Рано ли е да се ражда на 22 години?

Май само ние започнахме да се караме откакто бебето се роди.   Някои двойки дори се разделят, защото им идва много нанагорно. Да имаш бебе не е точно това, което казват по форумите. Отговорността и грижите са големи.  Много двойки точно тогава се разделят безвъзвратно. Жената започва да отделя кажи-речи цялото си внимание на бебето, мъжа почва да се чувства пренебрегнат. Поне моя, който уж ме разбира, е казвал, че сега имам само един любим (бебето). Понякога се случва и жената да недоволства от положението - обикновено тя полага грижи и за бебето, и за домакинството и вече няма толкова време за себе си и за разпускане. Докато мъжа продължава да ходи на работа, да се среща с приятели (ако жена му му даде  ), изобщо не е само цветя и рози, както повечето са се изразили.

A_H_I_L_E_A, точно това писах в предния си пост 

пак всичко си е до хора...как възприемат себе си и света, как се нагаждат към ситуации, какви са им приоритетите, до колко могат зда балансират нещата и т.н.
зависи и от бебето много, защото едно е спокойно бебе, друго е  нервно, ревящо или пък не дай боже със здравословни проблеми и т.н.

И след последните три поста, с които съм абсолютно съгласна, смятам, че е ако родиш на 22г е рано. Ами ако се струпат всички негативи от едно раждане? Вместо разбиращ и любящ, съпруга се превръща в недоволен, мърморещ ревнивец. Вместо спящо сладко ангелче, в кошарата има едно вечно нервно, неспящо ревящо бебе. Ако се вземе и финансовата страна на въпроса, нещата съвсем се объркват. Та в тази връзка си мисля, че едно 20 годишно момиче по-трудно ще преодолее тези трудности от по-голяма жена. Просто защото заради по-малките си години, няма да се е срещала с други подобни ситуации, вероятно няма да реагира правилно и т.н. Житейския опит малко или много оказва влияние.

Не съм съгласна с последния пост!Чудя се защо не уважете решението на момичетата/жените решили да родят и отгледат децата си?Има жени решили че не искат деца,не защото не могат ,а просто не искат,уважавам решението им.Има жени родили на 40 и оставили децата си на 70 г. баби да ги гледат,също ги уважавам.Но има хора ,които твърдят колко неспособни са младите родители само зареди годините.Може би има такива,но защо всичките са под един знаменател.Аз съм млада майка и тези които не ме познават се съмняват в родителските ми качества.

много вероятно е и 30 годишна жена да не реагира правилно ако й се струпат всички негативи....всеки прави грешка, на 30 нямаш гаранция, че ще си изпадала в подобни ситуации...
да не говорим, че ако ще подхождаш чак с такъв негативизъм към нещо, то по-добре не го прави нито на 20, нито на 50

ditka_sl, не си прочела внимателно какво съм написала или не си ме разбрала правилно. Някъде да съм написала, че не уважавам решението им? Щом са пълнолетни и имат глави на раменете си са в пълното си право да раждат когато и колкото деца искат. Всеки сам си решава. Аз само разсъждавах, че при струпани няколко усложнения след появата на бебчето, една 20годишна жена е по-вероятно да се пусне по течението и да не вземе най-правилните решения. Не твърдя, че е правило. Но всеки здравомислещ човек ще се съгласи, че за разликата от 7-10 години ще е имало достатъчно случаи, в които да си отработиш реакциите така че да са възможно най-добрите според ситуацията.
И не, не съм имала предвид нито теб лично, нито някоя друга млада майка тук в темата. Говоря по принцип. А точно това цупене като твоето показва незрялост.

Angel_Dust, казах само за времето до 30г би имала възможност да се подготвиш като опит, а не  че задължителност се случва. И не, не подхождам с негативизъм към раждането на дете. Напротив, дори ако имам 100% гаранция, че следващото ще е като най-малкия, веднага ще спретнем и четвъртото.

те тез гаранции 100%-товите къде ги раздават?

и на 30  хората се развеждат на поразия, значи не са чак толкова подготвени за проблемите и тогава Просто е  смешно да се правят обобщения само на база възраст, като те , тези неща зависят от още 1 милион фактора.... де да беше толкова лесно - всичко да е само в едната възраст.... и междо другото, да не забравяме, че една връзка  не се крепи само на жената, тя и на 122 да е, ако до себе си има ...хъм айде без епитети във форума,  както и да постъпва, най-вероятно няма да устискат дълго.... обратното важи със същата сила....

Не е честно някой, който не е и мислил за дете на 22 години да ми обяснява колко ми е рано на мен.
За мен първите месеци с диви колики, безсънни нощи и "едно вечно нервно, неспящо ревящо бебе" са един красив спомен, нищо че не виждах очите на мъжа ми и нямахме време да си кажем здрасти. Нищо хубаво не става лесно, не може да го получиш на тепсия, трябва да се бориш за създаването му, за раждането му, за отглеждането му. Както казват хората "не се лесно вика Мама". Вече нямам търпение за второ, макар първото да ме изтощаваше до дупка. Да не би бебетата на майките над 30 да са по-здрави, по-кротки, по-умни или какво? Това че съм на 23 не значи, че не мога да успокоявам ревящо бебе и да го дарявам с цялата си любов. А ако мъжът ми ме ревнуваше от бебето и се сърдеше, че цялото ми внимание е насочено към детето сериозно бих се замислила за избора си В един разговор за любовта помежду ни, аз директно му казах, че го обичам страшно много, но детето обичам повече, той отвърна същото, никой от нас не се разсърди, а се почувсвахме свързани от общата ни любов, желанието да го отгледаме по най-добрия начин, да го защитаваме, обичаме и възпитаваме заедно. Всеки ден чета всичко, което мога да намеря свързано с актуалните въпроси около детето ми, за да не се пускам по течението и за да взимам информирано най-правилните решения относно детето.

