Прави ми впечатление, че отново започва да се пуши във филмите! От години не го бях виждала...предполагам, че забраните и цените са довели до спад в продажбите.
Нещо за всички войнствени непушачи - психически не се чувствам по-добре, след като спрях цигарите. Ако не броим първата седмица, която бе кошмарна, си остана едно усещане на загуба и празнота. Подобно е на чувството, когато се разделиш с приятел и знаеш, че много вероятно никога няма да го видиш. Имаш усещане, че ей сега ще се появи и после осъзнаваш, че няма шанс да се случи. Не говоря празни приказки, направих си собствено проучване по темата, което не включва източници като Уикипедия и писания във форуми и се оказа, че подобен ефект е нормален.
Смятате ли, че наистина е добра идея една бременна жена да го изживее това? Сега, да кажем, че аз бях тежък случай на отказване и някои ще го преживеят по-леко. Ами другите?
Отказвала съм цигарите няколко пъти за по няколко години. В момента не пуша от 5 години. Пушач тип- 3 кутии на ден бях. От моите отказвания мога да заключа няколко неща. 1. Невъзможно, мъчително, психически натоварващо е да спреш цигарите, ако наистина не го желаеш,не вярваш, че така трябва да бъде. 2. Няма такова нещо като отказване постепенно. Изпушваш последната цигара и толкова.
3. Спирането на цигарите, при условие, че си убеден(а), че искаш/трябва да ги спреш ти носи невероятна радост. В същото време ти идва толкова много енергия, за която не си подозирал. Все едно имаш криле
. Щастлив си от победата
.Спред мен, номерът е да вземеш решение и да го следваш. За съжаление, човек сам трябва да настрои психиката си по определен начин. Има и различни трикове как да се справяме безболезнено с моментите тип "леле как ми се пушии". Бившите пушачи могат да бъдат полезни с такава информация, ако някой се интересува.