Рано ли е да се ражда на 22 години?

  • 31 504
  • 572
# 435
Моя приятелка, колко мен на възраст, се запозна с мъжа си като беше на 14-15г. Той е единственият мъж в живота й. Не съм я чула нито веднъж да страда за което. Даже напротив! Но тя е и много добър човек. Сега имат две прекрасни дечица, голямото колко моето, малкото е на 5м. Heart Eyes и са много щастливи!
Всичко е до усещане.
Не винаги е така...Моя съученичка е с приятеля си от 14 годишна.Той е по-голям от нея с 10 г.Роди на 20 и не завърши.Други от класа ми се омъжиха по на 18 и имат по 2 деца.Ами не приличат на 26 годишни...Вече са лелки и толкова рядко се усмихват Wink
Мислих,че темата се е изчерпала...И все едно и също се повтаря,всеки дава примери...А едно е важно-няма точно определена възраст на която са си готов!Всеки решава за себе си и не е нужно да ти се натрапва  мнение.Аз се чувствах много кофти когато започваха да ме убеждават,че съм едва ли не стара мома вече Confused
Виж целия пост
# 436
И аз ще се хвана за думата: "наживяването" може да не е "дискотеки, гаджета и купони", но пак изключва дете от картинката. За мен "наживяването" е пътуванията с мъжа ми, свободата да се метнем на байковете и да ни няма 6-7 часа и т.н. Знам също, че детето не те "връзва" вкъщи, но авантюристичният/купонджийски дух подобава да се сведе в някакви рамки.
именно, и аз това имам в предвид под "наживяване".Точно свободата и леката безотговорност, ако мога да го нарека така, изчезват с идването на детето.Пък и поне едно образование би трябвало да си завършил, преди бебето, защото после става сложно, особено пък в БГ, където без стаж и майка, кой ще те вземе на работа после, как ще се грижиш финансово за това дете.Това също е вид отговорност към детето според мен, да го направиш най-рано след завършването на поне 1 висше, ако не друго...
Виж целия пост
# 437
това си е до вътрешно усещане горното....не на всеки му трябва такава точно свобода и лека безотговорност, а който има нужда си намира начин и след враждането да си запази някаква, понякога не малка част от тях...
Виж целия пост
# 438
Моя приятелка, колко мен на възраст, се запозна с мъжа си като беше на 14-15г. Той е единственият мъж в живота й. Не съм я чула нито веднъж да страда за което. Даже напротив! Но тя е и много добър човек. Сега имат две прекрасни дечица, голямото колко моето, малкото е на 5м. Heart Eyes и са много щастливи!
Всичко е до усещане.
Аз се чувствах много кофти когато започваха да ме убеждават,че съм едва ли не стара мома вече Confused
глупости, въобще не им се връзвай.Първо ти трябва да се чувстваш самостоятелна, а и да си сигурна и в човека до себе си, това иска време.Няма да ставаме като тия, дето реват по телевизията, че нямат достатъчно пари да изхранят 5-те си деца я Wink

това си е до вътрешно усещане горното....не на всеки му трябва такава точно свобода и лека безотговорност, а който има нужда си намира начин и след враждането да си запази някаква, понякога не малка част от тях...
ами да, ама трябва все да разчиташ на някого за тази сводоба, на баби, на гледачки и тн. Simple Smile
Виж целия пост
# 439
за това има едно вътрешно гласче, което много добре те ориентира ти готов ли си или не....без значение възраста, без значение мнението на околните....
Мен лично този вид свобода казах и горе никога не ми е липсвала... явно не ми е било рано....
пътуванията си ги пътуваме заедно...имало е случаи когато и за 1 час сме наблъсквали багаж за един уикенд някъде...
Виж целия пост
# 440
azaf за мен станаха малко по-различни, което не е общия случай. Тези с детето повече ми харесват, но това вече е друга тема. А и за възрастта си много права. Виж вече за пътуване - аз се престраших чак след година и един месец за по-дълго пътуване, излетите за по един ден не ги броя.
И с последното ти изречение вече - и аз съм на тази вълна, чакам с нетърпение.
Виж целия пост
# 441
Irina St. ,   bouquet

И аз ще се хвана за думата: "наживяването" може да не е "дискотеки, гаджета и купони", но пак изключва дете от картинката. За мен "наживяването" е пътуванията с мъжа ми, свободата да се метнем на байковете и да ни няма 6-7 часа и т.н. Знам също, че детето не те "връзва" вкъщи, но авантюристичният/купонджийски дух подобава да се сведе в някакви рамки.