Хора, обидно е да казвате, че само заради набора, едва ли не, сме тъпи и безотговорни, кой ни е разрешил да правиме деца, а пък после сме се обиждали

Наистина може млади майки да си гледат добре децата, защо да не могат?
Наистина човек и на 30, и на 40 години да е, ако не е подготвен, може да не се справи.
Ако се гледа с негативизъм наистина е по-добре нищо да не се прави по въпроса, на който се гледа с негативизъм. Аз не знам човек, гледал с негативизъм да го е направил.  
По-скоро е тъкмо обратното - човек ако очаква само хубави емоции и гледа само от хубавата страна на нещата, може да бъде изненадан много неприятно и да не е готов за реалността.  
Но има една приказка, която баба ми ми каза, когато се омъжих първия път (на 18 години, убедена, че любовта е вечна и нищо няма да ни раздели с любимия) "Само (ударението на "о") паднало, само се убило". При мен се оказа точно така, но може при някои да не е така, това само времето ще покаже. 

  И аз питам къде ги раздават сто процентовите гаранции, че и аз да се наредя.

А ако жената до 122, не е намерила най-прекрасния, истинския, добрия и бля-бля-бля принц, от там нататък за къде ще го търси.
иРеТо, може и да не е честно, но не говорих на теб лично нали? Не съм се обърнала конкретно към теб, нали? Не съм те определила, че си такава или онакава, нали? Това, което ти си разбрала от моите думи си е твои проблем.

Аз си обясних позицията, така както я разбирам и чувствам. Направих го защото форума се чете от много момичета. Така както сте го описали само цветя и рози, може да вземат решение за дете, а при тях да не случи точно така.
Пък кой кога ще става родител, сам да си решава. Но след това носи отговорност не само за собствения си г.з, но и за детето, което е създал.

Вече достатъчно ясно ли стана?

под негативизъм имам предвид това - ами ако ти се струпат всички негативи....а трябва ли? а трябва ли непременно да ги възприемаш като негативи?  трябва ли непременно да мислиш - ау сега като родя ами ако това и това и това.... ми то по-добре не раждай тогава.
За очакванията -   пак е относително, ако имаш положителна нагласа е много по-вероятно много негативи да не ги отчетеш и забележиш, просто защото си настроен положително или дори да видиш нещо хубаво в тях.

"Вместо разбиращ и любящ, съпруга се превръща в недоволен, мърморещ ревнивец" то той ще е смотльо и на 20 и на 40....грешката ще си е твоя, че си се задомила с такъв, а  каква ще е най-правилната реакция...пак не е съвсем еднозначен отговора тук... според зависи.

В крайна сметка има не малко семейства доказващи, че да родиш на 22 не е страшно, срамно, фатално, нещастие неземно,  ужас за родителите и децата им и т.н. и т.н.

A_H_I_L_E_A - то при всички времето показва... и като е втори брак нямаш застраховки, на десетият също...независимо от ЕГН-то

За брака си права, че и втори, и 10-ти, и на 50 години все тая.   Майка ми е на 50 години и още търси "принца", аз просто не вярвам в тия неща.  

Но не съм съгласна за това, че ако очакванията са ти само положителни, ще се справиш по-лесно. За бебето нямах много положителни очаквания, по-скоро желанието да имам бебе беше над всичко и бях готова на всичко, за да го имам. В началото беше много трудно, но след месец - два положението доста се подобри и мога да кажа, че имам едно от най-добрите бебета на света. Много майки мечтаят за такова добро бебе - кротко, спокойно и миличко.
Но за бременността имах само положителни очаквания. Четях постоянно списания за бременни, всички описваха бременността като най-хубавия период от живота им. И аз много исках да забременея и си представях, че това ще е най-красивия период от живота ми. Е да ама не. Още от началото като се почна с проблеми - и със здравето, и с работата. Наложи се 9  месеца да лежа, а бях свикнала да ходя нон-стоп, накрая всичко ме болеше и въобще не можех да ходя, абе като инвалид направо. Ами нито едно от хубавите ми очаквания за бременността не се сбъдна. Това беше най-кошмарния ми период. И сега с удоволствие бих гледала още деца, но като се сетя за самата бременност, не бих искала отново да  минавам през това.  
За раждането пък мислех, че ще е  много страшно, много ще боли, трудно ще се възстановя и т.н. Ами точно обратното, е аз родих секцио, но нищо не ме боля, много бързо се възстанових и се чувствах чудесно още от първия ден.
Така че при мен нито едно очакване не се оправда и всичко беше точно обратно на очакванията ми и положителната нагласа за бременността изобщо не ми помогна, а отрицателната за раждането изобщо не помрачи реалността.  

Айде и за съпруга ще кажа, че не съм съгласна заради една реплика или действие, които не са каквито искаме, веднага да го пращаме по дяволите и да го заклеймяваме, че не струва. Идеални хора няма, на всеки може да се случи да каже или направи нещо, което да не е точно, каквото е искал другия. Човешко е .

ми аз нямах обаквания за бременността - беше прекрасна. Имах хубави очаквания за раждането - не беше  някаква драма, сравнително леко раждане, никакви очаквания за това как се гледат бебета - детето ми е дзвер и половина, но за друго не го заменям....гледам си го с кеф, нищо че го родих  по-рано от подходящото според вас 

Има ли извод някакъв, че не го виждам...освен един - всичко е много индивидуално.



това надявам се не е по повод нещо, което аз съм казала...ти обясняваше нещо за ниската ти търпимост и как за най-малкото би си заминала