си у дома аз се чудя как ги търпят работодателите толкова да отсъстват. Ами не ще изпуша ами не знам какво. С мъжът ми мислихме да веземем да сложим една табела на входната за спазването на реда  и при неспазване на еди си какво глоба от еди си колко. Като не е съгласувано обаче нали се сещаш? Другото което е не се поддържат общите части от някои защото били общи и нямало да дава пари за чистене или да ги чисти хайде де разбери се ти с такива.

И ще продължава да е така, защото сами сме си виновни.
Винаги се намира по някой толерантен подлизурко, който така да им се мазни и да прави такива дълбоки метани, че чак да ти се доповръща...
Я, да ревне целият блок срещу дразнителя, да се вземат мерки и предприемат действия и да видим дали няма да се кротне. Т.е. пак опираме до идеята за единство.
Аз съм от хората, на които малко неща им пречат (описах ги по-ясно в първото си мнение), но ако съседи ме помолят да ги подкрепя за нещо, бих го направила, независимо, че на мен не ми пречи/ми е все едно. Виж, ако съм твърдо против дадена идея/случай, това е друг въпрос.

Fukuko да права си имам опит точно с това за мое огромно съжаление. В старото ми жилище имаше всеобщ дразнител при това жена. вършеше невероятни простотии налиташе на бой на всеки дръзнал да не е на нейният акъл. Според мен луда не освидетелствана,но това е друга тема. Всички се оплакваха и пищяха до бога.Някои искрено се страхуваха да не ги причака по тъмно. Реших да се заема с проблема. Проучих закона за етажна собственост ти там  какво беше за изселването на такива хора. Те трябваше само да ми се подпишат, а аз щях да се разправям с всичко при прокурор. Като дойде моментът за подписи всички до един се изпокрихааа. Един се оправда,че синът му щял да му се скара,че се занимава  с глупости. Друг откровено каза,че го е страх и няма да подпише. Бях говорила с хора и процедурата беше лесна и сравнително бърза и ми бяха казали,че в този случай ще имаме успех,но уви от овчедушието се изнесох аз писна ми.

Точно за възпитание и разбирателство става въпрос. Отраснала съм в прованса, в един обикновен блок, всички правеха зимнина, обаче такова чудо като тук никога не е било. Дори имаше едно местенце, което мъжете от блока бяха направили като огнище, на което повечето си печаха чушките, варяха си бурканите, че и котлите с лютениците. Обаче имаше ред, знаеше се поне в общи линии кой кога ще пече и вари. Обаче започнаха да се сменят собствениците през последните двайсет години, старите доста остаряха, някои умряха, а връстниците, с които играехме, сякаш нарочно гледаха да затрият всичко хубаво в блока и порядките, всеки започна да си прави каквото му скимне и вече блокът не е онова приятно място, пред което кипеше живот. Не знам, ама нещо инфантилно има в нашето поколение, някаква злоба и безпомощност през годините стана...

Andariel Има не само инфантилно, изкривена ценностна система, изкривен или липса на морал и възпитание. Ето резултата май не закъснява. Няма респект към никого и никакви институции. Баща ми кореняк софиянец се изнесе от столицата купи си апартамент в друго населено място и каза,че не ще да се връща никога,че там вече не може да се живее нормално. Сега твърди,че се намира в Малкият Париж (той така си го нарича) и му е супер спокойно и няма и да се върне никога. Пак живее в панелка не е в къща.

Масово виждам у идващите нови живущи във входа ни една пълна апатия. Повечето са и под наем, хвърлят си боклука в кашона, предвиден за хартиените отпадъци от пощенските кутии, паркират върху току що посадените цветя, пушат в асансьора, хвърлят си фасовете на стълбите, мятат кокали и хляб от терасите си да хранели кучища и гълъби...Звуча сигурно като лелче, но помня този вход и преди 30 години, и гледайки днес разрухата ми стяга на гърлото. Наистина ми е болно. На събранията същата овча маса- дреме им на шушулките, днес са тук, утре в Люлин.

ами това е проблема - селянизацията
някакви неурабанизиращи се хора, с техните нрави  на отвързани в 'големия град'
с тяхната анонимност и временност, с тяхната резистентност. агресивна резистентност
и с убеждението, че да правиш каквото ти щукне е твое право
аз не знам как се борите с такива хора, аз не мога.

Аз също не мога. 
В удобен момент, казвам онова, което мисля, но не очаквам да ме разберат правилно.
В повечето случаи, когато си любезен, те мислят, че си просто тъп, глупав.
И забелязвам, че в последно време е така навсякъде, не само с междусъседските отношения.
Преди години имах такива съседи. С техните деца бяхме почти на една възраст, малко по-големи от мен. Такива купони правеха, че целият блок кънтеше. Много пъти е идвала и полиция.
Но тогава приемах нещата по-спокойно, защото бях в тийнейджърската възраст и някак си не се дразниш от такива неща.
Един път си спомням даже, че исках да гледам някакъв филм, но не можех да чуя нищо от техния купон. Ходих, звънях, казах им, те взеха, че ме викнаха пък при тях... И филмът отиде на кино... 
У нас родителите ми никога не не са ми забранявали да пускам силно музика, просто са казвали, че не е редно и аз не съм го правила. Но и винаги са търпели съседските лудории.