Нашето наживяване също е това - пътувания без конкретна цел, а само с определена посока; байкове; обикаляне по тракийски гробници; ходене по пещери и водопади; пикници, палатки; посещения на исторически места и природни забележителности и т.н. Децата винаги са с нас, като изключим пътуванията в чужбина. И с тях ми е в пъти по-приятно.
И на купони от "другия" тип ходим, но повечето ни приятели са с деца на същата възраст и винаги организираме забавления и място за преспиване на децата, независимо дали става дума за домашен купон, за празнуване извън града или нещо друго. За излизане с приятели всеки поема децата, докато другия излезе да изпие по бира, а за дискотеки и прочее нощни забавления - аз не си падам особено и ходя буквално 2-3 пъти в годината, докато мъжът ми ходи веднъж в месеца, но и преди да имаме деца предпочитах да отиде сам, вместо да се лиша от съня си.

...имало е случаи когато и за 1 час сме наблъсквали багаж за един уикенд някъде...

Че при нас това се случва почти всеки уикенд, а по-продължителните ни почивки започват от набелязване на това в коя част от България поемаме, после приготвяме багажа и потегляме, като 2 седмици обикаляме и спим всяка нощ на различно място и всеки ден гледаме различни неща - забавляваме се страхотно. Не виждам нищо притеснително - все пак, ако нещо се наложи, навсякъде има хотели, болници, магазини и т.н. Peace


Съжалявам, че вероятно измествам темата, но това е напълно във връзка с това доколко децата пречат на "наживяването".
Но познавам и хора, които след появата на децата им напълно си прекратиха социалните контакти, забавленията, излизанията, ограничиха всички свои лични и семейни нужди единствено до нуждите на детето (чрез техния поглед, разбира се, понеже за мен едно дете има нужда основно от грижи, любов, внимание и общуване, а не от изолация или криворазбрана саможертва).
Виж целия пост
# 442
Аз пък се надявам като порастне малкото човече да ходим заедно по почивки, излети и каквото още има да се види. Нашите мен почти никъде не са ме водили и искам сега да го изживея с детето си. Когато то е на 10 аз ще съм на 32 Party и ще пътуваме заедно. В моите представи за забавления децата не са пречка Heart Eyes
Виж целия пост
# 443
azaf - то и ние с мъжът ми сме малко трудни на пътуване, не сме така, импулсивни натури, за това при нас по-точно са редки такива  пътувания.... исках да кажа, че не го намирам невъзможно и с деца и този вариант...
Виж целия пост
# 444
Не мисля,че е рано да се ражда на 22години,пък и появата на детенце е много хубаво нещо в живота,е вярно че не можем да излизаме като преди всеки ден,но в месеца поне два пъти на кръчмичка,аз също съм на мнението наhailie
Виж целия пост
# 445
Не мисля,че е рано да се ражда на 22години,пък и появата на детенце е много хубаво нещо в живота,е вярно че не можем да излизаме като преди всеки ден,но в месеца поне два пъти на кръчмичка,аз също съм на мнението наhailie

За мен 22 не е рано от гл. т. на излизанията.
Но е рано, ако двойката не може да осигури нормалното отглеждане на детето. Ако са финансово, емоционално и физически способни, всяка една възраст е подходяща. Peace
Виж целия пост
# 446
azaf - то и ние с мъжът ми сме малко трудни на пътуване, не сме така, импулсивни натури, за това при нас по-точно са редки такива  пътувания.... исках да кажа, че не го намирам невъзможно и с деца и този вариант...

При нас пък си е същото.Нищо не се е променило.Преди да се оженим мъжа ми щом му скимнеше нещо ми казваше събирай багажа тръгваме...Сега нещата са си същите.Сеща се нещо ,идва и ми казва събирай багажа,след час вече пътуваме...
Виж целия пост
# 447
И аз не мисля, че на 22 е рано, много добра възраст си е даже! Преди 10-20 години основно между 20-25 се е раждало. Времената се променят, не значи, че вече 20 годишните майки не са годни за такива, защото средната възраст се е вдигнала.
За излизанията - с мъжа ми съм от 19годишна, излизахме много до към 22-23 годишни и след тази възраст основно на кръчми и ресторанти почнахме да ходим, а не по дискотеки и барове.
Аз си бях готова и на 22, но той не.

Имам познати, които са в момента на 30+ и още не са наживели, ходят си по кръчми, барове. За всеки този момент идва на различен етап!
Виж целия пост
# 448
Други от класа ми се омъжиха по на 18 и имат по 2 деца.Ами не приличат на 26 годишни...Вече са лелки и толкова рядко се усмихват Wink

А като родиш на 30 като бабичка ли трябва да изглеждаш   newsm62 ? Я стига, аз на 22 имах две деца и се усмихвах! А сега, още толкова години по-късно, духовно се чувствам на 20  newsm10!
Виж целия пост
# 449
Aз родих преди 20 и сега с дете на 4 г. никой не ми дава годините.Питат ме на кого е детето ooooh!.Това кой как ще изглежда никой не го знае .Винаги съм била усмихнат човек и сега със си такава.Чакам 2-ро детенце.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия