Финландия - 24 тема

Благодаря много. Точно за тази работа мислех и се чудех как да намеря координати на фирмата. Ще опитам да се свържа при първа възможност. Приоритетен проблем сега ми е да си организирам къде да се изнеса..

Толкова ми е убито, че не мога да го изкажа с думи...

Благодаря пак!

   Сигурно вече си проверила и тук, но аз пускам линкове, за всеки случай:
http://www.infopankki.fi/en-GB/tyo_Mikkeli/ (има препратки на английски и телефони)

   Много успех с каквото и да се захванеш, ще помагаме с каквото можем - ти само се дръж! 

Здравейте всички!

С мъж ми поговорихме доста, уж уточнихме различията и изгладихме противоречията. Днес се прибрах у дома. За съжаление никак му нямам вяра и сега дълго ще трябва да доказва, че не съм сбъркала. Както е известно, при химична зависимост често се говори, каквото насрещния очаква да чуе.. Дано греша и се окаже, че се е стреснал достатъчно.
Това няма да ме спре обаче да продължа да се интересувам от всичко, което би помогнало в следваща такава ситуация. Вече започнах консултации във Виола и сеуракунта. Мисля да си подам и молба за жилище. По-вероятно да не се възползвам, но пак ще е едно напомняне за него, че не съм тук вързана.
Още веднъж искам да благодаря за подкрепата! Спасихте ме от полудяване.

Бих искала да споделя и нещо друго сега- откакто съм тук, не спирам да пълнея. Вече качих 15 кг.... А не ям повече от нормалното. Какъв е Вашия опит в това отношение? Чудя се какви мерки да предприема 

Приятно изкарване и много усмивки през уикенда! 

Суити, добре е, че движиш нещата към самостоятелност, защото щом и до домашно насилие се е стигнало, определено нямаш какво да правиш с него.

Иначе за напълняването - напълнява се не само от много ядене, но и от много стрес. Когато дълго време сме изложени на много стрес, натрупваме кортизол в организма, който спомага за натрупване на тлъстинки особено в коремната област, бедрата и задните части. Иначе за напълняването оказва влияние и активността - тичай, движи се, спортувай, прави нещо. След едно трагично събитие в семейството ми за 2 месеца качих 7 килограма и то с много намален апетит и почти никаква храна. Като се посъвзех и пак започнах да тичам, ходя, карам колело и разни други упражнения, ги свалих.

   И аз качих малко откакто съм тук, но учудващо - изморявам се по-трудно, постегнах се - но то е и донякъде защото се движа повече - стълби качвам толкова по-лесно сега... А и моят щуравият само ме гуши и "угоява за следващата Коледа" и ми излиза с номера "От един хубав човек - колкото повече - толкова по-добре".  
   Но определено храната тук е по-качествена - сравнявам брашната, ръжения хляб, ябълките... Подиграват ми се, че държа ябълките в хладилника - ами аз съм свикнала, че на втория ден вече ще са с петна и омекнали - а тези тук по три-четири СЕДМИЦИ са все като нови - говорим за зелени такива - в България, в най-добрия случай, си "дозряваха" и им избиваше жълт цвят за нула време. Нищо не ми се разваля за половин-един ден, както бях свикнала - и веднъж не хванахме хляб с картофена болест, а какви ли не видове опитвахме. И месото, разбира се - колкото количество сложа да готвя - толкова и сервирам. Няма да ми се стопи и изчезне като онова нашето, пълно с водица. Даже и лос вече ядох, а толкова си мислех, че никога няма да се навия.   Но мама Брита го беше натъкмила така вкусно - че аз разбрах, че е лос след като си бях изяла половината.   Но си ми липсват нашите сиренце и кашкавал, на мама баничката и палачинките, лютеничката, пастърмичката и суджучето...  
  
   Sweety - много се надявам да ти се задвижат нещата - хубаво е да си по-независима, нищо че е малко по-трудно. Много късмет и на теб, и на всички!  

Аз пък все си мисля,че колкото по дълготраен е срока на продуктите,толкова по некачествени са те и ненатурални,т.е. пълни с химия. Не може едно нормлано сирене или  мляко да има срок на годност 3 месеца. Зеленчуците и плодовете мисля,че също е нормално да се развалят бързо,аз също ги държа в хладилник От сирената,млякото,кашкавала тук като цяло съм доволна. Хлябът съм забелязала,че е доста траен,всъщност и зависи какъв е,но поне този,който аз купувам е годен около 4 дни,дори и повече,което ми се вижда много за хляб. В началото и аз налях килограми,но не се движех достатъчно,сега съм в почти постоянно движение и... дори съм под нормалното си тегло.

И аз мисля като Ан. Тези стабилизатори, подобрители и пр., дето ги слагат именно, за да направят годността по-дълга не се знае какви отрови са..... Едно време, помня, киселото мляко се разваляше бързо- за 2-3 дни. Сега- гледам след 1 месец- нищо му няма. Луда работа.

Относно килограмите- сега отчаяно се опитвам да намаля порциите. Не върви много добре.
По принцип се движа с колело в града, но не е достатъчно. Май ще трябва да се организирам и да започна да спортувам.  Но освен тенис на маса (тук има къде, но няма с кого), друго не ми е интересно. А и свободното време не ми е много...

Вкъщи.. не знам какво да кажа... Мъж ми сега се старае 
Мие съдовете, пуска пералнята, простира, прахосмуче, изхвърля боклука....!!!!!!!!!!
Не пие. То няма и пари за пиене, де, в момента. Интересното ще е след 3 дни като вземе заплата. Човека, който пие по 24 бири и водка за разредител, каза, че ще пие не повече от 4 бири....
На мен обаче ми е едно такова празно и самотно 
Ще споделя какво се случва по-нататък. Както казах- не вярвам в чудеса.


Хубава вечер и лека нощ на всички! 

Здравейте!
Един бърз въпрос имам, понеже явно ще трябва по-ясно да си регламентираме финансовите отношения с моя съпруг..
От родителите си съм видяла, че носят всичко вкъщи, плащат се сметките и остатъка се разпределя според приоритетите в момента, а и пестят по малко, доколкото е възможно. По тази причина сега съм напълно като в небрано лозе. Мъж ми дели. Кой какво плаща, кой какво купил....... Откакто започнах да получавам някакви пари, уж направихме уговорка, че той плаща наема и сметките, а аз купувам храната, но това само направи нещата по-сложни и има нужда от преразглеждане. Та въпроса ми е: каква е масовата практика във Финландия в тая връзка? Така ли финските семейства си делят мое-твое (ами смесените???) ? При вас как е?

Sweety_finn, видях, че питаш от какво напълняваш. Едното е от стрес (както са казали), но по-вероятно е да си поспряла двийението и лееекинко да си увеличила храната. Погледни един финландски саид- тои ти дава всичи калории, от които имаш нуйда, дава калориите по порции, сми (или само си ходила пеша)ата колко си спортувала, за да намалиш килограмите...Иска се регистрацийа, за да си смйаташ, но тя е безплатна.

www.kiloklubi.fi

Колкото до разпределението на финансите във финландско семеиство- забелязала си правилно- много рядко имат обща каса. Всеки си получава и заедно се договарят кои какво ще плаща. Виядала съм случаи, в които бамбината сама си плаща козметика, тампони, носни салфетки....Ако има деца- за тях почти винаги купува  маи ката. Но пък мъйете обикновено изплащат йилищния кредит, или плащат наема. Не знам- разберете се още в началото кои какво ще плаща, как ще бъде като се появят деца, какво ще стане ако нйакои остане без работа, или се разболее. Ох, лесно е да го напиша, ама тези "разбирания" са понякога доста трудни.

  Не знам защо кирилизатора ми преведе толкова смешно...но се надявам да се разбира поне смисъла на написаното ми.

sweety_finn, моите наблюдения за финландците е, че всеки си плаща своята част от разходите по домакинството. Веднъж дори едни приятели ни извадиха една екселска таблица, където всичките им разходи бяха разбити и всеки плаща равен дял. Аз честно казано от една страна го разбирам, но от друга – тук официално мъжете получават по-висока заплата от жените. Е, къде е питам равенството в този случай. Хем финлндците се бият в гърдите, че всички са равни и ни го повтарят до откат. Като го разправям това се сещам, че имам и познати финландци, чиито жени раждат по 3 и нагоре деца. Например, една моя приятелка финландка вече не е на работа от 6 години и последно ми заяви, че не мисли и да се връща. Явно мъжът й я издържа, но и той има доста добри доходи, че и странични такива.
Така, че всяко правило си има и изключение.

При нас как е. Живеем в голяма къща и разходите са много големи. Аз лично и да искам не мога да се класирам да покрия и половината на половината. До преди известно време аз също като теб покривах разходите за храна, но поради обективна причина сега не съм на работа, а разходите ни и за храна се увеличиха /явно ядем повече или цените са се увеличили/ и дори и тези разходи вече не покривам. Поне не и изцяло. Като ходим по ресторанти, заведения, често мъжът плаща, но и аз се включвам от време на време. Виждала съм негови приятели – мъжът и жената да си плащат по отделно. На мен малко ми е странно това отделно плащане, след като ги знам, че живеят от 10 години заедно, но явно такъв е манталитетът тук. То, дори в Амарило често се случва да ни попитат дали ще плащаме заедно или по отделно. Като ходим на разни рожденни дни и празници, аз винаги се ослушвам и не плащам за подаръци, давам само идеи. Но пък и никога не му искам пари, за да купя подаръци за мои роднини и приятели. Така че този разход се счита за поделен. Но дрехи, козметика, самолетни билети, разходи за други лични нужди си ги купувам сама. Изключвам подаръците разбира се.
 
Най-честно според мен е да плащате разходите пропорционално на доходите ви.

П.П. Все пак в твоя случай бих те посъветвала и да намериш бързо независимост. Дано не се повтаря това, което ти се е случило, но явно не можеш много да разчиташ на този човек. Късмет! Не знам какво мога да те посъветвам  Дано този кошмар да е зад гърба ти.

Хайде и аз да се изкажа макар че моят не е финландец. При нас специално всичко е общо. Дори не се запитваме кой какво ще плати.Според зависи кой на кое число взима заплата,плаща наема и другите сметки.За храна-и двамата пазаруваме,не сме имали спорове по този въпрос,нито той ми е казал"ти ще купиш/платиш това",нито аз на него.

Не познавам толкова от близо много финландци,но моите наблюдения са,че си делят разходите. Всичко си е строго индивидуално,не можем да обобщаваме,моите родители например също деляха всичко.Аз нямам нищо против този начин,но някак си е несправедливо за този с по-малки доходи.

sweety,според мен ако той настоява да изчислявате разходите си по този начин е редно да разгледате и доходите си,кой с колко може да допринася за сметките.Дано се измъкнеш по-бързо от тази ситуация!Успех и от мен! 

   Явно ние сме от "нестандартните"...  Той все опява "Няма мое. Има НАШЕ.", когато нарека някой негов предмет/доход "твой" - а в същото време доста често излиза с номера "Това не е за нас, това е за теб." - когато аз настоявам, че нещо се полага и на двамата. Все още получавам по-малко от него(само 3 месеца сме били на почти еднакви доходи) - и той никога, ама НИКОГА не е направил на въпрос разходите МИ, винаги говорим за "нас" и "ние". Докато бях в България винаги съм си плащала сметката в заведение сама, ако ще да е с майка ми на по бира - но той ме свикна наистина да мисля за всичко като за "наше".
    А плащаме и с двете карти, аз почти трябва да му тикам моята насила като отиде до магазина или зареждаме гориво - той ми знае кода и знае, че това не е моя, а наша карта(ами така, де - и аз го мога това!) - неохотно, но и оттам плаща. Обикновено казва, че иска да си имам поне няколко стотин евро, ако се случи нещо, или ако реша да ида да пия някъде(това винаги ме кара да цвиля от смях, защото аз НЕ пия и по кръчми сама не ходя). Даже - ето прясна случка - имах останали пари по сметка в Пощенска банка и пазарувах с тях от E-bay - за мен, за къщата, за неговата и за моята майка - той няколко пъти пита останали ли са ми средства там - а аз се зачудих дали пък нещо не си показва най-накрая рогата, във финансов аспект. А то какво било - той планира като ми пресъхне тая карта да ми зареди нова, или да зареди Pay Pal акаунт "да си имам".  И не, не мога да кажа, че получава колосална заплата - съвсем нормална е, той даже я има за мизерна.
    Друг е въпросът, че той е от шведоговорещите финландци - може пък и в това да имат разлика, знам ли... Но приятелите ни също я карат на "няма мое, няма твое" - а са 50-50 финоговорещите и шведоговорещите. Родителите му също май не си правят сметката отделно, но за там не гарантирам - принципно за пари много рядко говорим - обикновено сравняваме цените на храните и дрехите по държави/магазини и някой може да се похвали, ако случи добър месец и изкара повече - но никога не е "Ама аз колко участвам, а пък ти...". Май много съм случила. 

Не е критерий това, че е шведоговорящ. Познавам смесена двойка от Мустасаари – рускиня и шведоговорящ. Предполагам знаеш, че в Мустасаари финландците са шведоговорящи. Рускинята често ми се е оплаквала, че всички разходи в тяхното семейство се делят и нямат общ бюджет.

Не казвам обаче, че това е с всички. Повечето познати и приятели не знам как си разпределят разходите. Явно ми се "хвалят" тези, които нямат общ бюджет 
Но съм виждала двойка в ресторант, където жената е бременна, сервитьорката пита "заедно ли ще платите или поотделно?" В България това май не може да се случи, ама знам ли. 

   От днес вече семейството ни е от трима - в дома ни щъпурка една страхотна черна белгийска овчарка - а татко ѝ може и да е новак на тема кучовци - но се справя страхотно, вече се обажда не да пита как е принцесата му, а как са двете му принцеси!  Не съм успяла да се похваля дори на майка си, пазим го за изненада на тукашните мама и татко - та само вие сте ми за аудиенция, но пък - имате честта да научите първи. 

   Много усмивки и сърдечни поздрави от Вааса, желая ви приятен уикенд!   

Оооо, Snowwhite, разказваи повече за овчарката-принцеса- как се казва, малко паленце ли е още, кои я извезда, изяде ли вече някоя обувка...

И аз искам кученце...